РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 23.09.2020 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на десети септември две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 289 по описа за 2020 год. на Ловешкия административен съд и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

               Производството е с правно основание чл.171 т.2а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.                        

              Административното дело е образувано по жалба на М.М.Д.  с  постоянен адрес:*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0297-000049   от 09.06.2020 г. издадена от Началник група към  ОДМВР Ловеч, РУ Луковит П.С.П., с която на същата е наложена такава по чл.171 т.2 „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

              В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка, при липсата на мотиви за конкретен размер на наказанието в нарушение на изискването на чл.59 ал.2 т.4 АПК, ограничаващо правото на защита и в нарушение принципа на съразмерност, заложен в чл.6. ал.1 от АПК, изискващ административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Твърди се, че оспорващата не е предоставяла или допускала управлението на автомобила си от неправоспособен водач.  В заключение се иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, неправилна и необоснована.

      В съдебно заседание, жалбоподателката лично и чрез процесуалният си представител, поддържа жалбата с искане да бъде уважена по изложените в нея доводи.

                Ответникът по делото Началника на група към  ОДМВР Ловеч, Районно управление - Луковит не се явява, не се представлява и не изразява становище по оспорването. 

                Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон, административния акт - предмет на съдебен контрол и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

                 С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 983991, Серия Д е констатирано, че Я. С.К.на 09.06.2020г. около 17.00 часа в гр.Луковит, в посока центъра управлява товарен автомобил ****, с рег. № ****Р, собственост на М.М.Д., без да притежава свидетелство за управляние. Посочено е, че при проверката водача е представил СУМПС № ****, издадено в Република Гърция, но след справка било установено, че такова не е издавано. Прието е, че управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, в нарушение на чл.150 от ЗдвП. Отнети са 2 бр. регистрационни табели № ****и СРМПС № ****. В АУАН е отбелязано, че на водача е издадена заповед за ПАМ №20031/21.08.2008г. по чл.171 т.4 ЗДвП.

                 С оглед на това, че като собственик на горепосочения автомобил допуска/предоставя управлението му на Я. С. К., който е неправоспособен водач, не притежава СУМПС и има съставен АУАН с бланков № 983991, Серия Д от 09.06.2020г., Началник група към  ОДМВР Ловеч, РУ-Луковит, е издал оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0297-000049   от 09.06.2020 г. С нея на оспорващата, е приложена ПАМ с правно основание чл.171 т.2а от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

                 Според отбелязаното в нея, Заповедта е съобщена на жалбоподателката на 12.06.2020 г., а жалбата е заведена с вх. № 297000-3384 от  17.06.2020 г. в деловодството на ОД МВР Ловеч, РУ Луковит, видно от поставения щемпъл.   

                С административната преписка са приложени: акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 983991, Серия Д /на лист 11 от делото/, Докладна записка относно извършена проверка на водач на МПС, представил СУМПС, издадено от Република Гърция /на л.12/, Справка за нарушител/водач на Я. С.К./на л.л.14-16/, Заповед № 295з-805/25.04.2017г. на директора на ОДМВР –Ловеч /л.6-7 /, Заповед № 81213-1524/09.12.2016г. на министъра на МВР /л.8/, удостоверение за компетентността на издателя /на л.9/ и справка за собственост от Автоматизирана информационна система /АИС/ КАТ – регистрация /л.13/, установяваща, че оспорващата е собственик на процесния автомобил.

              Според Справката за нарушител/водач на Я. С.К.е издадена, посочената в акта заповед за ПАМ №20031/21.08.2008г., с която на основание чл.171 т.4 ЗДвП, регламентиращо изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4, а именно това на водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

              Видно от Докладната записка  на л.12 от делото, от актосъставителя на АУАН с бланков № 983991, Серия Д от 09.06.2020г., ПИ Х.П.  е извършена полицейска проверка на товарен автомобил **** с peг. №****с водач Я. С.К.ЕГН ********** от гр. Луковит, в хода на която водача  представил СУМПС №**** издадено на 25.05.2019г. от Република Гърция. След справка с ОДЧ било установено, че водача К. е загубил правоспособност през 2008г., поради отнемане на всички контролни точки по реда на чл. 157 ал. 4 от ЗДвП и СУМПС му е отнето с ЗППАМ №20031 от 2008г. по реда на чл. 171 ал.4 от ЗДвП. В тази връзка се усъмнили в истинността на документа представеното СУМПС №**** издадено от Р. Гърция, при което било направено запитване на тел. 73170 с Контактен център Промахон за издадено СУМПС №**** от Р. Гърция. От направеното от тях запитване с гръцката страна се установило, че такова СУМПС не е издавано и същото е неистинско. След което на неправоспособния водач Я.К.бил съставен АУАН сер. Д бл. №983991 по чл. 150 от ЗДвП, който отказал да го подпише. Издаденото от Р. Гърция СУМПС №**** било предадено от К. с Протокол за доброволно предаване peг. №297р-10986/09.06.2020г..

              Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

               С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

               Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в законовоустановения срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Предвид данните, че оспорената заповед е съобщена на 12.06.2020 г., а жалбата е депозирана в деловодството на ответника на 17.06.2020 г., съдът приема, че е подадена в законоустановения срок по чл.149 от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП. Принудителната административна мярка се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт.

                Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, по критериите на чл.146 от АПК. Изложеното дотук обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

               Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

                В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка по чл.146 от АПК на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

                Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон.    

                Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи / чл.165 ал.1 т.1 от ЗДвП/. Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171 т.т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С приложената по делото Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г., на основание чл.165 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед № 295з-805/25.04.2017г., Директорът на ОДМВР –Ловеч, на основание чл.172 ал.1 от ЗДвП, е оправомощил началниците на групи в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171 т.т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. „а”, т.6 и т.7. Обжалваната заповед е издадена от Началник група към  Районно управление Луковит при ОДМВР Ловеч, видно от представеното удостоверение на л.9, в това му качество и е налице необходимата компетентност.

                Поради изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със Закона за движението по пътищата. Като издателят й е посочил фактическите и правните основания, с което е изпълнил изискването за мотивиране, визирано в чл.172 ал.1 от ЗДвП, респ. чл.59 ал.2 от АПК.  В тази връзка твърденията на оспорващият за немотивираност на акта се явяват неоснователни.

                В обжалваната заповед е посочено, че се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената в закона форма.

                 Съдът не констатира при издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящи самостоятелна отмяна на акта и противоречие с материално-правни норми. Следва да се отбележи, че не всяко нарушение на административно производствените правила води до унищожаемост на административните актове, а само същественото такова съгласно чл.146 т.3 от АПК, поради което и като установи, че липсват съществени нарушения на административно производствените правила съдът констатира липса на същото отменително основание. Съгласно трайната съдебна практика процесуалното нарушение е съществено ако би могло да обоснове друг фактически и правен извод при издаването на акта, което в случая не е налице.

                 Според разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.4.

                Съгласно чл.171 т.2а  от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство/ППС/” на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

                Следователно, за да бъде законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните предпоставки: водачът на ППС да го управлява, без да притежава съответното свидетелство за управление и адресатът на мярката да е собственик на управляваното ППС.

                Не е спорно, че адресатът на ПАМ, приложена с оспорената заповед, е собственик на процесното МПС. Не е спорно и обстоятелството, че към датата на извършената проверка водачът на превозното средство е с временно отнето СУМПС, въз основа на наложена ПАМ. Настоящият съдебен състав счита, че  управлението на МПС от водач, на когото СУМПС е временно отнето със заповед за налагане на ПАМ, се включва в употребения от законодателя израз – управление на МПС от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.  При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС на собственик, чието моторно превозно средство /МПС/ е управлявано от неправоспособен водач, след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред. Волята на законодателя е да не се допуска управление на МПС без посоченото свидетелство, като в хипотезата на цитираната разпоредба се включват и случаите, в които то е временно отнето от компетентните органи. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В случая такъв е съставен, а именно приложения по делото акт с бланков № 983991, Серия Д от 09.06.2020г. Установената фактическа обстановка напълно попада в хипотезата на чл.171 т.2а ЗДвП.

                За да издаде оспорената заповед административният орган е приел наличието на хипотезата на законовата разпоредба - управлявано МПС от водач, на когото СУМПС е отнето с ЗППАМ №20031 от 2008г. по реда на чл.171 ал.4 от ЗДвП, а запитването по представеното при проверката СУМПС№**** издадено от Р. Гърция, установило, че такова не е издавано, т.е  от неправоспособен водач. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.150 от ЗДвП, който регламентира, че всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен в предвидените изключения, сред които не попада процесния случай. Релевантният за приложението на чл.171 т. 2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което в случая е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на оспорващия. Органът е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба. По делото е установено, че оспорващата е собственик на процесното МПС и че на 09.06.2020 г. това МПС е управлявано от лице с отнето СУМПС, поради което приложената от административния орган ПАМ е законосъобразно наложена. В гореизложения смисъл е и практиката на Върховен административен съд на Република България, застъпена в Решение № 3793 от 23.03.2018 г. по адм. дело № 14788 / 2017 г., VII о.; Решение № 6547/17.05.2018г. по адм. дело № 14776 / 2017 г., VII о. и др. В този смисъл са налице релевантните факти за издаването на оспорената заповед, поради което са неоснователни доводите в жалбата,че е издадена при неизяснена фактическа обстановка.

                Доколкото са изпълнени законовите предпоставки за налагане на процесната ПАМ е без правно значение изтъкнатото от оспорващата по съществото на спора, че неправоспособния водач е нейн баща и че не е знаела, че той няма книжка.           

               В този смисъл, съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел.  Съгласно разпоредбата на чл.171 т.2а от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.

              Анализът на разпоредбата на чл.171 от ЗДвП обославя извода, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността за извършване на други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав административно нарушение. В случая административния орган е наложил мярката за минималния предвиден в закона срок, при предвиден от 6 месеца до една година. Доколкото в оспорената заповед е приложена ПАМ в минимално предвидения от закона срок, доводите в жалбата за липса на мотиви относно размера се явяват неоснователни. 

              Обратно на соченото в жалбата съдът не констатира в конкретния случай да е нарушен принципа на съразмерност, заложен в чл.6. ал.1 от АПК, т.к. няма данни по делото административният орган да не е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо

              С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната заповед е законосъобразен административен акт и оспорването срещу него следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано.

              При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника.

              Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение последно от Административно процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, четвърти състав 

             РЕШИ:

             ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.М.Д.  с  постоянен адрес:*** срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0297-000049   от 09.06.2020 година, издадена от Началник група към ОДМВР Ловеч, РУ Луковит П.С.П., с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2 а от Закона за движение по пътищата – прекратяване на регистрацията на на пътно превозно средство за срок 6 месеца.

             Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.172 ал.5 от  ЗДвП. 

   Препис от решението да се изпрати на страните по делото. 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: