Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
9.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 13589 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 14.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 15120/ 2019 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 30 състав, по предявен от А.Г.К. /ЕГН **********/ и С.Г.К.
/ЕГН **********/ иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС „са отменени приетите от Общото
събрание на етажните собственици и ползвателите в ЕС в сграда с адрес: гр.
София, ул.„********, решения по т.1 от дневния ред на проведеното на 26.02.2019
г. общо събрание на ЕС, обективирано в протокол № 17 от 26.02.2019 г.“.
Производството по делото е прекратено като недопустимо в частта относно
искането за отмяна на решение на Общото събрание на етажните собственици и
ползвателите в ЕС в сграда с адрес: гр. София, ул. „********, по протокол № 1
от 31.01.2002 г., в частта, в която противоречи на чл.51, ал.1 ЗУЕС и цели
заобикалянето му. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът Етажна собственост на
адрес: гр. София, ул.„********, представлявана от Д.Н.Й., е осъден да заплати
на ищците А.Г.К. и С.Г.К. сумата 550 лв.- разноски по делото, като искането за
сумата над 550 лв. до 1 550 лв. е отхвърлено като неоснователно.
Постъпила
е въззивна жалба от ЕТАЖНА
СОБСТВЕНОСТ в сградата на ул.„******** в гр. София /ответник по делото/, в
която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното
от СРС решение в частта му, в която е уважен искът по чл.40, ал.1 ЗУЕС, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за
отхвърляне на иска като неоснователен, с присъждане на разноски по делото.
Подадена
е и частна жалба /наименувана
въззивна жалба/ от А.Г.К. и С.Г.К. /ищци по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в
прекратителната му част /с характер на определение/, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за прогласяване
нищожността на атакуваното решение на Общото събрание на етажната собственост-
поради противоречие с императивната норма на чл.51, ал.1 ЗУЕС, евентуално
заобикалянето й, с присъждане на разноски по делото.
Насрещните
страни взаимно оспорват подадените по делото жалби.
Предявен е иск с
правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба на ответника Етажна собственост в сградата на ул. „******** в гр. София,
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Частната
жалба /наименувана въззивна жалба/ на ищците А. и С.К., с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК /указан в обжалваното
решение/ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е също неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По
същество постановеното от СРС решение, вкл. прекратителната му част, е правилно
като краен резултат и следва да бъде потвърдено, макар и не по изложените от
първоинстанционния съд съображения.
Правилно
е обжалваното решение в прекратителната му част- с характер на определение, тъй
като има за предмет иск на А. и С.К., насочен срещу взети от Общото събрание на
ответната етажна собственост през 2002 г. решения, за които нито се твърди от
страна на ищците, че са узнати до 30 дни преди датата на подаване на исковата
молба по настоящото дело /арг. чл.40, ал.2 ЗУЕС/, нито са представени
доказателства в този смисъл. Аргумент в подкрепа на извода за недопустимост на иска
за отмяна на тези решения се извежда и от обстоятелството, че двете ищци са
придобили имот /магазин/ в процесната етажна собственост в сградата на ул.„********
по силата на договор за покупко- продажба, сключен с нотариален акт от 23.12.2015
г. /л.62 от делото на СРС/, поради което и са обвързани от уведомяването на
праводателя им- етажен собственик за взетите през 2002 г. от ОС на ЕС решения. Освен
това, и в случай на процесуална допустимост на иска, предпоставена от доказано
от ищците спазване на преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС, исковата им молба
не може да доведе до отмяна на атакуваните решения при разглеждане на иска по
същество, тъй като е недопустимо изследване противоречието на взетите от ОС на
ЕС на 31.01.2002 г. решения с императивни норми на ЗУЕС, който представлява
действащо материално право от 1.05.2009 г. /дата на влизане на закона в сила/, т.е.
сочените от ищците противоречие с нормата на чл.51 ЗУЕС или заобикалянето й са
ирелевантни за приемане на изводите по съществото на спора. Приложимо право към
31.01.2002 г., както е посочено и в процесния протокол от същата дата, е бил
Правилник за управлението, реда и надзора в етажната собственост /ПУРНЕС- в
сила от 1951 г., отм. при влизане в сила на ЗУЕС- 1.05.2009 г./, поради което и
соченото противоречие с норми на ЗУЕС е напълно необосновано.
Правилно,
по преценка на настоящия въззивен съд, е обжалваното решение и в частта му, в
която е уважен предявеният от А. и С.К. иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС, макар и не по
изложените от СРС съображения.
Съгласно
разпоредбата на чл.40, ал.1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на
незаконосъобразно решение на Общото събрание на етажната собственост, като
съобразно ал.2 на същата, молбата се подава пред районния съд по
местонахождението на етажната собственост в 30- дневен срок от оповестяване на
решението.
Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
докаже, че е собственик на индивидуален обект в сграда с режим на етажна
собственост, както и че е спазен преклузивният срок за оспорване на взетите
решения на проведеното Общо събрание.
Ответникът-
Етажна собственост дължи да докаже чрез пълно и главно доказване, че
процедурата по свикване и провеждане на общото събрание е в съответствие с
предписаните в ЗУЕС императивни правила, а в конкретния случай, че са спазени
правилата, досежно които ищците релевират възражения при направеното оспорване
на законността на взетите решения.
В
случая ищците А. и С.К. твърдят, че са собственици на обект в сградата, находяща
се в гр. София, ул.„********, а именно „офис № 11“, ведно с идеални части от общите
части на сградата, в която връзка е представен посоченият по- горе нотариален
акт от 23.12.2015 г., според който двете притежават в съсобственост магазин с
площ от 34 кв.м. на първия етаж в процесната сграда, ведно с 2.80 % идеални
части от общите части на сградата. Предмет на иска им по чл.40 ЗУЕС е решение
по т.1 от Протокол № 17 за проведено на 26.02.2019 г. общо събрание на ответната
Етажна собственост, с което е приет „финансов отчет на касата за периода
15.02.2018 г.- 25.02.2019 г.“.
Представени
са като доказателства по делото Протокол № 17 от проведено на 26.02.2019 г.
общо събрание на етажната собственост в сградата на ул.„********в гр. София, с Председател
на УС- Д.Й., на което е взето оспореното решение по т.1 за приемането на
„финансов отчет на касата за периода 15.02.2018 г.- 25.02.2019 г.“, и самият
финансов отчет, съставен от УС на ЕС, представляващ документ в табличен вид,
подписан от „управител“ /л.44-45 от делото на СРС/, за който е посочено, че е „приет
без възражения от представените собственици, представляващи 37.15 % идеални
части от общите части на сградата за собственици и ползватели на магазини и
офиси, присъствали на ОС, и 6.63 % идеални части от общите части на сградата за
собственици и ползватели на паркоместа“.
Необосновани
и неправилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на
атакуваното решение на ОС на ЕС от 26.02.2019 г., поради нарушаване императивните
разпоредби на чл.13- чл.18 ЗУЕС, тъй като такива доводи за незаконосъобразност
на атакуваното решение от страна на ищците изобщо не са релевирани в исковата
молба.
Същевременно
представените по делото писмени доказателства: покана за свикване на ОС на
26.02.2019 г., протокол от 20.02.2019 г. за поставено съобщение по чл.13, ал.1 ЗУЕС и процесният протокол от 26.02.2019 г., към който е приложен и списък на присъствалите
на ОС етажни собственици /л.46 от делото на СРС/, в който са посочени имената
на 10 етажни собственика- физически лица, между които и представителя на двете
ищци- адв. Л.В., и притежаваните от тях обекти в етажната собственост /без
посочване на идеални части от общите части на сградата/, по- голямата част от
които са подписали списъка към протокола, не са оспорени от ищците /т.нар.
оспорване „достоверността на протокола“ не е основано на визираните от СРС
процедурни нарушения/, нито е проведено доказване от тяхна страна за
опровергаване на посочените в тях факти и обстоятелства.
Основание
на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича
претендираното право, т.е. предметът на търсената искова защита се определя въз
основа на твърдените от ищеца правопораждащи факти. За да определи
действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи
от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,
които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното в петитума
искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския
процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно отправеното искане за
защита и действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди
относимите за спора факти, доказателства по делото, становищата на страните и
приложимия материален закон.
Когато
се касае до проверка на законосъобразността на решения на общото събрание на
етажна собственост по реда на чл.40- чл.42 ЗУЕС, предметът на делото се
определя от твърденията на ищеца за допуснати нарушения с оглед разпоредбите на
ЗУЕС относно свикването, провеждането и вземането на решения от общото
събрание, като във всички случаи тези нарушения трябва да са конкретно посочени
/в този смисъл Решение № 37 от 20.04.2016 г. по гр.д.№ 4432/ 2015 г. на ВКС,
ГК, І ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК/. В рамките на подадената жалба
въззивният съд не би могъл да отмени решение поради наличието на порок, който
не е бил заявен с исковата молба или добавен по- късно по реда за отстраняване
нередовности в исковата молба или чрез изменение на иска.
В случая основният довод, на който са основали иска
си за отмяна на атакуваното решение на ОС, е обоснован с твърдението, че
посочените в приетия от ОС финансов отчет разходи не са надлежно документирани
и обосновани, поради което и същото е незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1, т.4 ЗУЕС, Управителният
съвет /управителят/ изготвя годишния бюджет за управлението, поддържането и
ползването на общите части на етажната собственост и годишния план за
извършването на ремонти, реконструкции, преустройства и други дейности в
сградата, както и отчети за изпълнението им, като правомощие на Общото събрание
на етажните собственици е да приема годишния бюджет за приходите и разходите и
да одобрява годишните отчети на управителния съвет /управителя/- чл.11, ал.1,
т.4 ЗУЕС, както и да приема план за извършване на ремонти, реконструкции,
преустройства и други дейности в общите части на сградата, включително и по
изпълнение на предписаните мерки в техническия паспорт, или на други
предписания на компетентните органи, както и да одобрява годишния отчет на
управителния съвет /управителя/ за изпълнението му- чл.11, ал.1, т.8 ЗУЕС.
Всеки доклад за управление на сградата- етажна собственост за определен
период и отчет на управителя /управителния съвет/ на приходите и разходите на
етажната собственост касае съществени въпроси, важността на които законодателят
е отчел, като е предвидил и квалифицирано мнозинство за приемането на тези
решения, които ангажират имуществено етажните собственици /чл.17, ал.2, т.3- т.5 ЗУЕС/. Изготвянето на всеки отчет предполага обобщаване на разходи и приходи.
Разходите на етажната собственост се формират от различни пера, за повечето от
които се издават разходно- счетоводни документи. Приемането на отчета няма само
декларативен характер. По същество подобно решение означава одобряване на
извършените разходи за етажната собственост. Това решение предизвиква правна
промяна и подлежи на съдебен контрол. Същевременно приемането на решение за
одобряване доклада за управление на етажната собственост и на отчета за
приходите и разходите за определен период предполага информираност на етажните
собственици за тези разходи, включително и от първичните счетоводни документи
за дейностите, за които се издават такива и доказване на тези разходи от органа,
който разходва средствата на етажната собственост. Оспорването на отчета
предполага необходимост от получаване на информация. Тъй като управителят
/управителният съвет/ действа като представляващ етажната собственост в
отношенията й с трети лица, то при решение за неодобряване на направени
разходи, те ще се считат като действия без представителна власт, респ.
превишаващи представителната власт, за които няма потвърждение с произтичащите
от това последици за представителя /в този смисъл Решение № 78 от 13.05.2015 г.
по гр.д.№ 6829/ 2014 г. на ВКС, I ГО, ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
В разглеждания случай финансовият отчет на УС на ЕС
обхваща периода 15.02.2018 г.- 25.02.2019 г. /приблизително 1 година/, като в
него липсват данни за обосноваване на разходите и доказване на техния размер, като
не са приложени и предоставени на етажните собственици и съпътстващи документи
за тяхното доказване. В приложения към протокола на ОС списък са посочени
имената на десет етажни собственика- физически лица, половината от които са
направили възражения /срещу подпис/ „срещу разпределението“ на средствата, като
няма данни да са направили проверка на представени с отчета финансови и
счетоводни документи. В предложения за одобрение отчет най- общо е посочен размерът
на приходите и разходите, като липсва отразяване в синтезиран вид на сделки и
събития, показващи състоянието или измененията на имуществото на етажната
собственост. Конкретизация на разходите по пера несъмнено е дължима, тъй като
оспорването на отчета на УС /управителя/, респ. неговото одобряване, предполага
пълна информираност на етажните собственици за направените разходи, в т.ч.
предоставянето на възможност по подходящ начин и време преди гласуването /а не
след това/ те да се запознаят с надлежните отчетни документи, а ако такива
липсват е нужно доказване на разходите. Аргумент в подкрепа на извода за липса
на такава информираност на двете ищци, представлявани от адв. Л. В. на
процесното общо събрание, е подадената от последната молба от 9.02.2018 г.
/макар и връчена на ответната ЕС едва на 19.09.2018 г./, по повод на която е
дадена исканата от ответната ЕС информация с отговор от 14.03.2018 г., което е
индиция за начина, по който е осъществявана комуникация между управата на ЕС и
отделните етажни собственици.
Следователно и доколкото искането на А. и С.К. за
отмяна на решението на Общото събрание по т.1 от Протокол № 17/ 26.02.2019 г. е
мотивирано с необоснованост на отчета на УС /управителя/, липсата на информация
относно разходването на средства от касата на етажната собственост и на
оправдателни разходни документи, включително и с отказан достъп до тези
документи, настоящият съдебен състав приема, че горепосоченото решение се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При
тези съображения, поради съвпадане крайните
изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора и неоснователност на
релевираните в жалбите на насрещните страни доводи решението на СРС, което е
правилно като краен резултат, следва да бъде потвърдено.
Предвид отхвърлянето на
подадените от насрещните страни въззивни жалби, разноски за въззивното
производство с настоящото въззивно решение не следва да им бъдат присъдени.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 25.07.2016
г., постановено по гр. дело № 60953/ 2014 г. на Софийски районен съд, І ГО, 31
състав.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.