Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 1102 2010 година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд
ІІ
наказателен състав
На десети
юни две
хиляди и десета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: СВЕТЛИН
ИВАНОВ
Секретар: Ж.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Иванов наказателно
от административен характер дело номер 1574 по описа на съда за 2010 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Й.И.А. ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 1586 от 09.030.2010 г., издадено
от Йонко Тончев - началник на сектор „ПП” при ОДМВР- гр.Бургас, с което за нарушение на по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.182 ал.1 т.3 предл. 1 от ЗДвП, на жалбодателя е наложена „Глоба” в размер на 100
лева, а на основание Наредба №
І-1959 на МВР са му
отнети общо 3 контролни точки.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява
лично, не оспорва факта на нарушението, но твърди, че е имал извинетлни причини
да го извърши, в частност поради приемането по спешност на съпругата му в МБАЛ
АД-гр.Бургас. С жалбата представя служебна бележка от посоченото лечебно
заведение (л. 3), видно от която на 22.02.2010 г., в 16.00 часа съпругата на
жалбодателя е била приета по спешност в МБАЛ АД-Хирургично отделение, с
диагноза Перитонитис дифуза.
В съдебно заседание,
наказващият орган не се явява и не изпраща представител, не взема становище по
основателността на жалбата, не представя доказателства.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима-подадена в преклузивния
срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН от легитимирано лице, а след поотделна и съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства -
и за основателна.
От фактическа страна, въз основа на събраните доказателства, съдът
намира за безспорно, че на 22.02.2010 г., в 17.24 часа, свид. А.Д. - мл.
автоконтрольор в сектор „ПП”-гр.Бургас, се намирал на първокласен път ПП-І-9 в посока
от гр.Созопол към гр.Бургас, на около 200 метра след бензиностанция „Лукойл”, със
служебен полицейски автомобил, снабден със скоростомер ТР-4Д фабр. № 510. Чрез
споменатото техническо средство, свид. Д. установил скоростта на движение на
автомобил марка „БМВ” рег. № YD-NA 111, управляван
от жалбодателя А., който се движел по същия път, която устройството фиксирало и
записало на 104 км/час, при максимално допустима в този пътен участък скорост от
80 км/час, указана с пътен знак „В-26”.
Свид. Д. спрял жаллодателя за проверка, запознал го с показанието на
уреда и му разяснил допуснатото нарушение. А. уведомил свидетеля, че има
извинителна причина – съпругата му по спешност е била приета в МБАЛ
АД-гр.Бургас. Жалбодателят продължил движението си към болничното заведение, придружаван
от актосъставителя, който при пристигането го изчакал, докато се качи и
запознае със състоянието на болната. 15-20 минути по-късно жалбодателят излязъл
от заведението и отвън свид. Д. съставил срещу него Акт за установяване на
административно нарушение № 1586 от 22.02.2010 г. (л 4 от делото), където
подробно описал нарушения и го квалифицирал съответно по чл. 21 ал.1 от ЗДвП.Връчил
на жалбодателя екземпляр от акта срещу подпис, и с вписани възражения, че нарушението
е било допуснато по горепосочените вече причини.
Въз основа на така съставения акт било издадено атакуваното сега наказателно
постановление (л.5), при идентичност във фактическото описание и правната
квалификация на нарушението.
Тази фактическа обстановка се установява
от показанията на актосъставителя Д. и писмените доказателства по аминистративнонаказателната преписка,
приети в съдебното производство.
При тези
обстоятелства, съдът намира, че в административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на
защита на жалбодателя. Нарушението е съставомерно, било установено с надлежно
техническо средство, чието показание е било представено и не е било оспоренсо
от жалбодателя, правилно е квалифицирано, а впоследствие и подведено под
санкционната норма по чл.182 ал.1 т.3 предл. 1 от ЗДвП. Наложената санкция, като вид и размер, е определена по
абсолютен начин, поради което не съществува възможност тя да бъде преценявана
или редуцирана.
Извън казаното,
съдът намира обществената опасност на настоящото нарушение за явно незначителна, по смисъла на чл. 9 ал. 2
предл. 2 НК, приложим в административнонаказателното производство по силата на
изричната препратка от чл. 11 предл. 3 ЗАНН. Действително, деянието осъществява
в пълнота обективите и субективните признаци на нарушение по чл. 21 ЗДвП, но
административнонаказателният състав в случая е осъществен само формално. От
изявлението на жалбодателя, приложената служебна бележка от МБАЛ АД-гр.Бургас и показанията на
актосъставителя се установява, че дадените от А. обяснения относно причината за извършеното
нарушение са достоверни, а по мнението на съда – и основателни, предвид
спешността на медицинския случай и сериозността на диагнозата. Именно поради това
съдът намира обществената опасност на деянието за явно незначителна, и същия смисъл приема, че
конкретното деяние не съставлява административно нарушение, поради само
формалното осъществяване на състава. За жалбодателя би било достатъчно, ако
наказващият орган го бе предупредил по реда на чл. 28 от ЗАНН, без да му налага
наказание. С настоящите мотиви съдът намира, че наказателното постановление следва
да бъде отменено.
Водим от изложеното
и на основание чл.63, ал.1 предложение трето от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1586 от 09.030.2010 г., издадено
от Йонко Тончев - началник на сектор „ПП” при ОДМВР- гр.Бургас, с което за нарушение на по чл. 21 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.182 ал.1 т.3 предл. 1 от ЗДвП, на Й.И.А. ЕГН **********,***, е наложена „Глоба” в размер на
100 лева, а на основание
Наредба № І-1959 на МВР са му
отнети общо 3 контролни точки.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския
административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Верно с оригинала! Петя Минкова