СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
15.11.17г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Г.И.
Разгледа
в съдебно заседание на 19.10.17г. /с участието на секретаря Д. Ц./ гражданско дело № 13547/15г. и констатира следното:
Предявен
е иск от Д.Р., Х.Л., П.П.,
Ц.П., Т.Л., Г.М., Х.Л., А.И., Л.В., П.К., И.С., З.Н., Г.С., Г.С., Е.И., Б.Д., С.И.,
С.И., Б.П., Л.К., И.С., К.А., Д.И., П.Х., С.К., Ц.Ц., В.Ц. против „Г.П.“ ООД с правно основание чл. 108
от ЗС за ревандикация на: поземлен имот с идентификатор 68134.4356.726, с площ
от 2 207 кв. м., находящ се в град София, р.н ********, при съседи – имоти
с идентификатори: 68134.4356.43, 68134.4356.727, 68134.4356.439, 68134.4356.44.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
С
влязъл в сила административен акт /Решение на ПК от 11.07.05г./ на ищците /в
качеството им на наследници – правоП.емници на И. С./ е възстановено правото на
собственост върху: нива от 2 207 кв. м., находяща се в границите на с.
Обеля, в местността Свлачище /описаният имот е идентичен с процесния; този факт
не е спорен по делото, а е и установен с приетата по делото техническа
експертиза/. Към момента – ответникът ползва част /в размер на 460 кв. м./ от
процесния терен и находящите се в тази част сгради /с идентификатори:
68134.4356.726.19 и 68134.4356.726.21/.
Искът
е основателен:
Ответникът
не оспорва правото на собственост на ищците върху процесния недвижим имот –
терен /това право е и надлежно удостоверено от събраният по делото – писмен,
гласен и експертен доказателствен материал, преценен в съвкупност/. Дружеството
не оспорва и обстоятелството /което също е установено по делото с описаният
доказателствен материал/, че ползва част от имота и находящите се в тази част две
сгради. Фирмата не заявява /не твърди наличие/ на основание /противопоставимо
на ищците/ да ползва съответната /горната/ част от процесния терен. Изброените
обстоятелства директно удостоверяват предпоставките на чл. 108 от ЗС /спрямо
земята/, поради което ревандикационният иск следва да бъде уважен по отношение
на терена.
Искът
следва да бъде уважен и спрямо процесните сгради:
В
тази част претенцията се явява основателна в хипотезата на чл. 92 от ЗС.
От
друга страна /досежно конкретните възражения на ответника/:
П.етата
по делото техническа експертиза /установява категорично, а такъв извод налага и
съдържанието на събраният по делото писмен доказателствен материал/, че
процесните сгради са били изградени от дружеството П. условията на чл. 120, ал.
4 от ППЗТСУ отм. /т.е. същите изначално са П.добили само „временен“ статут,
съответно впоследствие не са придобили т. нар. „постоянен устройствен статут“ –
по смисъла и при условията на пар. 17 от ЗУТ/. С оглед това /предвид
съдържанието на тези законови текстове, предвид правните последици, които
същите регламентират/ възраженията на дружеството /по чл. 79 от ЗС във връзка с
чл. 85 от ЗС и чл. 77 от ЗС, съответно чл. 55 от ЗС/ следва да се окачествят
като - неоснователни. На практика – законът допуска /пар. 17, ал. 2 от ЗУТ/
само при наличие на „постоянен устройствен статут“ - в полза на изградилия
сградите да бъде учредено право на строеж – по съответния формален законов ред /редакцията
на цитираните законови текстове изключва възможността правото на строеж да бъде
придобито по давност; в тази насока е например: Решение по г.д. № 3190 от 14г.
на ВКС ІІ г.о.; Определение по г.д. № 513 от 16г. на ВКС ІІІ г.о. и др./.
Именно този законов текст /от ЗУТ/ е приложим в случая /доколкото същият
препраща изрично към правилото на чл. 120 от ППЗТСУ – при условията на който
текст са били разрешени процесните строежи/, т.е. в случая не е приложима
хипотезата на пар. 16 от ЗУТ /доколкото изграждането на сградите не е било
незаконно, напротив – същите са били снабдени изначално с разрешения за
строеж/. С оглед това именно – представеният по делото акт за узаконяване от
26.06.03г. се явява неотносим към правните последици по пар. 17, ал. 2 от ЗУТ
/към възможността процесното право на строеж да бъде придобито от ответника –
чрез правна сделка или по давност/.
Възражението
за прихващане на дружеството обосновано с разпоредбите на чл. 71 от ЗС, чл. 72
от ЗС, чл. 73 от ЗС и чл. 74 от ЗС, съответно и възражението на ответника по чл.
298, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 72, ал. 3 от ЗС /за задържане на сградите до
заплащане на направените подобрения/ са заявени на практика евентуално /предвид
естеството си, предвид качеството си на „насрещни“ вземания/ на първоначално
предявения иск по чл. 59 от ЗЗД. Производството по делото обаче в тази част обаче
е прекратено с влязъл в сила съдебен акт /и поради това процесните евентуални
възражения не могат да бъдат разгледани по настоящото дело – в рамките на
производството по иска с правно основание чл. 108 от ЗС/. Независимо от това /в
същата връзка/:
Спорен
е /принципно/ въпросът - доколко съответните подобрения и разходи могат да се
претендират /предвид изричните редакции на пар. 17, ал. 1, изр. последно от ЗУТ
и чл. 120, ал. 4, изр. последно от ППЗТСУ отм./. Цитираният от ответника текст
на чл. 91 от ЗЗД е неприложим в процесната хипотеза /доколкото касае задържане
на движими вещи/.
С
оглед изложеното – искът следва да бъде уважен, съответно на ищците -присъдени
съдебни разноски при условията на чл. 78, ал. 1 от ЗЗД. На ответника не се
следват съдебни разноски /за производството по иска с правно основание чл. 108
от ЗС/ предвид изхода на спора в тази част.
Искането
на ответника по чл. 248 от ГПК е неоснователно:
В
процесната хипотеза /предвид пряката връзка между двете първоначално заявени
претенции: по чл. 108 от ЗС и по чл. 59 от ЗС/ на ответника се следва глобално
/общо/ присъждане на съдебни разноски и в хипотезата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, и
в хипотезата на чл. 78, ал. 4 от ГПК /за осъществена – една защита по всички
видове искове, а не за осъществена защита за всеки иск поотделно/. С оглед това
– във връзка с определението от 01.03.17г. /постановено в хипотезата на чл. 233
от ГПК/ на дружеството не се следват самостоятелни разноски /особено и предвид
факта, че тази претенция би се явила и неоснователна по същество – предвид
изложените по-горе съображения/.
Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Г.При“ ООД от
13.03.17г. по чл. 248 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 108 от ЗС на Д.В.Р. ЕГН **********, Х.Б.Л.
ЕГН **********, П.Н.П. ЕГН **********, Ц.Н.П. ЕГН **********, Т.В.Л. ЕГН **********,
Г.В.М. ЕГН **********, Х.В.Л. ЕГН **********, А.Л.И. ЕГН **********, Л.Л.В. ЕГН
**********, П.Б.К. ЕГН **********, И.Б.С. ЕГН **********, З.Б.Н. ЕГН **********,
Г.И.С. ЕГН **********, Г. И. С. ЕГН **********, Е.В.И. ЕГН **********, Б.С.Д.
ЕГН **********, С.С.И. ЕГН **********, С.С.И. ЕГН **********, Б.Д.П. ЕГН **********,
Л.Л.К. ЕГН **********, И.Г.С. ЕГН **********, К.Д.А. ЕГН **********, Д.Д.И. ЕГН
**********, П.А.Х. ЕГН **********, С.П.К. ЕГН **********, Ц.П.Ц. ЕГН **********,
В.П.Ц. ЕГН ********** против „Г.При“ ООД, че ищците са собственици на: поземлен имот с
идентификатор 68134.4356.726, с площ от 2 207 кв. м., находящ се в град
София, р.н ********, при съседи – имоти с идентификатори: 68134.4356.43, 68134.4356.727,
68134.4356.439, 68134.4356.44, заедно с находящите се в имота две сгради с
идентификатори 68134.4356.726.19 и 68134.4356.726.21
ОСЪЖДА „Г.П.“ ООД да предаде на Д.В.Р., Х.Б.Л.,
П.Н.П., Ц.Н.П., Т.В.Л., Г.В.М., Х.В.Л., А.Л.И., Л.Л.В., П.Б.К., И.Б.С., З.Б.Н.,
Г.И.С., Г. И. С., Е.В.И., Б.С.Д., С.С.И., С.С.И., Б.Д.П., Л.Л.К., И.Г.С., К.Д.А.,
Д.Д.И., П.А.Х., С.П.К., Ц.П.Ц., В.П.Ц. владението върху поземлен имот с
идентификатор 68134.4356.726, с площ от 2 207 кв. м., находящ се в град
София, р.н ********, при съседи – имоти с идентификатори: 68134.4356.43,
68134.4356.727, 68134.4356.439, 68134.4356.44, заедно с находящите се в имота
две сгради с идентификатори 68134.4356.726.19 и 68134.4356.726.21– на основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА „Г.П.“ ООД да плати на Д.В.Р., Х.Б.Л.,
П.Н.П., Ц.Н.П., Т.В.Л., Г.В.М., Х.В.Л., А.Л.И., Л.Л.В., П.Б.К., И.Б.С., З.Б.Н.,
Г.И.С., Г. И. С., Е.В.И., Б.С.Д., С.С.И., С.С.И., Б.Д.П., Л.Л.К., И.Г.С., К.Д.А.,
Д.Д.И., П.А.Х., С.П.К., Ц.П.Ц., В.П.Ц. – общо 4 063 лева съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: