РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Смолян, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Търговско дело №
20215400900075 по описа за 2021 година
Производството е по чл.239 ГПК във връзка с чл.238ал.1пр.1 ГПК-
постановяване на неприсъствено решение срещу ответник.
Производството е по иск с правно основание чл.422ал.1
ГПК.
ИЩЕЦЪТ „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София, ЕИК**,
представлявано от изпълнителния директор Камелия Славейкова, чрез
пълномощника му адв. М.П., твърди в исковата молба, че на 4.ІІ.2019год.
ответникът Р. Р. АС.,ЕГН**********, в качеството му на физическо лице, е
издал запис на заповед, с която безусловно и неотменимо се е задължил, без
протест и без разноски, да заплати на „Шел България“ ЕАД гр.София, при
предявяване на записа на заповед, сумата 50 000лв. Сумата следвало да се
заплати по банкова сметка на „Шел България“ ЕАД гр.София в „Ситибанк“
клон София, посочена изрично в записа на заповед, не по-късно от три години
от датата на издаване на записа на заповед. Ищецът твърди, че на
12.V.2021год. е предявил записа на заповед на ответника, но плащане не
последвало. Ето защо „Шел България“ ЕАД гр.София подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК пред Девинския районен
1
съд. Издадена е заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК №111/2.VІ.2021год. по ч.гр.д.
№198/2021год. на ДРС, с която длъжникът Р. Р. АС., ЕГН********** от
с.Касък, община Доспат, е осъден да заплати на „Шел България“ ЕАД
гр.София, ЕИК** сумата 50 000лв., дължима по запис на заповед от
4.ІІ.2019год., предявена на издателя за плащане на 12.V.2021год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
2.VІ.2021год. до окончателно изплащане на главницата, както и разноските в
заповедното производство, от които ДТ в размер на 1 000лв. и 2 400лв. за
адвокатско възнаграждение. Тъй като длъжникът Р. Р. АС. е подал
възражение вх.№1999/23.VІІІ.2021год., че не дължи изпълнение на вземането
по издадената заповед за изпълнение, в срока по 414ал.1 ГПК, на
29.ІХ.2021год. на ищеца е връчено разпореждане№548/31.VІІІ.2021год. по
ч.гр.д.№198/2021год. на ДРС, с което му е указано, че в едномесечен срок от
получаване на съобщението, следва да предяви иск за установяване на
вземането си срещу Р. Р. АС., като са му указани и законовите последици от
неизпълнение на разпореждането на съда. Поради което за ищеца е налице
правен интерес да предяви иск по чл.422ал.1 ГПК, за да установи
съществуването на вземането си срещу ответника. Ищецът твърди, че записът
на заповед от 4.ІІ.2019год. е редовен от външна страна и съдържа всички
задължителни реквизити, съгласно изискванията на чл.535 ТЗ, като е
предявен на издателя в качеството му на физическо лице на 12.V.2021год..
След предявяване на записа на заповед, задължението по него става
изискуемо. Ищецът твърди, че макар записът на заповед да е едностранна
абстрактна сделка, това не означава, че ценната книга се издава без
основание, въпреки липсата на изискване за основание за поемането на
менителничното задължение, като елемент от съдържанието на
едностранното волеизявление. В настоящия случай поемането на
менителничното задължение от страна на ответника, като издател на
процесната запис на заповед, е за да обезпечи изпълнението на задълженията
на «Ар ес ей транспорт» ЕООД, ЕИК**, с управител Р. Р. АС., по договор за
ползване на услуга Еврошел карти. Издадената запис на заповед от
4.ІІ.2019год. представлява обезпечение на поетите с договора задължения,
видно от подписаното между страните приложение№7 към договора, на
основание чл.11.1.3 от договора, като гаранция за кредитен риск на Шел,
2
свързан с отложеното плащане по договора. Ищецът твърди, че длъжникът
«Ар ес ей транспорт» ЕООД е ползвал в периода 17.ІV.2020год. до
30.ІV.2021год. включително, стоки и услуги на обща стойност 131 772.29лв. с
ДДС, за което са му издадени фактури и кредитни известия, подробно
посочени в изковата молба. До настоящият момент «Ар ес ей транспорт»
ЕООД не е заплатил стойността на ползваните стоки, услуги и такси, в общ
размер на 131 772.29лв. На основание чл.7.3 от договора е начислена
неустойка в размер на 26 183лв. Ищецът претендира заплащане на сумата 50
000лв. по записа на заповед от 4.ІІ.2019год., защото тази сума обезпечава
горепосочените задължения на «Ар ес ей транспорт»ЕООД. Ето защо ищецът
моли Смолянският окръжен съд да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на „Шел България“ ЕАД гр.София, ЕИК831915840,
че ответникът Р. Р. АС., ЕГН********** му дължи по запис на заповед от
4.ІІ.2019год., като солидарен длъжник, сумата 50 000лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение в съда- 2.VІ.2021год. до окончателното и
изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№111/2.VІ.2021год. по ч.гр.д.№198/2021год. на ДРС, като му се присъдят
съдебните разноски в настоящето исково производство, и в заповедното
производство, съгласно списъка по чл.80 ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ Р. Р. АС., ЕГН********** с постоянен
адрес с.К., община Доспат не подава отговор на исковата молба в срока по
чл.367ал.1 ГПК, редовно призован не се явява и не изпраща представител в
първото съдебно заседание, и не е направил искане за разглеждане на делото
в негово отсъствие. Поради което и на основание чл.238ал.1пр.1 ГПК ищецът
прави искане съдът да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в
исковата молба от ищеца и неговият пълномощник адв. М.П., обсъди
събраните по делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност и
поотделно, на основание чл.235 ГПК, направи следните фактически и правни
изводи:
Съгласно чл.238ал.1 ГПК ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
3
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Т.е.
неприсъствено решение може да се издаде само по искане на явилата се
страна- в настоящия случай ищеца, но не и служебно от съда и искането за
постановяване на неприсъствено решение, предпоставя кумулативната
наличност на две положителни и една отрицателна предпоставки.
Смолянският окръжен съд счита, че може да постанови неприсъствено
решение срещу ответника Р. Р. АС., тъй като са налице предпоставките на
чл.239ал.1т.1 и 2 ГПК във връзка с чл.238ал.1пр.1 ГПК. Безспорно е, че
ответникът Р. Р. АС., ЕГН********** не е подал писмен отговор на исковата
молба в законоустановения срок по чл.367ал.1 ГПК. Съобщението на съда,
ведно с исковата молба и разпореждане№222/31.ХІІ.2021год. по т.д.
№75/2021год. на СОС са редовно връчени на 6.І.2022год. лично на ответника
Р. Р. АС.. След като книжата са редовно връчени, в законоустановения срок
по чл.367ал.1 ГПК- до 20.І.2022год., ответникът Р.А. не е подал писмен
отговор на исковата молба. В разпореждане№222/31.ХІІ.2021год. на СОС и
съобщението на съда, на ответника са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа, съгласно чл.367 ГПК. С
определение№9/24.І.2022год. по т.д.№75/2021год. СОС на основание
чл.374ал.1 ГПК се е произнесъл по всички предварителни въпроси, приел е
представените с исковата молба писмени доказателства, направил е проекто-
доклад по делото и е насрочил първо заседание по делото на 23.ІІ.2022год.
10.30часа. Това определение на съда е връчено на ищеца и ответника заедно с
призовките за първото съдебно заседание. В призовките изрично са посочени
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание, без да е поискано разглеждане на делото в
отсъствие на някоя от страните. Призовката и определението на съда са
връчени лично на ответника Р.А. на 4.ІІ.2022год.. В първото съдебно
заседание ответникът Р. Р. АС., ЕГН********** не се явява и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Тъй като са налице
кумулативните предпоставки на чл.238ал.1пр.1 ГПК ищецът е поискал съда
да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Безспорно се установи по делото, че на 4.ІІ.2019год. в
гр.София, е издаден запис на заповед, с който Р. Р. АС., ЕГН********** с
постоянен адрес с.Касък, община Доспат, безусловно и неотменимо се
4
задължава срещу представяне на записа на заповед да плати на „Шел
България“ ЕАД гр.София, ЕИК** сума в размер на 50 000лв., без разноски и
без протест, с падеж- на предявяване, платима в гр.София 1505, район
Оборище, бул. “Ситняково“ №48, „Сердика офиси“, ет.8, като записът на
заповед може да бъде предявен в срок до три години от издаването му.
Безспорно е по делото, че записът на заповед е предявен за плащане на
12.V.2021год., за което издателят му се е подписал лично.
Тъй като сумата не била платена от длъжника, „Шел
България“ ЕАД гр.София на 2.VІ.2021год. е подал заявление за издаване за
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в ДРС. Издадена е заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№111/2.VІ.2021год. по ч.гр.д.№198/2021год. на ДРС, с която длъжникът Р. Р.
АС., ЕГН********** е осъден да заплати на „Шел България“ ЕАД гр.София,
ЕИК** сумата 50 000лв.- задължение по запис на заповед от 4.ІІ.2019год.,
предявена за плащане на 12.V.2021год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение в съда- 2.VІ.2021год. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените разноски в заповедното производство, от
които ДТ в размер на 1 000лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2
400лв..
Безспорно се установи по делото, че в законоустановения
срок по чл.414ал.2 ГПК длъжникът Р. Р. АС. е подал възражение вх.
№1999/23.VІІІ.2021год., че не дължи изпълнение на вземането по издадената
запис на заповед. Ето защо с разпореждане№548/31.VІІІ.2021год. по ч.гр.д.
№198/2021год. ДРС е дал указание на „Шел България“ ЕАД гр.София, че
следва да предяви иск за установяване на вземането си, което е връчено на
„Шел България“ ЕАД гр.София на 29.ІХ.2021год. В законоустановения срок
по чл.415ал.1 ГПК, „Шел България“ ЕАД гр.София е подал иск с правно
основание чл.422ал.1 ГПК в съда, с искова молба вх.№2592/21.Х.2021год.
С определение№180/22.Х.2021год. по гр.д.№374/2021год. на
ДРС е прекратено производството по делото на основание чл.118ал.2 ГПК във
връзка с чл.104т.4 ГПК, и делото е изпратено за разглеждане на родово
компетентния Смолянски окръжен съд, с оглед цената на предявения иск, за
което е образувано настоящето т.д.№75/2021год. по описа на СОС.
5
Безспорно се установи по делото, че Р. Р. АС.,
ЕГН**********, като физическо лице, е издал запис на заповед от
4.ІІ.2019год. за сумата 50 000лв., като обезпечение при забавено плащане на
задълженията, съгласно чл.11.4 и Приложение№7 на договор за ползване на
услугата Еврошел карти, сключен на 4.ІІ.2019год. между „Шел България“
ЕАД гр.София и „Ар ес ей транспорт“ ЕООД гр.Сърница, ЕИК**,
представлявано от управителя Р. Р. АС., в качеството на основен
картодържател. С този договор „Шел България“ ЕАД гр.София предоставя на
„Ар ес ей транспорт“ ЕООД гр.Сърница правото да ползва карти EuroShell
Card с цел получаване на доставки от доставчици в държави, изрично
посочени в Приложение №2, неразделна част към договора.
Съгласно чл.2.3 от договора, основният картодържател чрез
заявка е поръчал Еврошел карти по стандартен образец, в която посочва
избраните от него категории на доставките и тип на картите - карта на
автомобил и/или поименна карта. Основният картодържател е поръчал и
получил 18 броя Еврошел карти за МПС-та с регистрационни
номера:****************************
Съгласно чл.3.5 от договора, за да бъдат регистрирани
продажбите на закупените стоки и услуги чрез еврошел карти на името и за
сметка на Основния картодържател, приносителят на картата се легитимира
пред участника в системата еврошел карта на бензиностанцията, като
представя картата и въвежда ПИН-кода и в съответния апарат. За всяка
покупко-продажба се издава ваучер за продажба в 2 екземпляра, единият от
които се подписва от приносителя на картата, а другия му се предава.
Информацията, материализирана върху ваучера се съдържа в електронната
система за отчитане на продажбите на горива, тъй като е дублирана върху
контролната лента на електронен носител. Следователно при покупката на
стоки чрез еврошел карта с въвеждането на ПИН-кода на картата
приносителят сам, регистрира транзакцията, за което се създава електронна
информация в електронната система за отчитане на продажбите на горива,
като въз основа на тази въведена чрез картата електронна информация
електронната система генерира и издава съответните първични счетоводни
документи - фактури.
Съгласно чл.6.1 и чл.6.2 основният картодържател заплаща
такси за издадените карти, съгласно Приложение №4, както и такси за
получени услуги и администриране на договора, съгласно Приложение №5,
неразделни към договора.
Съгласно чл.6.3 от договора, „Шел България“ЕАД гр.София
издава и изпраща електронни фактури, съдържащи подробна информация за
транзакциите с издадените еврошел карти, извършени през периода на
фактурирането, от които е видно кое превозно средство, на коя дата, къде и
какви стоки и услуги е ползвало. Основният картодържател е направил
регистрация в електронната система на Шел Shell Card Online (SCOL) и по
електронен път се е снабдявал с издадените фактури, включително и
приложените фактури към настоящата искова молба. С формуляр-
регистрация за получаване на електронни фактури, Управляващият на „Ар ес
ей транспорт“ ЕООД гр.Сърница е заявил желание за получаване на
електрони фактури, каквито е могъл и е изтеглял регулярно съобразно
правилата на системата SCOL. Чрез подписана от него Customer registration
form commercial fleet на практика именно по тази система по електронен път
са получавани фактурите относно ползваните стоки и услуги от страна на
основния картодържател „Ар ес ей транспорт“ ЕООД гр.Сърница.
Съгласно чл.7.1 от договора и Приложение №6/4.ІІ.2019год.,
неразделна част от същия, плащането на ползваната стока и/или услуга с
цитираните карти следва да се извърши в 14 дневен срок от датата на
издаването на фактурата, а в последствие с Приложение№6/26.ІІ.2019год.
6
срокът на отложеното плащане е увеличен на 30 дни от датата на издаване на
фактурата. Съгласно чл.6.3, фактурата съдържа подробна информация за
осъществените чрез картата транзакции за периода на фактурирането, както и
друга идентифицираща клиента информация, като вида на превозното
средство, датата и вида на ползваната стока и услуга, обекта, в който е
ползвана услугата или закупена стоката. Съгласно чл.6.4. сумата, която
начислява „Шел България“ ЕАД е равна на сумата на съответната транзакция,
отбелязана във ваучера за продажба и съответно в дублираната контролна
лента на електронен носител /КЛЕН/. Всяка продажба, включително и тези с
карти Еврошел автоматично се идентифицира и отчита от система за
отчитане на продажбите на течни горива, съгласно изискванията на Наредба
№ Н-18/13.ХІІ.2006год. за регистрацията и отчитането на продажбите на
течни горива в търговските обекти чрез фискални устройства. Основният
картодържател „Ар ес ей транспорт“ ЕООД гр.Сърница се е снабдил с
приложените към настоящата искова молба фактури по електронен път.
Съгласно чл.8.2.1 от договора, в случай, че основният
картодържател не плати своевременно дължимите суми ,„Шел България“
ЕАД гр.София блокира картата без да отправя допълнително уведомление.
Съгласно чл.11.4 от договора, при забавено плащане „Шел
България“ ЕАД гр.София има право да използва цялостно или частично
гаранцията за прихващане на изискуемото от ответника задължение /при
определен размер на същата съгласно Приложение №7, неразделна част от
договора/. Съгласно Приложение №7 от 4.ІІ.2019год. страните са договорили
гаранция под формата на банкова гаранция в размер на 20 000 лв. и запис на
заповед в размер на 50 000 лв. Банкова гаранция не е предоставяна, а записът
на заповед е издаден от управляващият „Ар ес ей транспорт“ ЕООД
гр.Сърница Р. Р. АС., ЕГН**********, като физическо лице, солидарен
длъжник.
Съгласно чл.7.3 от договора, в случай, че основният
картодържател „Ар ес ей транспорт“ ЕООД гр.Сърница не изплати
дължимите суми в срока по чл.7.1 – 30 дни след издаване на фактурата, дължи
на ищеца неустойка в размер на 0,06% без ДДС от дължимата сума за всеки
просрочен ден .
Към исковата молба са представени 134 фактури и кредитни
известия, от които се установява, че основният картодържател „Ар ес ей
транспорт“ ЕООД гр.С. е ползвал за периода 17.ІV.2020год. - 30.ІV.2021год.
включително, стоки и услуги на обща стойност 131 772,29лв. с ДДС.
Съответно му е начислена и неустойка в размер на 26 183лв. за забавено
плащане на ползваните стоки и услуги на „Шел България“ ЕАД. До
настоящия момент основният картодържател „Ар ес ей транспорт“ ЕООД
гр.С. чиито едноличен собственик и управител е ответника Р. Р. АС., не е
заплатил на ищеца стойността на ползваните стоки, услуги и такси съобразно
горецитираните фактури, касаещи услуги, предоставени през горецитирания
период. Задълженията по същите са изискуеми от момента на падежите,
посочени по-горе. С решение от 25.І.2022год. по ВАД№60/2021год. на
Арбитражният съд при БТПП „Ар ес ей транспорт“ ЕООД гр.Сърница е
осъдено да заплати на „Шел България“ ЕАД гр.София сумата 111 185.56лв. с
ДДС, представляваща дължима цена на стоки и услуги за закупени еврошел
карти, предоставени на длъжника въз основа на договор между страните от
4.ІІ.2019год. за ползване на услугата Еврошел карти по издадените фактури и
кредитни известия в периода от 17.ІV.2020год. до 30.ІV.2021год., ведно с
договорна неустойка в размер на 0.06% на ден върху присъдената главница за
периода от 3.VІ.2021год. до окончателното и изплащане, ведно със сумата 26
183лв., представляваща мораторна неустойка за забава по чл.7.3 от договора
между страните от 4.ІІ.2019год., при съобразяване на чл.6 от ЗМДВИП до
датата на предявяване на иска- 3.VІ.2021год. и 10 945.17лв. разноски по
7
делото, пропорционално на уважената част от предявените искове. Решението
на АС при БТПП по ВАД №60/2021год. е влязло в сила и безспорно доказва
наличието на присъдено вземане в полза на ищеца „Шел България“ ЕАД
гр.София от основния картодържател „Ар ес ей транспорт“ ЕООД
гр.Сърница, чиито управител и едноличен собственик на капитала е ответника
Р. Р. АС., който като физическо лице е обезпечил изпълнението на договора
за еврошел карти, сключен от неговото търговско дружество.
Претенциите на ищеца спрямо ответника по това дело, в
качеството му на длъжник по записа на заповед, са за сумата по записа на
заповед, която обезпечава сумата, която длъжника „Ар ес ей транспорт“
ЕООД гр.Сърница дължи на ищеца по горецитираните фактури, мораторна
неустойка в размер на 26 183лв., неустойка от 0,06% на ден от момента на
падежа по всяка фактура до окончателното изплащане на главницата и
разноски по арбитражно дело №60/2021год. по описа на АС при БТПП.
Ответникът не ангажира никакви доказателства, че сумата по
записа на заповед е платена, както и за недължимост на сумата по записа на
заповед, съгласно издадената заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, която е
безспорна, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е установителен иск по чл.422ал.1 ГПК,за
установяване по отношение на ищеца „Шел България“ ЕАД гр.София, ЕИК**,
че ответникът Р. Р. АС., ЕГН********** му дължи по запис на заповед от
4.ІІ.2019год., като солидарен длъжник, сумата 50 000лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение в съда- 2.VІ.2021год. до окончателното и
изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№111/2.VІ.2021год. по ч.гр.д.№198/2021год. на ДРС, като му се присъдят
съдебните разноски в настоящето исково производство, и в заповедното
производство.
Предявеният установителен иск по чл.422ал.1 ГПК е
процесуално допустим, тъй като е подаден в законоустановения срок по
чл.415ал.1 ГПК, след като длъжникът Р. Р. АС., ЕГН********** е подал
възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417
ГПК №111/2.VІ.2021год. по ч.гр.д.№198/2021год. на ДРС. Искът по
чл.422ал.1 ГПК е установителен и с него кредиторът цели установяване със
сила на присъдено нещо спрямо насрещната страна, съществуването на
вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.417т.10
8
ГПК. А заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК е издадена въз основа на
документ по чл.417т.10 ГПК- запис на заповед без протест и разноски,
издаден от Р. Р. АС., ЕГН********** на 4.ІІ.2019год., с който безусловно и
неотменно се задължава да плати на поемателя „Шел България“ ЕАД
гр.София, ЕИК**, на падеж- на предявяване на записа на заповед, сумата 50
000лв., като записът на заповед може да се предяви в срок от три години от
издаването му. Записът на заповед е предявен за плащане на издателя му на
12.V.2021год. Исковата молба определя пределите на търсената съдебна
защита. Предявяването на иска по чл.422ал.1 ГПК е процесуално действие,
съставляващо част от проведеното заповедно производство, тъй като искът се
счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. В производството по предявен установителен иск за
съществуване на вземането по чл.422ал.1 ГПК ищецът-кредитор следва да
установи съществуването на факта, от който произтича вземането му- в
случая запис на заповед от 4.ІІ.2019год. за сумата 50 000лв.,с падеж-
12.V.2021год., когато е предявен за плащане от поемателя на издателя, както
и наличието на законоустановените реквизити в тяхната кумулативна
наличност, а длъжникът следва да изчерпи и докаже възраженията си срещу
вземането, които могат да бъдат- за нищожност, за унищожаемост или
относителна недействителност на сделката, от която произтича изпълняемото
право. Това могат да бъдат както абсолютни възражения на длъжника срещу
формата и/или съдържанието на клаузи от документа, които освобождават от
отговорност, на извършено плащане или на недействителност на
материализирано в документа волеизявление. Наред с това длъжникът може
да противопостави и всякакви други възражения. Предметът на доказване по
установителния иск по чл.422ал.1 ГПК във връзка със задължение по запис на
заповед следва да се изведе от естеството на възражението на длъжника като
защитно средство.
Записът на заповед има двойствено битие- на ценна книга и на
правна сделка. В качеството си на ценна книга, записът на заповед е частен
диспозитивен документ, конститутивна, търговска и налична ценна книга на
заповед, която инкорпорира волеизявлението на издателя /чието обещание е
да плати парична сума на поемателя/, акцесорните на ценната книга сделки
/джиро, авал и пр./ и произтичащите от тях права /преки и регресни
менителнични права/ по такъв начин, че упражняването и прехвърлянето на
9
правата по ценната книга се осъществява чрез предаване на документа.
Титулярът на ценната книга притежава две категории права: 1.вещни права
върху материалния носител /собственост или залог/- права върху книгата и
2.акцесорни на тях облигационни права- преки и регресни права по книгата.
Записът на заповед, освен като ценна книга, може да се разглежда и като
сделка- върху материалния носител са записани волеизявления, насочени към
пораждане на права и задължения върху равнопоставени субекти.
Записът на заповед е абстрактна, едностранна и формална
правна сделка, по силата на която едно лице, наречено издател, обещава
безусловно да плати на падежа определена сума на друго лице /поемател/ или
на лице, посочено в заповедта от поемателя. Записът на заповед е абстрактна
сделка, при която основанието за плащане не е елемент от съдържанието,
поради което не е условие за действителност на ефекта. В същото време обаче
записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и
поемателя. За действителността на записа на заповед ТЗ изисква спазването
на строго определена форма, като задължителните реквизити са посочени в
разпоредбата на чл.535 ТЗ. Това са: 1.наименованието „запис на заповед“ в
текста на документа на езика, на който е написан, 2.безусловно обещание да
се плати определена сума пари, 3.падеж, 4.място на плащането, 5.името на
лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, 6.дата и място
на издаването и 7.подпис на издателя. Процесният запис на заповед, издаден
на 4.ІІ.2019год. от Р. Р. АС., ЕГН********** съдържа всички предписани от
закона реквизити по чл.535 ТЗ, обуславящи неговата действителност. В
случая процесният запис на заповед е редовен от външна страна и притежава
законоустановените реквизити по чл.535 ТЗ.
Когато длъжникът твърди безпаричност на записа на
заповед, следва да конкретизира това твърдение, чрез посочване на
обстоятелствата, при които е издал ценната книга. В този случай тежестта на
доказване е на издателя. Но ако длъжникът установи посочените от него
обстоятелства, свързани с причината, поради която е издал ценната книга,
тежестта на доказване съществуването на вземането, преминава върху
кредитора, който следва да установи фактите, от които произтича неговото
вземане, т.е. пораждането на задължението и дължимостта му към завеждане
на иска /Решение№38/4.ІV.2013год. по т.д.№1165/2011год. на І ТО на ВКС/.
Редовният от външна страна и удостоверяващ изискуемо вземане запис на
заповед не е нищожен, ако кредиторът не е доказал наличието на каузално
правоотношение, от което произтича вземането по записа на заповед. При
въведено от кредитора-поемател по записа на заповед твърдение за наличие
на каузално правоотношение, същият следва да докаже съществуването му, а
длъжникът-издател следва да докаже абсолютните и релативните възражения
срещу менителничния ефект, включително и възраженията за
10
недействителност на каузалното правоотношение /Решение№23/3.ІV.2013год.
по т.д.№993/2011год. на І ТО на ВКС/. Т .е. ако длъжникът направи
възражения срещу вземането, то тогава поемателят по записа на заповед ще
трябва да докаже фактите, от които вземането произтича, включително
каузалното правоотношение. В случая не е спорно между страните по делото,
че процесният запис на заповед е издаден, за да обезпечи изпълнението на
задълженията на „Ар ес ей транспорт“ ЕООД гр.Сърница, ЕИК**, с управител
и едноличен собственик на капитала Р. Р. АС., ЕГН**********, по договор за
ползване на услугата еврошел карти, сключен на 4.ІІ.2019год. с „Шел
България“ ЕАД гр.София, ЕИК**. По делото се представи като доказателство
влязло в сила решение от 25.І.2022год. по ВАД№60/2021год. на
Арбитражният съд при БТПП, с което „Ар ес ей транспорт“ ЕООД
гр.Сърница е осъдено да заплати на „Шел България“ ЕАД гр.София сумата
111 185.56лв. с ДДС, представляваща дължима цена на стоки и услуги за
закупени еврошел карти, предоставени на длъжника въз основа на договор
между страните от 4.ІІ.2019год. за ползване на услугата Еврошел карти, по
издадените фактури и кредитни известия, в периода от 17.ІV.2020год. до
30.ІV.2021год., ведно с договорна неустойка в размер на 0.06% на ден върху
присъдената главница за периода от 3.VІ.2021год. до окончателното и
изплащане, ведно със сумата 26 183лв., представляваща мораторна неустойка
за забава по чл.7.3 от договора между страните от 4.ІІ.2019год., при
съобразяване на чл.6 от ЗМДВИП до датата на предявяване на иска-
3.VІ.2021год. и 10 945.17лв. разноски по делото, пропорционално на
уважената част от предявените искове. Решението на АС при БТПП по ВАД
№60/2021год. безспорно доказва наличието на присъдено вземане в полза на
ищеца „Шел България“ ЕАД гр.София от основния картодържател „Ар ес ей
транспорт“ ЕООД гр.Сърница, чиито управител и едноличен собственик на
капитала е ответника Р. Р. АС., който като физическо лице, солидарен
длъжник, е обезпечил изпълнението на договора за еврошел карти, сключен
от неговото търговско дружество. Или ищецът доказва по безспорен начин
връзката между каузалната и абстрактната сделка, както и че основният
картодържател „Ар ес ей транспорт“ ЕООД гр.Сърница не е изпълнил
задължението си по каузалната сделка- да плати ползваните стоки и услуги по
еврошел картите в договорения срок. Издадената запис на заповед от
4.ІІ.2019год. представлява обезпечение на поетите с договора задължения,
видно от подписаното между страните приложение№7 към договора, на
основание чл.11.1.3 от договора, като гаранция за кредитен риск на «Шел
България» ЕАД гр.София, свързан с отложеното плащане по договора.
По гореизложените съображения съдът счита,че
предявеният иск по чл.422ал.1 ГПК е основателен и доказан, ето защо ще
следва да го уважи изцяло.
Съгласно т.12 от ТР№4/2013год. на ОСГТК съдът следва да
се произнесе по разноските в заповедното производство. Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение, тъй като принудително
събиране на разноските се извършва въз основа на издаден, след влизане в
сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404т.4
ГПК от съда в исковото производство.
11
На основание чл.78ал.1 ГПК ще следва да се осъди
ответникът да заплати на ищеца съдебните разноски в настоящето исково
производство в размер на 3 400лв., както и съдебни разноски в заповедното
производство в размер на 3 400лв..
На основание гореизложеното и чл.422ал.1 ГПК
Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ШЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД
гр.София, ЕИК** представлявано от изпълнителния директор Калемия
Славейкова, че Р. Р. АС.,ЕГН********** с постоянен адрес с.Касък, община
Доспат дължи по запис на заповед от 4.ІІ.2019год., като солидарен длъжник,
сумата 50 000лв. /петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на заповедното производство-
2.VІ.2021год. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК №111/2.VІ.2021год. по ч.гр.д.№198/2021год. на
Девинския районен съд.
ОСЪЖДА Р. Р. АС.,ЕГН********** да заплати на „ШЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София, ЕИК** съдебните разноски в настоящето исково
производство в размер на 3 400лв. / три хиляди и четиристотин лева/.
ОСЪЖДА Р. Р. АС.,ЕГН********** да заплати на „ШЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София, ЕИК** съдебните разноски в заповедното
производство в размер на 3 400лв. / три хиляди и четиристотин лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване-чл.239ал.4 ГПК!
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
12