Решение по дело №1803/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 467
Дата: 12 юли 2022 г. (в сила от 6 юли 2022 г.)
Съдия: Тони Гетов
Дело: 20221100601803
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 16 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 467
гр. София, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов

Калина В. Станчева
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100601803 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С решение от 29.12.2021 г. по НОХД №13341/2020 г. Софийски районен съд –
Наказателно отделение, 110 състав е признал обвиняемия Б. М. Я., ЕГН ********** за
виновен в това, че на 24.09.2019 г., около 11:00 часа, в гр.София, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка ’’Шкода”, модел ’’Фабия“, с per.
№******* по бул.„Патриарх Евтимий“, с посока на движение от бул.„Витоша“ към бул.
„Христо Ботев“ и на около 30 метра преди кръстовището с бул.„Христо Ботев“, нарушил
правилата за движение по пътищата, установени в Закона за движението по пътищата
/ЗДвП/, както следва, а именно: чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, като водачът Я. навлязъл върху
пътната лента, по която се движел тролейбус с инв. №ТВ1631 по линия №5 на Столичния
градски транспорт, с водач Я.Е.Х., и реализирал пътно-транспортно произшествие, и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК на
пътничката в тролейбуса В.С.К.-С., ЕГН **********, изразяваща се в следните травматични
увреждания: счупване на горния край на лявата раменна кост-закрито, счупване на основата
на първа дланна; предкиткова кост на лявата ръка, като двете костни счупвания в
съвкупност са реализирали медико-биологичната характеристика: трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата, поради
което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във вр. с чл.78а, ал.1 от НК, го е освободил от
наказателна отговорност повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343,
ал.1, б.“б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като му е наложил административно
наказание „глоба“ в полза на държавата в размер на 1300 лева /хиляда и триста лева/, на
основание чл.78а, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.343г, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК го е
лишил от право да управлява МПС за срок от десет месеца, считано от датата на
фактическото изземване на СУМПС от компетентните органи и го е осъдил да заплати
1
направените по делото разноски.
f

По въззивна жалба, изхождаща от защитника на подс. Я., е образувано ВНОД
1803/2022г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав, с което е атакувана постановеното
решение на СРС с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
постановения акт, както и превратно тълкуване на доказателствения материал. В жалбато се
твърди, че решението е необосновано, тъй като приетите от съда факти не се подкрепята от
събраните по делото доказателства. Твърди се също така, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон, тъй като не са налице обективните и субективни признаци
на състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 НК, т.е.
деянието на подс. Я. е несъставомерно. Поддържа се, че решението е постановено при
съществени процесуални нарушения, тъй като съдът не е изследвал обективно, всестранно
и пълно доказателствата по делото, както и че не е посочил в какво точно се изразява
неправомерното участие на подс. Я. в настъпилото ПТП. Твърди се също така, че
наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се моли да бъде постановено ново
решение, с което подс. Я. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, а алтернативно
се иска наложените му наказания да лъдат намалени. С депозираната въззивна жалба не се
правят доказателствени искания към съда.
В проведеното закрито заседание на 17.05.2022 година въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага
разпит на обвиняемия, свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и
ангажирането на нови доказателства.
В хода на съдебните прения в проведеното открито съдебно заседание на 03.06.2022
г. защитникът на обвиняемия поддържа подадената въззивна жалба, като по същество
доразвива доводите, посочени в нея.
Представителят на СГП намира първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно, иска от съда да го потвърди изцяло.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания
съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл.320 от
НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционното решение е постановено при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на решението. С оглед на което
настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа
обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново, още повече че и
доказателствената съвкупност не е допълнена във въззивното производство.
Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно
не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният
съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани
2
и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери
за достатъчно по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни
изводи по фактите. Въззивният съд намира, че вътрешното
убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано
въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал като изцяло
споделя доводите и съображенията му.
Съдът кредитира писмените доказателства и доказателствени средства, приобщени
по делото, намира същите за относими и намиращи се в унисон със свидетелските
показания.
По отношение на съдебното минало на обвиняемия, съдът даде вяра на приложената
по делото справка за съдимост, от която се изведе данни за липса на предишни осъждания, с
оглед на което към периода на извършване на престъплението обвиняемият е с чисто
съдебно минало. В хода на
наказателното производства е изготвена съдебно-медицинска експертиза на пострадалото
лице К.-С.. От нея се установя характера на нанесените й телесни увреждания и механизма
на получаването на същите.
По време на наказателно производство е изготвена автотехнически експертиза, от
която съдът извлече данни за поведението на обвиняемия, предприетите от него действия,
както и точното място и времевия период на извършване на деянието. Резултатите от
извършената експертиза са в синхрон с изложените от свидетелите Х. и К.-С. твърдения и
описват еднотипна фактическа обстановка. Съдът ползва с доверие експертното заключение
по изготвената експертиза.
С оглед задълженията си, съгласно чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният състав в
решението си дължи отговор на доводите и възраженията, изложени във въззивната жалба,
както и на тези от съдебно заседание, поради което намира за необходимо да посочи
следното:
При постановяване на съдебния акт първостепенният съд е обсъдил събраните пред
него и на досъдебно производство относими гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, способи за доказване. Правилно съдът е кредитирал показанията
В.К.-С. и Я. Х., като последователни, логични, обективни и кореспондират на събрани по
делото доказателства. Същите се подкрепят и от заключението на вещите лица по
изготвените СМЕ и АТЕ. Съдът е обсъдил задълбочено и подробно обясненията на
подсъдимия и показанията на св. Големинов, като е изложил подробни мотиви защо същите
са изолирани от събрания по делото доказателствен материал. Въззивният съдебен състав се
солидаризира напълно с изводите на контролирания съд, поради което не споделя
наведените доводи на защитата в тази насока.
Съдът не споделя доводите на защитата на подсъдимия, че осъщественото от
подсъдимия е несъставомерно, тъй като е налице случайно деяние. От събраните по делото
доказателства, вкл. АТЕ по безспорен начин се установява, че на инкриминираните дата,
час и място, управляваният от подсъдимия автомобил е навлязъл в опасната зона за спиране
на тролейбуса с инв.№ТВ 1631 по линия №5 на Столичния градски транспорт, управляван
от св. Х.. Подс. Я. е отклонил управлявания от него автомобил от третата пътна лента, по
която се е и е навлязъл на около един метър във втората пътна лента, по която се е движел
тролейбуса, управляван от свидетеля Х., без да го пропусне. В резултат на това негово
поведение, и въпреки предприетото аварийно спиране от водача на тролейбуса, е настъпил
удар, между страничната дясна част на лекия автомобил и страничната лява част на
тролейбуса. Вследствие на реализираното закъснение на тролейбуса от удара между двете
ППС и аварийното спиране на тролейбуса, върху тялото на пострадалата св. К.-С., седяща
на последната седалка в салона, е въздействала инерционна сила в посока на движението на
тролейбуса, в резултат на която последната е паднала върху пода на салона, при което е
3
получила травматични увреждания. При безпротиворечиво установените и напълно
изяснени фактически обстоятелства, изложени по-горе, логично следва заключението, че
именно обвиняемият Я., като водач на МПС на инкриминираната дата не е изпълнил
задължението си преди изпълнение на маневрата за престрояване от трета във втора пътна
лента да пропусне движещият се успоредно на него тролейбус. Именно тези действия на
подсъдимия са довели до ПТП, в следствие на което пострадалата е получила
инкриминираните телесни увреждания. Ето защо настоящият съдебен състав не споделя
както доводите на защитата, че няма конкретизация на точните действия на подсъдимия,
довели до ПТП, така и доводите, че в случая е налице случайно събитие.
Въззивният съдебен състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел,
че са налице предпоставките за приложение на чл.78а от НК.
При извършената самостоятелна проверка относно определения от съда размер на
наложената глоба по чл.78а от НК съдът констатира липса на основания за нейното
изменение. Първата инстанция е обосновала правилно защо е наложила глоба в размер на
1300 лева, а не в установения от закона минимум от 1000 лева, като е отчела като
отегчаващо отговорността обстоятелство обстоятелството, че на пострадалата са причинени
две телесни увреждания, всяко от които само по себе си представлява средна телесна
повреда по смисъла на закона. Правилно съдът е отчел и смекчаващите вината
обстоятелства и наложил на подс. Я. административно наказание „глоба“ близо до
минималния размер. При определяне на наказанието „лишаване от право да управлява
МПС“ първоинстанционният съд правилно е отчел като отегчаващи вината обстоятелства,
че подс. Я. е санкциониран по административнонаказателен път три пъти за нарушения на
ЗДвП. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че доводите на защитата за явна
несправедливост на наложените административни наказания, са неоснователни.
С оглед на гореизложеното, солидаризирайки се с правните изводи на районния съд и
на основата на така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд намира, че
протестираното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение решение от 29.12.2021 г. по НОХД №13341/2020
г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 110 състав
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4