Решение по КНАХД №645/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по касационна жалба на В. И. А. от с. Никюп, чрез адв. С. К., против Решение № 208/04.06.2025 г. по НАХД № 39 по описа на ВТРС за 2025 г., с което е потвърдено като законосъобразно наказателно постановление № 24-1275-003189 от 27.11.2024 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция в ОД на МВР - В. Търново, с което за административно нарушение по чл. 104а от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 50 лева и за административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба" в размер на 10 лева.

С касационна жалба се твърди неправилност на решението, тъй като то е постановено при липса на мотиви и в нарушение на чл. 13 и 14, както и на чл. 107 от НПК. Счита, че съдът не е изложил свои собствени мотиви за решението, доколкото не е посочил приетата за установена от самия него фактическа обстановка, а се е задоволил да повтори установеното в АУАН и НП от ответника, както и не е посочил въз основа на кои писмени и гласни доказателства приема за установени релевантните за делото факти. Намира, че както ответникът, така е съдът не са посочили в какво се изразява „ползването“ на мобилен телефон, което препятства защита му, доколкото е възможно телефонът да се използва за разговор чрез функция високоговорител, при която горните крайници не участват в действието. В тази връзка твърди, че съдът не проявил процесуална активност и не е събрал служебно всички нужни доказателства. Ето защо претендира за отмяна на решението и постановяване на друго вместо него с което НП се отмени или делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд.

Ответникът по касационната жалба – Началникът на сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - Велико Търново, не се явява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от страните възражения, намира за установено следното:

Жалба е подадена от надлежна страна-участник в въззивното производство производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства ВТРС е установил правилно фактическата обстановка по делото: на 22.10.2024 г. в 16.30 часа в гр. Велико Търново, на кръстовището на ул. Седми юли и ул. П. Х. в посока на движение към ул. Козлодуй касаторът управлява товарен автомобил Ф. Д. сив на цвят с per. № [рег. номер], собственост на И. Л. И. от гр. Велико Търново, като използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без наличието на устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете. Водачът не носи СУМПС.

Действително съдът не е преповторил в мотивите на решението си така установената фактическа обстановка като установена от него самия, но е посочил че възприема описаната в АУАН, която е същата и не налага технически двукратното изписване на един и същи текст.

Твърдението, че съдът не посочвал и въз основа на кои доказателства е приел за установена тази фактическа обстановка не кореспондират с действителното съдържание на решенето – въззивният съд е посочил, че описаната в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка е правилно установена. Тя се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Гласните доказателства събрани, чрез разпит на св. Б. Н. Б. - актосъставител и св. И. Б. И. - свидетел по акта, като изцяло потвърждават приетата за установена фактология. Действително общите, декларативни и бланкетни фрази не са мотиви, а привидни такива, но при липса на конкретни твърдения за факти, съответно ангажирани доказателства за обратните такива и конкретни възражения изведени от тях от страна на оспорващия, съдът няма как да замести страната, защото неговата роля е различна все пак. В този смисъл не може да се очаква чрез задължението на съда за установяване на релевантните факти служебно и издирване на абсолютната истина той да замести страните. В тази връзка възражението, че хипотетично могло да се използва телефон по предназначение – за провеждане на разговор, без ангажиране на ръце чрез високоговорител е безпредметно да се изследва именно поради „хипотетичния“ характера на това възражение. Ответникът твърди един положителен и един отрицателен факт – положителният, че водачът използва мобилен телефон, отрицателният – без да е налично и ползвано устройство, което позволява използването му без участие на ръцете. Жалбоподателя дори не спори първия факт – че използва телефона, но не уточнява как. Отрицателният факт ответникът не може да докаже и ако жалбоподателят е претендирал конкретен обратен положителен е следвало първо да го заяви и после да го докаже. Дали същият би твърдял, че има хендс фрий устройство, или че телефонът му позволява технически разговор на високоговорител, но при това чрез автоматично свързване с автомобила, без необходимост при отговор на повикванията да борави с апарата, или че е ползвал по друг начин телефона, който изключва изобщо досег с апарата и е въпрос на негово твърдение и доказване. Нито въззивния съд, нито настоящият може да обсъжда хипотетична възможност или възможности, а и това е безпредметно, тъй като не е ясно каква е реализацията на тези възможности. На никой етап от производството касаторът не е заявил как точно твърди, че е използвал телефона си, за да се провери дали това използване технически попада в или извън приложното поле на закона, който изисква всяко използване – било за разговор, било за текстова или видиокомуникация или друго да стават без да се ангажират ръцете на водача. Съответно не са ангажирани и доказателства за техническата годност и на телефона, и на автомобила да обезпечи подобно изпълзване. Никакви доказателства в тази връзка не са искани и събирани пред виззивната инстанция и този процесуален пропуск на защитата не може да обоснове неправилност на съдебното решение. От друга страна, описаната в АУАН и приета фактическа обстановка се потвърждава от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които правилно ВТРС е кредитирал като логични и безпристрастни. Ето защо правилно съдът е отхвърлил жалбата против НП.

Развиваните възражения пред въззивния съд за липса на мотиви за индивидуализация на наказанията също не кореспондират с конкретиката на казуса, доколкото се касае за наказания, които са определени в твърд размер и никаква преценка на органа и на съда не се извършва в тази насока. Няма наведени твърдения и доказателства и за фактите и обстоятелствата, които биха обосновали възражението за маловажност и за това изводите на съда за правилно приложение на санкционните разпоредби е единствено логичния и възможен.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. В настоящето производство никоя от страните не е претендирала разноски, което изключва произнасяне по този въпрос от настоящия съд.

 

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 208/04.06.2025 г. по НАХД № 39 по описа на ВТРС за 2025 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.