Решение по дело №364/2019 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 25
Дата: 24 февруари 2020 г. (в сила от 14 март 2020 г.)
Съдия: Вяра Атанасова Атанасова
Дело: 20191450200364
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

Година

24.02.2020

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Мездренски районен

съд

 

ІІ-ри наказателен

състав

На

седми ноември

 

Година

2019

В публичното заседание в следния състав:

Председател:

ВЯРА АТАНАСОВА

Секретар:

Десислава Стоянова

 

Като разгледа докладваното от

Съдия АТАНАСОВА

НАХ

дело номер

364

по описа за

2019

година

за да се произнесе, взе предвид следното:

„ДАНИ – РЕНИ И СИНОВЕ“ ЕООД гр.Мездра, представлявано от управителя Д.Г. е обжалвало Наказателно постановление № 26-0000239/04.09.2019 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Враца, с което, за извършено нарушение на чл.10 §5 б.“а“ т.ii предл.1 от Регламент /ЕО/ №561/2006 година, е наложена, на основание чл.104 ал.7 предл.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ имуществена санкция в размер на 5 000 лева. Възраженията са в смисъл, че обжалваният административен акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита се също, че е налице неправилно прилагане на материалния закон. Подробни мотиви не са изложени. На тези основания се иска отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не е изпратило представители.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители. Постъпило е становище от Началника на ОО „Автомобилна администрация“ гр.Враца, съдържащо доводи в смисъл, че административните актове са издадени в съответствие с процедурните изисквания на ЗАНН и изложеното в тях напълно отговаря на изискванията за тяхното съдържание. По отношение на спора по същество, се посочва, че описаното нарушение се подкрепя по категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ЗАНН и е процесуално допустима.

          Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

На 28.08.2019 година служители на ОО „АА“ гр.Враца, след които свидетелят К.К., извършили комплексна проверка в офиса на „ДАНИ – РЕНИ И СИНОВЕ“ ЕООД в гр.Мездра, обхващаща периода 28.08.2018 година – 27.08.2019 година. Дружеството притежавало лиценз за превоз на товари в република България с №10461, валиден до 14.03.2026 година. За нуждите на дейността на юридическото лице се използвали товарни автомобили, както следва : „Волво“ кат.№ 3 с регистрационен номер ВР5039ВР; „Волво“ кат. №3 с регистрационен номер ВР0927СВ; „Щаер“ кат. №3 с регистрационен номер ВР6639АР и „Мерцедес“ кат. №3 с регистрационен номер ВР5009ВР, управлявани от водачите Даниел Аврамов, Веско Стойнов и Петко Петков. При прегледа на предоставената документация за проверявания период, контролните органи не открили тахографските листа на товарните автомобили. До края на проверката същите не били предоставени, като управителят на дружеството заявил, че се съхраняват в автомобилите, а не в офиса. Проверяващите не се приели тези доводи. За констатираното нарушение на дружеството – превозвач бил съставен АУАН от свидетеля К.. Резултатите от комплексната проверка били описани в констативен протокол.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля К.Д.К..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и в НП, и прецени наличната доказателствена маса, намира жалбата за основателна, но на други основания. Съображенията за това са следните:

В АУАН, съставен на дружеството-жалбоподател, е посочено, че същото, в качеството си на превозвач, не е осигурило съхранението на тахографските листа на 4 бр. товарни автомобили. Отбелязано е също, че превозвачът не е представил въпросните листа с обяснението, че се намират в автомобилите. Актосъставителят, а в последствие и наказващият орган са приели, че е налице нарушение на чл. 10 §5 б.“а“ /ii/ предл.1 от Регламент /ЕО/ №561/2006 година. Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета е влязъл в сила на 11.04.2007 година, с изключение на чл.10, пар.5, чл.26, пар.3 и 4 и чл.27, които влизат в сила на 1 май 2006 година. Регламентът има задължителен характер и по силата на чл.29 се прилага във всички държави – членки. В разпоредбата на чл.2 т.2 б”А” изрично е предвидено, че Регламентът се прилага, независимо от страната на регистрация на превозното средство, към автомобилен превоз, извършван изцяло в Общността. С текста на чл.104 ал.7 ЗАвПр е ангажирана отговорността на превозвач, който не съхранява (предл. 1) тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка (предл. 2) на контролните органи. По делото не се спори, че дружеството-жалбоподател е „превозвач” по смисъла на §1 т.5 от ЗАвПр, според който „превозвач” е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Съгласно чл.6 ал.1 от същия закон, обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. От показанията на свид. К. е видно, че дружеството – жалбоподател разполага с първия вид лиценз. Изхождайки от събраните доказателства и имайки предвид така очертаната правна рамка, настоящият състав приема, че обжалваното НП е издадено при неправилно прилагане на материалния закон. Според чл.10 §5 б.„а“ т.„ii“ от Регламент ЕО № 561/2006, транспортно предприятие („превозвач”), което използва превозни средства, които са снабдени със записващо оборудване, отговарящо на изискванията на приложение IБ към Регламент (ЕИО) № 3821/85 и което попада в обхвата на настоящия регламент, осигурява съхранението на всички записани данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача в продължение на най-малко 12 месеца след записването им и при поискване от страна на инспектор осигурява достъп до тези данни пряко или дистанционно от помещенията на предприятието. Съгласно чл.38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 год. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) №165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (Загл. изм. – ДВ, бр. 15 от 2016 г.), издадена от Министъра на транспорта /обн., ДВ, бр. 31 от 24.04.2009 г., изм. и доп., бр.33 от 26.04.2011 г., изм., бр. 15 от 23.02.2016 година/ превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни - за данните от картата на водача. Легално определение на понятието „извличане“ се съдържа в чл.2 т.2 б.„н“ от Регламент № 165/2014 год. на Европейския парламент от 04.02.2014 год. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и означава: копиране, заедно с електронния подпис, на част или на пълен набор от файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото устройство или в паметта на картата за тахограф, при условие че при този процес не се изменят или изтриват записани данни. В настоящият случай, от констативния протокол от проверката /л.4 т.13.6/ става ясно, че за четирите МПС информация от картата на водача и от паметта на тахографа няма, т.е. не са били налични никакви записи от дигиталните тахографи, които, съгласно представените документи, са закупени за всеки един от превозните средства. Изложеното до тук позволява да се направи извода, че превозвачът не е изпълнил задължението си да извлече всички данни от тахографа, за да възникне впоследствие за него задължение да ги съхрани. В документите по делото не се съдържа информация, от която да е видно, че извличане на данни въобще е имало. Подобни факти не се съобщават и от разпитания в хода на производството свидетел К.. Неизпълнение на задължението за извличане на данните от дигиталния тахограф е нарушение по чл.93г ал.2 ЗАП, а не по чл.10 §5 б.„а“ т.„ii“ от Регламент ЕО № 561/2006, поради което и настоящият състав намира, че макар и по принцип приложим, в конкретния случай Регламентът е неправилно приложен. По-съществено обаче се явява второто констатирано нарушение, а именно разминаване между нарушението, описано в АУАН и в НП, и приложимата санкционната норма. В обстоятелствената част на двата административни акта е посочено, че превозвачът „не е осигурил съхранението на тахографските листа“. Като част от фактическата обстановка е и констатацията, че превозвачът „не представя тахографски листа, твърди, че са в автомобилите.“ Санкционната разпоредба, послужила като основание за АНО да наложи имуществена санкция, е чл.104 ал.7 предл.1 ЗАвПр, предвиждаща наказание за превозвачи, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача. В предл.2 на същата разпоредба е ангажирана отговорността на превозвача, когато откаже да ги предостави за проверка. Имайки предвид изложеното по-горе, този състав приема, че в обстоятелствената част на АУАН и НП са изложени данни, описващи две нарушения, които подлежат на санкция по силата на различни законови разпоредби. Налагайки имуществена санкция по чл.104 ал.7 предл.1 ЗАвПр за деяние, по отношение на което същата е неприложима, АНО неправилно е приложил материалния закон. Това е така, тъй като с част от наличната фактология е обоснована първата форма на противоправно поведение, а именно „не е осигурил съхранение”, което предполага, че лицето има желание да представи записите, но същите обективно не са налични, а с друга част от фактите е описана друга форма на противоправно поведение – „отказ за представяне”, която предполага обективно наличие на записите, но нежелание от страна на превозвача да ги представи на контролните органи. Налице е смесване на две по същество различни хипотези, което е недопустимо и е довело до нарушаване правото на защита на дружеството – жалбоподател поради липса на яснота относно действителната вола на актосъставителя и АНО. По тези съображения съдът счита, че НП следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0000239/04.09.2019 година на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Враца, с което за нарушение на чл.10 §5 б.“а“ т.ii предл.1 от Регламент /ЕО/ №561/2006 година, на „ДАНИ – РЕНИ И СИНОВЕ“ ЕООД гр.Мездра е наложена, на основание чл.104 ал.7 предл.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

          РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Врачански административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението.

                                                            

                                                                               

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: