Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 06.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни
две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР
ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 2673 по описа за 2019г. и
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на „У.с.б.з.а.л.п.о.“ ЕАД срещу „С.“ ЕООД, с която са предявени: 1) осъдителни
искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 175 366,60 лв. –
неустойки, дължими съгласно чл. 28 от договор №Д4-94/05.08.2015г., договор
№Д4-100/25.10.2016г. и договор №Д4-5/30.01.2017г. и чл. 33 от договор
№Д4-2/26.01.2018г., договор №Д4-3/26.01.2018г. и договор №Д4-4/26.01.2018г. за
доставката на лекарствени продукти с по-кратък от минималния предвиден в
договорите остатъчен срок на годност; 2) осъдителни искове с правно основание
чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 32 839,19 лв. – лихви за забава,
изтекли върху главните вземания за неустойки в периода от 01.06.2017г. до
11.12.2019г.
С отговора срещу исковата молба ответникът
оспорва исковете с възражения, че: 1) съгласно договорите неустойките следва да
бъдат удържани от предоставените банкови гаранции за добро изпълнение, което не
е сторено от ищеца в срока на учредените гаранции; 2) не са налице предвидените
в договора условия за начисляване на неустойки; 3) размерът на претендираните
неустойки не е изчислен съобразно клаузите на договорите; 4) в информацията,
изпратена до публичния регистър на АОП, ищецът е посочил, че по договорите не
се дължат неустойки; 5) лихви върху неустойките не се дължат, тъй като с договорите
не е предвиден падеж на задълженията за неустойки; 6) част от предявените
вземания са погасени по давност.
Заявява и възражение за съдебно прихващане на
предявените с исковата молба вземания на ищеца със свои вземания в общ размер
22 188,65 лв. – мораторни неустойки, дължими за периода от 23.06.2016г. до
10.02.2020г. по договор №Д4-94/05.08.2015г., договор №Д4-46/04.03.2015г.,
договор №Д4-48/23.06.2016г., договор №Д4-100/25.10.2016г., договор
№Д4-5/30.01.2017г., договор №Д4-47/23.08.2017г., договор №Д4-77/31.10.2017г.,
договор №Д4-65/17.10.2017г., договор №Д4-2/26.01.2018г., договор
№Д4-3/26.01.2018г., договор №Д4-4/26.01.2018г., договор №Д4-63/16.05.2019г.,
договор №Д4-3/04.02.2019г. и договор №Д4-21/15.03.2019г., което е прието за
съвместно разглеждане в производството с определение от 22.01.2021г.
По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
Процесните шест договора №Д4-94/05.08.2015г.,
№Д4-100/25.10.2016г., договор №Д4-5/30.01.2017г., №Д4-2/26.01.2018г.,
№Д4-3/26.01.2018г. и №Д4-4/26.01.2018г. (приети като писмени доказателства по
делото) са сключени по реда на ЗОП и имат за предмет периодични доставки на лекарствени
продукти от ответника срещу задължение на ищеца за плащане на цените на
доставените продукти в уговорените размери и срокове.
С договорите са предвидени минимални проценти
на остатъчните срокове на годност на доставяните лекарствени продукти, а с
клаузите на чл. 28 от първите три договора и чл. 33 от следващи три договора са
предвидени неустойки за неточното изпълнение на това задължение на ответника,
като размерите на неустойките са уговорени като проценти от стойността на
доставените продукти с по-нисък от уговорения остатъчен срок на годност и съобразно
процента на остатъчния срок на годност на тези продукти.
Съображенията на пълномощника на ответника, че
цитираните клаузи не регламентират неустойки, а право на отбив на ищеца от
уговорената цена на лекарствените продукти, са неоснователни, тъй като клаузите
съдържат всички съществени елементи на неустоечна клауза, като определят отнапред
размер на дължимото обезщетение за вредите на ищеца от неизпълнение на
договорно задължение на ответника, а освен това предвиждат именно задължение за
плащане на ответника, а не право на ищеца да откаже да откаже плащане на свои
задължения към ответника по договорите.
За предявените с исковата молба вземания за
неустойки по процесните договори ищецът е издал седем фактури (някои от
фактурите са издадени за неустойки по повече от един от договорите), както
следва: фактура №3989/21.01.2016г. за сумата 27 292.02 лв., фактура №4624/01.06.2017г.
за сумата 93 405,59 лв. (по тази фактура ищецът претендира само сумата 32 075,82
лв.), фактура №4724/12.09.2017г. за сумата 76 928,67 лв., фактура №4840/30.11.2017г.
за сумата 11 493,16 лв., фактура №4977/04.04.2018г. за сумата
27 089,17 лв., фактура №4986/04.04.2018г. за сумата 9,37 лв. и фактура №5258/27.12.2018г.
за сумата 478,39 лв.
Като писмено доказателство по делото (л.
2012) е прието писмо с изх. №263/28.10.2019г., с което управителят на ответното
дружество уведомява ищеца, че във връзка с получено писмо с изх. №10-00-336/11.10.2019г.
за неустойките по процесните договори ответникът изразява готовност да погаси
задълженията си за неустойки като прехвърли на ищеца правото на собственост
върху свой недвижим имот.
Изявлението в цитираното писмо, макар да
обективира признание на ответника за задължения за неустойки по процесните
договори (чиито номера са изрично посочени в писмото), не съдържа изявление за
признаване на определени по размер вземания за неустойки, включително други
изявления, въз основа на които ясно и недвусмислено да бъдат определени признатите
задължения за неустойки, същевременно изявлението в писмото несъмнено следва да
бъде тълкувано във връзка с писмото на ищеца с изх. №10-00-336/11.10.2019г., по
повод на което е направено.
Въпросното писмо с изх.
№10-00-336/11.10.2019г. и цитираните в него приложения също са приети като
писмени доказателства по делото (л. 192 и сл.), като самото писмо обективира
покана от ищеца до ответника за плащане на процесните вземания за неустойки в
общ размер 175 366,60 лв., а приложенията към писмото включват освен
предходни покани за плащане на неустойките и описаните по-горе седем фактури.
Съвкупната преценка на двете писма
предпоставя неизбежния извод, че изявлението на ответника в писмото с изх.
№263/28.10.2019г. представлява извънсъдебно признание на задълженията за
неустойки, за които са предявени осъдителните искове по делото и са издадени
цитираните по-горе фактури (факт с последици относно доказателствената тежест
по делото, указани на ответника с доклада по чл. 375, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ТЗ), но доколкото изявлението в писмото изрично е насочено към ищеца и е
направено именно по повод претенцията му за плащане на задълженията за
неустойки, изявлението в писмото представлява и едностранно изявление на
ответника по чл. 44 ЗЗД с последици по чл. 116, б. „а“ ЗЗД.
Признанието на ответника на задълженията му
за неустойки в претендирания от ищеца общ размер от 175 366,60 лв.,
направено с цитираното писмо с изх. №263/28.10.2019г.,
не е опровергано от останалите доказателства, събрани в производството по
делото, нещо повече - от заключението на изслушаната съдебно-икономическа
експертиза се установява, че сумите по шест от цитираните по-горе седем фактури,
издадени от ищеца за вземанията за неустойки, са записани в счетоводството на
ответника като задължения към ищеца (единствено фактура №4977/04.04.2018г. не е
отразена в счетоводството на ответника), като осчетоводяването на сумите по
фактурите представлява самостоятелно извънсъдебно признание на ответника на
задълженията за неустойки, за които са издадени.
В останалата му част заключението на
експертизата също не опровергава извънсъдебното признание на ответника в
писмото с изх. №263/28.10.2019г., напротив – заключението съдържа изрични и
подробни констатации, че претендираният от ищеца размер на неустойките е
изчислен в пълно съответствие със сроковете на годност на доставените от
ответника лекарствени продукти и параметрите за определяне на размера на
неустойките, регламентирани клаузите на чл. чл. 28 и чл. 33 от процесните
договори.
Оспорванията на ответника, че констатациите
на експертизата относно сроковете на годност на доставените лекарствени
продукти не са обосновани със събрани в производството доказателства относно
общите срокове на годност на доставените продукти, в случая е безпредметно да
бъдат обсъждани, тъй като при установените по делото извънсъдебни признания на
ответника за основанието, размера и дължимостта на претендираните неустойки,
именно в тежест на ответника е да опровергае признанията с доказателства, че
доставените лекарствени продукти са с остатъчни срокове на годност съобразно
изискванията на договорите.
Възраженията на ответника, че ищецът е дал
съгласие за освобождаване на учредените банкови гаранции за добро изпълнение по
част от договорите и не е декларирал дължими неустойки по договорите в
декларациите, изпратени до публичния регистър на АОП, дори да се приемат за
установени от доказателствата по делото, поначало не могат да обусловят
недължимост на процесните вземания за неустойки, тъй като възможността за
удовлетворяване на вземанията на ищеца за обезщетения и неустойки от учредените
банкови гаранция представлява право, а не задължение на ищеца, а
неупражняването на това право, както и неизпълнението на отчетните задължения
на ищеца към АОП не може да има за последица възникване, изменение или
прекратяване на права и задължения по сключените договори с ответника.
По изложените съображения предявените искове
за неустойки са доказани по основание и за пълния им предявен размер от
175 366,60 лв.
Като последица от възражението на ответника,
заявено с отговора срещу исковата молба, част от вземанията за неустойки (а
именно вземанията в общ размер 27 292.02 лв., за които е издадена фактура №3989/21.01.2016г.)
са погасени по давност.
Вземанията за неустойки се погасяват с
тригодишен давностен срок (чл. 111, б. „б“ ЗЗД), който започва да тече от
датата, на която е настъпила изискуемостта им (чл. 114, ал. 1 ЗЗД), тоест от
датата, на която кредиторът има право да иска изпълнение на вземанията.
В клаузите за неустойки в процесните договори
не е уговорен падеж на вземанията за неустойки, поради което вземанията стават
изискуеми на датите, на които е осъществен фактическият им състав,
регламентиран с клаузите, а именно на датите, на които ответникът е доставил
лекарствени продукти с по-кратък от уговорения минимален остатъчен срок на
годност.
От заключението на съдебно-икономическата
експертиза (приложение-таблица 2) се установява, че фактура №3989/21.01.2016г.
е издадена за неустойки за доставени лекарствени продукти по договор
№Д4-94/05.08.2015г. в периода 14.10.2015г. – 16.12.2015г.
Давностният срок по отношение на всички
неустойки по фактурата е изтекъл на 16.12.2018г., тоест преди датата на исковата
молба, чието предявяване прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, но и
преди датата на признанието на ответника в писмото с изх. №263/28.10.2019г.,
което по съображенията по-горе също прекъсва давността по отношение на
претендираните от ищеца неустойки съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД.
Установеното от експертизата осчетоводяване
на сумите по фактурите в счетоводството на ответника като задължение към ищеца,
макар да представлява извънсъдебно признание на ответника с доказателствено
значение по делото, не представлява признание по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД,
тъй като не представлява едностранно изявление по чл. 44 ЗЗД от едната страна
по правоотношението, насочено към другата страна, поради което и не поражда
предвидените в чл. 116, ал. б. „а“ ЗЗД последици.
Ищецът е представил като писмено
доказателство и писмо с изх. №79/21.02.2018г. (л. 2042 от делото), което
обективира изявление от управителя на ответното дружество към ищеца, с което се
признава, че по счетоводни данни към 31.12.2017г. задълженията на ищеца към
ответника възлизат на общата сума 214 533,38 лв., а задълженията на
ответника към ищеца възлизат на общата сума 209 119,44 лв., но от
съдържанието на цитираното писмо въобще не може да бъде направен извод, че сред
признатите с писмото задължения на ответника са и задълженията за неустойки, за
които са предявени исковете по настоящото дело, като писмото с изх.
№79/21.02.2018г. (за разлика от писмото с изх. №263/28.10.2019г.) не препраща и
към други писмени изявления на страните, въз основа на което да могат да бъдат
установени основанията и размерите на задълженията на ответника, признати с
писмото.
Други доказателства за обстоятелства, които
да спират или прекъсват давността по отношение на вземанията за неустойки в общ
размер 27 292.02 лв., за които е издадена фактура №3989/21.01.2016г., не
са ангажирани по делото, поради което и по изложените съображения тези вземания
са погасени по давност като последица от възражението на ответника, заявено с
отговора срещу исковата молба.
От данните в приложение-таблица 2 към
заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че останалите
вземания на ищеца за неустойки са възникнали на дати, от които до датата на
исковата молба по настоящото дело (12.12.2019г.), с която давността е
прекъсната съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е изтекъл период от време, който е по-кратък
от три години.
Изключение са четири вземания за неустойки по
фактура №4624/01.06.2017г., които според данните в заключението на експертизата
(ред 9-12 от приложение-таблица 2) са дължими за лекарствени продукти,
доставени в периода 01.11.2016г. – 22.11.2016г., но и по отношение на тези
вземания давността е прекъсната с признанието на ответника в писмото с изх.
№263/28.10.2019г. преди изтичането на тригодишния давностен срок, поради което
по отношение на тях възражението на ответника за изтекла погасителна давност също
се явява неоснователно.
Общият размер на вземанията на ищеца за
неустойки, които не са погасени по давност, възлиза на сумата 148 074,58
лв., за която предявените осъдителни искове за неустойки се явяват основателни.
За разликата до пълния им предявен размер от
175 366,60 лв. исковете подлежат на отхвърляне като погасени по давност.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД:
Както се посочи по-горе процесните договори
не регламентират срок за изпълнение на задълженията на ответника за плащане на компенсаторните
неустойки по чл. 28 и чл. 33 от договорите, но в противовес на възраженията на
ответника, това обстоятелство само по себе си не може да обуслови
неоснователност на предявените искове за лихви за забава върху главните
вземания за неустойки, тъй като съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД при липса на
определен от закона или договора срок за изпълнение на задължението, длъжникът
изпада в забава от датата, на която му е връчена покана за плащане от кредитора.
Издадените от ищеца фактури за неустойките представляват
и покана за плащане на неустойките по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД (изрично в
този смисъл решение №158 от 07.11.2013г. по т.д. №1128/2012г. на ВКС, I т.о.),
тъй като обективират искане на ищеца за плащане на задълженията за неустойки от
ответника и определят срок за изпълнение на тези задължения (в процесния случай
– посоченият във фактурите падеж, който във всички процесни фактури съвпада с
датите на издаване на фактурите).
Възраженията на ответника, че фактурите са
издадени в нарушение на чл. 25 ЗДДС, чл. 114, ал. 1, т. 12 ЗДДС и чл. 84
ППЗДДС, поначало са ирелевантни за настъпване на последиците на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, защото от значение за приложението на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е именно наличието
на изявление на кредитора за плащане на задължението от длъжника и получаването
на това изявление от длъжника, а не дали съдържанието на фактурите, в които е
обективирано изявлението, отговаря на изискванията на данъчното законодателство.
С предявените искове по делото ищецът
претендира лихви за забава върху вземанията за неустойки, за които са издадени
фактури №4624/01.06.2017г., №4724/12.09.2017г., №4840/30.11.2017г., №4977/ 04.04.2018г.,
№4986/04.04.2018г. и №5258/27.12.2018г.
Установеният от съдебно-икономическата
експертиза по делото факт – ответникът е записал в счетоводството си сумите по
фактури №4624/01.06.2017г., №4724/12.09.2017г., №4840/30.11.2017г., №4986/ 04.04.2018г.
и №5258/27.12.2018г. като задължения към ищеца, предпоставя и неизбежния извод,
че цитираните фактури са получени от ответника.
Заключението на експертизата не съдържа
конкретни данни кога фактурите са получени, респективно осчетоводени от
ответника, но самото им осчетоводяване от ответника представлява извънсъдебно
признание освен на основанието и размера на признатите вземания, така и на
посочения във фактурите падеж на вземанията (който както се посочи по-горе
съвпада с датите на издаване на фактурите).
При липса на доказателства, от които да се
установява получаване и осчетоводяване на фактурите на по-късни дати, включително
представени от ответника подробни справки за счетоводните му записи (видно от
раздел III от заключението на експертизата ответникът е предоставил
на вещото лице само обобщени счетоводни справки за съответната година), съдът
приема, че фактурите са получени от ответника на датите на издаването им.
Лихвите за забава, изтекли върху главните
вземания за неустойки, за които са издадени фактури №4624/01.06.2017г.,
№4724/12.09.2017г., №4840/ 30.11.2017г., №4986/04.04.2018г. и
№5258/27.12.2018г., в периодите от датата на издаване на всяка от фактурите до
11.12.2019г. (крайната дата на периода, за който са предявени акцесорните
искове за лихви), изчислени въз основа на данните в приложение-таблица 1 към
заключението на съдебно-икономическата експертиза, възлизат на общата сума 28 163,69 лв.
Според заключението на експертизата фактура №4977/04.04.2018г.,
издадена за неустойки в общ размер 27 089,17 лв., не е осчетоводена от
ответника, поради което изложените по-горе съображения не се отнасят за лихвите
за забава, дължими върху вземанията за неустойки, за които е издадена
цитираната фактура.
Съвкупната преценка на съдържанието на
цитираните по-горе писма между страните във връзка с процесните неустойки и
приложенията към тях, приети като писмени доказателства, предпоставя извода, че
най-късно на датата на писмото от ответника с изх. №263/28.10.2019г. същият е
получил и фактура №4977/04.04.2018г.
Доказателства за получаване на фактурата от
ответника на по-ранна дата не са събрани в производството по делото, поради
което съдът приема, че в забава по отношение на вземанията за неустойки, за
които е издадена цитираната фактура №4977/04.04.2018г., ответникът е изпаднал
на 28.10.2019г.
Лихвите за забава, изтекли върху вземанията
за неустойки за сумата 27 089,17 лв., за която е издадена фактура
№4977/04.04.2018г., в периода от 28.10.2019г. до 11.12.2019г., изчислени по
реда на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. ПМС №426 от 18.12.2014г., възлизат на общия
размер от 338,61 лв.
С оглед изложеното предявените искове за
лихви за забава върху вземанията на ищеца за неустойки са доказани по основание
и до общия размер от 28 502,30 лв.
За разликата до пълния им предявен размер от 32 839,19
лв., исковете се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По възражението за съдебно прихващане:
За съдебно прихващане с вземанията на ищеца
за компенсаторни неустойки и лихви за забава, за които са предявени
осъдителните искове по делото, ответникът е заявил свои вземания за мораторни
неустойки в общ размер 22 188,65 лв., дължими за забавено изпълнение в
периода от 23.06.2016г. до 10.02.2020г. на задълженията на ищеца за плащане на
цената на лекарствени продукти, доставени по четиринадесет договора между
страните (част от които процесните договори, по които ищецът претендира
компенсаторни неустойки и лихви).
От заключението на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че общият размер на мораторните неустойки, дължими от
ищеца за периода от 23.06.2016г. до 10.02.2020г. по въпросните четиринадесет
договора (при отчитане на установените от експертизата размери и дати на
плащанията от ищеца по договорите), възлиза на сумата 22 937,46 лв., която
надхвърля общия размер от 22 188,65 лв., за който вземанията са заявени за
прихващане с отговора на ответника срещу исковата молба.
Подробни съображения относно заключението на
експертизата в цитираната му част, както и на писмените доказателства,
представени от ответника за установяване на вземанията за мораторни неустойки,
не е необходимо да бъдат излагани, тъй като ищецът не е заявил конкретни
оспорвания по основанието и размера на заявените за прихващане вземания на
ответника, а единственото му оспорване по отношение на вземанията е мотивирано с
възражение за изтекла погасителна давност.
Като последица от възражението на ищеца за
изтекла давност, заявено с допълнителната искова молба, част вземанията на
ответника за мораторни неустойки (а именно неустойките, дължими за периоди преди
повече от три години преди датата 10.02.2020г., на която вземанията са
предявени за съдебно прихващане с отговора на ответника срещу исковата молба и
давността по отношение на тях е прекъсната съгласно чл. 116, б. „б“, пр. 2 ЗЗД)
са погасени по давност.
Размерът на погасените по давност вземания на
ответника за мораторни неустойки (това са вземанията за неустойки, дължими до
датата 10.02.2017г.) обаче е незначителен, като според данните в приложение-таблица
3.1, 3.2 и 3.3 от заключението, дори след приспадане на размера на погасените
вземания, общият размер на вземанията на ответника за мораторни неустойки,
дължими по процесните четиринадесет договора за периода до 10.02.2020г.,
надхвърля сумата 22 188,65 лв.
В съответствие с диспозитивното начало в
гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК) възражението на ответника за съдебно
прихващане не може да бъде уважено за суми над размера от 22 188,65 лв.,
за който е предявено с отговора срещу исковата молба, а тъй като ответникът не
е посочил изрично по отношение на кои от вземанията на ищеца по предявените
осъдителни искове заявява възражението за съдебно прихващане, в съответно
приложение на чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че прихващането с
установените по реда на чл. 298, ал. 4 ГПК вземания на ответника погасява част
от вземанията на ищеца, за които са предявени искове с правно основание чл. 86,
ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 и 3 ГПК всяка от страните дължи да възстанови част от разноските, които
насрещната страна е направила за съдебното производство, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от предявените искове.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД с ЕИК********, със седалище
и адрес на управление ***, къща №1 да заплати
на „У.с.б.з.а.л.п.о.“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата 148 074,58 лв. - неустойки, дължими
съгласно чл. 28 от договор №Д4-100/25.10.2016г. и договор №Д4-5/30.01.2017г. и
чл. 33 от договор №Д4-2/26.01.2018г., договор №Д4-3/26.01.2018г. и договор
№Д4-4/26.01.2018г., ведно със законната лихва от 12.12.2019г. до изплащането на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковете с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за разликата над 148 074,58 лв. до
предявения размер от 175 366,60 лв., представляваща неустойка, дължима
съгласно чл. 28 от договор №Д4-94/05.08.2015г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД с ЕИК********, със седалище
и адрес на управление ***, къща №1 да заплати
на „У.с.б.з.а.л.п.о.“ ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***
на основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 6 313,65 лв. - лихви за
забава, изтекли в периода от 01.06.2017г. до 11.12.2019г. върху главните
вземания за неустойки по договор №Д4-100/25.10.2016г., договор
№Д4-5/30.01.2017г., договор №Д4-2/26.01.2018г., договор №Д4-3/26.01.2018г. и
договор №Д4-4/26.01.2018г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за разликата над
6 313,65 лв. до размера от 28 502,30 лв. като погасени чрез ПРИХВАЩАНЕ с насрещни вземания на „С.“
ЕООД срещу „У.с.б.з.а.л.п.о.“ ЕАД з. сумата 22 188,65 лв. – мораторни
неустойки, дължими за периода от 10.02.2017г. до 10.02.2020г. по договор
№Д4-94/05.08.2015г., договор №Д4-46/04.03.2015г., договор №Д4-48/23.06.2016г.,
договор №Д4-100/ 25.10.2016г., договор №Д4-5/30.01.2017г., договор
№Д4-47/23.08.2017г., договор №Д4-77/31.10.2017г., договор №Д4-65/17.10.2017г.,
договор №Д4-2/26.01.2018г., договор №Д4-3/26.01.2018г., договор
№Д4-4/26.01.2018г., договор №Д4-63/16.05.2019г., договор №Д4-3/04.02.2019г. и
договор №Д4-21/15.03.2019г., а за разликата над 28 502,30 лв. до пълния
предявен размер от 32 839,19 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД
с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,
къща №1 да заплати на „У.с.б.з.а.л.п.о.“ ЕАД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 11 989,02 лв. – разноски за съдебното производство.
ОСЪЖДА „У.с.б.з.а.л.п.о.“
ЕАД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „С.“ ЕООД с ЕИК********, със седалище
и адрес на управление ***, къща №1 на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 026,50 лв. – разноски за
съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: