Р Е Ш Е Н И Е
Номер 08.04.2020 година Град Свиленград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД
І граждански състав
на двадесет и пети февруари две
хиляди и двадесета година,
в публично заседание, в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА ПЕТРОВА
При секретаря: Ангелина Добрева,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 1287/ 2019 година по описа на съда, намери за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът М.А.Щ. иска от съда да осъди
ответника Ф.Б.И. да й върне сумата 8000 лв., представляваща даден паричен заем,
с цел за закупуването на лек автомобил „Митцубиши Паджеро”, с регистрационен
номер Х2948КР.
Ищецът твърди, че на 24.04.2019 година е
дала в заем на ответника, която е нейна майка, сумата 8000 лева, с цел
закупуването на лек автомобил „Митцубиши Паджеро”, с регистрационен номер Х2948КР,
която сума включвала продажната цена, регистрацията на автомобила в КАТ, застраховката за една година, както и ремонта
на същия. Страните се договорили ответникът - заемател да върне на ищеца -
заемодател заемната сума на месечни вноски в размер на 300 лева или тяхната
равностойност в евро, платими на 30-то число на всеки месец, считано от 24.04.2019 година с падеж на първата вноска
30.05.2019 година.
Ищецът твърди, че е предоставила на
ответника заема, а автомобилът е бил закупен от град Любимец за продажната цена
от 5200 лв., платени били регистрацията и ремонта на автомобила, възлизащи общо
на заемната сума от 8000 лв., така че ищецът - заемодател изпълнила
задълженията си по договора за заем. От своя страна ответникът - заемател не изпълнила задължението си да върне сумата,
като не била заплатила нито една заемна вноска и понастоящем дължи заема в
пълен размер.
Ответникът е депозирал отговор, с който изцяло
оспорва предявения иск. Оспорва фактическите
твърдения на ищеца, като твърди, че между страните не е бил сключен договор за заем, с параметрите, посочени в
исковата молба. Ответникът твърди, че не
е получавала от ищцата в заем сумата 8000 лева, респ. не е поела ангажимент за
връщане на същата сума. Твърди, че е закупила процесния автомобил на
12.04.2019г. за сумата 1200 евро, представляващи лични спетявания, за което бил
съставен нарочен документ на немски език, именован Частен договор за покупко -
продажба.
Ищецът, в срока по чл.193, ал.1 от ГПК,
оспорва съдържанието на този документ, както и подписа, положен над мястото на
купувач, като твърди, че този подпис не е на ответника Ф.И..
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, намери за установено следното:
Договорът за
заем е реален договор и произтичащите от него права и задължения възникват от
момента на предаване на паричната сума от заемодателя на заемополучателя, със
задължението последният да я върне. С оглед реалния характер на договора за заем, предоставянето на заемната
сума, представлява съществен елемент на договора, поради което установяването
на предаването на сумата с поемане на задължение за нейното връщане е въпрос на
доказване, а за доказването на договора и на факта на предоставяне
на паричната сума важат общите правила на чл.153 и сл. от ГПК.
В
случая не се твърди и не се доказва наличието на частен документ, подписан от страната, която го е
съставила /разписка, съдържаща изявление за реално получаване на предоставената
сума/, поради
което доказването на даването, респ. получаването на процесната сума, както и договорките
за връщането й по посочения в исковата молба начин и в срок, подлежат на
доказване с гласни доказателства. Свидетелските показания по делото са
допустими, независимо, че процесният договор е на стойност над 5000 лв., тъй
като страните са роднини по права линия – чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.
Предаването на сумата е елемент от
фактическия състав на договора за заем и необходима предпоставка за пораждане
на заемното правоотношение с произтичащото от него вземане за връщане на
заетата сума. От събраните по делото гласни доказателства не се установява
предаването на процесната сума. Свидетелят
Димитрис Вангелоглу, ангажира от ищеца, не посочва в показанията си М. да е
дала на майка си Ф. някаква парична сума. Напротив, свидетелят твърди че М. е „платила
парите“ на човек от град Любимец, от когото купила автомобил, без да посочва
конкретна дата. Твърди, че той е дал парите за колата на М., „за да й помогне“.
Твърди също: „После М. и майка й се разбраха, че всеки месец майка й ще трябва
да плаща по 300 лв., докато си изплати колата.“. Свидетелят Димитрис Вангелоглу,
който не владее български език, сам признава, че не е станал свидетел на такава
договорка, а М. му е казала, че „тя ще даде парите и после майка й ще й ги връща
малко, по – малко парите.“. Т.е. от показанията на този свидетел не се
установява сключването на договар за заем между М. и Майка й и следователно -
на който и да е от двата елемента от фактическия състав на договора /съгласие и
предаване на сумата/. Същото не се установява и от показанията на свидетелите,
ангажирани от ответника - Ангел Асенов Стефанов /фактически съжител на
ответника/ и Александър Ангелов Илиев /син на ответника и брат на ищеца/.
Относно събраните по делото писмени
доказателства, както вече се спомена, никое от тях не удостоверява елементи от
фактическия състав на твърдяния договор за заем. От страна на ищеца бе
представен единствено документ, удостоверяващ безспорното наличие на родствени
отношения между страните – удостоверение за раждане на ищеца. Представеният от
ответника документ на немски език, именован Частен договор за покупко –
продажба, следва да се изключи от доказателствения материал, след като в
резултат на оспорването му и в хода на откритото производство по реда на чл.193
от ГПК, не се доказа истинността на документа. Останалите, представени от
ответника писмени доказателства удостоверяват, че на 24.04.2019г. е регистриран
лек автомобил „Митцубиши Паджеро Спорт”, с регистрационен номер Х2948КР, на
името на ответника Ф.Б.И., и на същата дата последната е сключила за автомобила
застраховка „Гражданска отговорност“.
Поради реалния характер на договора за
заем за потребление предоставената сума представлява съществен елемент на
договора, поради което установяването на предаването на паричната сума със
задължение за връщането й от заемателя, е доказване и на договора, а не само на
изпълнението на задължението на заемодателя по чл.240 от ЗЗД.
По делото не се установява предаването на паричната сума със задължение за
връщането й от заемателя, поради което предявеният иск следва да се отхвърли,
като неоснователен.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на
ответника следва да се присъдят направените разноски, които се установиха в
размер на 600 лв. – за платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.А.Щ. с ЕГН: ********** срещу Ф.Б.И. с ЕГН: **********, иск за осъждане
на ответника да плати на ищеца, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, сумата 8000
лв., дължима по сключен между страните договор за заем от 24.04.2019г.
ОСЪЖДА М.А.Щ. с ЕГН: **********
да заплати на Ф.Б.И. с ЕГН: ********** сумата 600 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок, считано от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :