РЕШЕНИЕ
№ 683
гр. Пловдив, 06.04. 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря М.Г. и участието на прокурора БОРИС МЕНДЕВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 134 по описа на съда
за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите /ТД на НАП/ – Пловдив, чрез процесуалния представител – юрисконсулт А.,
срещу решение № 260587 от 19.11.2020 г., постановено по
а.н.д № 3725 по описа за 2020 г., на Районен съд - Пловдив, VIII – ми наказателен състав, с което е отменено
наказателно постановление № 494732-F524964/13.02.2020
год., издадено от директор на дирекция „Обслужване“ на ТД на НАП - Пловдив,
с което на „МЕРТИ – 17“ ЕООД, на основание чл.125, ал.5 от ЗДДС във връзка с
чл.125, ал.3 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 500 лева на
основание чл. 179, ал.1, предл.4 от ЗДДС.
Касаторът счита, че обжалваното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд,
че са налице предпоставките деянието да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на
издаденото наказателно постановление. Претендира
се присъждане на съдебни разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските
на другата страна.
3. Ответникът по
касационната жалба – „МЕРТИ – 17“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Браниполе, ул.
"Дружба" №4, представлявано от управителя - Х.Н.Ф., чрез адвокат Г. К.,
в отговор поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспореният
съдебен акт да бъде оставен в сила. Също така навежда доводи, че административно
нарушение в случая въобще не е извършено, тъй като дружеството е подало в срок
съответните декларации и регистри. Сочи се, че при констатирани несъответствия
органът е следвало да даде указания за отстраняването им, а не да налага
административно наказание. Претендира се
присъждане на съдебни разноски за първата инстанция.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от „МЕРТИ – 17“ ЕООД срещу НП № 494732-F524964/13.02.2019 год., издадено от
директор на дирекция „Обслужване“ на ТД на НАП - Пловдив. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № F524964 от 12.11.2020 г., съставен от М.Д.П.– на длъжност инспектор по
приходите при ТД на НАП – Пловдив.
Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното: При извършена проверка на 15.10.2019 г. в
ТД на НАП - Пловдив било установено, че „МЕРТИ – 17“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС
лице, не е спазило установения от закона срок за подаване на отчетни регистри
по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период
01.09.2019 г. - 30.09.2019 г. до 14.10.2019 г. включително. Регистри по смисъла
на чл.124 от ЗДДС били подадени от дружеството на 06.11.2019 г. в ТД на НАП -
Пловдив по електронен път с вх.№16004109136/06.11.2019 г., с което бил нарушен
текстът на чл.125, ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.125, ал.3 от ЗДДС.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. 179, ал. 1 от ЗДДС е наложил на нарушителя имуществена санкция в
размер на 500 лв.
7. В хода на съдебното
производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта. Уточнява, че е установил нарушение на задължението за подаване на пълния
набор от документи по смисъла на чл. 114 от Правилника за прилагане на ЗДДС.
Потвърждава, че от дружеството е бил подадена информация с писмо по електронна
поща, регистрирано в приходната администрация.
8. Като част от
административната преписка е представени писмо от 14.10.2019 г., с което по
електронен път от страна на „МЕРТИ – 17“ ЕООД до ТД на НАП – Пловдив се сочи да
са изпратени справка – декларация и
отчетни регистри за месец септември. Според потвърждение от деловодната система
на ТД на НАП – Пловдив, писмото е регистрирано с вх. № РД-24-519#1/15.10.2019г., с отбелязани приложения: „Декларация
Мерти – 17; Договор за счетоводно обслужване с Мерти – 17; Пълномощно Мерти –
17 ООД; Справка Декларация по ДДС Мерти – 17.
Приложена е също и молба
с дата 14.14.2019 г. (вероятно 14.11.2019 г.), подадена от управителя на
дружеството
до ТД на НАП – Пловдив, с която се моли поради технически причини справка –
декларация и отчетни регистри за месец
септември да бъдат приети по електронен път на електронния адрес на приходната
администрация.
9. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, но предвид
спецификите на казуса са налице предпоставките деянието да бъде квалифицирано
като „маловажен случай“.
ІV. От правна страна:
10. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правилата на чл.
125 от ЗДДС (прил. ред. ДВ, бр. 105 от 2014 г.) регламентират задължение за
деклариране на данъка до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния
период, за който се отнасят. Това задължение се изпълнява чрез подаване на
справка - декларация по ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните
регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите
случай заедно с VIES-декларация по чл.
125, ал. 2 от ЗДДС.
Декларациите по
ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават по електронен път при
условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс освен в
случаите на ал. 13 и чл. 126, ал. 4, 7 и 8. /чл. 125, ал. 7/.
Според чл. 113,
ал. 4 от ППЗДС регистрираните лица предоставят отчетните регистри по чл. 124,
ал. 1 от ЗДДС и на технически носител, респективно по електронен път по
параметри и изискванията към структурата на файловете, определени в приложение
№12.
Към процесния
период законодателят е поставил задължение за своевременно деклариране на
релевантни за данъчното облагане данни от дейността на лицето като е установил
формата на деклариране и способът за изпълнение - подаване заедно на хартиен
носител и на технически носител или по електронен път до 14-о число включително
на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Така поставеното
задължение не търпи частично изпълнение. Тоест подаването на регистри без
справка - декларация или справка - декларация без регистри и/или VIES-декларация,
когато се изисква, респ. подаване само чрез един от предвидените способи, води
до едно и също административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС -
недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона. Именно за това
нарушение, под формата на бездействие - лице, което, като е длъжно, не подаде
справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл. 125, ал. 2,
отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените срокове, в
санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на
административно наказание. Очертаният фактически състав обосновава извода, че
нарушението може да бъде в две алтернативни форми на изпълнително деяние -
недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения
срок.
При това
положени, с оглед липсата на доказателства, че задълженото лице е изпълнило
поставените от закона изисквания по деклариране на данъка за месец септември
2019 г., не може да бъде споделена позицията, че административно нарушение не е
извършено. Представените разпечатки от кореспонденция чрез електронна поща, в
случая сочат на намерение у представляващите търговеца лица да изпълнят
задължението за деклариране, но след като данъчната информация не е била
подадена по предвидения ред и способи в цялост до изтичане на законоустановения
срок, без съмнение установеното от контролните органи административно нарушение
е извършено. В този аспект, каза се,
изводите на районния съд са правилни и законосъобразни. Правилен е и решаващият
извод, че в случая са налице обстоятелства, който обосновават прилагането на
чл. 28 от ЗАНН.
За маловажен
случай на административно нарушение може да се приеме това административно
нарушение, което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). В конкретиката на настоящия казус са налице именно смекчаващи
отговорността обстоятелства, разкрити от поведението на представляващите
търговеца лица. Последните явно са предприели действия, преди изтичане на
законоустановения срок, в посока представяне на съответната данъчна информация
пред органите на приходната администрация. Подобно поведение не се явява насочено
към погазване реда на държавно управление, а показва непреднамерена воля за
изпълнение на поставеното от закона задължение. Макара желаният резултат да не
е постигнат и в крайна сметка да е било извършено административно нарушение, не
може да се игнорира фактът, че случаят носи по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Като
е съобразил това районният съд е издал постановил валиден, допустим и правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните
разноски.
11. В хода на настоящото производство ответникът е заявил претенция за
присъждане на съдебните разноски пред първата инстанция. Решението на районния
съд не съдържа произнасяне по разноските, макар че от страна на жалбоподателя в
производството на 13.08.2020г. в открито съдебно заседание е била отправена
надлежна претенция в тази насока. Посочената празнота подлежи на преодоляване
чрез искане за допълване на решението в частта за разноските, подадено в
законоустановения срок за оспорване на решението пред съда, който го е
постановил. В случая жалбоподателят – ответник в настоящото производство, не е
процедирала по този ред, а се е задоволил да отправи претенцията си в отговора
на касационната жалба. Преценката дали отправеното искане е допустимо и
основателно, в частност дали се явява годно да възбуди производството по чл.
248 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 144 от АПК и чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, на първо място се дължи от районния съд, поради което следва му да бъде
изпратено за произнасяне по компетентност. Ответникът не е заявил претенция за
присъждане на съдебни разноски в настоящото производство, поради което
произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260587 от 19.11.2020 г.,
постановено по а.н.д № 3725 по описа за 2020 г., на Районен съд - Пловдив, VIII
– ми наказателен състав.
Изпраща за разглеждане от Районен съд - Пловдив, VIII – ми наказателен състав,
искането на „МЕРТИ – 17“ ЕООД за допълване в частта за разноските на решение № 260587
от 19.11.2020 г., постановено по а.н.д № 3725 по описа за 2020 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.