РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 526
гр. Пловдив, 16.03. 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в закрито съдебно заседание
на шестнадесети март през две хиляди и седемнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 530 по описа за 2017 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.151 от Данъчно – осигурителния
процесуален кодекс/ ДОПК.
Образувано е по жалба, предявена от „У.-Б.“ ООД, ЕИК *, с адрес за
кореспонденция и по чл.8 от ДОПК **, представлявано от управителя Ж. С. Х. против
Ревизионен акт № Р-16000916002607-091-001/25.10.2016г., издаден от З. Д. В., на
длъжност началник сектор, възложил ревизията и В. И. К., на длъжност главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 31/13.01.2017г.
на Директор на Дирекция“ Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – Пловдив
при Централно управление на Национална агенция за приходите, в частта относно
непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 31 569,00лв.,
ведно с прилежащи лихви за несвоевременно разчитане с бюджета в размер на
2 582,25 лв., начислени лихви по ЗДДС в размер на 99,23 лв., за невнесен в
срок деклариран ДДС по СД по ЗДДС и дължими лихви за корпоративен данък за
2014г. и 2015г., съответно в размер на 183,43 лв. и 5 158,91 лв.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт, като се иска неговата отмяна от Съда в
обжалваната част, по съображения, изложени в жалбата.
Ответникът - Директорът
на Дирекция“ Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – Пловдив при
Централно управление на Национална агенция за приходите, застъпва становище за
процесуална недопустимост на жалбата поради просрочие.
Административен съд – Пловдив, ХII състав, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прие за
установено следното :
Жалбата е депозирана от лице, имащо правен интерес – страна в
административното производство, за която административния акт е неблагоприятен
в обжалваната част, но е процесуално НЕДОПУСТИМА,
поради подаването и след изтичане на законоустановения срок, предвиден в разпоредбата
на чл.156, ал.1 от ДОПК.
Видно от приложената по делото обратна
разписка за връчване на процесното решение на Директор
на Дирекция“ Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – Пловдив /л.15 от делото/, същото е връчено на
жалбоподателя “У. – Б.“ ООД на
25.01.2017г. Съобщението е връчено на
адреса за кореспонденция на дружеството : **, с писмо с обратна разписка, съобразно изискванията на чл.29, ал.1 и 3 от ДОПК, на М. С. - технически секретар, явяваща се лице от кръга на посочените в
чл.29, ал.6 от ДОПК. Следователно съобщението,
съдържащо обозначение на процесното
решение Директор на Дирекция“ Обжалване и данъчно -
осигурителна практика“ – Пловдив е връчено редовно, съобразно разпоредбите на чл.29, ал.1, 3 и 6 от ДОПК, на адреса за кореспонденция на субекта, на служител, който се е съгласил да го приеме.
При
това положение, Съдът намира, че законоустановения срок за обжалване, предвиден
в разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК е изтекъл на 08.02.2017г./сряда –
присъствен ден/, до когато не е била подадена жалба. Жалбата е подаденана едва на 15.02.2017г. /сряда -
присъствен ден/, видно от датното пощенско клеймо върху приложения по делото пощенски
плик в оригинал, с който е подадена жалбата /л.341 от делото/.
При
това положение, Съдът намира, че жалбата, с която е сезиран съда е подадена след
изтичане на 14 - дневния преклузивен срок за обжалване, предвиден в
разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК, изтекъл на 08.02.2017г. - сряда,
присъствен ден и е просрочена.
Доказателства, които да
подложат на съмнение така констатираните данни, не са ангажирани от страна на
жалбоподателя, независимо от изрично дадените му указания в тази насока с
разпореждането на съда от 27.02.2017г., като такива не са ангажирани, нито в
указания 7-мо дневен срок от съобщаването, нито до настоящия момент.
Срокът за оспорване, предвиден в разпоредбата на чл.156, ал.1 от ДОПК е процесуален и има преклузивен характер. Само в рамките този срок
може да бъде упражнено процесуалното право на жалба, като с
изтичането му се преклудира правото на жалбоподателя да извърши валидно
процесуално действие по обжалване. В случая, срокът за обжалване е пропуснат и
правото на оспорване на законосъобразността на Ревизионен
акт № Р-16000916002607-091-001/25.10.2016г., издаден от З. Д. В., на длъжност началник
сектор, възложил ревизията и В. И. К., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на
ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 31/13.01.2017г. на Директор на Дирекция“ Обжалване и данъчно -
осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на Национална агенция
за приходите, с каквото оспорване е
сезиран съда, е погасено.
С
оглед изложеното, Съдът
намира, че оспорването на законосъобразността на административния акт в случая
е заявено след изтичане на преклузивния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, и е
процесуално НЕДОПУСТИМО, поради което
и на основание чл.151, ал.1
от ДОПК жалбата ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното
съдебно производство прекратено.
Мотивиран от горното, Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, предявена от „У.-Б.“ ООД, ЕИК *, с адрес за
кореспонденция и по чл.8 от ДОПК **, представлявано от управителя Ж. С. Х.
против Ревизионен акт № Р-16000916002607-091-001/25.10.2016г., издаден от З. Д.
В., на длъжност началник сектор, възложил ревизията и В. И. К., на длъжност
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №
31/13.01.2017г. на Директор на Дирекция“ Обжалване и данъчно - осигурителна
практика“ – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за
приходите, в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 31 569,00лв., ведно с прилежащи лихви за несвоевременно
разчитане с бюджета в размер на 2 582,25 лв., начислени лихви по ЗДДС в
размер на 99,23 лв., за невнесен в срок деклариран ДДС по СД по ЗДДС и дължими
лихви за корпоративен данък за 2014г. и 2015г., съответно в размер на 183,43
лв. и 5 158,91 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 530 по описа на Пловдивския
административен съд за 2017 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в седемдневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :