№ 285
гр. Стара Загора, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20225501000305 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №331/09.05.22 г. по гр.д. №4567/21г. по описа на
Районен съд-С.З. , с което се признава за установено по отношение на С. В.
А., с ЕГН **********, с адрес гр. С.З., ул. ***, че дължи на „П.” АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***, сумата от 1000 лева
за главница от предсрочно изискуем кредит по договор за издаване на
кредитна карта № 13РКО-А-5745/10.03.2006 г., с 537.53 лева възнаградителна
лихва от 06.04.2018 г. до 30.03.2021 г., с 4.72 лева законна лихва от 06.04.2021
г. до 22.04.2021 г., и законна лихва върху главницата от 23.04.2021 г. до
изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед №
217/29.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1895 по описа за 2021 г. на
Старозагорския районен съд.
Въззивникът С. В. А. чрез процесуалния си представител в депозираната
въззивна жалба излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното
решение.Моли същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество
на спора,с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и
1
недоказан.Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемият „П.” АД, с ЕИК *** изразява становище,че обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.Претендира
присъждане на разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Не е спорно,че ищецът „П.” АД на 10.03.2006г. сключва с ответника
договор за издаване на кредитна карта № 13РКО-А- 5745/10.03.2006 г., по
който му е издадена кредитна карта Mastercard и му е предоставен банков
кредит - овърдрафт по посочената в исковата молба картовата разплащателна
сметка в размер на 1000 лева. Договорът е сключен при условията на чл. 298,
ал. 1 ТЗ и неразделна част от него са общите условия за издаване и ползване
на револвиращи международни кредитни карти без депозит Mastercard и Visa,
тарифата за такси и комисиони и бюлетин за лихвите, начислявани по
банковите сметки в национална и чуждестранна валута.
Срокът за погасяване на ползвания овърдрафт е на 10.03.2008 г., освен ако
срока на договора не бъде продължен. Ако кредитополучателят не желаел
срокът за ползване на овърдрафта да бъдел продължен, трябвало да уведоми
банката за това в писмена форма не по-късно от един месец преди датата на
изтичане на срока и погаси изцяло дебитното салдо по сметката до изтичане
на срока на договора за кредитна карта. Ако кредитополучателят не желаел
картата да бъдела подновена, трябвало да уведоми банката за това в писмена
форма не по- късно от един месец преди датата на изтичане на срока на
валидност на картата. Последното автоматично удължаване на срока за
ползване на овърдрафта било до 10.03.2022 г., тъй като ответникът не бил
заявил, че не желаел срокът за ползване на овърдрафта да бъдел продължен и
2
кредитната карта да бъдела подновена. Същият бил длъжен всеки месец на 5-
то число да внася по сметката си при ищеца минимална погасителна вноска в
размер на 5 % от дебитното салдо по картовата разплащателна сметка; имал
право да извършва разплащания с картата само до разрешения кредитен
лимит, като при надхвърлянето му, независимо от причината, бил длъжен
незабавно да погаси сумата, с която бил надхвърлен. Годишната
възнаградителна лихва била 18 %. При неплащане на месечна погасителна
вноска или надхвърляне на разрешения кредитен лимит ищецът начислявал
годишна наказателна лихва за забава в размер на годишната възнаградителна
лихва, увеличена с надбавка от 10 %. Банката имала право да обяви ползвания
овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено предизвестие до
кредитополучателя за срок, определен от банката, в случай че
кредитополучателят не извършел което и да било плащане по договора за
кредитна карта и общите условия повече от пет работни дни след датата, на
която било станало изискуемо.
В хода на производството пред районния съд се установява,че от
06.03.2008 г. ответникът бил в забава на плащанията по договора и не бил
платил 158 минимални погасителни вноски ,както и надвишил разрешения
кредитен лимит от 1000 лева и надвишението не било незабавно погасено. По
силата на т. 28, б. „а“ от ОУ ищецът обявил на ответника предсрочната
изискуемост на банковия кредит с писмено предизвестие с изх. № 231-
101/08.02.2021 г. и същият кредит бил направен предсрочно изискуем на
06.04.2021 г., въпреки което ответникът не бил погасил всички свои
задължения по него и към 23.04.21 г. общият им размер възлизал на 41 512.39
лева, от които 1000 лева главница, с 1915.26 лева възнаградителна лихва от
06.03.2008 г. до 05.04.2018 г., с 568 лева възнаградителна лихва от 06.04.2018
г. до 05.04.2021 г., с 37 671.69 лева наказателна лихва за забава от 06.03.2008
до 19.03.2018 г., с 304.72 лева наказателна лихва за забава от 06.04.2018 г. до
12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 05.04.2021 г., с 4.72 лева законна лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост на 06.04.2021 г. до
22.04.2021 г. и 48 лева начислени на 09.03.2021 г. разноски за обявяване на
предсрочна изискуемост на банковия кредит.
3
На 23.04.2021г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника въз основа на извлечение от
счетоводните си книги.
По заявлението е образувано ч.гр.д. № 1895/2021 г. на Районен съд С.З. и
на 29.04.2021 г. издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с №
217/29.04.2021 г., с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца 1000
лева главница със законната лихва от 23.04.2021 г. до изплащането й, с 568
лева възнаградителна лихва от 06.04.2018 г. до 05.04.2021 г., с 304.72 лева
наказателна лихва за забава от 06.04.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г.
до 05.04.2021 г., с 4.72 лева законна лихва от 06.04.21 г. до 22.04.2021 г., с
38.51 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира за основателни доводите на въззиваемия,че определението на
окръжния съд по чл. 419, ал. 3 ГПК няма сила на пресъдено нещо в исковото
производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, чийто предмет не е разпореждането за
незабавно изпълнение, а съществуването на неудовлетворено изискуемо
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. От
постановяването на определение № 764/22.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1820/2021
г. по описа на Окръжния съд -С.З., с което е отменено разпореждането за
допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1895/2021 г. по описа на Районния съд - С.З., не произтича
недопустимост или неоснователност на предявените от „П.“ АД обективно и
кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Настоящата инстанция намира,че за процесния договор са неприложими
разпоредбите на отменения ЗПК (Обн., ДВ, бр. 53/30.06.2006 г., в сила от
01.10.2006 г., отм., бр. 18/05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.), тъй като е
обнародван и влязъл в сила след сключването му, а на разпоредбите му не е
придавано обратно действие. Прилагат се разпоредбите на ТЗ, ЗЗД и ЗЗППТ .
Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА с изрична разпоредба не е предвидено обратното
му действие, отмененият ЗПК не намира приложение към договорите, които
са сключени с потребителите преди 01.10.2006 г., какъвто е и сключеният на
10.03.2006 г. между „П.“ АД и въззивника договор за кредитна карта.
4
В § 5 от преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на действащия ЗПК
изрично се посочва, че действащият ЗПК не се прилага за договорите за
потребителски кредит, които са сключени преди датата на влизането му в
сила - 12.05.2010 г., а договорът за кредитна карта между „П.“ АД и
въззивника е сключен на 10.03.2006 г.
Не е спорно,че ищецът е открил на ответника разплащателна сметка при
него и му е издал за ползването й уговорената кредитна карта, като му е
предоставил по същата сметка и уговорения в договора кредит - овърдрафт от
1000 лева, който ответникът е усвоил. В хода на производството пред
районния съд е назначена съдебно-икономическа експертиза като относно
анализа на експертните изводи на осн.чл.272 ГПК съдът препраща към
мотивите на първата инстанция.
Ищецът обявява на 30.03.2021 г. кредита за изцяло и предсрочно изискуем
на основание чл. 28, б. „а“ от ОУ на договора, което е денят, след изтичане на
дадения на ответника 5-дневен срок от връчената му от ЧСИ на 22.03.2021 г.
покана.
В т. 12 от договора за кредитна карта въззивникът изрично е заявил, че са
му предоставени и е запознат с общите условия и приема тяхното прилагане
при уреждане на отношенията му с „П.“ АД по договора за кредитна карта.
Налице е съгласие на въззивника за автоматично удължаване на
първоначално уговорения в договора за кредитна карта срок за ползване и
погасяване на овърдрафта по картовата разплащателна сметка при настъпване
на предвидените в т. 36.2, изр. 3 от общите условия обстоятелства.
Уговорката в т. 36.2, изр. 3 от общите условия не е неравноправна клауза по
смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЗПТ, тъй като не е във вреда на кредитополучателя,
отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително
неравновесие между правата и задълженията на „П.“ АД и
кредитополучателя.
Въззивникът като кредитополучател по договора за кредитна карта има
право по т. 36.2, изр. 3 от общите условия да прекрати действието на договора
5
за кредитна карта, като уведоми „П.“ АД не по-късно от един месец преди
датата на изтичане на срока на валидност на кредитната карта и погаси изцяло
дебитното салдо по картовата разплащателна сметка до изтичане на срока на
договора за кредитна карта. Правото на въззивника в качеството му на
кредитополучател едностранно да прекрати въз основа на т. 36, изр. 3 от
общите условия действието на сключения с „П.“ АД договор за кредитна
карта е в полза на въззивника, отговаря на изискването за добросъвестност и
създава равновесие между правата и задълженията на „П.“ АД и въззивника.
Също така предвиденият в т. 36.2, изр. 3 от общите условия едномесечен
срок за писмено заявяване от кредитополучателя на нежеланието му за
продължаване на срока за ползване на овърдрафта по неговата картова
разплащателна сметка не е необосновано кратък срок по смисъла на чл. 35, ал.
2, т. 7 ЗЗППТ. Следователно уговорката в т. 36.2, изр. 3 от общите условия не
е неравноправна клауза по чл. 35, ал. 1 и ал. 2, т. 7 ЗЗППТ и не е нищожна по
чл. 37, ал. 1 ЗЗППТ.
Неоснователно е възражението в отговора за погасяване по давност на
вземанията на ищеца за 1000 лева главница, с 537.53 лева възнаградителна
лихва от 06.04.2018 г. до 30.03.21 г. и 4.72 лева законна лихва от 06.04.2021 г.
до 22.04.2021 г. Не са налице периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
„в” ЗЗД. Договореното връщане на заема/кредита на погасителни вноски
представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от длъжника
на части .
Предявените установителни искове се явяват основателни и доказани и
следва да се уважат.Решението на районния съд като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено ведно със законните последици.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение №331/09.05.22 г. по гр.д. №4567/21г. по описа
на Районен съд-С.З..
ОСЪЖДА С. В. А., с ЕГН **********, с адрес гр. С.З., ул. ***, да заплати
на „П.” АД, с ЕИК *** сумата 360 лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7