Определение по дело №561/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Делото е образувано въз основа на въззивна жалба от Г. Ц. Ч., в качеството му на Директор на С. “. С., село К., срещу Решение № 3731 от 29.10.2012г. постановено по гражданско дело № 1512/2011г. по описа на Районен съд Г. Д..

В предвидения по чл. 263, А.1 ГПК двуседмичен срок, пред въззивната инстанция е постъпил писмен отговор от А. И. И., ЕГН *, от село К., Община С., Б. област, Ч. пълномощника му – А. М. Ш., с който се оспорва депозираната въззивна жалба.

Едновременно с депозирания отговор на въззивната жалба, е депозирана и насрещна виззивна жалба от А. И. И., ЕГН *, от село К., Община С., Б. област, Ч. пълномощника му – А. Марияна Ш., срещу Решение № 3731 от 29.10.2012г. постановено по гражданско дело № 1512/2011г. по описа на Районен съд Г. Д., в частта му, в която съдът е отказал да уважи предявения иск с правно основание чл. 225 А.1 от КТ за целия претендиран от ищеца период- за 6 месеца след уволнението му, като първоинстанционния съд е уважил така предявения иск за периода от 04.11.2011г. до 22.03.2012г. и до размера на 3500.80лв., а над този размер е отхвърлил предявения субсидиарен иск като неоснователен.

При извършена от въззивната инстанция служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК за валидност на обжалваното съдебно решение във връзка с чл. 247 А.1 от ГПК, настоящият състав на ОС Б. констатира, че първоинстанционното решение е неясно поради това че е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда, изразена в съобразителната част на решението и начина по който тя е отразена в резултативната част на същото. В този смисъл се е произнесъл и ВС на РБ с Р- 2192- 28.12.1984г. по г.д. № 1124/1984г. на ІІ г.о.; Р – 323 от 29.04.2004г. на І г.о. на ВКС на РБ по гр.д. № 793/2003г. и др.

Така видно от мотивите към обжалваното първоинстанционно Решение № 3731 от 29.10.2012г. постановено по гражданско дело № 1512/2011г. по описа на Районен съд Г. Д., съдът в мотивите си при обсъждането на предявения иск с правно основание чл. 225 А.1 от КТ, след като е обсъдил събраните доказателства е приел, че се налице кумулативно предвидените от закона предпоставки за уважаването на иска за претендираното обезщетение, тъй като след уволнението ищеца е останал без работа, като през този период е останал незает по друго трудово правоотношение, като поради това че целия 6 месечен период за дължимото обезщетение не е бил изтекъл към момента на постановяването на първоинстанционното решение, съдът е уважил частично предявения иск – за периода от 04.11.2011г. до 04.03.2012г., и за размер от 3 500.80лв.

Въззивният съд преди да започне решаващата си дейност и да се произнесе по същество, е длъжен да следи служебно за валидността на обжалваното решение на първоинстанционния съд, като следва да се увери че същото е ясно и пълно, тъй като неспазването на правните норми в тази посока води до порочност на обжалвания съдебен акт. Порочността на първоинстанционното решение досежно формираната правна воля от съда, винаги пречи на въззивната инстанция да „продължи” разглеждането на делото по същество, поради което въззивната дейност на съда започва винаги с преценка на валидността на действията на първата инстанция.

ОС Б. в настоящия си съдебен състав счита, че първостепенният съд в град Г. Д. е допуснал явна фактическа грешка, за наличието на която съдът е длъжен да следи и служебно съобразно нормата на чл. 247 А. 1 от ГПК. Такава грешка е винаги налице, когато съдът е обсъдил данните по делото и в мотивите си е направил правни изводи, но същите са погрешно отразени или пропуснати в диспозитива на съдебното решение. Очевидно е в конкретния случай, че при ясно и конкретно мотивирана воля на съда да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 225 А.1 от КТ, като го уважи частично за сумата 3 500.80лв. и за период от 5 месеца след уволнението на А. И. И., като в останалата част предявения иск бъде отхвърлен като неоснователен, съдът е посочил както в мотивите, така и в диспозитива на съдебното решение, че предявения иск с правно основание чл. 225 А.1 от КТ, следва да бъде уважен за периода от 04.11.2011г. до 04.03.2012г., въпреки че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че А. И. И. е бил уволнен, считано от 04.10.2011г., както е посочено и в оспорената заповед за уволнение.

Така на практика съдът е допуснал явна фактическа грешка, тъй като с оглед на изразените от него правни съображения и фактически изводи, изложеното от съда не съответства на действителното фактическо положение, като е налице неяснота на само поради това, че обезщетението по чл. 225 А.1 от КТ се дължи за периода веднага след уволнението на работника или служителя, а не за един по- късен период, но и поради това че така посочения погрешно период, създава неяснота и относно това дали определения от съда размер на дължимото обезщетение, съответства на посочения от първоинстанционния съд период в обжалваното решение. Въпроса за допуснатата явна фактическа грешка е още по съществен и поради това, че от А. И. И. е депозирана насрещна въззивна жалба, в която се обжалва частта от първоистанционното решение, в която съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 225 ал1 от КТ, поради това че към момента на постановяването му, не е бил изтекъл целия 6 месечен период, за който се дължи това обезщетение. Така остава неясно очертан и предмета на въззивната проверка на състава на ОС Б., по така предявената насрещна въззивна жалба.

Компетентен да се произнесе по поправката на явна фактическа грешка е първоинстанционният съд постановил обжалваното съдебно решение, като тази дейност не може да бъде извършена от въззивната инстанция, макар да е депозирана въззивна жалба срещу цялото решение на РС Г. Д.. Делото следва да бъде изпратено на РС Г. Д., за поправка на явна фактическа грешка в мотивите и в диспозитива на ататуваното решение на основание чл. 247 А. 1 от ГПК, като въззивното производство пред ОС Б. следва да бъде прекратено. След приключването на производството пред РС Г. Делчел по поправката на явна фактическа грешка, делото следва да се изпрати на ОС Б. за произнасяне по въззивната жалба и депозираната насрещна въззивна жалба.

Преди да изпрати обратно делото на ОС Б., районният съд постановил обжалваното съдебно решение, следва да изпълни докрай задълженията си и по администрирането на постъпилата за разглеждане въззивна жалба от Гълъб Цанев Чаушев, в качеството му на Директор на С. “. С., село К.. Така предявената жалба следва да бъде оставена от съда без движение, като в съответствие с чл. 18 А. 1 от Наредбата за държавните такси събирани в съдилищата, следва да бъде задължен жалбоподателят по въззивната жалба, да внесе по сметката на ОС Б., държавна такса във връзки с въззивното обжалване в размер на 100.00лв. Едва след отстраняването на така посочената нередовност на въззивната жалба от Гълъб Цанев Чаушев, в качеството му на Директор на С. “. С., село К., срещу Решение № 3731 от 29.10.2012г. постановено по гражданско дело № 1512/2011г. по описа на Районен съд Г. Д., следва делото заедно с депозираната въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, да бъдат изпратени незабавно обратно на ОС Б., за произнасяне като въззивна съдебна инстанция в рамките на правомощията си.

Водим от горното и на основание чл. 269 от ГПК във връзка с чл. 247 А.1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гр.д. № 1082/2012г. по описа на ОС Б..

ВРЪЩА делото на РС Г. Д. за поправка на явна фактическа грешка в мотивите и диспозитива на ататуваното Решение № 3731 от 29.10.2012г. постановено по гражданско дело № 1512/2011г. по описа на Районен съд Г. Д., на основание чл. 247 А. 1 от ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА районният съд в град Г. Д., постановил обжалваното съдебно решение, да изпълни докрай задълженията си по администрирането на постъпилата за разглеждане въззивна жалба от Г.Ц.Ч., в качеството му на Директор на С. “. С., село К., като същата следва да бъде оставена от съда без движение, за да бъде внесена в съответствие с чл. 18 А. 1 от Наредбата за държавните такси събирани в съдилищата, държавна такса във връзка с въззивното обжалване, в размер на 100.00лв. по сметката на ОС Б..

ПОСТАНОВЯВА след приключването на производството по реда на чл. 247 А.1 от ГПК и след допълнителното администриране на въззивната жалба от Гълъб Цанев Чаушев, в качеството му на Директор на С. “. С., село К., срещу Решение № 3731 от 29.10.2012г. постановено по гражданско дело № 1512/2011г. по описа на Районен съд Г. Д., делото да се изпрати обратно на ОС Б., за произнасяне по въззивната жалба и насрещната въззивна жалба срещу решението.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: