№ 211
гр. П., 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20211720201365 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 185 от 23.07.2021г. (НП),
издадено от директора на дирекция „Контролна и превантивна дейност”,
упълномощен да изпълнява правомощията на директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)–София със заповед № РД-
115/23.10.2018г., с което на основание чл. 164, ал.1 от Закона за опазване на
околната среда (ЗООС) на „Стомана Индъстри” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. Владайско въстание № 1 е
наложена имуществена санкция в размер на 50 000лв (петдесет хиляди лева)
за извършено нарушение на изискванията на чл. 123в, т.2 от ЗООС, тъй като
на 29.12.2020г. на площадка, находяща се в гр. П., ул. Владайско въстание №
1, в качеството си на оператор на Инсталация за производство на стомана, не
е изпълнило задълженията си по Условие 9.4.1. от Комплексно разрешително
(КР) № 100-Н1/2010г., актуализирано с Решение № 100-Н1-ИО-А7/2020г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда
(ИАОС), в сила от 26.09.2020г., а именно: „Притежателят на настоящето
1
разрешително да извършва всички дейности на площадката по начин,
недопускащ разпространението на миризми извън границите на
производствената площадка”.
Дружеството-жалбоподател моли НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно по изтъкнати в жалбата доводи за допуснати
съществени нарушения на административнонаказателната процедура, като
оспорва и самото извършване на деянието. Изразява се становище за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Алтернативно се иска намаляване размера на
наложената имуществена санкция до нейния законово определен минимум.
В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател се
представлява от адв. Х.М., съдружник в „Адвокатско дружество Й.В. и
партньори”, който поддържа изложените в жалбата съображения за отмяна на
процесното НП.
Административнонаказващият орган (АНО) – РИОСВ-София, чрез
процесуалния си представител юрк. М.Д., изразява становище, че
обжалваното НП е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
От фактическа страна:
„Стомана Индъстри” АД е оператор на инсталация за производство на
стомана в електродъгови пещи № 1 и № 2, намиращи се в
електростоманодобивен цех (ЕСДЦ) на ул. Владайско въстание № 1, за
експлоатацията на която притежава КР № 100-Н1/2010г., актуализирано с
Решение № 100-Н1-ИО-А7/2020г. на изпълнителния директор на ИАОС, в
сила от 26.09.2020г. В Условие 9.4.1. от същото е предвидено задължение за
дружеството-жалбоподател да извършва всички дейности на площадката по
начин, недопускащ разпространението на миризми извън границите на
2
производствената площадка.
На 29.12.2020г., в 19:40 часа и в 19:54 часа на „зеления телефон” на
РИОС-София, офис П. постъпили сигнали от граждани за остра задушлива
миризма, наподобяваща на бакелит, усетена в района на кв. Църква в гр. П.. В
часовия интервал от 21:15 часа до 22:07 часа св. СВ. Т. Г.- гл.експерт в
РИОСВ-София, офис П., заедно със свой колега извършила незабавна
извънредна проверка в кв. Църква и най-близко разположените части на кв.
Изток, в каквато посока бил вятъра. При обхождането на ул. Благой Гебрев в
кв. Изток, в района от бл. 63 до бл. 32, и на ул. Атанас Накев в кв. Църква
органолептично била усетена силна миризма, наподобяваща на бакелит, след
което проверяващите посетили производствената площадка на „Стомана
Индъстри” АД, намираща се на ул. Владайско въстание № 1. Установили, че
в този момент в ЕСДЦ в работен режим била електродъгова пещ № 1, където
посредством използване на волтова дъга се извършват процеси на
шлакообразуване, нагряване, легиране и хомогенизация на стоманата. В
резултат на извършвания технологичен процес се отделят като отпадни
продукти прах, газове, основни стоманодобивни шлаки, отпадъчни
огнеупорни материали и окалини, както и миризми. Вратите на сградата от
източната и западната страна били отворени. От източната страна на цеха
органолептично била усетена миризма, характерна за високотемпературна
обработка на желязо, която била съответна на установената на обходените
улици миризма на бакелит.
С оглед установеното проверяващите съставили констативен протокол
№ ПД-МФ-26 от 29.12.2020г.
С писмо с изх. № 478 от 21.01.2021г. на РИОСВ-София дружеството-
жалбоподател било уведомено, че във връзка с извършената проверка на
29.12.2020г. представляващите го лица или упълномощен пълномощник
следва да се явят на 29.01.2021г. в офис П. за съставяне на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), като поканата била
получена на 27.01.2021г. на адреса на юридическото лице.
На 29.01.2021г., св. СВ. Т. Г., в отсъствието на представител на
дружеството-жалбоподател съставила АУАН с № 23/2021г., като в
обстоятелствената му част описала текстово, че „Стомана Индъстри” АД не е
изпълнило задължението си по Условие 9.4.1. от КР № 100-Н1/2010г.,
3
актуализирано с Решение № 100-Н1-ИО-А7/2020г. на изпълнителния
директор на ИАОС (в сила от 26.09.2020г.), а именно: „Притежателят на
настоящето разрешително да извършва всички дейности на площадката по
начин, недопускащ разпространението на миризми извън границите на
производствената площадка”, отразявайки констатациите обективирани в
констативния протокол № ПД-МФ-26 от 29.12.2020г., което квалифицирала
като нарушение на чл. 123в, т.2 от ЗООС.
Препис от акта бил връчен на 16.02.2021г. на представители на
акционерното дружество, които в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не направили
допълнителни писмени възражения по констатациите в него.
В законоустановения срок и в рамките на правомощията си АНО, въз
основа на съставения АУАН, издал атакуваното НП № 185 от 23.07.2021г.,
видно от обстоятелствената част на което фактическата обстановка,
установена и описана в АУАН е възприета изцяло, като на основание чл. 164,
ал.1 от ЗООС наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в
размер на 50 000 лв (петдесет хиляди лева) за извършено нарушение на чл.
123в, т.2 от ЗООС.
Процесното НП било връчено на санкционираното дружество на
28.07.2021г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства КР № 100-
Н1/2010г., актуализирано с Решение № 100-Н1-ИО-А7/2020г. на
изпълнителния директор на ИАОС, констативен протокол № ПД-МФ-26 от
29.12.2020г., АУАН № 23/2021г. от 29.01.2021г., писма на РИОСВ-София с
изх. № 6848 от 23.07.2021г., с № 1096 от 10.02.2021г. във връзка с писмо с вх.
№ 1871/29.01.2021г. на „Стомана индъстри” АД, с № 478 от 21.01.2021г. за
съставяне на АУАН, ведно с известия за техните доставяния, с изх. № 3989 от
29.04.2021г., до дружеството-жалбоподател, с № 1007 от 08.02.2021г. до
Кмета на Община П., регистрирани сигнали от граждани за силна задушлива
миризма в района на кв. Църква, заповеди №№ РД-71 от 17.06.2020г. и РД-
115 от 23.10.2018г. и двете на директора на РИОСВ-София и известие за
връчване на обжалваното НП.
Св. С.Т. Г., разпитана в хода на съдебното производство, поддържа
4
изложените в АУАН констатации. Изяснява, че при извършената от
контролните органи проверка е установена миризма на бакелит на улиците,
намиращи се в кв. Църква и кв. Изток, които са посочени в НП. Същата
миризма е била усетена и от източната страна на ЕСДЦ, чийто врати са били
отворени. Сочи, че се касае за наличието на специфична миризма, образуваща
се в резултат на извършвания производствен процес, която е усетена извън
производствената площадка на оператора на инсталацията за производство на
стомана.
Показанията на св. Г. съдът намира за обективни, логични и напълно
припокриващи се с приетите по делото писмени доказателства (констативен
протокол и АУАН), поради което ги кредитира като достоверни.
От правна страна:
Настоящият състав намери, че АУАН и процесното НП са съставени от
органи в кръга на тяхната материална компетентност, а именно:
АУАН е съставен от СВ. Т. Г.– длъжностно лице в РИОСВ-София,
която във връзка с чл. 167 от ЗООС е оправомощена за това със заповед №
РД-71/17.06.2020г. от директора на РИОСВ-София, поради което съдът прие
като голословно направеното в жалбата възражение за липса на материална
компетентност на актосъставителя.
По силата на чл. 168 от ЗОСС наред с министъра на околната среда и
водите, съответните директори на РИОСВ по места са компетентни да
издават НП относно нарушения по ЗООС по реда на ЗАНН. В конкретния
случай, НП е издадено от упълномощено от директора на РИОСВ-София
лице, което в кръга на правомощията си, по силата на заповед № РД-115 от
23.10.2018г., е сторило това.
При извършената дължима проверка относно правилното приложение
на процесуалния и материален закон съдът изведе следните изводи:
Не е изтекла давността за преследване на санкционираното
юридическо лице, тъй като нарушението е извършено на 29.12.2021г., а
АУАН е съставен на 29.01.2021г., т.е. в тримесечния срок по чл. 34, ал.1 от
ЗАНН. На 23.07.2021г. е издадено обжалваното НП, т.е. в шестмесечния срок
по чл. 34, ал.3 от ЗАНН, считано от съставянето на акта, поради което и
позоваването в жалбата за настъпила давност, след изтичането на която се
5
погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си
по административнонаказателното правоотношение, е некоректно.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени
императивните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН
и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до отмяна на обжалваното НП.
Настоящият състав прие за неоснователно направеното в жалбата
възражение, че непосочването на ЕГН на свидетеля по АУАН, предвид
разпоредбата на чл. 42, т.7 от ЗАНН, е довело до съществено процесуално
нарушение, тъй като това по никакъв начин не е ограничило правото на
защита на наказаното лице, което е единственият критерий при
разграничаване на съществените от несъществените нарушения на
процедурата. Пълното и точно посочване на данните на свидетелите имат
значение единствено с оглед на евентуалното им призоваване за разпит при
оспорване на фактическите констатации, което в конкретния случай не е
затруднено.
Становището на дружеството-жалбоподател, че от посочените
фактически обстоятелства в АУАН и в НП не може да се индивидуализира
точното време и място на извършеното нарушение категорично се
опровергава от съдържанието на двата документа, където е описано, че
именно при извършената извънредна проверка на 29.12.2020г. от служители
на РОИСВ-София, офис П. е направен обход в периода от 21:15 часа до 22:07
часа на ул. Атанас Накев в кв. Църква, където е била осъществена среща и със
сигналоподател, и на близките части на кв. Изток, в каквато посока бил
вятъра, а именно на ул. Благой Гебрев, в района от бл. 63 до бл. 32, където е
била усетена силна неприятна миризма, наподобяваща на бакелит, която
органолептично била възприета и при проверката на място на
производствената база на дружеството-жалбоподател, поради което съдът
счита, че не е допуснато визираното нарушение.
Съгласно разпоредбато на чл.123в, т.2 от ЗООС операторът на
инсталацията е длъжен да изпълнява условията в КР. Изпълнителното деяние
се състои в неизпълнение на вменено със закон задължение да се изпълняват
условията от конкретно КР адресирано до оператора на инсталацията. В
случая, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП, като
6
нарушение е посочено неизпълнение на конкретно условие от КР № 100-
Н1/2010г., актуализирано с Решение № 100-Н1-ИО-А7/2020г. на
изпълнителния директор на ИАОС (в сила от 26.09.2020г.), издадено на
дружеството-жалбоподател, поради което и „Стомана индъстри” АД е субект
на задължението, вменено с цитираната законова разпоредба. Предвид
конкретното съдържание на задължението си по Условие 9.4.1., съгласно
което притежателят на разрешителното следва да извършва всички дейности
на площадката по начин, недопускащ разпространението на миризми извън
границите на производствената площадка, и установените факти при
проверката на 29.12.2020г. съдът прие, че дружеството-жалбоподател е
осъществило от обективна страна вмененото му нарушение на чл. 123в, т.2
от ЗООС, тъй като не е оборена направената констатация от контролните
органи, че отделянето на неприятната миризма се дължи на работещата
електродъгова пещ № 1, която поради отворените на ЕСДЦ врати се е
разпространявала извън границите на производствената площадка. В този
смисъл е и несподеляем аргумента, че не е доказано, че разпространението на
миризмата е в резултат на дейността на дружеството-жалбоподател, тъй като е
непосредствена връзката между съдържанието на сигналите на гражданите,
данните предоставени при осъществената среща с един от тях (на ул. Атанас
Накев в кв. Църква), както и уставеното разпространение в съответните
райони на идентична миризма, която е специфична (наподобяваща на
бакелит) и е относима към производствения процес на „Стомана Индъстри”
АД, където също е усетена. Тези факти опровергават лансираната
хипотетична теза, че е възможно миризмата да е разпространена от друго
дружество, изпълняващо производствени задачи.
За съставомерността на процесното нарушение не се изисква доказване
на настъпили вредни последици, нито изследване конкретно на установено
замърсяване, или наднормено замърсяване на околната среда, каквато теза се
лансира от страна на защитата, тъй като посоченото за нарушено Условие
9.4.1. от КР е поставено на оператора с цел предотвратяване замърсяването на
околната среда именно предвид характеристиките и същността на процеса по
производство на стомана, при който без съмнение се излъчват неприятни
миризми. Това е и причината за въвеждането на изискване да не се допуска
разпространение на миризми, с каквото съдържание е и Условие 9.4.1. от КР .
В тази връзка и дали безспорно установеното от контролните органи е
7
съставлявало надвишаване на допустимите норми на вредни емисии е
ирелевантно към вмененото нарушение на процесното Условие от КР.
Надвишаването на допустимите норми подлежи на контрол едва след
пречиствателните съоръжения, което се установява от Условие № 6
„Тълкуване”, където се намира именно и цитираното в жалбата Условие 6.2.1
от КР - „Нормите за допустими емисии се отнасят за отпадъчните газове
(производствени и/или вентилационни), изпускани организирано в
атмосферния въздух след последния технологичен агрегат или
пречиствателно съоръжени на съответната инсталация...”.
Съдът не споделя тезата, която е изложена в жалбата, че процесното
деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, тъй като нарушения от този вид представляват висока степен на
обществена опасност, поради което и законодателят е предвидил по–тежки
санкции при осъществяване му. Същевременно не е спорно, че нарушението е
формално, т.е. на „просто извършване”, поради което при преценка на
неговата тежест не следва за се държи сметка за наличие или не на вредни
последици. В конкретния случай дори не следва да се твърди, че не е
установено негативно въздействие от разпространението на миризми от
инсталацията, предвид постъпилите сигнали от жители на гр. П. за задушлива
миризма от дейността на оператора, което представлява риск за околната
среда и общественото здраве. Не на последно място, в хода на
административнонаказателното производство не се събраха доказателства за
наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, наличието на които да мотивира извода, че процесното
нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид, което на свой ред
да обоснове приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл.11 от
ЗАНН и съответно неналагане на санкция.
По вида и размера на наложената административна санкция:
Разпоредбата на чл.164, ал.1 от ЗООС предвижда, че за неизпълнение
на изискванията по чл. 123в, т.2 от същия закон на оператора на инсталацията
- юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция
от 10 000 до 500 000 лв. В конкретния случай на дружеството-жалбоподател е
8
наложената имуществена санкция в размер на 50 000 лв, която макар и да е
над минималния размер, е ориентирана към него. Не е спорно, че при
неговото определяне АНО е отчел факта, че по отношение на нарушителя е
налице и друго влязло в сила НП за нарушение на условията по КР, което
изрично е посочено в обжалвания правораздавателен акт, а именно НП № 2-
А-30 от 04.01.2019г., с което „Стомана Индъстри” АД е било санкционирано с
имуществена санкция в размер на 30 000 лв. Вярно е, че препис на посоченото
НП не е приложен по административнонаказателната преписка, но това по
никакъв начин не е рефлектирало върху правото на защита на нарушителя,
тъй като неговото съдържание и влизането му в сила на 23.09.2020г., когато е
постановен окончателния съдебен акт по канд № 438/2020г. на
Административен съд П., с който е било потвърдено решение по анд №
00210/2019г. на Районен съд П., следва да се считат както за служебно
известни на санкционираното лице, така и могат да се проверят от всеки
заинтересован на сайта на съответния съд, където съдебните актове са
публикувани след постановяването им.
Предвид обстоятелството, че дружеството-жалбоподател за втори път е
санкционирано за идентично нарушение (последвалите редакции на ЗООС не
променят този извод, тъй като задълженията за изпълнение на условията на
КР вместо в чл. 125, която е била в сила към момента на извършване на
нарушението за което е издадено НП № 2-А-30 от 04.01.2019г., са предвидени
в чл. 123в, т.2 от ЗООС, като същвременно в чл.164, ал.1 границите на
санкцията са едни и същи) наложената му имуществена санкция от 50 000лв,
която е ориентирана към минималния размер, е определена съобразно
изискванията на чл. 27 от ЗАНН. Същата се явява адекватна за постигане на
целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН, които очевидно не са били
реализирани с предходната имуществена санкция в размер на 30 000 лева,
наложена с влязлото в сила, само три месеца по-рано, НП № 2-А-30 от
04.01.2019г., поради което и исканото редуциране е в явно несъответствие със
завишената степен на обществена опасност, която разкрива процесното
деяние, свързано с нарушаване на установените правила и изисквания
гарантиращи опазване на околната среда.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 185 от 23.07.2021г.,
издадено от директора на дирекция „Контролна и превантивна дейност”,
упълномощен да изпълнява правомощията на директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите-София със заповед № РД-
115/23.10.2018г., с което на основание чл. 164, ал.1 от Закона за опазване на
околната среда на „Стомана Индъстри” АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ул. Владайско въстание № 1 е наложена
имуществена санкция в размер на 50 000лв (петдесет хиляди лева) за
извършено нарушение на изискванията на чл. 123в, т.2 от същия закон, тъй
като на 29.12.2020г. на площадка, находяща се в гр. П., ул. Владайско
въстание № 1, в качеството си на оператор на Инсталация за производство на
стомана, не е изпълнило задълженията си по Условие 9.4.1. от Комплексно
разрешително № 100-Н1/2010г., актуализирано с Решение № 100-Н1-ИО-
А7/2020г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната
среда, в сила от 26.09.2020г., а именно: „Притежателят на настоящето
разрешително да извършва всички дейности на площадката по начин,
недопускащ разпространението на миризми извън границите на
производствената площадка”.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд П. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10