ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 58118.09.2020 г.Град Бургас
Апелативен съд – Бургас
На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Румяна С. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова
Диамандиева
Калина С. Пенева
като разгледа докладваното от Калина С. Пенева Въззивно частно гражданско
дело № 20202000500305 по описа за 2020 година
Производството е по чл.248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс.
Постъпила е жалба от М. А. О. , ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.
Ж. Т., АК - К., със съдебен адрес: гр.С., ул. „Х. Б.“, № *, четвърти полуетаж, оф.6 срещу
определение № 676/08.07.2020 год. по т.д.№256/2019 год. по описа на Бургаския окръжен
съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. Ж. Т., в качеството й на процесуален
представител на ищеца по т.д.№256/2019год. на БОС за изменение на решение
№3/13.02.2020год. на БОС по т.д.№256/2019г. в частта за разноските.
В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Изложени са съображения, че неуважаването на молбата на ищеца по
чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното от окръжния съд решение в частта за
разноските с намаляването на присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско
възнаграждение до размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение е в
противоречие с европейското право и практиката на СЕС, изискващи пропорционалност
между размера на адвокатското възнаграждение и труда, който трябва да се положи за
защита на съответното право. Твърди се, че присъждането на адвокатско възнаграждение в
полза на страна, която има възможност да се защитава чрез назначени при нея
юрисконсулти е необосновано, а ограниченията налагани от наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения чрез забрана за присъждане на възнаграждения под
предвидения минимум не следва да се прилагат в случаите, в които обстоятелствата налагат
това. Твърди се, че случаите, в които страната разполага с възможност да бъде защитавана
от юрисконсулт са именно такива, поради което независимо от това, че ответникът е
защитаван от адвокат, съдебни разноски следва да му се присъдят в размер на минималната
сума предвидена за юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. Направено е искане за
1
отмяна на обжалваното определение и за уважаване на молбата за изменение на
първоинстанционното решение в частта му за разноските. Цитирана е приложена извадка от
практика на СЕС и решение на КС на РБ.
В дадения срок не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – София, ЕИК *********.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на съда за който е
предвидена възможност за въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С решение №3/13.02.2020год. на БОС по т.д.№256/2019г. е осъдено ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1172,
р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „ Г. М. Димитров“ №1, представлявано от изпълнителните
директори Бисер Иванов и Росен Младенов, чрез пълномощника адв. В. П., АК - С., със
съдебен адрес: гр. С., бул. „ Г. М. Д.” № * да заплати на М. А. О. , ЕГН **********, чрез
пълномощника адв. Ж. Т., АК - К., със съдебен адрес: гр.С., ул. „Х. Б.“, № *, * полуетаж, оф.
*, сума в размер на 5 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от претърпяна фрактура на носни кости, в резултат на възникнало на 10.01.2019 г.
ПТП със застраховано при условията на застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито 11 ЦДИ“, с ДК № Н 8499
ВС, управляван от М. Р. Б., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба - 17.05.2019 г. до окончателното й изплащане и направените по
делото разноски в размер на 228,48 лв., като са отхвърлени претенциите над уважения
размер, като неоснователни. Осъден е М. А. О. , ЕГН **********, чрез пълномощника адв.
Ж. Т., АК - К., със съдебен адрес: гр.С., ул. „Х. Б.“, № *, * полуетаж, оф. * да заплати на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1172, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. „ Г. М. Димитров“ №1, представлявано от
изпълнителните директори Бисер Иванов и Росен Младенов, чрез пълномощника адв. В. П.,
АК - С., със съдебен адрес: гр. С., бул. „ Г. М. Д.” № * разноски по делото в размер на
2256,43 лв.
В срока по чл.248 от ГПК жалбоподателят в качеството му на ищец е подал молба до
първоинстанционния съд, с която е поискано изменение на решението в частта за
присъдените в полза на ответника разноски, с искане за намаляването им от 2256,43 лв. на
200 лв. - дължимото възнаграждение при защита от юрисконсулт. Сочи се, че в ответното
дружество има назначени по трудово правоотношение юрисконсулти, поради което
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение е необосновано. Твърди се, че за
ответника не е била налице необходимост от извършване на разноски за адвокатско
2
възнаграждение, тъй като ангажирането на адвокат от ответника води до прекомерна
отговорност за разноски на ищеца и създава предпоставки за неравнопоставеност. Твърди
се, че в случая ответникът е реализирал разходи над общоприетите за осъщественото
процесуално представителство. Твърди се, че липсват и доказателства за реално заплащане
на адвокатско възнаграждение от страна на ответника. Направено е искане разноските за
адвокат да бъдат калкулирани на базата на отхвърления процент от исковата претенция –
92,8 % от базово възнаграждение от 200 лв., с присъждане на сумата от 55,72 лв.
За да остави без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските
присъдени в полза на ответника за адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената
част от иска, Бургаският окръжен съд е приел, че право на всяка страна в процеса е да
прецени как ще организира защитата си и дали ще използва професионална помощ или ще
се защитава сама или чрез лицата, които могат да осъществяват процесуално
представителство. Съдът не следи дали е налице обективна наложителност за ангажирането
на адвокат при преценка на дължимостта на разноските. Следвайки тази логика физическите
лица с юридическо образование би следвало да нямат право на разноски за адвокатска
защита. Невярно е твърдението, че не са представени доказателства за заплащане на
адвокатското възнаграждение, защото в представеният със списъка по чл.80 от ГПК договор
за правна защита и съдействие изрично е вписано, че същият представлява и разписка за
заплащане на възнаграждението по същия. Посоченото в договора възнаграждение е
съобразено с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и цената
на иска, поради което молбата е приета за неоснователна.
Бургаският апелативен съд изцяло споделя изложените аргументи от
първоинстанционния съд по обжалваното определение, като във връзка с наведените в
жалбата възражения, които не споделя, в допълнение излага следното:
Защитата на ответното дружество е проведена по предявен от ищеца облигационен
иск с цена на иска 70 000 лв. Предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП в полза на пострадало лице от
застраховател на лице, за което се твърди, че е причинило ПТП, е сложен фактически състав
предполагащ установяване на множество факти и обстоятелства, особено в случаите, в
които не е налице влязъл в сила акт по наказателно дело и не се ползва чл.300 от ГПК.
Защитата на ответника в процеса е ефективно осъществена чрез упълномощен от него
адвокат, който е подал в срок отговор на исковата молба и е извършил адекватни
процесуални действия в проведените съдебни заседания. Защитата на ответника от адвоката
е била ефективна и е дала реален резултат, тъй като въз основа на наведените от адвоката
възражения в подкрепа на интереса на неговия доверител съдът се е произнесъл с решение, с
което предявеният иск е бил уважен за сумата от 5000 лв., а в останалата част до
претендирания размер от 70 000 лв. е бил отхвърлен.
Упълномощаването на адвокат от страна в процеса, независимо от това дали страната
3
има възможност за защита и по друг начин-лично, чрез юрисконсулт, чрез служител с
юридическо образование и пр., е признато и гарантирано от закона право с цел
осъществяване на правото на защита. То е изцяло в съответствие както с нормите на
вътрешното, така и с нормите на европейското право. В нито една правна система не се
съдържа ограничаваща защитата на страна правна норма, чрез забрана за упълномощаване
на адвокат, в случаи, че страната би могла да се защити и по друг начин. Липсват и такива
правни норми, които да предоставят преценката за това как да бъде организирана защитата
на страна в процеса, на насрещната страна - това би било в разрез не само с писаното право,
но и с философията на правото. Съдът не би могъл да обсъжда възраженията на
жалбоподателя относно нецелесъобразен избор на позволена от закона защита на ответника
по делото, при положение, че изборът на защита е само и единствено негово право.
Що се отнася до размера на разноските, които са дължими в полза на страна в
процеса съдът принципно споделя позицията, че в зависимост от конкретните обстоятелства
европейското право допуска присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение под
предвидения в националната нормативна уредба минимум, при съблюдаване на принципите
на разумност, справедливост и пропорционалност, но не споделя възраженията относно
това, че в случая тези принципи не са спазени.
Както е посочено и в цитираното от жалбоподателя решение на СЕС по дело С-57/15
тази преценка винаги е според специфичните особености на делото и е предоставена на
съда.
При преценката за пропорционалност, справедливост и разумност на заплатеното
адвокатско възнаграждение следва да се съобрази процесуалното качество на страната,
която е платила възнаграждението и интереса който брани – в случая това е ответник, който
се брани срещу предявен иск с цена 70 000 лв. Процесът е протекъл при правна и
фактическа сложност с множество спорни обстоятелства, разпити на свидетели и вещи лица,
поради което заплатеното адвокатско възнаграждение от 2030 лв., съгласно разписката
обективирана в договора представен на л.178 от делото е дори под предвидения в Наредба
№ 1 за МРАВ минимум, и не е прекомерно. Ето защо необосновано от установените
конкретни обстоятелства се явява искането за определяне на адвокатско възнаграждение в
размера на евентуално дължимо юрисконсултско възнаграждение от 200 лв.. Предвид
горното не са налице основания за намаляването на разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение, дължими в полза на ответника съобразно отхвърлената част от иска, а
молбата по чл.248 от ГПК като неоснователна не следва да бъде уважена.
Като е стигнал до горния извод за неоснователност на молбата по чл.248 от ГПК,
Бургаският окръжен съд е постановил правилно определение, което следва да бъде
потвърдено от настоящия съд.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 676/08.07.2020 год. по т.д.№256/2019 год. по
описа на Бургаския окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВСК в
едномесечен срок от връчване на препис от него на страните /чл.248, ал.3 от ГПК/.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5