Р Е Ш Е Н И Е
№........ 16.03.2023 г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти
граждански състав
На седми март две хиляди двадесет и трета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от
съдията Мавродиева
гражданско дело № 651 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – БУРГАС” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Лозово, промишлена зона,
представлявано от Христин
Илиев Илиев, действащо чрез пълномощника си
адвокат М.А., против К.И.А. с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: ***, с която се
претендира установяването дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3943/21.10.2019 г. по
ч.гр.д. № 8913/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от
сумата от 3 236. 91 лева, от които 2 567. 48 лева, представляваща главница за неизплатени сметки
към дружеството за ползвана топлоенергия, за жилище находящо се в гр. Бургас,
ж.к. Лазур, бл. 7, вх. 3, ет. 3, ап. ляв, по партидата на клиент №
4071-071-009625, по издадени фактури с отчетен период от септември 2016 г. до
октомври 2017 г., както и мораторна лихва в размер на 669. 43 лева за периода
от 01.11.2016 г. до 16.10.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата от 18.10.2019
г. до изплащането й. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията
за дължимостта на търсените от ищцовото дружество суми се основават на отделни
нормативни разпоредби, обосноваващи тяхната дължимост и начин на отчитане,
както и на съществуващи между страните облигационни отношения, възникнали на
основание чл. 150 и §1, т. 2а от Закона за енергетиката, като се твърди, че
ответницата е била собственик на горния имот
в процесния период. Сумите се отнасят до изразходена топлинна енергия въз
основа на предоставените данни в тази връзка от топлинния счетоводител, като
същите са за БГВ, отопление и сградна инсталация, ведно със съответните лихви.
Правното
основание на предявените искове е чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.
1, предл. предл. 1-во и чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По делото в законоустановения срок е
постъпил отговор на исковата молба от ответницата. На първо място се сочи за
нередовности на исковата молба, тъй като не било ясно въз основа на какво е
извършена корекция в размер на 1 180 лева и на какво фактическо и правно
основание е начислена тази сума, като излага подробно доводите си в тази връзка.
Излага също така, че не е възможно за месец февруари да има потребление за
топла вода на стойност от 1 036. 69 лева. Оспорва и претендираните лихви.
Излага, че не е наясно и поради какво е потребител на топлинна енергия, при все
че не се излагало между страните да е налице договор за това, като твърди, че
няма качеството на потребител и купувач на топлинна енергия, като оспорва и
обстоятелството, че имотът е топлоснабден. Сочи също така, че нито ответницата,
нито някой от нейните праводатели, са били клиенти на „ТС“ ЕАД и да са сключвали
договори с дружеството. Депозира се и възражение за изтекла погасителна
давност. Оспорва се и изправността на средствата за търговско измерване и
мястото на което се намира общия топломер. Наред с това се излага, че фирмата
за дялово разпределение не е извършвала отчет за реално потребената топлинна
енергия, като се оспорват карнетите и се твърди, че нямат подпис на
ответницата. Сочи се и за нищожност на клаузата в общите условия, съгласно
която „ако резултатът от измерването е сума за доплащане, то тя се добавя към
първата дължима сума за процесния период“, като се сочат и известните начини за
определяне цената на стоката. Оспорва се и придадената сила на общите условия.
Оспорват се и всички представени от ищеца доказателства.
След
оставянето на исковата молба без движение ищецът е уточнил, че сумата от 1 180
лева, съставлява корекция за доплащане
на топла вода за месец януари 2017 г. Изложил е също така, че ответницата
системно не е предоставяла достъп за отчитане на показанията на средствата за
измерване, като през месец януари 2017 г. бил подаден сигнал от съседи за
денонощно изтичане на топла вода от нейния апартамент и наводняване на етажната
площадка.
С
това съдът приема, че са остранени посочени от ответника нередовности на
исковата молба, като дали сумата е дължима на соченото основание е по съществото на спора,
а не въпрос по неговата допустимост.
Ответникът
е оспорил дължимостта на така заявената сума, като е изложил подробно доводите
си за това.
Трето
лице – помагач „СМК-МОНТАЖИ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 3, представлявано от Недялко
Александров Недялков, не изрязва становище по делото и не изпраща свой
представител в съдебно заседание.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид изложените в исковата молба факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното към
настоящото дело ч.гр.д. № 8913/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, по заявление на
ищцовото дружество е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК за вземанията – предмет на настоящия установителен иск. Същата е връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и съдът приема, че за кредитора е налице правен интерес от установяване съществуването
на вземанията по заповедта и воденето на настоящия иск, поради наличието на предпоставките по чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
От
представения по делото нотариален акт на нотариус Ст. Димова, се установява, че
ответницата е придобила процесния имот чрез договор за издръжка и гледане от
своята майка на 11. 11.1993 г. Това е видно и от представената справка от АГКК-
Бургас.
С протокол по чл.
107 от ЗЕЕФ /отм./ от 25.09.2001 г. общото събрание на етажните собственици на
бл. 7, вх. 1-4 в ж.к. Лазур, гр. Бургас, е избрало „СМК-МОНТАЖИ“ АД за
топлоснабдителен агент, който да осъществява отношенията им с топлопреносното
предприятие „Топлофикация – Бургас“ ЕАД. С оглед на това са сключени и представените по
делото договор ТАК № 6 от 30.11.2000 г., анекс № 89 от 04.10.2001 г., договор №
ТДРТ № 3 от 05.12.2002 г., последващия такъв от 19.12.2005 г., от 15.01.2008 г.
и анексите към него от 15.01.2011 г., 15.01.2014 г., 16.01.2017 г., договор №
ДР-1 от 02.10.2017 г.
Видно от приложена
по делото справка по партидата на ответника в периода на претенцията от септември
2016 г. до октомври 2017 включително са начислявани суми само за отопление в
размер на 52. 96 лв. /30. 42 лв. за месец февруари 2017 г. и 22. 54 лв. за
месец март 2017 г./; сградна инсталация за месеците от ноември 2016 г. до април
2017 г. в общ размер от 140. 08 лв., битова гореща вода /БГВ/ за целия период,
като с фактурата за месец февруари е нанесена корекция, като са начислени още 1 180 лв. Същите са установени чрез
отчетите на съответните измервателни уреди /листи 10-12, 43-45/ за които са
представени и съответните свидетелства за съответветствие, както и отчета и
разпределението за процесната абонатна станция.
Представени са и
протоколи, видно то които ответникът не е осигурил достъп до имота си за
отчитане на изразходената топлинна енергия за времето от месеците януари и
февруари 2017 г., разписани от отчетника и двама свидетели.
На 01.01.2018 г. е
прекъснато водоподаване до процесния апартамент, видно от протокол от тази
дата, като единият водомер № 036909 е бил с показание от 4 005 куб.м., а
другият с № 390 е бил с показание 572 куб.м. Съгласно протокол от 01.02.2018 г.
става дума за водомер без пломба и откъртен водомер. Видно от данните по делото
е прекъснато и топлоподаването на 01.02.2018 г. т.е. всички тези действия са
извършени след периода на претенцията – предмет на делото.
От изпълнената
съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът изцяло кредитира,
като изготвено от лице с нужните специални знания, компетентно дадено и
всестранно отговарящо на всички поставени въпроси, се установява, че процесното
жилище се намира в сграда в режим на етажна собственост, където за процесния
период абонатната станция, обслужваща процесното жилище, е работила на
отопление и битово горещо водоснабдяване /БГВ/. Топлинният счетоводител е
отчитал ежемесечно разпределителите на радиатори и топлите водомери в отделните
жилища в сградата-етажна собственост. В жилището на ответника подлежат на отчет
един топлоизмерител и един водомер за топла вода. Таксата за дялово
разпределение е по 1,37 лв. на месец. За процесния период не е отчитано в имота
на ответника, тъй като не е осигуряван достъп за отчет. Сградната инсталация е изчислена
съгласно методиката за дялово разпределение и разпределена на отделните абонати
по обема на жилището по проект. За процения имот обемът е 190 м3. След
запитване експертът е получил справка за
отчетените количества топла вода от ВиК Бургас за имота на ответника за
процесния период, която прилага към заключението си — в процесния период са начислявани ежемесечно
по 2 куб.м. вещото лице излага, че със съдействието на топлинния счетоводител е
преизчислило сумите за БГВ по отчетите от ВиК Бургас. Топлинната енергия от
един радиатор определелиро по максимален специфичен разход на сградата съгласно
методиката за дялово разпределение в случай на неосигурен достъп за отчет,
приложимо предвид данните по делото. В заключение експертът посочва, че задължението
на ответника произтича от изразходена топлинна енергия за БГВ, за отопление от
един радиатор, за сградна инсталация и такса дялово разпределение, като дължимите
суми по компоненти за процесния период са следните: сума за БГВ - 221,67 лв.; сума за отопление от радиатор - 210,18 лв.; сума
за сградна инсталация - 149,62 лв.; сума за дялово разпределение - 19,18 лв.
Или общо главица в размер на 594,36 лв. и мораторна лихва в размер на 147,59
лв.
Липсват данни за
плащането на претендираните суми, дори и в установения от вещото лице размер.
Въз основа на така
установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна
страна следното:
Предмет на
установяване в настоящото производство е дължи ли ответника на ищцовото
дружество претендираните от него суми. При предявяването на установителния иск
по чл. 422 от ГПК е в тежест на ищеца да установи дължимостта на търсените от
него сумите.
Нормативните
актове, предвиждат, че потребителите в сграда – етажна собственост, както е в
процесния случай, са потребители на топлинна енергия, както на ползваната
такава с собстевния им топлоснабден имот, така и от отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Сградата –
етажна собственост е присъединена към абонатната станция, поради което всички
лица продължава да дължат суми за сградна инсталация и щранг – лира, за
периодите до когато такива са начислявани съгласно действащата нормативна
уредба, като съгласно закона тези лица са абонати на “Топлофикация” /чл. 153,
ал. 6 от Закона за енергетика /ЗЕ/; чл. 112в, ал. 2 и ал. 3, чл. 108, ал. 4 от
Закона за енергетиката и енергийната ефективност /ЗЕЕЕ/ - отм., чл. 72, ал. 4
от Наредба № 2 за топлоснабдяването /отм./. Ето защо съдът намира за доказана
дължимостта на сумите за топлоенергия, включваща начислените суми за сградна
инсталация, отопление в жилището на ответницата, и за БГВ, до установените от
вещото лице размери, ведно с таксите за отчет и дялово разпределение, при все
че съгласно договорите между доставчика и топлинния счетоводител,
„Топлофикация“ заплаща извършваните услуги по цени съгласно приложение № 9, въз
основа на броя на обслужваните имоти и броя на средствата за дялово разпределение
в тях. Всъщност вещото лице е установило, че изтеклите огромни количества вода
е станало през месец януари, 2018 г., което и извън периода на претенцията,
като е извършило и поради това преизчисление, съобразно отчетения разход на
вода от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД - Бурга
Наведените доводи за липсата
на невалидното избиране на лицето, извършващо дялово разпределение и отчет,
както и валидното сключване на договорите с него и т.н. не се споделят от съда,
тъй като е налице решението на общото събрание в тази връзка и следва да се
приеме, че е налице
мнозинство на етажните собственици за вземане на решението, при което същото е
валидно, при все че не се твърди и доказа то да е било отменено като
незаконосъобразно. Абсолютно ирелевантно дали ответникът е участвал или не е
участвал в Общото събрание на етажната собственост, с което е взето това
решение. Неоснователни са и доводи за липсата на облигационна връзка, тъй като
същата произтича от закона, определящ като потребите на топлинна енергия собствениците
на самостоятелни обекти в сграда, присъединена и ползваща услугите по
топлоснабдяване. По-конкретно следва да се отбележи, че съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, както е и в
случая, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ето защо след като ответникът е носител на правото на
собственост върху топлоснабден имот и няма други лица, които да са носители на
правото на ползване върху същия, означава, че по силата на закона същата има
качеството на потребител и клиент на топлинна енергия и следва да заплати търсените от
него суми. Отношенията
между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са
регламентирани в ЗЕ и съгласно установените в него правила, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно
предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството
на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди, каквото безспорно се
установява по делото, съобразно подробно изложени по-горе мотиви в тази връзка. Нормата на чл. 150, ал.1 ЗЕ
регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че
тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието
на договора. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за
потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в Общите условия
клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. По делото не се твърди
и установява ответникът да е извършил подобни действия по отношение на общите
условия, поради което и следва да се приеме, че същите се приемат от него. В
случая договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия е възникнало между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/ по
силата на закона – чл. 150 от ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на
ответника – потребител, вкл. и относно приемането на общите условия. В този
смисъл е и решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г. ІІІ ГО на ВКС.
Ето защо съдът намира, че искът
за главница следва като основателен да бъде уважен до размер от 594,36 лв. и съответно
отхвърлен за горницата над уважения размер до пълния заявен такъв от
2 567. 48 лв.
Основателна съответно е и
акцесорната претенцията върху уважената главница от датата на депозиране на
заявлението на 18.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
Досежно лихвите съдът намира следното:
В договора с
топлинния счетоводител изрично е уговорено начисляването на лихви при неплащане
в срок до 30 число на месеца, следващ този за който се отнася потреблението.
Такава разпоредба се съдържа и в Общите условия за продажба на топлинна енергия
от „Топлофикация –Бургас” ЕАД на потребителите в град Бургас. При това
положение срокът кани вместо кредитора и след настъпването на падежа
законосъобразно се явява начисляване на лихви. При това искът за мораторната
лихва като основателен също следва да бъде уважен до установения от вещото лице
размер от 147. 59 лв. и съответно отхвърлен за горницата до пълния заявен такъв
от 669. 43 лв.
По повод депозирано
възражение за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че е
неоснователно, тъй като заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано в съда на
18.10.2019 г., при което няма как да е изтекла давността по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД приложима за процесните вземания - за главницата, като периодично плащане,
за периода от септември 2016 г., изискуемо от 01.11.2016 г., до октомври 2017 г.,
както и за лихвите в периода от 01.11.2016 г. до 16.10.2019 г.
При това се налага извода, че
се дължат и част от направените в заповедното производство
разноски в размер на 47. 99 лв., които съгласно дадените указания в т.
12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат
присъдени в настоящото производство.
При този изход на спора чстично основателна се явява претенцията на ищцовото дружество
за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответника
да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 64. 37 лв., съобразно уважената част от исковете.
При това общата дължима сума
за разноските е в размер на 112. 36 лв.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че К.И.А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
– БУРГАС” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
кв. Лозово, промишлена зона, представлявано от Христин Илиев Илиев, част от сумите, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3943/21.10.2019
г. по ч.гр.д. № 8913/2019 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от сумата от 723. 52 лева, от които 594. 36 лева - главница за неизплатени сметки към дружеството за
ползвана топлоенергия, за жилище находящо се в гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл. 7,
вх. 3, ет. 3, ап. ляв, по партидата на клиент № 4071-071-009625, по издадени
фактури с отчетен период от септември 2016 г. до октомври 2017 г. включително, както и мораторна лихва в размер на 147. 59 лева за периода от 01.11.2016 г. до 16.10.2019
г., ведно със законна лихва върху
главницата от 594.
36 лв. от 18.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля
иска за главницата над уважения размер от 594. 36 лв. до пълния заявен размер
от 2 567. 48 лв., ведно със законна лихва за забава върху отхвърлената
част от 18.10.2019 г., както и иска за моторна лихва над уважения размер от
147. 59 лв. до пълния заявен размер от 669. 43 лв.
Осъжда К.И.А. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – БУРГАС” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. Лозово, промишлена зона, представлявано от Христин
Илиев Илиев, сумата
от 112. 36 лв. /сто и дванадесет лева и 36 ст./ за направените
разноски, от които 47. 99 лв. за ч.гр.д. № 8913/2019 и 64. 37 лв. за настоящото гр.д. № 651/2020 г., двете по описа на Районен съд -
Бургас.
Решението е постановено при
участието на „СМК-МОНТАЖИ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 3, представлявано от Недялко
Александров Недялков, като трето лице
–помагач на страна на ищеца “ТОПЛОФИКАЦИЯ – БУРГАС” ЕАД с ЕИК *********.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: