РЕШЕНИЕ
№……………. 16.07.2021
г. гр.Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав
на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: М.Й.
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 615 по описа за …2020 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявена искова молба от „Профи кредит България“ ЕООД
ЕИК175074752, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец,
ж.к.Мотописта, бул.България, № 49, бл.53Е, вх.В, чрез ю.к. Р.И. срещу Т.К.Т. с
ЕГН********** *** за признаване за установено, че ответникът има задължения към ищеца произтичащи от договор за потребителски
кредит № **********/16.06.2014 г., за
сумата в размер на 2501,91 лв. представляващо
главница, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване за
заявлението за издаване на заповед за изпълнение; за сумата в размер на 913,07
лв. представляваща договорно възнаграждение и законна лихва в размер на 1076.24
лв. за периода от 5.07.2018 до
12.03.2020 г.
Претендират се и съдебно - деловодни
разноски.
Ответникът редовно призован се
явява в съдебно заседание и оспорва исковете.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3
от ГПК, като взе предвид наведените от страните доводи и възражения прие за
установено от правна и фактическа страна следното:
Ищецът
твърди, че между ответника и „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК175074752 има
сключен договор за потребителски кредит, по
силата на който между страните са възникнали облигационни правоотношения, като
параметрите на сключения договор за потребителски кредит са следните: размер на
заема: 5000 лв. годишен процент на разходите ГПР% - 99.41; годишен лихвен
процент ГЛП% 7104%; лихвен процент на ден: 0.20 или обща сума за изплащане на
заема – 15167.52 лв. и брой погасителни вноски: 48 и размер на месечната
погасителна вноска 315.99 лв. Съгласно чл.4 от Общите условия към договора
длъжникът дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит.
Договорното възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния
план и е в размер на 10167.52 лв. Ищецът твърди, че към момента на подаване на
исковата молба погасеното от Т.К. задължение към договора е в размер на
11 843.17 лв. Твърди, че ответникът
е спрял плащанията.
За
вземанията си ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение. Било
образувано ч.гр.д. №302/2021 г. и издадена заповед за изпълнение за
претендираните суми, предмет на настоящото дело.
В срока по
чл. 414 от ГПК, постъпило възражение от длъжника, че не дължи изпълнение на
задълженията. Съдът указал на ищеца да предяви исковете си, което обусловило
настоящото производство.
Ответникът оспорва
исковете, т.к. счита, че не дължи. Не оспорва така изложените параметри на
кредита. Твърди, че е сключил договора в Балчик и на него са му съобщени
някакви условия, но документи не са му дадени в този момент, подписал е искане,
одобрили са го и след това са пратили договор по имейл. В договора имало
клаузи, които не са му били разяснени. Не оспорва, че е спрял плащанията.
Твърди, че е заплащал значителни суми и, че са му начислявани лихви върху
лихви, наказателни лихви, чиито размер въпреки плащанията които е правил
не намалявал. И по негова сметка е заплатил 11 000 лв.
Правната квалификация на исковете е по чл. 422
във
вр.с чл.415 във вр. с чл.124 от ГПК, чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от с.з.
Исковете са допустими. Подадени
са при наличие на правен интерес, в законноустановения едномесечен срок по чл.
415 ал. 4 от ГПК и от лице, с представителна власт.
По отношение на тяхната
основателност:
Не е спорно по делото, че на 16.06.2014 г. между Профи Кредит България ЕООД
и Т.К.Т. е сключен договор за потребителски кредит № **********., по силата на който
дружеството предоставило на ответника кредит от 5000 лв. Общата сума за
изплащане на заема е определена в размер на 15167.52 лв., при месечна вноска –
315.99 лв., като в тази сума освен главницата са включени и ГПР- 99.41 лв. и
ГЛП – 71.04 лв. и лихвен процент на ден – 0.20 лв. Договорът е сключен за срок
от 48 месеца. В тоя смисъл е и представения договор за потребителски кредит от 16.06.2014
г. и погасителен план към него.
Не е спорно, че
сумата, която ответникът погасил е в размер на 11 843,17 лв.
Спорен е размера на
общата сума за изплащане на заема – 15167.52 лв., респ. начина на формиране на
тази сума.
При анализ на
процесния договор, настоящият състав на съда приема следното:
Процесният договор се
регулира от разпоредбите на ЗПК, действащ към момента на сключване на договора
– 16.06.2014 г.
При постановяване на съдебния
акт, съдът съобрази установеното в практиката на касационната инстанция задължение
да провери
действителността на договора, респ. договорните клаузи и на ненаведени от страната основания: нарушение на добрите нрави
; неравноправни клаузи във
вреда на потребителя; нарушаване на императивни правни норми, които водят до
накърняване на установения в страната правов ред.
Преследваната от закона цел е внасяне на равновесие в
облигационно отношение, в което едната страна има господстващо положение и
защита правата на по-слабата страна.
Нормата на чл. 22 ЗПК определя
хипотезите, при които договорът за потребителски кредит е недействителен.
При анализ на договора за потребителски
кредит, става явно, че ГПР е прекомерно завишен. Той е близо 10 пъти по висок
от законната лихва. В процесния договор липсва
и уточнение какви разходи включва посоченият
процент на ГПР.
Липсват данни по делото
кредитополучателят да е запознат с погасителния план. Така при уговорен кредит
в размер на 5000 лв., съобразно данните от погасителния план дължимата сума за
лихва е в размер на 10 167,52 лв.
Не е спазено изискването договорът да
се изготвя на разбираем език Изразът „разбираем език“, съдът следва да тълкува в
полза на потребителя. Налице е умален шрифт в договора и общите условия,
налице е и изключително умален шрифт до състояние на нечетливост, респ. неразбираемост
в т. А.; Б.; В.; и Г. от договора и в декларацията във вр. с обработката на
лични данни. Освен това съдържанието му включва сложност, неопределеност,
неконкретизираност на изразите в съчетание с нечетливост поради размера на
шрифта.
В тоя смисъл по
силата на чл. 22 във вр. с чл. 10, ал.1 от ЗПК, съдът приема, че договорът е
недействителен.
Настоящият състав на съда приема, че определеното
договорно възнаграждение надминава определения в решение № 378/18.05.2006 г. 2 г.о. на ВКС размер. Така според касационната инстанция „Противно на добрите нрави
е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер
на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща
двукратния размер на законната лихва.“, което прави договорката нищожна поради
противоречие на добрите нрави.
Съгласно
чл. 23 ЗПК при недействителност на договора,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. В случая, чистата стойност на кредита е 5000 лева. Не е спорно, че общо платената сума по кредита е 11843 лв.
С оглед така изложеното съдът смята, че следва да отхвърли предявените
обективно съединени искове като неоснователни и недоказани.
Ответникът не претендира разноски.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Профи кредит България“
ЕООД ЕИК175074752, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец,
ж.к.Мотописта, бул.България, № 49, бл.53Е, вх.В срещу Т.К.Т. с ЕГН: ********** *** за признаване
за установено, че ответникът има задължения към ищеца произтичащи от договор за потребителски
кредит № **********/16.06.2014 г., за
сумата в размер на: 2501,91 лв. (две хиляди
петстотин и един лев и деветдесет и една ст.), представляваща
главница, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване за
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Профи кредит България“
ЕООД ЕИК175074752, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец, ж.к. Мотописта, бул. България, № 49, бл.53Е,
вх.В срещу Т.К.Т. с ЕГН: ********** *** за признаване за установено, че ответникът има задължения към ищеца произтичащи от договор за потребителски
кредит № **********/16.06.2014 г. за сумата в размер на 913,07 лв. (деветстотин и
тринадесет лева и седем ст.), представляваща договорно възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Профи кредит България“
ЕООД ЕИК175074752, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец,
ж.к.Мотописта, бул.България, № 49, бл.53Е, вх.В, чрез ю.к. Р.И. срещу Т.К.Т. с
ЕГН: **********
*** за признаване за установено, че ответникът има задължения към ищеца произтичащи от договор за потребителски
кредит № **********/16.06.2014 г. за сумата в размер на 1076.24 лв.(хиляда
седемдесет и шест лева двадесет и четири ст.) представляваща законна лихва за забава за периода
от 5.07.2018 г. до 12.03.2020 г.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Добрич в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: