№ 1014
гр. Варна, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20243100500934 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх. № 12232/15.05.2024 г.
от В. И. Х., ЕГН **********, с адрес: ******************, чрез адв. Р. П.,
срещу Решение № 485/16.02.2024 г., постановено по гр. д. № 3247/2023 г. на
ВРС, 31 състав, с което са отхвърлени исковете на въззивника за приемане за
установено в отношенията с въззиваемата страна – „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо
Петров-Казанджията“ № 4-6, че сумите по изпълнителен лист от 12.09.2009 г.,
издаден по ч. гр. д. № 1181/2009 г. по описа на ВРС, възлизащи на 9055,93
лева главница по договор за кредит от 17.11.2006 г., със законна лихва в размер
на 42,76 лева за периода от 25.11.2022 г. до 12.12.2022 г., 9880,67 лева
неолихвяеми вземания, 100 лева разноски по изпълнителното дело, 1747,01
лева такси по тарифа към ЗЧСИ, дължими към 12.12.2022 г. и разноски в
производство по принудително изпълнение, в това число такси и разноски по
тарифа към ЗЧСИ, юрисконсултско/адв.възнаграждение, са недължими от
въззивника, поради изтекла погасителна давност, на осн. чл. 439 ГПК.
В жалбата си въззивникът обосновава оплаквания за неправилност,
1
необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон на
решението в цялост. На първо място, излага съображения, че в решаващите си
мотиви първостепенният съд неправилно приел наличието на две частични
плащания към ЧСИ през м.11.2018 г. от физическото лице, с което
погасителната давност за вземането била прекъсната. Сочи, че доброволно
плащане по образуваното изпълнително дело не било извършвано, а такова
било наредено от банката, в която се намирали запорираните сметки на
задълженото лице, по сметката на ЧСИ Д.П.-Я.. По отношение на второто
плащане в размер на 730,42 лева, извършено през м.11.2018 г., въззивникът
излага, че поначало не било извършвано по нареждане от задълженото лице, а
по санкция на съдебния изпълнител.
На следващо място, в жалбата се обосновава извод, че погасителната
давност не била прекъсната на осн. чл. 116, б. „В“ ЗЗД, тъй като от датата на
образуване на изпълнително дело № 223/2010 г. действия по принудително
изпълнение били предприемани единствено срещу кредитополучателя В.Г. а
не срещу въззивника, като в периода от 12.02.2009 г. /дата на издаване на
изпълнителния лист/ до края на 2018 г. не били искани и извършвани
принудителни действия спрямо него. В жалбата се обосновават аргументи за
настъпила перемпция поради наличие на хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
и съгласно цитирана практика на ВКС. Твърдяната от въззивника перемпция
обуславяла незаконосъобразността на наложения запор на банковите му
сметки, като в допълнение се посочва, че взискателят бил ненадлежно
конституиран по изпълнителното дело поради неуведомяването на Х. за
извършено прехвърляне на вземането чрез цесия. Доводи в тази насока черпи
от твърдението, че при молбата на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за
конституиране като взискател в договора за цесия не бил вписан въззивника
като длъжник, както и, че последният не бил уведомен за прехвърлянето по
реда и смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, което не било обсъдено от
първоинстанционния съд в обжалваното решение. В допълнение, въззивникът
сочи, че към молбата за запор на банкови сметки вх. № 27807/12.10.2018 г.
липсвало надлежно упълномощаване на ю.к. И. П., която е подписала молбата,
както и липса на доказателства за заплатена такса по ТТРЗЧСИ в размер на 18
лева за налагане на запора. Излага съображения, че според постановките на
Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по тълкувателно дело №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност в процесния случай била
изтекла, като в допълнение сочи, че не му била връчена покана за доброволно
изпълнение. На следващо място, въззивникът посочва, че не бил надлежно
уведомен за извършената последваща цесия, с която вземането било
прехвърлено от „ОТП ФАКТОРИНГ“ ЕАД на въззиваемата страна. Твърди се
в жалбата, че в края на месец януари, 2023 г. му била връчена за пръв път
покана за доброволно изпълнение с изх. № 2740/25.01.2023 г. по изп. д. №
20227110401055 по описа на ЧСИ Д.П.-Я., peг. № 711, ведно с изпълнителен
лист от 12.02.2009 г., издаден по ч.гр.д.№1181/2009 г. по описа на Районен съд-
Варна. Така от 26.06.2015 г. до 03.01.2023 г., когато В. Х. е уведомен, че е
2
осъден за задължение на В.Г. което два пъти е било продавано през годините, е
изтекъл период по-дълъг от 5 години и съответно е погасено по давност към
датата на завеждане на исковата молба в съда. Давността е започнала да тече
от приемането на 26.06.2015 г. на цитираното тълкувателно решение. През
2017 г. е настъпила перемпция на изпълнително делото и то се е прекратило ex
lege. За периода 2015 г. – 2017 г. не са предприемани каквито и да било
действия по принудително изпълнение спрямо длъжника В. Х.. От 2015 г. до
2020 г. е изтекла общата петгодишна погасителна давност за вземането по
изпълнителния титул.
Поради изложените съображения за недължимост на главния дълг,
излага съображения за недължимост и на акцесорните вземания за лихви.
Отправено е искане обжалваното решение да бъде отменено в цялост и
постановяване на ново, с което да бъде признато за установено, че
въззивникът не дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, сумите по изпълнителен
лист от 12.02.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 1181/2009 г. по описа на Районен
съд-гр.Варна, 11 с-в, 9 055,93 лева, със законна лихва в размер на 42,76 лева за
периода 25.11.2022 г.-12.12.2022 г., 9 880,67 лева неолихвяеми вземания, 100
лева разноски по изпълнителното дело, 1 747,01 лева такси по Тарифа към
ЗЧСИ, дължими към 12.12.2022 г. и разноски в производство по принудително
изпълнение, в това число такси и разноски по Тарифа към ЗЧСИ,
юрисконсултско/адв. възнаграждение, поради изтекла обща погасителна
давност. Претендира присъждане на направените разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата
страна.
В съдебно заседание въззивникът В. И. Х. не се явява и не изпраща
представител. По делото са постъпили молба и писмени бележки от същия,
чрез процесуалния представител адв. Р. П., с които моли съда да уважи
подадената въззивна жалба, като отмени изцяло като неправилно решението
на първоинстанционния съд и постанови друго, с което предявените от него
искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски за двете
инстанции.
В откритото съдебно заседание въззиваемата страна „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище
от същата, чрез процесуалния представител ю.к. Петър Етов, с което оспорва
жалбата. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба от В. И. Х.
3
против В. И. Х. с искане да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д.№ 1191/2009 г. по описа на Районен съд - гр.Варна, 11
състав, за непогасени задължения, произтичащи от Договор за кредит от
17.11.2006 г., за принудително събиране на които вземания е образувано изп.д.
№ 155/2022 г. по описа на ЧСИ Д.П.-Я., с район на действие Окръжен съд - гр.
Варна, поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 429 от ГПК.
Излага, че в края на месец януари 2023 г. е получил покана за доброволно
изпълнение с изх. № 2740/25.01.2023 г. по изп.д. № 20227110401055 по описа
на ЧСИ Д.П.-Я., рег. № 711, ведно с изпълнителен лист от 12.02.2009 г.,
издаден по ч.гр.д. №1181/2009 г. по описа на Районен съд- Варна, 11 с-в. В
поканата е посочено, че В. Х. дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД сумата от 20
826,37 лв., от които главница в размер на 9 055,93 лв., със законна лихва в
размер на 42,76 лв. за периода 25.11.2022 г. - 12.12.2022 г., 9 880,67 лв.
неолихвяеми вземания, 100 лв. разноски по изпълнителното дело, 1 747,01 лв.
такси по Тарифа към ЗЧСИ, дължими към 12.12.2022 г., като е уведомен, че
има наложен запор на трудовото си възнаграждение, получавано от „Виа
Финанс" ООД. Заедно с поканата за доброволно изпълнение е получил и
уведомление за извършено прехвърляне на вземане изх.№МА
00027546/23.11.2022 г. на „ОТП ФАКТОРИНГ" ЕАД, от което е видно, че с
договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 14.12.2021 г. „ОТП
ФАКТОРИНГ" ЕАД е продало на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД вземането си
придобито по силата на договор за цесия, сключен с „БАНКА ДСК" ЕАД за
дължими суми по договор от 17.11.2006 г. С посочения изпълнителен лист
В.Х. е осъден по реда на чл.417 ГПК и дължи солидарно с В.Н.Г. на „Банка
ДСК" ЕАД, сумата от 9055,93лв. главница по договор за кредит от 17.11.2006
г., сумата от 920,74 лв. договорна лихва за периода от 17.05.2008 г. до
03.02.2009 г., сумата от 341,44 лв., представляваща такса закъснение за
периода от 18.04.2008 г. до 03.02.2009 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 03.02.2009 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 206,36 лв. разноски по
делото, както и сумата от 456,36 лв. юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че
на гърба на цитирания изпълнителен титул, наред с множеството
отбелязвания за постъпили суми, има печат за Постановление за перемпция от
27.10.2022 г., видно от който изпълнителният лист от 12.02.2009 г.
първоначално е бил представен на същия ЧСИ и образуван в изп.д.№ 223/2010
г., но на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК делото е прекратено. Липсва
отбелязване за последно извършено действие по принудително изпълнение.
Твърди, че по перимираното изп.д. № 223/2010 г. по описа на ЧСИ Д.П. - Я.,
peг. № 711 на КЧСИ, през 2019 г. са сезирали съдебния изпълнител с искане,
обективирано в молба с вх. №8481/03.04.2019 г. на ЧСИ, за прекратяване на
изпълнителното дело по отношение на В.Х., поради изтекла погасителна
давност, перемпция, липса на връчено ПДИ и надлежно уведомяване на
длъжника за образувано изпълнително дело срещу него и за наличието на нов
4
кредитор в лицето на „ОТП Факторинг България" ЕАД, за липса на
уведомяване за извършено прехвърляне на вземане и наличие на нов
взискател. Твърди, че с молба вх. № 12128/05.07.2012 г. по изп.д. № 223/2010 г.
е направено искане от „ОТП Факторинг България" ЕАД за конституиране на
дружеството като нов взискател на мястото „Банка ДСК" ЕАД поради
сключен договор за продажба на вземане от 12.06.2012 г., като не е посочен
изпълнителен способ. Сочи, че по делото няма данни и липсват доказателства
за връчено уведомление за цесия до Х. от страна на цедента, като липсва и
съобщение до него за наличието на нов взискател в производството по
принудително изпълнение, както и приемо-предавателен протокол, по т.2.1. от
договора за цесия. Твърди, че цесията не е произвела действие за длъжника в
лицето на ищеца предвид разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, вземането не е
установено по основание и размер, нито качеството на кредитор на „ОТП
Факторинг България" ЕАД, но въпреки това последното е конституирано като
взискател от съдебния изпълнител и производството по принудително
изпълнение е продължено спрямо длъжниците на „Банка ДСК" ЕАД. Счита,
че от датата на образуване на производството по ИД № 223/2010 г. до 2018 г.
са предприемани действия по принудително изпълнение само спрямо
кредитополучателя В.Г.. Всички постъпили суми по това производство също
са само от действия на ЧСИ насочени към длъжника В.Г.. Срещу ищеца не са
предприемани действия по принудително изпълнение до 2018 г., когато ЧСИ е
изпратил запорно съобщение до трето задължено лице - „ЦКБ" АД с цел
налагане запор на банкови сметки. Т.е. от датата на издаване на
изпълнителния лист - 12.02.2009 г. до датата на запорното съобщение на
съдебния изпълнител от края на 2018 г. не са били искани и извършвани
каквито е да било действия по събиране на дълга от ищеца, било то чрез
действия по принудително изпълнение или извънсъдебно. Сочи, че
наложеният запор на банова сметка през 2018 г. е незаконосъобразен, защото е
поискан от ненадлежен кредитор, който не се легитимира по
законоустановения начин като кредитор на В. Х.. Намира, че за задължението
за парично плащане съгласно изпълнителен лист от 12.02.2009 г. е изтекла
обща погасителна давност, която е започнала да тече от датата на неговото
издаване - 12.02.2009 г. и е изтекла на 13.02.2014г. Поради недължимост на
главния дълг, твърди недължимост и на акцесорните вземания за изтекла
лихва за забава, разноски на ЧСИ и за процесуално представителство на
юрисконсулти и/или адвокати на взискателите. Моли съда да постанови
решение, с което да уважи предявените искове като му бъдат присъдени и
сторените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът е подал отговор по реда на чл.131 от ГПК, с който оспорва
предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги отхвърли
като неоснователни и недоказани. Оспорва недължимостта на вземането към
датата на подаване на исковата молба. Излага следната фактическа
обстановка:
Срещу ищеца е образувано заповедно производство по ч.гр.д. №
5
1181/2009 г. на ВРС, приключило с издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист с дата 12.02.2009 г., въз основа на които първоначално е
било образувано от предходния кредитор ИД № 223/2010 г. при ЧСИ Д.П.-Я.,
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. По посоченото ИД на
25.10.2018 г. по искане на взискателя е наложен запор върху банкови сметки
на ищеца. Твърди, че е неоснователно твърдението, че наложеният запор през
2018 г. е бил незаконосъобразен - съгласно ТР № 3/2020 г. на ВКС давност не е
текла до 26.06.2015 г., като дори да се приеме, че запорът е наложен след
настъпила перемпция по изп. дело, то съгл. възприетото в решение № 37 по
гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС и най-новата практика на ВКС, с налагането му
давността е била надлежно прекъсната. Сочи, че всички действия по
принудително събиране на вземането, дори и тези при настъпила перемпция,
следва да се разгледат с оглед възприетото в решение № 37 по гр.д.№
1747/2020 г. на ВКС и най-новата практика на ВКС, съгласно която всяка
редовна молба от взискателя прекъсва давността. Ответното дружество е
образувало ново изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист - ИД
№ 1055/2022 г. по описа на ЧСИ Д.П. - Я., рег. № 711, като в молбата за
образуване се съдържа искане за прилагане на конкретен изпълнителен
способ. Наложен е и запор върху трудово възнаграждение на ищеца на
17.01.2023 г. Движението по изпълнителните дела прекъсва погасителната
давност с извършените или поискани конкретни изпълнителни действия,
която се твърди да е изтекла към датата на завеждане на иска. Същите факти
се сочат и от ищеца, т.е. те не кореспондират с твърденията, че погасителната
давност е изтекла. Дори да е настъпила перемпция по изпълнително дело в
даден момент, то с поисканите и извършени конкретни принудителни
действия давността е прекъсната, тъй като давностния срок се приема, че
започва да тече от 26.06.2015 г., в случай че не е налице по-късна дата
(Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС - „Перемпцията е без правно значение
за прекъсването на давността. Тя е имала значение при действието на
Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до
обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от
прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други
държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него.") и
искът се явява неоснователен. Сочи, че съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. Според задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ). Като не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето
6
на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Давността при изпълнителния
процес се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, съгласно ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на
ВКС. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе
си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по
реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е
дало като резултат удовлетворяване на взискателя. Твърди, че в исковата
молба ищецът не оспорва неизпълнението си по сключен договор за кредит,
респ. по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, нито
дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на
принудително изпълнение като същевременно навежда твърдения за
обратното. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли в цялост
исковете, като неоснователни и недоказани.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270
ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на
заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен
съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, изр.второ от ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Преценявайки направените с въззивната жалба оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение, както и възраженията с
отговора на въззивната жалба, настоящия съдебен състав намира, че между
страните не съществува спор относно установените от първоинстанционния
съд факти, поради което и по силата на чл. 272 от ГПК препраща към тях.
7
Спорни по делото са правните последици от установените факти. Във връзка с
тях, следва да се има предвид, че производството по изп.дело № 223/2010 г. е
било оразувано срещу главния длъжник – В.Н.Г. и жалбоподателя В. И. Х.,
който е бил задължен в качеството си на поръчител по сключения между
Георгиева и „БАНКА ДСК” ЕАД договор за кредит от 17.11.2006 г. С
конституирането на жалбоподателя В. И. Х. като длъжник по изпълнителното
дело и доколкото в молбата за образуването му е посочен изпълнителен
способ, давността за вземането следва да се счита за прекъсната. Наред с това,
тъй като самото изпълнително производство е образувано преди
постановяването на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС, за него ще се прилага разрешението по ППВС №
3/18.11.1980 г., съгласно което по време на висящото изпълнително
производство давността се счита спряна. Този извод следва и от
задължителните указания по ТР № 3/28.03.2023 г., постановено по тълк.дело
№ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същите указания, доколкото
изпълнителното производство е било висящо към 26.06.2015 г. – датата на
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк.дело № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, от този момент спирането на давността е отпаднало и е
започнало да се прилага разрешението, дадено с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което
давността в изпълнителното производство се прекъсва с всяко действие за
осъществяване на принудително изпълнение, но не се спира. С оглед на всичко
това, следва да бъде прието, че до 26.06.2015 г. не е текла давност за
залъжението на В. И. Х. по изпълнително дело № 223/2010 г., доколкото
същата е била спряна. Неоснователно е твърдението на Х., че изпълнителното
производство е било прекратено по отношение на него на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК поради перемция още през 2012 г., тъй като изпълнителни
действия са били предприемани само срещу главния длъжник В.Г. но не и
срещу него. Както се посочи по-горе, Х. е дал лично обезпечение на
задължението на В.Г. по сключения между нея и „БАНКА ДСК” ЕАД договор
за кредит от 17.11.2006 г., като е имал качеството на поръчител по същия.
Съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗЗД, поръчителят отговаря солидарно с главния
длъжник спрямо кредитодателя, т.е. в случая изпълнителното производство е
било образувано срещу двама солидарни длъжници. Както е посочено в т. 1 от
ТР № 2/04.07.2024 г., постановено по тълк.дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС,
в случай на множество солидарни длъжници изпълнителното производство,
образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното
производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано
извършването на изпълнително действие в продължение на две години, когато
в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите
длъжници. За настъпване на перемцията трябва да е налице бездействие на
взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в произвоството.
С оглед на така даденото тълкуване и доколкото по делото е установено, че по
8
изпълнителното производство са предприемани изпълнителни действия по
отношение на галвния длъжник В.Г. то не е настъпила перемция по отношение
на В. И. Х. както към 2012 г., така и към 26.06.2015 г. От тази дата е започнала
да тече нова погасителна давност за задължението на Х., която обаче следва да
се счита за прекъсната с налагането на запор върху банковите сметки на Х. в
„Централна кооперативна банка” АД, което е направо с постановление на
ЧСИ Д.П.-Я. от 25.10.2018 г. Този запор представлява изпълнително действие,
поради което прекъсва давността, съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.,
постановено по по тълк дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Неоснователно е
твърдението на въззивника Х., че този запор не може да прекъсне давността,
тъй като не е поискан от надлежен кредитор. Към момента на налагането му
като кредитор по изпълнителното производство е било конституирано „ОТП
ФАКТОРИНГ“ ЕАД, което дружество е закупило вземането от „БАНКА ДСК”
ЕАД по сключен между тях договор за продажба на вземане от 12.06.2012 г. В
конкретния случай твърдяните от жалбоподателя процесуални нарушения от
съдебния изплнител във връзка с конституирането на „ОТП ФАКТОРИНГ“
ЕАД като взискател по изпълнителното дело не се отразяват на качеството на
кредитор на това дружество при наличието на валиден договор за
прехвърляне на вземането. Обстоятелството, че имало данни, че предмет на
договора за цесия е само дълга на В.Г. без в него да било посочено изрично, че
се прехвърля и задължението на В. И. Х., не сочи на това, че същия е останал
задължен към „БАНКА ДСК” ЕАД. Задължението на Х. е в качеството му на
поръчител и като такова е акцесорно на главното задължение на
кредитополучателя и служи за обезпечение на същото. Поради това, по силата
на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД с прехвърляне на главното задължение по реда на чл. 99
и сл. от ЗЗД се прехвърля и задължението на Х.. Обстоятелството, че
прехвърлянето на вземането не му е било съобщено по реда на чл. 99, ал. 4 от
ГПК също не е основание да се приеме, че налагането на запора не е
прекъснало давността. Уведомяването по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД служи, за да
уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането, но не влияе върху
действието на самото прехвърляне. Длъжникът не е овластен да приеме или
не прехвърлянето на вземането, поради което от получаване на уведомлението
се счита задължен към новия кредитор, а до този момент може да изпълни
валидно на стария кредитор. Извършените по силата на наложения от ЧСИ
запор два превода на суми не представляват доброволно плащане, но са част
от изпълнителния способ „изпълнение върху вземания на длъжника”, поради
което по силата на т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също прекъсват давността. Във връзка с това,
дори да се приемат твърденията на Х., че до момента на налагане на запора по
отношение на него не са били извършвани каквито и да са изпълнителни
действия и по отношение на него е налице перемция, то това не влияе на
прекъсването на давността, с оглед на указанията по т. 3 от ТР № 2/04.07.2024
г., постановено по тълк.дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
9
изпълнително дело, по което е настъпила перемция. В конкретния случай
обаче такава перемция не е налице, с оглед посоченото по-горе във връзка с
указанията по т. 1 от посоченото тълкувателно решение и факта, че през това
време изпълнителни действия са били извършвани по отношение на главния
солидарен длъжник В.Г.. От момента на прекъсване на давността през 2018 г.
до момента на образуване на изп. д. № 20227110401055 по описа на ЧСИ Д.П.-
Я., peг.№711 в регистър на КЧСИ – 25.11.2022 г., погасителната давност не е
изтекла. В молбата, с която е образувано изпълнителното дело е поискано
налагането на запор върху банкови сметки на длъжника В. И. Х., което искане
води до ново прекъсване на давността. Исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство е била подадена на 24.02.2023 г., към
която дата не е изтекла започналата да тече от последното прекъсване нова
давност. Предвид на това, така предявените искове по чл. 439, ал. 1 от ГПК се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд
приема, че като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, въззивникът В. И. Х. следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемата страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД разноски за
въззивното производство в размер на 200,00 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, на основание 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 485/16.02.2024 г., постановено по гр. д.
№ 3247/2023 г. по описа на ВРС, 31 състав.
ОСЪЖДА В. И. Х., ЕГН **********, с адрес: ******************, да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петров-Казанджията“ № 4-6, сумата от
200,00 лв. (двеста лева), представляваща разноски по делото за въззивната
инстанция за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11