Решение по дело №62/2020 на Окръжен съд - Шумен

                                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 108

                                      

                                     гр.Шумен  23.06.2020г.

                                                      

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският  окръжен  съд в открито заседание на  девети юни,  две хиляди и   двадесета  година , в състав:

                                                           Председател: Азадухи Карагьозян        

                                                                 Членове:1. Константин Моллов  

                                                                                 2. Соня Стефанова

при секретаря Силвия Методиева и като разгледа докладваното от  съдия  Азадухи Карагьозян В.гр.д.№62 по  описа за  2020г.  за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.      

    С решение №1059/7.11.2019г. по гр.д.№1009/2019г. по описа на ШРС, съдът е    осъдил  „Райфайзенбанк/България/“ЕАД, ЕИК : ..., с адрес за призоваване – гр. Р.., да заплати на И.Н.В., ЕГН : **********, с адрес ***, обезщетение за непозволено увреждане, в размер на 3952,72 лева, представляваща имуществени вреди, на основание чл. 49 от ЗЗД, в едно със законната лихва, върху главницата от 3952,72 лева, считано от 22.04.2017г., до окончателното плащане, отхвърлил е  предявения от И.Н.В., ЕГН : **********, с адрес *** срещу „Райфайзенбанк/България/“, ЕИК : ..., с адрес за призоваване – гр. Р.., иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, в останалата му част, до пълния предявен размер от 4011,59 лева, за сумата от 58,86 лева, като неоснователен, осъдил е  „Райфайзенбанк/България/“, ЕИК : ...,   да заплати на И.Н.В., ЕГН : ********** сумата от 1084,78 лева, разноски в производството на настоящата инстанция, осъдил е  И.Н.В., ЕГН : **********,   да заплати на „Райфайзенбанк/България/“, ЕИК : ...,  сумата от 4,40 лева, разноски в производството на настоящата инстанция.

     Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответника, привлечени по негова молба:   ЧСИ Д.З., № 876, с район на действие този на ШОС, с адрес – гр. Ш….и ЕТ А.-А.А., ЕИК : ...., с адрес – с. А..., Община Д...

     Решението е обжалвано от ответника „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД гр.С., действащо, чрез пълномощника си юрисконсулт П.Б.Д.  в осъдителната му част  за сумата от 3 952.72лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от 22.04.2017г. до окончателното плащане  и 1084.78лв. разноски , като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения . Жалбоподателят моли решението да бъде  отменено в осъдителната му част и вместо това съдът да постанови ново с което  да отхвърли искът  изцяло.

       Решението е обжалвано и от третото лице помагач  ЧСИ Д.З. ,действаща ,чрез пълномощника си адв.Г.Б. от ШАК  в осъдителната му част за сумата от 3 952.72лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от 22.04.2017г. до окончателното плащане  и 1084.78лв. разноски  като   незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.   Жалбоподателят моли решението да бъде  отменено в обжалваната му част и вместо това съдът да постанови ново с което  да отхвърли искът изцяло.

     Въззиваемата  И.Н.В. е депозирала отговори на двете въззивни  жалби  с които ги   оспорва  като неоснователни и недоказани, а жалбата на третото лице помагач ЧСИ Д.З. и като  недопустима и моли съдът да потвърди   решението в обжалваната му част.

 Въззивните жалби са подадени в срока по  чл.259 ал.1  от ГПК от надлежни страни,  при наличие на правен интерес и са  допустими.

Възражението на ищцата ,че жалбата на третото лице помагач ЧСИ Д.З. е недопустима е неоснователно, тъй като тя има качеството на страна по делото, поради привличането и поради това е и   легитимирана да обжалва постановеното от ШРС решение , което я обвързва.

Шуменският окръжен съд на осн.чл.269 от ГПК , след като извърши служебна проверка намира обжалваното решение за валидно и допустимо , а депозираните срещу него  жалби , разгледани по същество за основателни.

   Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

 По молба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД гр.С. на 27.05.2014г.  е било образувано изп.д.№20148760400495 по описа на ЧСИ Д.З. с рег.№876 на КЧСИ срещу ищцата И.Н.В. и В.Х.В. двамата солидарно да заплатят на банката сумата от 5576.70лв. главница ,1342.66лв. редовна лихва ,1103.01лв. наказателна лихва ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 7.03.2014г. до изплащане на вземането и 540.45лв. разноски. В молбата си за образуване на изпълнително дело банката е възложила на съдебния изпълнител по силата на чл.18 от ЗСЧИ да извърши цялостна справка за имущественото състояние на дължника и да определи способа на изпълнение. Със запорно съобщение получено от работодателя на ищцата на 10.06.2014г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата и  работодателят е уведоми ЧСИ с писмо получено от него на 13.06.2014г. , че признава вземането и първата вноска по запора  в размер на 1/3 от нетното трудово възнаграждение ще бъде преведена през месец юни 2014г. В запорното съобщение до работодателя ЧСИ е вписал ,че удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 от ГПК. На 18.04.2017г. ищцата е депозирала молба до ЧСИ Д.З. с искане да се прекрати незабавно удръжката от заплатата й , тъй като размерът на същата след удръжките е по-малък от МРЗ за страната. На 21.04.2017г., ЧСИ е уведомил работодателя, че трудово възнаграждение под МРЗ за страната представлява несеквестируем доход. За исковия период, според заключението по ССЕ, ищцовия работодател превел по сметка на ЧСИ сумата от 4011,59 лева.Съгласно заключението по ССЕ  за шест месеца от исковия период 06 – 11.2014г., месечното трудово възнаграждение на ищцата, след приспадане на сумите по чл. 446, ал. 2 от ГПК, е надхвърляло определената МРЗ, с общо 58,86 лева, за целия период.

При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД и посочената разпоредба гласи, че този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да възникне деликтната отговорност следва да са налице, в условията на кумулативност, следните предпоставки: възлагане на работа; вреда, причинена при или по повод изпълнение на възложената работа; противоправно поведение, което може да бъде действие или бездействие; причинна връзка между вредата и противоправното поведение на изпълнителя; вина у изпълнителя. Участници в правоотношението, което възниква при този фактически състав са най- малко три лица- този, който е възложил някаква работа (възложител), лицето, което при или повод изпълнение на работата причинява вреди (изпълнител) и пострадалият.

 Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.

По делото се твърди нарушение от страна на ЧСИ Д.З. изразяващо се в процесуална незаконосъобразност на проведеното принудително изпълнение срещу ищцата ,   поради изпълнение върху несеквестеруем доход - получавано от ищцата трудово възнаграждение до размера на МРЗ за страната . Отговорност от страна на взискателя за процесуалната незаконосъобразнос на иззвършени действия от ЧСИ не може да се ангажира , дори през призмата на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД . За да се установи наличието на фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД, следва да се докажат отношения по възлагане между прекия изпълнител и лицето, срещу което е насочен искът. На плоскостта на взискател – частен съдебен изпълнител не се разкриват отношения по "възлагане" по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Тези отношения, поначало предполагат равнопоставеност между възложител и изпълнител. Частните съдебни изпълнители упражняват предоставени им от закона публични функции, изразяващи се в принудителното изпълнение на частни притезания. В този случай между взискател и съдебен изпълнител са налице процесуални отношения между страна и орган в установено в закон производство. С молбата си за образуване на изпълнително дело взискателят сезира частния съдебен изпълнител да упражни очертаните в закона правомощия. В качеството си на орган на изпълнителното производство частният съдебен изпълнител следва да спазва установените в ГПК процесуални правила и при нарушението им отговаря на основание чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД. В този смисъл взискателят по делото не следва да гарантира за осъществяването на отговорността на частния съдебен изпълнител, който носи пълната отговорност при процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение  . Този извод на съда не се разколебава и от "възлагането" по чл. 18 ЗЧСИ. В този случай на преценката на съдебния изпълнител е предоставена възможността да предприеме едно или друго процесуално действие без изрично искане от страна взискателя. Това обаче не възлага гаранционна отговорност на взискателя за процесуалната законосъобразност на актовете и действията на съдебния изпълнител, в качеството му на лице осъществяващо публични функции. С оглед това ответникът-взискател по изпълнителното дело не е материалноправно легитимиран да отговаря за претърпените от ищцата вреди в следствие на незаконосъобразни изпълнителни действия на ЧСИ Д.З..

От друга страна съдът не счита ,че   проведеното принудително изпълнение срещу ищцата изразяващо се в  изпълнение върху несеквестеруем доход - получавано от ищцата трудово възнаграждение до размера на МРЗ за страната е поради вина на ЧСИ Д.З. и липсва и противоправно поведение.   Още в първото запорно съобщение до третото задължено лице –работодател на ответницата изпратено от ЧСИ Д.З. тя е посочила ,че   удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл.446 от ГПК. Следователно третото задължено лице е било уведомено да спазва чл.446 ал.1 от ГПК  и уредената там несеквестируемост на дохода на ищцата до размера на МРЗ за страната към него момент. Съгласно задължителната практика на ВКС по  т.13 от   ТР№2/2013г.  на ОСГТК на ВКС  , частта от трудовото възнаграждение получавано от длъжника , която е несеквестируема не може да бъде определена без ЧСИ да е уведомен от банката или от работодателя за размера на това възнаграждение . Ако той не е получил необходимата информация той не знае нито произхода на сумите по банковата сметка ,нито размера на заплатата на длъжника. Задължението на съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква ,когато той бъде уведомен за горепосочените обстоятелства   от банката , от длъжника или  от работодателя за размера на възнаграждението след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски  и едва тогава да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената сума. В настоящият случай видно от изпратеното от работодателя на ищцата писмо до ЧСИ Д.З. в него не се е съдържала информация за размера на получаваното от ищцата трудово възнаграждение след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Поради това и тя не е зачела несеквестируемостта на възнаграждението на ищцата до размера на МРЗ за процесният период, през който са били удържани от работодателя суми и превеждани на съдия изпълнителя. ЧСИ Д.З. е била уведомена едва на 18.04.2017г. от длъжника , че се извършват удръжки от възнаграждението му което е несеквестируемо и следва същите да се прекратят. След това ЧСИ Д.З. ведната с писмо от 21.04.2017г.  е уведомила работодателя ,че трудово възнаграждение под МРЗ за страната представлява несеквестируем доход.

 Предвид гореизложеното не се установиха предпоставките по чл.49 от ЗЗД за реализиране отговорността на ответника на това основание , поради което и предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата от  3 952.72лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.

Ето защо решението на ШРС в обжалваната му осъдителна част за сумата от 3  952.72лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от 22.04.2017г. до окончателното плащане  и 1084.78лв. разноски следва да се отмени и вместо това предявеният иск по чл.49 ЗЗД  за сумата от 3 952.72лв. имуществени вреди да се отхвърли като неоснователен

Решението в останалата му отхвърлителна част не е било обжалвано и е влязло в сила.

Предвид изхода от спора на жалбоподателя  „Райфайзенбанк/България/“, следва да се присъдят разноски по делото за  юрисконсултско възнаграждение на осн.чл.78 ал.8 ГПК във връзка с чл.25 ал.1  от Наредбата за заплащане на правната помощ, което съдът определя на сумата от 100лв. за първата инстанция и в размер на 100лв. за въззивната инстанция . Следователно   за първата инстанция  на банката следва да се присъдят  още 95.60лв.  и за въззивната инстанция  100лв. Жалбоподателят ЧСИ Д.З. не претендира разноски по делото, но и такива не му се следват на осн.чл.78 ал.10 от ГПК.

      Водим от гореизложеното и на  осн. чл.271 от ГПК ,съдът

 

                                                  Р  Е  Ш  И : 

 

ОТМЕНЯ решение №1059/7.11.2019г. по гр.д.№1009/2019г. по описа на ШРС, в частта му с която съдът е  осъдил  „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД , ЕИК : ..., с адрес за призоваване – гр. Р.., да заплати на И.Н.В., ЕГН : **********, с адрес ***, обезщетение за непозволено увреждане, в размер на 3952,72 лева, представляваща имуществени вреди, на основание чл. 49 от ЗЗД, в едно със законната лихва, върху главницата от 3952,72 лева, считано от 22.04.2017г., до окончателното плащане,   осъдил е  „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД, ЕИК : ..., с адрес за призоваване – гр. Р.., да заплати на И.Н.В., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 1084,78 лева, разноски в производството на настоящата инстанция, като вместо това постановява :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Н.В., ЕГН : **********, с адрес *** срещу „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД , ЕИК : ... иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 3952,72 лева, в едно със законната лихва, върху главницата от 3952,72 лева, считано от 22.04.2017г., до окончателното плащане .

    Решението в останалата му част е влязло в сила.

    ОСЪЖДА И.Н.В., ЕГН : **********, с адрес ***  да заплати на  „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД , ЕИК : ... разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на още 95.60лв. за първата инстанция и в размер на 100лв. за въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трети лица - помагачи на страната на ответника, привлечени по негова молба:  ЧСИ Д.З., № 876, с район на действие този на ШОС, с адрес – гр. Ш.   и също така и жалбоподател  и ЕТ А.-А.А., ЕИК : ...., с адрес – с. А..., Община Д...

Решението  не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3  т.1 ГПК.

     

 

   

 

Председател:                       Членове: 1.                                    2.