№ 422
гр. р , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – р, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520100768 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЕМ.
Д. ДР. против АДДЕВ ТЕХ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 242, вр. чл. 128 от КТ, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение в размер 2696.17 лева по чл. 224, ал. 1 от КТ, трудово
възнаграждение за март 2020 год. в размер на 3.50 лева, мораторна лихва върху това вземане
в размер на 0.31 лева, както и законната лихва върху главниците от подаване на исковата
молба до изплащане на задълженията.
С Определение № 612/31.03.2021 год. производството по настоящото дело е съединено за
общо разглеждане с това по гр.д. № 769/2021 год. по описа на РРС. Предявените по това
дело искове са с правна квалификация чл. 221, ал. 1 от КТ с цена 1634.25 лева, чл. 242, вр.
чл. 128 от КТ с цена 2.72 лева- трудово възнаграждение за април 2020 год. и мораторна
лихва върху тази сума в размер на 0.22 лева, както и законната лихва върху главниците от
подаване на исковата молба до изплащане на задълженията.
С влязло в сила Определение № 817/22.04.2021 год. е прекратено производството по
исковете с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 221, ал. 1 от КТ с цена съответно
2696.17 лева и 1634.25 лева.
В своя отговор ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че според
Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието работодателят периодично и в срок
1
до последния работен ден от месеца, следващ месеца, за който се дължат, изплаща трудовите
възнаграждения на работниците. Поради това е заплатил възнаграждението за месец март
2020 год. едва на 09.04.2020 год. и не е изпаднал в забава. На второ място заявява, че при
превеждане на сумата по сметка на ищеца е посочил основанието за плащане- „заплата
03.2020 год.“ в съответствие с чл. 76 от ЗЗД, поради което в случая непогасеното
задължение на работодателя е за лихва, а не за трудово възнаграждение. Същото се касае и
за претенцията за месец април 2020 год.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
ЕМ. Д. ДР. е била в трудово правоотношение с АдДев Тех ЕООД по силата на трудов
договор № 9/01.10.2019 год. Заемала е длъжността графичен дизайнер от 01.10.2019 год. до
04.02.2021 год., когато трудовото правоотношение е прекратено, видно от приложената към
исковата молба трудова книжка и издадената заповед № 3/04.02.2021 год.
Правоотношението е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, както е записано и в
приложената заповед. В случая неправилно в заповедта е посочено, че служителят е подал
предизвестие, тъй като прекратяването на трудово правоотношение на това основание-
когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение
по този кодекс или по общественото осигуряване, е писмено и без предизвестие от страна на
работника.
Ответникът е представил Правилник за вътрешния трудов ред, но те са без дата на
изготвяне и без данни ищецът да е запозната с тях, въпреки записаното в длъжностната й
характеристика, поради което съдът не ги кредитира и по- точно записаното в противоречие
с трудовия договор, че периодично и в срок до последния работен ден на месеца, следващ
този, за който се дължат, да изплаща дължимите трудови възнаграждения (чл. 21, т. 6). При
това положение съдът приема, че срокът за плащане на трудовото възнаграждение е този,
уговорен в трудовия договор с периодичност веднъж месечно. Тълкувайки тази уговорка на
страните в процесния трудов договор, съдът намери, че действителната им воля в същата е
била трудовото възнаграждение на ищеца за съответния месец да се изплаща не по-късно от
последния ден на месеца, за който се отнася и в който работникът е положил труд, което е в
съответствие с разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от КТ.
Иначе казано, в противоречие на собственото си твърдение за дължимост на
трудовото възнаграждение в срок до края на месеца, следващ този, за който се дължи,
ответникът е приел изявлението на работника за прекратяване на трудовия договор и е
прекратил същия при допусната забава от един ден. Последното неплатено трудово
възнаграждение е за месец януари 2021 год., изявлението за прекратяване от 01.02.2021 год.,
а заповедта на работодателя- от 04.02.2021 год.
2
Няма спор между страните, че на 09.04.2020 год. работодателят е заплатил трудовото
възнаграждение на работника за месец март 2020 год. Ищецът счита, че се дължи лихва за
забава 3.50 лева за периода 31.03.2020 год.- 09.04.2020 год. върху възнаграждението в
размер на 1400.68 лева и съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД с плащането на
09.04.2020 год. са погасени лихва в размер на 3.50 лева и главница 1397.18 лева, като
остатъкът от 3.50 лева до окончателния размер е останал дължим, поради което претендира
и мораторна лихва в размер на 0.31 лева.
Относно възражението на ищеца, че не били представени доказателства да е
посочвала начин на плащането на трудово възнаграждение по банков път съдът не следва да
развива съображения, тъй като то е наведено за пръв път в пледоарията по същество и не е
било обект нито на доклада по делото, нито е указвано на ответника да ангажира
доказателства в тази насока.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА
СТРАНА следното:
Установи се от приетите по делото писмени доказателства, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено на 04.02.2021 год.
При преценка на обстоятелствата по делото, установени с допустими доказателства,
съдът намира, че не е налице неизпълнение от страна на ответника на задължението му да
възмезди престирания труд. С оглед тежестта си на доказване ответникът е ангажирал
доказателства, че е извършвал плащания по един от способите, установени в чл. 270, ал. 3 от
КТ, а именно по банков път.
Ищецът претендира трудово възнаграждение за март 2020 год. в размер на 3.50 лева,
мораторна лихва върху това вземане в размер на 0.31 лева, както и 2.72 лева- трудово
възнаграждение за април 2020 год. и мораторна лихва върху тази сума в размер на 0.22 лева,
както и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до изплащане на
задълженията.
Действително в ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК е
посочено, че при предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да
посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.
Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме
изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по
реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Следващото изречение от текста обаче предвижда, че кредиторът
не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с оглед
размера на задължението. В случая ответникът е посочил основанието на плащането-
3
заплата 03.2020 год., респективно 04.2020 год. Неизплатеното, което ищецът счита за
трудово възнаграждение е незначително с оглед размера на задължението, поради което не
може да откаже да приеме изпълнението. Съдейки по поведението на ищеца, а именно, че в
период от една година не е оспорил това плащане и не е извършил погасяване по реда на чл.
76, ал. 2 от ЗЗД, съдът приема, че тя е приела така предложеното изпълнение, поради което
исковете с правно основание чл. 128, вр. чл. 245 от КТ са неоснователни. Като акцесорно
вземане, не се дължи и мораторна лихва върху гравниците.
Страните са направили искания за присъждане на разноски. Ответникът е представил
списък и претендира адвокатско възнаграждение в размер на 1080.00 лева. Тъй като с
Определение № 817/22.04.2021 год. са присъдени 763.17 лева, остават дължими 316.83 лева
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Така мотивиран, рнски районен съд, първи граждански състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕМ. Д. ДР., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. р,
ул. к.п.в. № 2, вх. 3, ет. 6, ап. 18, представлявана от адвокат с С. против АДДЕВ ТЕХ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ж.к. Люлин, ул.
Цветница № 15а, представлявано от управителя В. Ст. П., пълномощник: адвокат С.Д.
искове за заплащане на трудово възнаграждение за месец март 2020 год. в размер на 3.50
лева, мораторна лихва върху това вземане в размер на 0.31 лева, както и 2.72 лева- трудово
възнаграждение за месец април 2020 год. и мораторна лихва върху тази сума в размер на
0.22 лева, ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до
изплащане на задълженията.
ОСЪЖДА ЕМ. Д. ДР., ЕГН ********** да заплати на АДДЕВ ТЕХ ЕООД, ЕИК
********* сумата 316.83 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред рнски
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – р: _______________________
4