РЕШЕНИЕ
№ 2143
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110143183 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с предявена Искова молба вх. № /23.07.2021 г. по описа на Софийски
районен съд, подадена от ИЛ. АНГ. ИЛ., ЕГН **********, гр. София, ул. № 24, чрез адвокат
И.Ч. А., от САК, с л.н **********, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.
124, ал. 1 във връзка с чл. 439, ал. 1 от ГПК с цена на иска 200 лв. против Столична община,
БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. Московска № 33, по предявен отрицателен
установителен иск по чл. 439 вр. чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че ищецът не дължи
на ответната община сумата от за която е издадено Наказателно постановление №
315559/2017 г. на зам.кмета Евгени Крусев и образувано изпълнително дело №
20208380405185 по описа на ЧСИ с рег. № 838 на КЧСИ въз основа на Възлагателно писмо
за събиране на публични вземания, поради погасяване на вземането с давност по чл. 82, ал. 3
от ЗАНН, по аналогия от чл. 116,б. „а” ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че Наказателното постановление, издадено от зам.
кмета Крусев, е влязло в сила на 05.04.2018 г., а изпълнителното дело е образувано на
24.09.2020 година, от което следва, че е налице погасителната давност за вземане от глоба
по влязло в сила наказателно постановление. Ищецът моли съда да уважи исковата молба и
да му присъди разноските по делото.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответната страна не е депозирала отговор на
исковата молба,с което губи възможността си да направи възражения по чл. 133 от ГПК. В
съдебно заседание оспорва исковата молба чрез процесуален представител. Сочи, че
исковата молба е предявена след като наложената глоба е събрана, което е основание за
отхвърляне на отрицателния установителен иск. Твърди, че към момента на образуване на
1
изпълнителното производство абсолютната погасителна давност относно вземането не е
била изтекла.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С Наказателно постановление № 315559/28.07.2017 г. от заместник-кмет на Столична
община, на ищеца е наложено административно наказание - глоба в размер на сумата от
200.00 лева за извършено от него нарушение по чл.18 т.1 и чл.35 т.1 във вр.чл.34 ал.3 от
НРУПОГТТСО. Видно от представеното по делото копие на цитираното Наказателно
постановление, същото е връчено на ищеца на 27.03.2018 г. и е влязло в сила на 09.04.2018
г.
От приложеното копие на изпълнително дело № по описа на ЧСИ Милен с рег. № 838
на КЧСИ е видно, че същото е образувано по възлагателно писмо за събиране на публични
вземания на Столична Община от 24.09.2020 г., въз основа на Наказателно постановление №
315559/28.07.2017 г., като първото същинско изпълнително действие е налагане на запор
върху всяко възнаграждение за труд с изх.№57381/28.09.2020 г. От същата дата има и
запорно съобщение за наложен запор на сметките на ищеца в „Юробанк България“ АД, в
която не е имало разкрити сметки на ищеца; в „Централна кооперативна банка“ АД, в която
са наложени запори върху банкови сметки до пълния размер на вземането от 346.50 лв. От
„Аладин 1202“ ООД, работодател на ищеца, са посочили, че трудовото правоотношение е
било прекратено на 29.09.2020 г. На 08.12.2020 г. отново е наложен запор върху трудовите
възнаграждения на ищеца в „Аладин 1202“ ООД. Последното е признало вземането, върху
което е наложен запор от ЧСИ Бъзински, като е посочено, че са наложени два предходни
запора от ЧСИ Митев и ЧСИ Анадолиева. ПДИ е връчена на ищеца на 21.06.2021 г. В
изпълнителното дело липсват данни за събрани по същото суми от длъжника.
Съгласно мотивите на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на
Върховният административен съд на Република България, давността е период от време,
определен в закон, с изтичането на който титулярът на едно право губи предоставената му
от закона възможност да го осъществи. В гражданското право са познати институтите на
погасителната и придобивната давност, като общото между тях е, че те са юридически факти
от рода на юридическите събития - периоди от време, с изтичането на които правната норма
свързва определени правни последици. В наказателното право давността е само погасителна
и е свързана с два признака: позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след
довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен - пасивност от страна
на надлежните органи за изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно, като
държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече
наложено му наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което на свой ред
прави наказателното производство недопустимо.
С оглед посочените мотиви на ТП №1 от 27.02.2015 г. при кумулативната наличност
на две предпоставки - изтичане на предвидения в закона срок и бездействие на наказващия
2
орган, се погасява възможността за принудително изпълнение на наложено
административно наказание. Предприемането на принудителни действия за реализиране на
административно наказание, за изпълнението на което е настъпила давност, е лишено от
основание. Такова вземане може да бъде платено доброволно, доколкото съгласно чл. 174 от
ЗАНН доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния
срок, включително отписаните по давност, не подлежат на връщане. Въвеждането на
задължение за служебно прилагане на давността обаче, сочи на единствен начин за
изпълнение на погасеното вземане за наложена глоба именно доброволното плащане.
Предприето принудително изпълнение на погасено по давност административно наказание
и незачитане на задължението за служебно прилагане на давността, лишават изпълнението
от основание.
Съгласно мотивите на Тълкувателно Решение № 2 от 12.04.2017 г. на
Върховният административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия на ВАС
Глобата е вид административно наказание, предвидено в чл. 13, б. „б“ ЗАНН. Съгласно чл.
79, ал.1 ЗАНН, наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби
или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за
събиране на държавните вземания. Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че
административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да
тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на
наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да
тече нова давност, която според решението е отново две годишна.
Давността за изпълнение на административно наказание, наричана още
изпълнителска давност, е изтичане на установен от закона срок от време, в който
надлежният орган на публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието
си да приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на
административно нарушение. Разликата между глобата и останалите публични държавни и
общински вземания е, че глобата е административно наказание, резултат от упражнена
административно-наказателна репресия. Именно спецификата на глобата като вид
административно наказание е факторът, който е в основата на сравнително по-кратките
давностни срокове за реализиране на административно-наказателната отговорност и за
изпълнението на административното наказание.
Наказателно постановление № 315559/2017 г. е влязло в сила на 09.04.2018 г.
Следователно извълнителската давност по чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН за административното
наказание, приложено с процесното НП, е настъпила на 09.04.2020 г., т.е. преди образуване
на изпълнително дело № 20208380405185 по описа на ЧСИ Милен Бъзински с рег. № 838 на
КЧСИ на 24.09.2020 г.
Административно наказващия орган, в случая Столична Община, не е приложил
служебно давността, а е поискал започване на принудително изпълнение на
3
административното наказание, което не подлежи на изпълнение. С погасяване на
възможността за принудително изпълнение, вземането на ответника става естествено такова
и е изцяло в преценката на заказания дали да заплати наложената глоба. Неоснователни са
твърденията, наведени в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, че
сумата е била събрана преди предявяване на иска, както и че изпълнителното производство е
образувано преди завеждане на исковата молба в СРС.
С оглед горното, предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.
При този изход от спора, само ищецът има право на разноски в размер на 500 лв. за
адвокатски хонорар, заплатен изцяло, видно от представения договор за правна помощ и
съдействие, приложен на л. 46 от делото. Предвид това, че ищецът е освободен от държавна
такса и разноски по делото, следва ответникът да заплати дължимата държавна такса в
размер на 50 лв. по сметка на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 2 от
ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ИЛ. АНГ. ИЛ., ЕГН
**********, гр. София, ул. Павел Шатев № 24, чрез адвокат И.Ч. А., от САК, с л.н
**********, и Столична община, БУЛСТАТ *********, гр. София, ул. Московска № 33, на
основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 439, ал. 1 от ГПК, че ищецът ИЛ. АНГ. ИЛ., ЕГН
********** не дължи на Столична Община, сумата от 200.00 лева, представляваща
задължение по влязло в законна сила Наказателно постановление № /2017 г. на зам.кмета и
образувано изпълнително дело № 20208380405185 по описа на ЧСИ с рег. № 838 на КЧСИ.
ОСЪЖДА Столична , БУЛСТАТ , с адрес: гр.София, ул.““ №33, да заплати на ИЛ.
АНГ. ИЛ., ЕГН **********, гр. София, ул. № 24 за разноски по настоящето дело на осн.
чл.78, ал.1 ГПК в размер на 500 лв. (петстотин лева), както и да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 50 /петдесет/ лева за държавна такса, на основание чл. 78,
ал. 6 във връзка с чл. 83, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4