Р Е Ш
Е Н И Е
№ 19.11.2009г. гр. ***
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН
СЪД, трети граждански състав на пети ноември две хиляди и девета
година в публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мирослава Андонова
секретар Й.Т.
като разгледа докладваното от съдия Мирослава Андонова
гражданско дело № 1020 по описа за 2009г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл.128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова
молба на И.Б.Г.,***, чрез пълномощника й адв. С.Д., срещу ответника „АРТГЛАС” ЕООД, - гр. ***. Ищецът твърди, че ответникът – бивш работодател, му дължи полагащото му се трудово
възнаграждение за месеците: януари 2009г. в размер на 229,22 лв., за месец
февруари 2009г. в размер на 229,22 лв., за м. март 2009г. – 229,21 лв., за
месец април 2009г. в размер на 229,21 лв., за месец май в размер на 229,21 лв.
и за периода от 01.06.2009г. до 04.06.2009г. -
31,25 лв. . От съда се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
така посочените, не изплатени трудови
възнаграждения за месеците януари, февруари, март, април и май 2009г., общо в
размер на 1177,32 лв., ведно със законната лихва върху сумата от предявяването
на исковата молба до окончателното заплащане. Претендират се направените в
производството разноски.
В определения
от съда срок
и на основание чл.131 ГПК,
е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват като
неоснователни предявените искове. Твърди се, че работодателя е извършил по отношение на
ищцата следните плащания: на 03.02.2009г. - сумата от 100 лв. и на
20.02.2009г.- сумата от 200 лв. и на 27.04.2009г. – сумата от 100 лв.. Твърди
се, че исковата претенция е неоснователна и поради това, че от начисленото за
ищеца трудово възнаграждение следва да се направят отчисления и да бъдат
приспаднати ДОД, ДЗПО, ЗОВ, които са за сметка на работника, както и да се
вземат предвид отработените работни дни, ползвания неплатен отпуск, отпуск по
болест и т.н., съгласно нормативните актове уреждащи формирането на работната
заплата.
След
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Ищцата по делото е назначена на
длъжност “Оператор асемблираща машина”, при ответника, съгласно трудов договор
№ 1227/17.08.2007г. по чл.70, ал.1 КТ, с ОМВ от 190,00 лв., считано от 20.08.2007г.
С допълнително споразумение №14/05.01.2009г., към трудов договор №1227/17.08.2007г.,
на основани чл.119 КТ е актуализирано ОМВ на ищцата, което вече е в размер на
291 лв., както е уточнено и допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит – 0,60% и размера на платения годишен отпуск 20 дни, считано
от 05.01.2009г.. Ищцата е освободена от заеманата длъжност при ответника със
заповед №86 / 04.06.2009г. на основание чл. 325, т.2 от КТ, считано от 04.06.2009г..
Така установеното от представените по делото писмени доказателства: Трудов
договор, допълнително споразумение и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение е отразено и отбелязано в представеното копие от трудовата
книжка на работника ищец. Поради което съдът приема, че до 03.06.2009г. И.Г. е
изпълнявала служебните си задължения за периода от време, за който се
претендира заплащане на трудовото възнаграждение. Ответникът не е оборил тази
презумпция, поради което за него, като работодател е възникнало задължението,
предвидено в чл. 128, т.2 от КТ – да заплаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа. Размера на последното е изчислен със заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
пълно, обективно и компетентно изготвено. За процесния период то е, както
следва: по 229,22 лева за месеците януари и февруари 2009г., по 229,21 лв. за
месеците март, април и май 2009г. и 31,25 лв. за месец юни 2009г., или
общо начисленото за ищцата трудово
възнаграждение за исковия период, възлиза на 1177,32 лв. Тази сума е начислена
на работника по ведомост за работна заплата и представлява чистото трудово
възнаграждение, което трябва да получи след
приспадане на начислените удръжки. Поради което не основателно е възражението
на ответника в тази насока. Вещото лице е установило също, че във ведомостите
за работната заплата на ответника срещу името на ищцата няма положен подпис,
който да удостоверява, че така начислената сума е получена. В тежест на
ответника работодател е било да установи плащания по начислените работни
заплати, каквото доказване обаче не е проведено.
Възражението, че е извършено
частично плащане на трудовото
възнаграждение в размер на 100 лева на 03.02.2009г., в размер на 200
лева на 20.02.2009г. и 100 лв. на 27.04.2009г., не е подкрепено от
представените от ответника писмени доказателства. От тях се установява, че
ищцата действително е получила сочените суми, но не би могло да се приеме, че
това е станало във връзка и в изпълнение на процесните претенции. По тази
причина и след като във ведомостите за работни заплати за процесния период,
липсва подпис удостоверяващ получаването на трудовите възнаграждения, то
логичния извод, който следва да се приеме, е че ответникът не е установил при
условията на пълно и пряко доказване изпълнение на това свое задължение. Ето
защо настоящия състав приема претенциите с правно основание чл.128 от КТ
за доказани, както по основание така и
по размер и ответникът следва да бъде осъден да заплати претендираната сума
общо в размер на 1177,32 лв.
Като не е изпълнил задължението
си за изплащане на трудови възнаграждения, работодателят е изпаднал в забава,
считано от падежа на всяко едно от тях.
На основание чл. 86 от ЗЗД работодателя дължи обезщетение за забава
върху дължимата главница в размер на законната лихва върху признатите суми от
датата на подаване на исковата молба – 20.08.2009г. до окончателното й
изплащане – така както е поискано от ищеца, което също следва да бъде
присъдено.
На основание чл. 78, ал.1, от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по
делото разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 150 лева за
ангажирания адвокат, а по сметка на Районен Съд – *** сумата от 30.00 лева за допуснатата
експертиза и 50,00 лева държавна такса.
Ето защо и поради мотивите,
изложени по-горе ***СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети граждански състав :
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА “АРТГЛАС” ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ж.к. “ ***”,
ул.” ***” №**, ЕИК ***, представлявано
от К.К.К., да заплати на И.Б.Г., ЕГН **********,***, сумата от общо 1177,32
лева (хиляда сто седемдесет и седем лева и тридесет и две стотинки), неизплатено нетно трудово
възнаграждение за периода от месец януари 2009г. до 03.06.2009г., както следва:
229,22 лева за месец януари 2009г., 229,22 лева за м. февруари 2009г., 229,21
лв. за месец март 2009г., 229,21 лв. за м. април 2009г., 229,21 лв. за м. май 2009г. и 31,25 лв.
за месец юни 2009г., ведно със законната лихва, считано от 20.08.2009г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от 150 лева (сто и петдесет лева),
направени по производството разноски.
ОСЪЖДА “АРТГЛАС” ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр. ***, ж.к. “ ***”,
ул.” ***” №**, ЕИК ***, представлявано
от К.К.К., да заплати по сметка на Районен съд – *** сумата от 50,00 (петдесет) лева - държавна
такса и от 30 (тридесет) лева, разноски за съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от деня, в който съдът е посочил,
че ще бъде обявено - 19.11.2009г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/