Р Е Ш Е Н И Е
град
София, 17.07.2019 година
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря ЮЛИЯ
АСЕНОВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА
въз.гр.дело №9855 по описа за 2018
година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение №344753 от 21.02.2018г., постановено по гр.дело №68068/2016г. по описа
на СРС, Г.О., 143-ти състав, е осъден „П.Н.” ЕООД да заплати на И.М.П. на основание чл.49 вр. чл.45
от ЗЗД сумата от 2000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди, причинени й вследствие на публикувани неверни твърдения за
личния живот на ищцата чрез статията "САМО В ПИК И РЕТРО! Нападателят на М.О.-
Б.К., наследник на СИК и бай М.по морето" и подзаглавие "Б.Г.живее с
балдъзата на покойния бос М.Б.", публикувана на 20.06.2016г. на адрес:http://izbori.pik.bg, ведно със законната
лихва от 28.11.2016г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен предявения
иск за разликата над уважения размер от 2000 лв. до пълния предявен размер от
5000 лв.. С решението е осъден „П.Н.” ЕООД да заплати на И.М.П. на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 360 лв., разноски по делото, изчислени съразмерно уважената част
на иска. С решението е осъдена И.М.П. да заплати на „П.Н.” ЕООД на основание чл.73,
ал.3 от ГПК сумата от 540 лв., разноски по делото, изчислени съразмерно на отхвърлената
част на иска.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата - И.М.П., чрез адв. Е.Д., с която се обжалва решение №344753 от 21.02.2018г., постановено по гр.дело №68068/2016г. по описа на СРС, Г.О., 143-ти състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер от 2000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв., като са инвокирани доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт в обжалваната част, като се твърди, че е постановен, без да бъдат обсъдени всички събрани по делото доказателства. Поддържа се, че първоинстанционният съд при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди не е спазил принципа за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД и не е съобразен с трайно установената съдебна практика, тъй като не са отчетени интензитета, естеството и продължителността на претърпените страдания в резултат на изнесените неверни факти в процесната статия, които са довели до влошаване на физическото здраве на ищцата, така и психическата й стабилност и са се отразили отрицателно на общественото мнение за нея. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.
Въззиваемата страна - „П.Н.” ЕООД не депозира писмен отговор, в съдебно заседание чрез процесуален представител изразява становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба от ищцата.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - „П.Н.” ЕООД, чрез адв.А.С., с която се обжалва решение №344753 от 21.02.2018г., постановено по гр.дело №68068/2016г. по описа на СРС, Г.О., 143-ти състав, в частта, в която е уважен предявения иск за сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на разпространение на клеветнически и обидни твърдения по отношение на ищцата, станали обществено достояние чрез публикуване на процесната статия, ведно със законната лихва от 28.11.2016г. до изплащане на вземането. Навеждат се доводи в смисъл, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно и необосновано, тъй като съдът е обосновал изводи в противоречие на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че по делото не са доказани елементите от фактическия състав на нормата на чл.49 от ЗЗД за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника - „П.Н.” ЕООД в качеството му на собственик и издател на сайта - www.pik.bg, на който е била публикувана процесната статия. Поддържа се, че на сайта - www.vchas.net, е била публикувана информация с идентично съдържание, на тази, която е била публикувана на сайта - www.pik.bg, поради което не би могло да се разграничи, съответно да се извърши преценка кои увреждания на ищцата са причинени от фактите, изнесени в статията на сайта - www.pik.bg и кои от публикацията на сайта - www.vchas.net. Твърди се, че доколкото изложените твърдения в процесната статия са препечатани от друга публикация не е налице противоправно поведение от страна на ответното дружество като собственик и издател на сайта - www.pik.bg. Поддържа се още при условията на алтернативност в случай, че съда прецени, че са налице условията в закона за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника се навежда довод, че присъденият размер на обезщетение за причинени неимуществени вреди е силно завишен и не е съобразен с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск или при условията на алтернативност да намали размера на присъденото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна – И.М.П. не депозира писмен отговор, в молба от 17.04.2019г. изразява становище относно неоснователността на подадената въззивна жалба от ответника.
Предявен е от И.М.П. срещу „П.Н.” ЕООД иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от неверна
информация, изнесена в статията "САМО В ПИК И РЕТРО! Нападателят на М.О.- Б.К.,
наследник на СИК и бай М.по морето" и подзаглавие "Б.Г.живее с
балдъзата на покойния бос М.Б.", публикувана на 20.06.2016г. на сайта - www.pik.bg, ведно със законната лихва от 28.11.2016г. до изплащане
на вземането.
С оглед заявения петитум на
въззивните жалби, съдът приема, че предмета на въззивен контрол е изцяло
постановеното решение - както в уважената, така и в отхвърлената част на
предявения иск.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се повтарят отново събраните в първата
инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретната хипотеза по делото не се спори, а и от
събраните доказателства се установява, че на интернет адреси: http://vchas.net и http://izbori.pik.bg, е била публикувана статия "САМО В ПИК И РЕТРО!
Нападателят на М.О.- Б.К., наследник на СИК и бай М.по морето" и
подзаглавие "Б.Г.живее с балдъзата на покойния бос М.Б.", като в съдържанието на статията се съдържат следните изявления:
"Б.Г.живее с балдъзата на покойния бос М.Б."
/в подзаглавието/, "Той е в тесни връзки със семейството на убития бос Бай
М.- живее на съпружески начала със сестрата на вдовицата му С.П. - И.". Под
заглавието на статията, публикувана на адрес: http://izbori.pik.bg, е вписана
дата 20.06.2016г. и час 15:17ч.. Статията, публикувана на адрес: http://vchas.net, е посочена същата дата - 20.06.2016г., но не
е записан час.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Въззивните жалби са допустими -
подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледат по същество.
Разгледана по същество въззивните
жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. С оглед релевираните във въззивните жалби оплаквания, въззивният съд намира
обжалваното решението за правилно, като споделя изложените в мотивите му
съображения, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на
претенцията на ищцата за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди по чл.49 от ЗЗД в размер на сумата от 2000 лв., ведно със законната лихва от
28.11.2016г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен предявения иск за разликата
над уважения размер от 2000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. /чл.272 от ГПК/. При правилно разпределена доказателствена
тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си,
посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил
събраните по делото доказателства, като е основал
решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателите във връзка с неговата
правилност. Доводите във въззивните жалби са изцяло неоснователни. Във
връзка с изложените във въззивните жалби доводи, следва да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.49
от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. За да бъде
ангажирана отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: 1/правоотношение по възлагане на работа;
2/осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от
физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние,
вреда - имуществена или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина/; 3/вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа- чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с него /в този смисъл ППВС 9/1966 г./.
Отговорността за
вреди на юридическите лица е по чл.49 от ЗЗД. По съществото си тя е
гаранционно- обезпечителна, тъй като ответното дружество
не отговаря за своя вина, действие или бездействие, а за такива на негови
работници или служители. Те трябва да са причинили вредите -
имуществени или неимуществени, при или по повод възложената им работа, както и
те да се дължат на техни противоправни действия или бездействия, които да са
извършени виновно. Предмет на доказване е както наличието на фактическия състав
на непозволеното увреждане, а така и също и факта на възлагане на работата. В
случая по чл.49 от ЗЗД, законодателят е възложил репариране на
вредите на правен субект, който отговаря на основание, различно от това на
деликвента. Отговорността по чл.49 от ЗЗД се реализира въз основа на правната
норма, чиито фактически състав изисква установяването на определени
предпоставки. При осъществяването им се достига до ангажиране на отговорността
на възложителя на работата. В настоящия случай се претендира
ангажиране на отговорността на ответника, като собственик и издател на интернет сайт - www.pik.bg, за публикуваната в него на 20.06.2016г., статия - "САМО В ПИК И РЕТРО!
Нападателят на М.О.- Б.К., наследник на СИК и бай М.по морето" и
подзаглавие "Б.Г.живее с балдъзата на покойния бос М.Б.", уронваща името, честта и
достойнството на въззивника - ищца, за причинените на същата
неимуществени вреди вследствие на разпространените чрез статията клевети и
обиди, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба. С оглед
характера на отговорността по чл.49 от ЗЗД, възложителят
на работата, какъвто е собственикът/издателят/ на интернет сайта,
не извършва с възлагането на работата противоправно деяние. Но той отговаря за
такова, извършено от този, на когото е възложил работата. Възложителят може да
се освободи от отговорност, ако докаже, че този, комуто е възложена работата не
е причинил вреда и действията му не са виновни и противоправни или ако вредата
не е причинена при или по повод на възложената работа /ПП на ВС №7/29.12.1958г./.
В тежест на ищцата е да установи, че в резултат на публикуваната статия на 20.06.2016г.
в интернет сайта
- www.pik.bg, е претърпяла твърдяните
от нея неимуществени вреди. В тежест на ответника е да докаже, че изнесените в
статията факти отговарят на истината. В конкретния случай от съвкупния анализ
на ангажираните по делото доказателства настоящият въззивен състав приема, че в
хода на делото се установява по безспорен начин, както публикуването
на процесната статия в интернет сайта - www.pik.bg, а така също
и че фактите и обстоятелствата, отразени в процесната статия от 20.06.2016г. съдържат неверни, клеветнически
и обидни твърдения по отношение на ищцата. С оглед събраните по
делото доказателства въззивният съд приема, че изнесената
информация, касаеща ищцата в публикуваната на 20.06.2016г.
процесна статия на интернет сайта - www.pik.bg, със заглавие„ "САМО В ПИК И РЕТРО!
Нападателят на М.О.- Б.К., наследник на СИК и бай М.по морето" и
подзаглавие "Б.Г.живее с балдъзата на покойния бос М.Б.", представлява клеветническо и обидно твърдение
спрямо ищцата, тъй като по дефиниция клевета може да има само при
отнасяне на конкретни неверни и позорни факти към определена личност, а обида ще е налице когато се
каже или извърши нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово
присъствие. В
случая от ангажираните доказателства се установява по несъмен начин, че сочените факти и
обстоятелства в процесната статия не отговарят на
обективната истина. Не може да бъде споделен доводът на въззивника-ответник, че
процесната статия е припечатана от друг интернет сайт - www.vchas.net, поради което не е налице
основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на „П.Н.” ЕООД като
собственик и издател на интернет сайта - www.pik.bg. В случая при доказателствена
тежест за ответника липсват представени доказателства, че първо е била
публикувана статията с идентично съдържание в интернет сайта - www.vchas.net, а отделно от това видно от
съдържанието на публикацията в сайта на ответното дружество, не е посочено, че се
публикува информация на друга медия, а именно такава, която е публикувана на вече
в друг интернет сайт - www.vchas.net. Следователно се
налага извода, че публикуваните неверни факти и обстоятелства, отразени в
процесната публикация, са в резултат на конкретно увреждащо поведение от редакционния екип на ответното дружество, което се
определя, че е основано на противоправността, поради което е налице основание
за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност по реда на чл.49 от ЗЗД ответното дружество.
В настоящия
случай от анализа на доказателствата се установява, че са налице всички
предпоставки по чл.49 от ЗЗД за ангажиране
на отговорността на ответника, като собственик и
издател на сайта www.pik.bg.
На
следващо място спорният въпрос по делото е относно
размера на дължимото обезщетение на ищцата за претърпени от
нея неимуществени
вреди, по който съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за
неимуществените вреди по справедливост. Понятието "справедливост"
по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да
бъдат вида и характера на
увреждането, начина на извършването му и обстоятелствата, при които
е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и др. /в този смисъл ППВС 4/1968 г./. При
определянето му съдът следва да отчете характера и вида на претърпените болки и
страдания, техният интензитет и продължителност, всички други особености и
обстоятелства по случая, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението - така т.ІІ от ППВС № 4/23.12.1968г..
Съгласно
постановената от ВКС практика по чл.290 ГПК - решение №253 от 29.01.2014г. на
ВКС, ІІІ Г.О. по гр.дело №1251/2012г., при искове по чл.49 ЗЗД за обезщетяване
на неимуществени вреди от публикации, съдържащи обидни или клеветнически
твърдения, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са въздействието на противоправния акт на
издателя върху здравето на ищеца, субективните му негативни преживявания,
отражението на противоправния акт върху социалната сфера на общуване и работа,
контактите и взаимоотношенията на ищеца със семейството и приятелите му, както
и други подобни обстоятелства, видът на противоправния акт - дали е клевета или
обида, тежестта им с оглед общоприетите норми за етика и морал. Като база за определяне
на обезщетението служи още икономическият растеж и стандарта на живот в
страната към датата на деликта. Справедливо по
смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен
паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки,
страдания и неудобства - емоционални, физически и психически сътресения, които
ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален
дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята
цялост представляват конкретните неимуществени вреди.
Съдът приема,
че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера им,
както и от тежестта на уврежданията. Съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения
критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради
което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на чл.52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики -характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице
от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези доказателства
от значение за реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди
/болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на
справедливост. В случая въззивният съд приема, че обжалваното решение е
постановено в съответствие с принципа на справедливост.
В настоящия
случай съдът намира, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение на
ищцата за претърпени от нея неимуществени вреди в размер на сумата от
2000 лв. отговаря на изискването на чл.52 ЗЗД за репариране на вредите по
справедливост. При определяне размера на това обезщетение съдът намира, че
следва да бъдат взети предвид следните обстоятелства, релевантни в конкретиката
на процесния случай, а именно: 1/ характера на противоправното деяние, изразяващо се в
разпространяване на неверни твърдения и факти, опозоряващи доброто име, честта
и достойнството на ищцата; 2/ обстоятелството, че позорящите ищцата неверни твърдения
са изразени публично, чрез интернет-сайт и са станали достояние на широк кръг
лица; 3/ негативните
емоционални преживявания и дискомфорт на ищцата, установени с показанията на разпитаните
свидетели П.и Б.- в случая съдът приема за доказани претърпени от ищцата неимуществени
вреди, изразяващи се в чувство на срам, притеснение, неудобство, че я свързват с
криминално проявено лице, издирвано за тежко престъпление, чувство на страх как
това ще се отрази на детето й, на отношенията му с близките му и на отношението
на близките й към нея, безпокойство, затвореност и ограничения на контактите с
приятели и колеги. Съдът счита за недоказано поддържаното от ищцата твърдение,
че в резултат на публикуваните неверни, клеветнически и обидни твърдения в
процесната статия се е влошило здравословното й състояние. В подкрепа на това
твърдение няма ангажирани доказателства, поради което съдът приема за
недоказано; 4/обществено-икономическите условия в страната към момента на
осъществяване на деликта.
При
съобразяване на горепосочените обстоятелства, по преценка на
настоящия въззивен състав, на ищцата - И.М.П. следва да бъде
определено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 2000
лв., съставляващо справедлив паричен еквивалент на претърпените от нея
неимуществени вреди, с който същите да бъдат съразмерно компенсирани. Съдът намира, че
присъждането на сумата от 2000 лв. би било
справедливо по размер обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, отговарящо на принципа на справедливостта,
прогласен в разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД. Противно на
изложеното във въззивните жалби, при определяне на размера на обезщетението
първоинстанционният съд е съобразил и отчел единствено установените по делото
реално претърпени вреди от ищцата, с оглед събраните по делото доказателства и проведеното
доказване, поради което оплакването, поддържано и в двете въззивни жалби, че е
нарушен принципът на чл.52 ЗЗД е неоснователно. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички тези
доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице
неимуществени вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие
с принципа на справедливост. В случая въззивният съд приема, че обжалваното
решение е постановено в съответствие с принципа на справедливост, като
обезщетение в по-нисък, респективно във по-висок размер би довело до нарушение
на критериите на чл.52 ЗЗД за справедливо възмездяване на вредите, с оглед
техния вид, характер и интензитет. В тази връзка, първоинстанционният съд, след като е
достигнал до същия правен извод и е приел, че отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД
следва да бъде ангажирана по справедливост в размер на сумата от 2000 лв. е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
При така
изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, като
неоснователни, а обжалваното с тях решение, включително и в частта на
разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция, в полза на страните не следва да се присъждат разноски и
сторените такива следва да останат в тежест за всяка от тях както са направени.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №344753 от 21.02.2018г., постановено по гр.дело №68068/2016г. по
описа на СРС, Г.О., 143-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./