РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. гр.Мадан, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от С. АС. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20225430200135 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу Наказателно постановление
№ *** от 27.06.2019г., издадено от С. Р. К. – Началник група към ОДМВР
Смолян, РУ Мадан, с което на А. Н. Б. на осн. чл. 173, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за това че на 24.06.2018 г.
около 18,05 часа в гр. Рудозем, на ул. „Арда“ в близост до хотел „Лилия“,
като водач на мотоциклет „ИЖ“ с рама № ** е извършил следното
нарушение: управлява МПС-Мотоциклет по пътищата, отворени за
обществено ползване без да има поставена регистрационна табела на
определеното място, с което е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП-
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
В жалбата се излагат съображения, че наказателното постановление е
неправилно, незаконосъобразно, съставено в нарушение на административно-
производствените правила и на материалния закон. В о.с.з жалбоподателят,
чрез пълномощника си поддържа жалбата. Излага съображения, че по делото
не се установило процесният мотоциклет да е бил в движение, и да е бил
управляван от санкционираното лице. Възразява, че е изтекла абсолютната
давност за нарушението, като се позовава на чл. 81, ал. 3 от НК.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника си оспорват жалбата като
неоснователна. Счита за неоснователно изложеното от жалбоподателя
възражение за изтекла давност, като излага съображения в тази насока. Моли
за бъде потвърдено издаденото НП като законосъобразно и правилно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
1
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 24.06.2018г. – св. Б. – полицейски служител от при РУ Мадан и св.
К. – граничен полицейски служител били назначени в наряд по ООР на
територията на Община Рудозем. Около 18.00 часа на 24.06.2018г. били на
моста между ул. България и ул. Арда в гр. Рудозем и забелязали мотор,
движещ се по ул. Арда към тях. В момента, в който водачът на мотора видял
местоположението на св. К. и св. Б. извършил рязка маневра, обръщайки
посоката на движение. Св. К. и св. Б. тръгнали с патрулния автомобил след
мотора, като през цялото време имали непрекъснат визуален контакт с
лицето, което управлявало мотора. След като го прибрижили с патрулния
автомобил, лицето, което управлявало мотора спряло и в близост до хотел
„Лилия“, който се намирал на ул. Арда в гр. Рудозем. След като пристигнали
на място св. К. и св. Б. установили, че водачът на мотоциклета- „ИЖ“, бежов
на цвят, с рама № ** е жалбоподателят А. Б., който бил управлявал
мотоциклета без регистрационна табела на указаните за тази цел места. Св. К.
и св. Б. докладвали на оперативния дежурен в РУ Мадан, като впоследствие
на място пристигнал св. В. К.- мл. автоконтрольор при РУ Мадан. На
жалбоподателя бил извършен тест с техническо средство „Алкотест Дрегер“,
който отчел стойност от 2,40 промила концентрация на алкохол в издишания
въздух. На жалбоподателя бил извършен и тест с техническо средство „Dreger
Drug Check”, което отчело употреба на наркотични вещества
тетрахидроканабинол и амфетамин. За констатираните нарушения –
управление на МПС без поставени регистрационни табели, управление на
МПС след употреба на алкохол и управление на МПС след употреба на
наркотични вещества спрямо жалбоподателя били съставени актове за
установяване на административни нарушения от св. В. К.. Започнато било
бързо производство от РУ Мадан на осн. чл. 356, ал. 2 от НПК за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, както и бързо производство за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Материалите били
докладвани на РУ Смолян, ТО Мадан. Впоследствие с постановления от
25.08.2018 г. на РП Смолян, ТО Мадан досъдебните производства срещу
жалбоподателя за престъпления по чл. 343б, ал. 1 от НК и чл. 343б, ал. 3 от
НК били обединени, като било постановено досъдебното производство да се
извърши по общия ред. Спрямо жалбоподателя било образувано и досъдебно
производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК- за управление
на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. С постановление от
11.06.2019г. на РП Смолян, ТО Мадан е прекратено наказателното
производство по ДП № 140/2018 г. по описа на РУ Мадан, образувано за
престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради това, че извършеното
деяние не съставлява престъпление, като материалите са изпратени на
Началника на РУ Мадан за преценка и налагане на административно
наказание на А. Н. Б.. Впоследствие е издадено и обжалваното НП от
27.06.2019г., с което на жалбоподателя е наложено наказание на осн. чл. 175,
ал. 1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
2
установява по категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели- св. В. К., св. Е. Б., св. А. К. и събраните по
делото писмени доказателства- Наказателно постановление № *** от
27.06.2019 г., изд.от С. Р. К. - Началник група към ОДМВР-Смолян, РУ-
Мадан, Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи; Писмо от РП-Смолян ТО-Мадан до Н-к РУ-Мадан ведно с
Постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП №
140/2018 г. по описа на РУ-Мадан /пр.№ ТОМ-462/2018 г. по описа на РП-
Смолян ТО-Мадан/.
Съдът намира за неоснователни въведените от процесуалния
представител на жалбоподателя възражения, че от събраните доказателства не
се установява жалбоподателят да е управлявал процесното МПС към момента
на извършената проверка. Показанията на св. Е. Б. и св. А. К. са категорични,
че от момента на констатиране на движещия се мотоциклет до установяване
на самоличността на водача му, свидетелите са имали непрекъснат визуален
контакт спрямо него. Липсват каквито и доказателства опровергаващи
свидетелските показания, които са еднопосочни и безпротиворечиви, поради
което следва да се кредитират. Не са налице и доказателства, установяващи
твърдението, че процесният мотоциклет не е бил движение към датата на
процесните събития, поради което съдът възприема изложените в този смисъл
възражения единствено като защитна теза на жалбоподателя.
В случая обжалваното наказателно постановление е издадено на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН при прекратяване на наказателното
производство от прокурора. В случаите на чл.36, ал.2 от ЗАНН наказващият
орган е обвързан от фактическите и правни изводи направени в
Постановление на РП Смолян за прекратяване на наказателното производство
от 11.06.2019г. по ДП 140/2018г. по описа на РУ Мадан. Съдът намира, че не
са налице допуснати нарушения на процесуалния закон при издаването на
процесното Наказателно постановление. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци,
водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Нарушението е
описано надлежно в НП от фактическа страна, като наказващият орган е
посочил подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи
белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). По
тези причини съдът не намира да е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че
нарушението е доказано от обективна и субективна страна. Налице е
неизпълнение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от страна на
жалбоподателя, регламентираща изискването, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но без табели с
регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че
съответния водач се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева.
3
Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на
жалбоподателя за изтекла погасителна давност. Съгласно Тълкувателно
постановление № 1/2015 г. по тълк. дело № 1 от 2014 г. на ОСС от НК на ВКС
и ОСС от II колегия на ВАС в ЗАНН са регламентирани два вида давност -
погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), която
настъпва преди влизане в сила на правоохранителния акт, и изпълнителска
давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният
орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция
(чл. 82 от ЗАНН), която настъпва след влизането в сила на наказателното
постановление. Давността се прилага служебно, като държавата губи своето
материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено
му наказание. Изпълнението на наложената санкция е приложимо само след
влизане в сила на наказателното постановление. В случая следва да се
прецени единствено дали е изтекла абсолютната давност за реализиране на
наказателната отговорност.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно
погасяването на наказателното преследване по давност в НК.
Продължителността на давността съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е 3 години.
Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН срокът й тече от
довършването на нарушението, а за тези, които траят непрекъснато или са
продължавани - от прекратяването им. Спира на основание чл. 81, ал. 1 от НК
вр. чл. 11 от ЗАНН, ако преследването зависи от разрешаване на
предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Прекъсва се по чл. 81, ал. 2
от НК вр. чл. 11 от ЗАНН с всяко действие на надлежните органи, предприето
спрямо преследваното лице, след което започва да тече изцяло нова давност.
Независимо колко пъти и за какъв период от време давността е била спирана
и прекъсвана съгласно чл. 81, ал.3 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН преследването на
всяко административно нарушение се изключва, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора този по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН.
Срокът на абсолютната давност е 4 години и 6 месеца, с изтичането на който
се погасява и административнонаказателната отговорност, като
компетентният държавен орган губи възможността да реализира, което и да
било от правомощията си по административнонаказателното
правоотношение. В процесния случай нарушението е извършено на
24.06.2018г., абсолютната давност за реализиране на наказателната
отговорност е настъпила на 24.12.2022 г. Поради изложеното намира жалбата
и формулираното с нея искане за отмяна на НП за основателни поради
изтичане на абсолютната давност по чл. 81, ал.3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
вр. чл. 11 от ЗАНН.
Съобразно чл. 63д, ал. 1 от АПК в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. На осн. чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 226, ал. 3 от АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски по делото,
вкл. и при първото му разглеждане. Същите се констатираха от съда в размер
на 400 лева- адвокатско възнаграждение по АНД № 2/2020 г. по описа на РС
4
Мадан и 400 лева по КАНД № 97/2022 г. по описа на Административен съд
Смолян, които суми следва да бъдат възложени в тежест на ОД на МВР
Смолян. Съдът намира за неоснователно въведеното от въззиваемия
възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. В действителност, към момента на сключване на договорите
за процесуални представителство пред РС Мадан и Административен съд
Смолян минималното възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004
за МРАВ е в размер на 300 лева., но с оглед фактическата и правна сложност
на делото и предвид дългият период на протичане на производството, то
размерът на адвокатско възнаграждение следва да бъде определен на 400 лева
за всяка инстанция при предходното разглеждане на делото, като последния
според настоящия състав се явява справедлив и обоснован.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от 27.06.2019г., издадено
от С. Р. К. – Началник група към ОДМВР Смолян, РУ Мадан, с което на А. Н.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Мадара“ № 1, ет. 6, ап. 17 на осн.
чл. 173, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за
това че на 24.06.2018 г. около 18,05 часа в гр. Рудозем, на ул. „Арда“ в
близост до хотел „Лилия“, като водач на мотоциклет „ИЖ“ с рама № ** е
извършил следното нарушение: управлява МПС-Мотоциклет по пътищата,
отворени за обществено ползване без да има поставена регистрационна
табела на определеното място, с което е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП- управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Смолян да заплати на А. Н.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „М.“ №** сумата от 400 лева-
разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 2/2020 г. по описа на РС
Мадан и 400 лева- разноски за адвокатско възнаграждение по КАНД №
97/2022 г. по описа на Административен съд Смолян.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Смолян.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
5