№ 350
гр. Перник, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720200978 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № BG02012024/5800/Р8-8 от
23.05.2024г. (НП), издадено от и.д. директор на Национално тол управление
(НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), гр. София , с което на С.
С. С., ЕГН ********** на основание чл.179, ал.3а, вр. чл.139, ал.7 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
глоба в размер на 1800.00 лв (хиляда и осемстотин лева).
Жалбоподателят С. С. С., чрез пълномощника си адв. П. Р. Н. от САК,
по изложени в жалбата доводи, моли НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че не е доказано и установено по безспорен
начин нарушението, включително и относно неговото авторство. Навеждат се
съображения, че не е аргументирано, че именно жалбоподателят е субект на
задължението по чл. 179, ал.3а от ЗДвП. Като самостоятелно основание за
отмяна на НП се сочи, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение (АУАН) и издаването на правораздавателния акт
са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като се визират
като нарушени разпоредбите на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН и чл. 52, ал.4 от
ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят С. С. С., редовно призован, не се
явява. Не се явява и неговия пълномощник – адв. П. Н. от САК, от която по
делото е депозирана молба с рег. № 20450 от 16.09.2024г., с която се
1
поддържат изложените в жалбата съображения за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган (АНО) - директор на НТУ към
АПИ, гр. София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М. Н.-А.,
която пледира жалбата да бъде оставена без уважение и НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът като разгледа жалбата и изложените доводи на страните, както и
след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е процесуално допустима, предвид изложените в тази насока
съображения в постановеното по делото Разпореждане № 1317 от 28.06.2024г.,
които съдът счита, че не е необходимо да преповтаря.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 02.01.2024г. в 11:06 часа в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Калотина
пристигнало пътно превозно средство – влекач „Волво ФХ” с рег. № ****** с
обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от С.
С. С..
При извършената проверка в електронната система по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП)
било установено, че на 12.12.2023г. в 19:34 часа, горепосоченото пътно
превозно средство с рег. № ******, попадащо в категорията на пътно превозно
средство, за което е дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, е било
засечено да се движи в гр. Перник, кв. „Църква”, по път А-3, км 21+932,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата
пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП.
Посоченият участък е включен в Приложение към т.1 на Решение №
680 от 21.09.2022г. на Министерски съвет за приемане на Списъка на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние –
тол такса.
За извършеното административно нарушение бил генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал.3 от
ЗДвП с номер на нарушението 0D2C3169C6BA4248E063021F160A091C,
който заедно с приложените към него статични изображения във вид на
снимков материал установявали обстоятелствата относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото контролно устройство, част от системата.
Въз основа на установеното фактическо положение, Г. С. С. – старши
инспектор в отдел МП „Калотина” при Териториална дирекция Митница
2
София съставил на място срещу С. С. С. АУАН № BG02012024/5800/Р8-8 от
02.01.2024г., в който приел, че водачът е нарушил разпоредбата на чл.179,
ал.3а от ЗДвП.
При предявяването на акта жалбоподателят вписал, че няма
възражения, като и в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не депозирал
допълнителни такива.
АНО извършил допълнителна служебна проверка и установил, че за
горепосоченото пътно превозно средство не са изпълнени законовите
изисквания за преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със
заплащането на дължимите пътни такси. Същото било снабдено с бордово
устройство, като за посочената дата (12.12.2023г.) не са били получени тол
декларации за повече от един сегмент, включително и такава за преминаване в
19:34 часа, и съответно не е получено плащане в АПИ за сегмента на рамката
на която е отчетено процесното нарушение.
На 23.05.2024г. АНО издал оспореното НП, с което на основание
чл.179, ал.3а, вр. чл.139, ал.7 от ЗДвП наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 1800.00 лв.
От правна страна:
Съгласно чл.167, ал.3а от ЗДвП по отношение на пътните превозни
средства, които напускат Република България, Агенция „Митници”
контролира маршрутите на превозвачите, като за тази цел може да проверява
съответствието им с декларираните тол данни.
Разпоредбата на чл.167, ал.3б от ЗДвП предвижда, че длъжностни лица
от Агенция „Митници” осъществяват контрол върху заплащането на таксите
по чл.10, ал.1 от ЗП за съответната категория моторно превозно средство,
което е пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в
направление излизане от територията на Република България, както и
предоставят възможност за заплащане по банков път, чрез картово плащане
или в брой на таксите по чл.10, ал.2, чл.10а, ал.2 и чл.10б, ал.5 от ЗП, като
съставят и връчват актове на установяване на административни нарушения по
чл. 179, ал.3 и 3а.
От приетата по делото като писмено доказателство Заповед № ЗАМ-
1434/32-263874 от 08.08.2022г. на директора на Агенция „Митници” се
установява, че служителите от отдел МП „Калотина” при Териториална
дирекция Митница София са оправомощени да съставят актове на
установяване на административни нарушения по чл. 179, ал.3 и ал.3а от ЗДвП.
С оглед изложеното, съдът прие, че процесният АУАН е съставен от
лице, разполагащо с материална и териториална компетентност, предвид
заеманата длъжност от актосъставителя Г. С. С. – старши инспектор в отдел
МП „Калотина” при Териториална дирекция Митница София.
Съгласно чл. 189е, ал.12 от ЗДвП наказателните постановления за
административни нарушения по чл.179, ал.3 - 3в от ЗДвП се издават от
3
председателя на управителния съвет на АПИ или оправомощени от него
длъжностни лица.
С приетата по делото като писмено доказателство Заповед № РД-11-518
от 21.05.2024г. председателя на управителния съвет на АПИ е оправомощил
директора на Национално тол управление да издава наказателни
постановления за нарушения на чл. 179, ал.3 – 3в от ЗДвП. Такава длъжност
персонално заема издателят на оспореното НП, предвид кредитираната по
делото Заповед № ЧР-СП-364 от 20.05.2024г. на председателя на
управителния съвет на АПИ, поради което и същият разполага с
правомощията на наказващ орган.
На следващо място, съдът прие за безспорно установено извършеното
нарушение, във връзка с което е съставен АУАН и е издадено процесното НП.
Разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗП сочи, че за преминаване по платената
пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние. Съгласно чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП такса за изминато разстояние
представлява тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал.3 (такива с
обща техническа допустима маса над 3,5 тона), като заплащането на тол
таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние
между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в
които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти
такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от
техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от
екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен
участък.
В конкретния случай, от доказателствен запис (доклад) от електронната
система по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП с номер на нарушението
0D2C3169C6BA4248E063021F160A091C и приложените към него статични
изображения във вид на снимков материал се установява, че на 12.12.2023г. в
19:34 часа пътно превозно средство с рег. № ******, попадащо в категорията
на пътно превозно средство, за което е дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2
от ЗП, е било засечено да се движи в гр. Перник, кв. „Църква”, по път А-3, км
21+932, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена
дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП. В този смисъл съдът
приема, че е доказано, че водачът на процесното пътно превозно средство на
12.12.2023г. не е изпълнил задължението си по чл. 139, ал.7 от ЗДвП, която
разпоредба е посочена в АУАН и в НП, като преди движението по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, не е закупил маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва или не е изпълнил
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
4
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал.1, т.2 от ЗП, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице.
Предвид горното съдът намери, че извършването на нарушението е
доказано по несъмнен и категоричен начин.
Не са налице доказателства обаче относно авторството на деянието,
респективно, че същото е извършено именно от жалбоподателя, като
съображенията са следните:
Не се спори по делото, че С. С. е управлявал процесното пътно
превозно средство на 02.01.2024г. (датата на проверката), но от това
обстоятелство не може да се изведе еднозначен извод, че той е управлявал
автомобила и на датата на нарушението – 12.12.2023г.
Съгласно чл. 187а от ЗДвП, при установяване на нарушения по чл. 179,
ал.3 – 3б от ЗДвП в отсъствието на нарушителя се счита, че пътното
превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице. В случая жалбоподателят не е
собственик или вписан ползвател на пътното превозно средство, с което е
извършено нарушението. В АУАН и в обжалваното НП е посочено, че
жалбоподателят бил декларирал, че той е управлявал пътното превозно
средство и към момента на извършване на нарушението. В тази връзка следва
да се маркира, че посоченото обстоятелство представлява твърдение на
актосъставителя и на наказващия орган и не изхожда от жалбоподателя.
Подписването на АУАН с отбелязването, че няма възражения, не е равносилно
на изразено съгласие с отразените в него фактически положения. Това е така,
тъй като възможността на нарушителя да депозира възражения срещу АУАН в
момента на съставянето му или в срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН е израз на
правото му на защита. Липсата на наведени възражения обаче не освобождава
наказващия орган от доказателствената тежест да докаже по несъмнен и
категоричен начин извършването на нарушението именно от жалбоподателя.
Нещо повече, в конкретния случай, оспорвайки с жалбата авторството на
нарушението, С. е представил копие на трудов договор № 1118 от 14.12.2023г.,
удостоверяващ, че 14.12.2023г. е началото на изпълнение на трудовото му
правоотношение с „Транспрес Грийн” ЕООД, извлечение от дигиталната
карта като водач и пътен лист от 14.12.2023г. до 22.12.2023г. за маршрут
София - Глаухау, Германия и обратно. Предвид тези доказателства и при
липсата на ангажирани такива от страна на АНО, че именно наказаното лице е
управлявало пътното превозно средство и на 12.12.2024г. не може да се
приеме за доказано по несъмнен начин, че именно жалбоподателят е автор на
нарушението.
На следващо място, според съда, обжалваното НП следва да се отмени
и поради противоречие на процедурата по реализиране на
административнонаказателната отговорност. Съгласно чл. 187а, ал.1 от ЗДвП
5
при установяване на нарушения по чл. 179, ал.3 – 3б в отсъствието на
нарушителя се счита, че пътното превозно средство е управлявано от
собственика, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното
превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде
установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. В
конкретния случай се сочи, че нарушението се установява именно чрез
електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.1 от ЗДвП, чрез
която АПИ осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от ЗП.
Съгласно чл. 167а, ал.3, изр. 1-во от ЗДвП електронната система създава
доклади за всяко установено нарушение по чл.179, ал.3 - 3в, към които
автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков материал.
Длъжностните лица, съгласно чл.167а, ал.2, т.7, вр. чл. 167, ал.3б от ЗДвП,
проверяват създадените записи от електронната система за събиране на пътни
такси, след което съставят актове за установяване на административни
нарушение при спазване на разпоредбите на чл.189е и чл. 189ж от ЗДвП. При
това положение следва да се приеме, че установяване на нарушения по чл.179,
ал.3 - 3б от ЗДвП в отсъствието на нарушителя по смисъла на чл.187а, ал.1 от
ЗДвП е всяко установено нарушение, за което електронна система е създала
доклад. Това води до извод, че след като нарушението е установено от
електронна система за контрол по чл. 167а, ал.1 от ЗДвП чрез годен доклад, то
следва да се процедира по реда на чл. 187а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като се
ангажира отговорността на собственика/ползвателя на пътното превозно
средство. В настоящия казус, не са налице данни по
административнонаказателната преписка да е ангажирана отговорността на
собственика на процесния автомобил, респективно вписан ползвател, нито да
е подадена декларация, съдържаща данни на лицето, което е извършило
нарушението, ведно с копие от свидетелството му за управление на моторно
превозно средство, какъвто е редът за установяване на водача според
разпоредбата на чл. 187а, ал.4 от ЗДвП.
Изложеното допълнително подкрепя направения вече извод, че по
преписката липсват данни на 12.12.2023г. процесното пътно превозно
средство да е било управлявано от жалбоподателя, тъй като не са налице
доказателства този автомобил да е бил спиран за проверка от контролните
органи на АПИ на посочената дата или такива, които да установяват по друг
начин лицето, което е управлявало автомобила на 12.12.2023г. И след като
контролните органи са решили да потърсят отговорност за нарушение,
установено в отсъствието на нарушителя, то е следвало да се приложи
посочената процедура по чл.187а, ал.1 и ал.4 от ЗДвП. След като това не е
било сторено, НП се явява незаконосъобразно, тъй като е издадено в
нарушение на закона.
Отделно от изложените по-горе аргументи, съдът намира за
основателно и соченото от жалбоподателя възражение, че при съставянето на
АУАН и при издаването на оспореното НП, са допуснати съществени
процесуални нарушения, предвид неизпълнение на въведените задължителни
6
изисквания в чл. 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Видно е от съдържанието на АУАН и НП, че в рамките на посочената
за нарушена разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП е отразена и нормата на
чл.139, ал.7 от същия закон. Последната вменява конкретни задължения на
водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал.3 от ЗП –
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да
закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Ето защо при
описание на обстоятелствата на извършеното нарушение, както в АУАН, така
и в НП е следвало еднозначно да се посочи какво е установено–липса на
закупена маршрутна карта или неизпълнение и на кое точно задължение за
установяване на изминато разстояние, съгласно изискванията на ЗП.
На следващо място, съдът установи, че в АУАН изобщо не е налице
посочване на качеството на нарушителя, а именно като водач на процесното
пътно превозно средство и то на датата на твърдяното нарушение 12.12.2023г.
Подобно обстоятелство също не е заявено категорично в НП, където е вписано
единствено, че С. е декларирал, че той е управлявал процесния автомобил към
датата на извършване на нарушението, без да се предяви ясно обвинението
относно качеството на нарушителя, а именно че същият е водач на пътното
превозно средство към 12.12.2023г.
Изложените съображения за нарушения на процесуални правила и на
материалния закон мотивират отмяна на оспореното НП като
незаконосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и по силата на чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, право
на присъждане на разноски в настоящото производство има жалбоподателят,
който не претендира за такива.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3,
т.1 и 2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG02012024/5800/Р8-8 от
23.05.2024г., издадено от и.д. директор на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура”, гр. София , с което на С. С. С., ЕГН
********** на основание чл.179, ал.3а, вр. чл.139, ал.7 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в
размер на 1800.00 лв (хиляда и осемстотин лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
7
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8