Решение по дело №1048/2018 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 ноември 2019 г. (в сила от 16 март 2020 г.)
Съдия: Жанет Иванова Борова
Дело: 20183420101048
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

371

гр.Силистра, 07 ноември 2019 год.

 

 В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година,в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ  БОРОВА

          

с участието на секретаря Галина Йовчева като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 1048 по описа за 2018 година на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Ищецът ТРАНСФЕР ТВ” ООД моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумите, посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, постановена по ч.гр.д.№ 601 / 2018 г. по описа на СРС, произтичащи от договор от 23. 12. 2016 г, както следва:

сумата от 4 280.00 / четири хиляди двеста и осемдесет / лева, представляваща неустойка по договора, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането;

235.60 лева - разноски за производството.

Претендира разноски.

Твърди, че по силата на сключения между страните договор от 23. 12. 2016 г. заявителят е заплатил всички разходи за придобиване на свидетелство за управление, категория „С“, обучение по немски език и настаняване в гр. Варна на длъжника, като последният се е задължил да положи всички необходими грижи и усилия по време на обучението и в 10 – дневен срок след приключването му да отпътува за Германия, където да полага труд за работодател, осигурен от заявителя за период не по – малко от шест месеца. Ответникът неоснователно е отказал да полага труд при осигурения работодател, с което не е изпълнил задълженията си по чл. 5 от анекса към договора, поради което за ищеца е възникнало правото да  претендира уговорената между страните неустойка за връщане на разходите в двоен размер. С тази претенция ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 601 / 2018 г. по описа на СРС и е издадена заповед за изпълнение. Тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК,  на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца е указана възможността да предяви иск за вземането, вследствие на което са предявени исковете, по които е образувано настоящото производство.

Ответникът Д.И.П. с ЕГН **********,***, чрез назначения му от съда особен представител адв. Н.Б. – САК е подал писмен отговор, с който оспорва изцяло исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Счита, че от представените по делото доказателства не се установява неизпълнение от страна на ответника, тъй като липсват данни за прекратяване на трудовото правоотношение. Освен това оспорва обстоятелствата, изложени от ищеца досежно заплатени от него разходи, тъй като от представените доказателства не се установява, че разходите са извършени именно за престоя и обучението на ответника. След представяне на допълнителни доказателства по делото, особеният представител е изразил становище за частична основателност на претенцията, като оспорва единствено заплатените суми за наем и обучение. 

Съдът, след преценка на доводите и становищата на страните и проверка на представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 92 от ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД.

Настоящото производство е следствие на възражение по чл. 415 от ГПК от ответника срещу издадена срещу него заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 601/ 2018 г. по описа на СРС. С издадената заповед за изпълнение № 1153 / 15. 05. 2018 г. ответникът е задължен да заплати на ищеца сумата от сумата от 4 280.00 / четири хиляди двеста и осемдесет / лева, представляваща неустойка по договора, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането и 235.60 лева - разноски за производството.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 23.12.2016г. между страните са сключени два договора – за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина, анекс от същата дата към него и за отпускане на парични средства във връзка с обучението и подготовката на лицето за работа в чужбина. От договора за посредническа дейност по наемане на работа в чужбина се установява, че на 23.12.2016г., ответникът, като възложител, възложил на „Трансфер ТВ“ ООД, гр. Варна, който като посредник поел задължение да извършва безвъзмездно посредничество по информиране и консултиране на търсещите работа лица и на работодателите; да насочва и подпомага за започване на работа и по сключване на договор за наемане на работа в Германия. Уговорено е, посредникът да осигури на възложителя на свои разноски преподавател по немски език, както и автошкола за придобиване на необходимата шофьорска квалификация, а възложителят да придобие свидетелство за управление на МПС категория „С“ или „СЕ“, както и начално ниво на познание по немски език. Уговорено е и настаняване в хотел по избор на посредника в гр. Варна, в случай, че възложителят е от друго населено място, като разходите по настаняването са за сметка на посредника. С допълнителен анекс към договора, в чл. 2 е допълнена точка 5, в която страните са уговорили, че при преустановяване на работа от страна на работника преди изтичане на шестмесечния изпитателен срок, ответникът дължи на дружеството неустойка в двоен размер на платените от посредника суми по т.3.1 от договора.

С договора за отпускане на парични средства във връзка с обучението и подготовката на лицето за работа в чужбина от 23.11.2016г. „Трансфер ТВ“ ООД, като първа страна и Д.И.П., като втора страна уговорили, във връзка с последващо сключване на трудов договор между П. и осигурен от „Трансфер ТВ“ ООД работодател на ответника да бъде отпусната сумата от 2320.00 лева, които да бъдат заплатени на четири равни вноски, в края на всеки месец от началото на обучението и при приключването му за покриване на разходите за обучение, преди сключване на трудов договор за работа в Германия. Ответникът поел задължение след приключване на обучението да отпътува за Германия в рамките на 10 дни и да работи за осигурения от посредника работодател не по-малко от една календарна година /чл. 2/. В случай, че не изпълни някое от тези задължения, страните уговорили, че П. дължи на дружеството двойния размер на получената сума /чл. 3/. За обезпечаване на вземането на „Трансфер ТВ“ ООД, Д.И.П. издал записи на заповед за отпуснатата сума, подлежащи на връщане в оригинал след края на календарната година.

Записите на заповед са издадени съответно на 08.02.2017 г. за сумата от 775.00 лева, на 09.03.2017 г. за сумата от 515.00 лева, на 10.04.2017 г. за сумата от 515.00 лева, на 09.05.2017 г. за сумата от 515.00 лева и на 12.05.2017 г. за сумата от 190.00 лева, или обща сума в размер на 2 510.00 лева /л. 10-14 по делото/.

С Декларация І от 09.05.2017 г. ответникът декларирал, че е получил от „Трансфер ТВ“ ООД индивидуален договор за наемане на работа, подписан от немския работодател в писмена форма, както и пълна информация относно действащото законодателство в Германия, относно самия работодател, както и относно културата, бита и обичаите в Германия.Декларирал е и получаването на медицинска застраховка, сключена на негово име от немския работодател. С Декларация ІІ е декларирал получаването на информация относно необходимите документи за пребиваването му в Германия, както и за характера на работата и необходимостта от доброто владеене на немски език.

Представени като доказателства по делото са и потвърждение за назначаване от работодателя в Германия от Translogistik Langenselbold Montage GmbH & Co.KG. и трудов договор от 27.04.2017 г., с който е уговорено ответникът да започне работа на 22.05.2017 г. и със срок до 31.05.2018г.  С молба от 29.08.2017 г. ответникът е прекратил без предизвестие съществуващите трудови правоотношения с Translogistik Barsbuttel Montage GmbH & Co.KG.

Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. По делото е установено неизпълнение на договорното задължение на ответника, поето с клаузата на чл. 2 от договора за обучение, да работи за осигурения от посредника работодател не по-малко от една календарна година. По делото липсват доказателства, установяващи, че неизпълнението се дължи на факти и обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на длъжника, обуславящо освобождаването му от отговорност съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 3 от договора, за обезпечаване вредите при неизпълнение на някое от задълженията на ответника, страните уговорили, че същият дължи на дружеството двойния размер на получената сума.

Предвид изложеното, като взе предвид изпълнение на задълженията по двата договора от страна на ищеца и виновното неизпълнение от страна на ответника, съдът счита исковете за основателни и следва да бъдат уважени изцяло.

Редно е да се коментират възраженията на ответника досежно размера на претенцията, които съдът намира за неоснователни. Видно от представените по делото записи на заповед, сумата отпусната на ответника е в по – висок от претендирания от ищеца размер, а освен това, като глобален размер на дължимата сума за обучение е посочен такъв от 2 320.00 лева в самия договор, сключен между страните. Дори само тези обстоятелства са достатъчни за установяване на претенцията по размер, но по делото са представени и допълнителни писмени доказателства, от които се установяват реално извършени плащания от страна на ищеца към трети лица, доставящи услуги, пряко свързани с изпълнение да конкретни задължения по договора – обучение по немски език и осигуряване на хотел, при това услугите са доставени именно в периода на действие на договора между страните.

 Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноските за настоящото производство, които съобразно представените по делото доказателства са в размер на 614.60 лева.

Мотивиран от гореизложеното, СРС

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, че Д.И.П. с ЕГН **********,*** дължи на „ТРАНСФЕР ТВ” ООД сумата от 4 280.00 / четири хиляди двеста и осемдесет / лева, представляваща неустойка по чл. 3 от договор за обучение във връзка със започване на работа в чужбина от 23.12.2016г., за неизпълнение на задължението по чл. 2 от договора – да работи за осигурения работодател не по-малко от една календарна година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 601 / 2018 г. по описа на СРС до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 1153 / 15. 05. 2018 г. по ч.гр. д. № 601 / 2018 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА Д.И.П. с ЕГН **********,*** да заплати на „ТРАНСФЕР ТВ” ООД сумата от 614.60 / шестстотин и четиринадесет лв. и 60 ст. / лева, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 235.60 / двеста тридесет и пет лв. и 60 ст./ лева разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 601 / 2018 г.  по описа на СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.

                                     

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: