Р Е Ш Е Н И Е
29.07.2021 год.
Номер 260073 Година 2021 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 01 (първи) юни Година 2021
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 224 по описа за 2019 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от П.С.П. с ЕГН **********,
с адрес *** срещу Наказателно постановление №26-28/26.06.2019 г., издадено от
Началник отдел РК-Централен Дунав гр.Русе към ГД“РК“ при ИАРА.
В жалбата се съдържат доводи за неправилност на
наказателното постановление като издадено при съществени процесуални нарушения
и при неправилно и необосновано прилагане на материалния закон. Твърди се че
нарушението е маловажен случай.
Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят,
редовно призован се явява лично и със защитник, който поддържа жалбата, сочи
гласни доказателства и моли наказателното постановление да бъде отменено
изцяло.
Въззиваемата страна не изпраща
представител в с.з., но вписмено становище по същество поддържа НП, като
правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено изцяло.
Съдът,
като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното: На 21.05.2019 г. след 23.00 часа св. Б.Г. –
служител в РУ-В.Преслав видял на брега на яз.*** в района на залива западно от с.***, общ.***,
обл.***, жалбоподателя и св. И.М. След като се приближил до тях установил, че и
двамата имат поставени въдици във водата. Тъй като св. Г. бил член на Централна
рибно-опазваща организация на яз.***, която оказва сътрудничество по опазване
на рибните ресурси на ИАРА, се представил на рибарите, указал им да останат на
място, да не прибират въдиците си и подал сигнал по телефона на св. П.П.
служител на ИАРА Отдел “РК-Централен Дунав“ - Шумен за нарушения на ЗРА. Служителите
на ИАРА – С.С. и П.П. посетили мястото и проверката започнала около 00.15 часа.
Жалбоподателят останал на място и оказал съдействие при проверката.
За установеното нарушение по чл.24, ал.5 от
ЗРА свидетелят С. съставил на жалбоподателя АУАН №В 0012249/21.05.2019 г. Въз
основа на съставеният акт било издадено обжалваното Наказателно
постановление №26-28/26.06.2019 г., от Началник отдел РК - Централен Дунав гр. Русе към ГД “РК“ при ИАРА, с което за извършено административно нарушение по чл.24,
ал.5 от ЗРА, а именно извършва любителски риболов през тъмната част на
денонощието и на основание чл.66, ал.3 от ЗРА на жалбоподателя било наложено
административно наказание “глоба” в размер на 400.00 лв.
Горната
фактическа обстановка съдът, счита установена от показанията на разпитаните по
делото свидетели и писмените доказателства.
Показанията
на разпитаните като свидетели служителя на ИАРА С.С. и Б.Г., показанията са
последователни и взаимно допълващи се, не са налице противоречия между тях,
поради което съдът ги възприема изцяло. Подкрепят се и от събраните писмени
доказателства. Същите са незаинтересовани от изхода на делото.
Показанията
на св. И.М. също подкрепят кредитираните свидетелски показания, макар
свидетелят да прави изводи в своя изгода от изложеното.
При
така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно
входящия номер в деловодството на административнонаказващия орган).
Относно
основателността на жалбата:
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
административно наказателно-процесуалните правила.
АУАН и НП съдържат изискуемите
реквизити, нарушението е описано пълно, посочени са нарушената и санкционната
норма, индивидуализиран е нарушителя. Не е нарушено правото на защита на
жалбоподателя и същият е разбрал за какво точно нарушение е санкциониран още
към момента на съставяне на АУАН, като както се установи и в съдебно своевременно
е организирал и защитата си срещу обжалваното НП.
АУАН и НП са издадени от
компетентни органи по смисъла на чл.91 от ЗРА и съгласно Заповед №РД 09-25/21.01.2014
г. на министъра на ЗХ.
В АУАН и НП са посочени времето и мястото на
осъществяване на нарушението, за които обстоятелства писмените документи кореспондират,
както помежду си, така и с показанията на свидетелите, поради което съдът
намира че възраженията на защитата в тази насока са неоснователни. Извършена е
проверка от административнонаказващия орган въз основа на направеното писмено
възражение след съставяне на АУАН и има произнасяне по възражението с
обжалваното НП.
Същевременно
както АУАН, така издаденото въз основа на него НП, съдържат всички необходими
реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП нарушението е
описано подробно от фактическа страна, като с НП същото е подведено и под
съответната правна норма, а именно разпоредбата на чл. 24, ал. 5 ЗРА,
предвиждаща забраната за извършване на любителски риболов през тъмната част от
денонощието, която забрана е регламентирана чрез формулиране на позитивното
правило за поведение, а именно, че любителският риболов е разрешен само през
светлата част на денонощието.
Твърдението
на жалбоподателя, че не е извършвал любителски риболов в тъмната част от
денонощието не се подкрепя от материалите по делото, включително и от соченото
в подкрепа на него доказателство-показанията на св.Мехмед. Свидетелят заявява,
че са били поставени в работно положение въдици на жалбоподателя във водата,
след 21.30 часа до идването на св. Б.Г.. Ноторно известно е че в 22.00 часа и
след този час на процесната датата слънцето е залязло, т.е е в тъмната част от
денонощието.
Съобразявайки изложената фактическа
обстановка, съдът намира, че по делото по безспорен и несъмнен начин е доказано
извършването от жалбоподателя на административно нарушение по смисъла на чл.
24, ал. 5 ЗРА, за което му е наложено административно наказание на основание чл. 66, ал. 3 ЗРА. По категоричен начин е
установено, че жалбоподателя, който е притежавал редовен риболовен билет и е
бил запознат със законодателството, касаещо извършването на любителски риболов
е извършвал риболов с риболовни уреди-въдици, поставена във водата в работно
положение и под негов контрол, във водоема яз. „***“ през тъмната част на
денонощието на 21.05.2019 г. Нарушението на разпоредбата на чл. 24, а. 5 от ЗРА,
разписваща позитивното правило за поведение, е формално такова, доколкото
законът не свързва извършването нарушението с настъпване на допълнителни вредни
последици, каквито биха били налице, в случай че е била уловена и риба. Легална
дефиниция на понятието „работно положение на риболовните уреди“ се съдържа в §
2, т. 36 от ЗМПВВППРБ, съгласно която това е
„състояние, в което риболовните уреди (какъвто несъмнено е и въдицата) са
потопени във водата или не са сгънати, покрити, поставени в подходяща опаковка
или в такъв вид са прибрани в багажно (товарно) складово помещение, отделение
на сухоземно транспортно средство или кораб. В случай че риболовен уред се
състои от няколко части, той е в работно положение, ако не е разглобен и
частите му не са прибрани поотделно по описания по-горе ред“. Макар и
посочената разпоредба да се съдържа в закон, различен от ЗРА, несъмнено е, че
посочената легална дефиниция е относима и към извършването на любителски
риболов
Твърдението на
жалбоподателя, че не е извършвал любителски риболов в тъмната част от
денонощието не се подкрепя от материалите по делото, включително и от соченото
в подкрепа на него доказателство-показанията на св.М..
Всички релевантни за съставомерността на деянието факти и
обстоятелства, от значение за неговата индивидуализация и правна квалификация,
са установени и посочени в наказателното постановление. Ангажирането
отговорността на И.М. за извършеното от него нарушение по чл. 24, ал. 5 ЗРА е фактически, правно и
доказателствено обосновано, поради което съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е издадено в съответствие с приложимия материален
закон.
По отношение на последното възражение на жалбоподателя,
че извършеното от него нарушение попада под приложното поле на маловажния
случай, съдът намира същото за неоснователно. За
да се квалифицира едно нарушение като „маловажно”, следва да са налице редица
обстоятелства, анализът на които да налага извод, че деецът и поведението му
разкриват по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с останалите
нарушения от този вид, при което и санкция, определена в законовия й минимум,
се явява прекомерна. В настоящия случай съдът намира, че по делото не се установяват
обстоятелства, от които да се налага извод за по-ниска степен на обществена
опасност на деянието в сравнение с деяния от същия вид. Касае за извършване на
риболов в тъмната част от денонощието, което поведение е било санкционирано с
глоба в минимален размер. Обстоятелството, че това е първо нарушение на
жалбоподателя само по себе си не би могло да обоснове приложението на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като същото е било отчетено от
административнонаказващия орган при определяне на съответната санкция. Както
вече беше посочено, касае се до формално нарушение, което законът не свързва с
настъпване на допълнителни вредни последици, които биха могли да бъдат отчитани
единствено на плоскостта на отегчаващите отговорността обстоятелства. Когато
законодателят забранява определено поведение, без да се интересува от
настъпилия резултат, се цели именно превенция на настъпването на по-тежки
последици, като за да се счете, че същото представлява „маловажен случай“ е
необходимо да са налице такива обстоятелства, които да водят до извод, че
санкционирането на дееца дори с глоба в минимален размер би се явило
неоправдано, а такива обстоятелства по делото не са налице. При това положение съдът счита, че извършеното
нарушение не представлява „маловажен случай”
по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това правилно
административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл.
28 ЗАНН.
Несъобразяването с позитивното правило
за поведение любителският риболов да се извършва само в светлата част на
денонощието е санкционирано в разпоредбата на чл. 66, ал. 3 ЗРА, като за същото
законодателят, към момента на извършване на нарушението, е предвидил наказание
глоба в размер от 400 лв. до 650 лв. На жалбоподателя е наложена глоба в
минимален размер, с оглед което и предвид забраната за влошаване положението
му, обсъждането на въпроса за нейната справедливост е
безпредметно.
Ето защо,
съдът счита че процесното Наказателно постановление №26-28/26.06.2019г.,, издадено от Началник отдел
РК - Централен Дунав гр. Русе към ГД “РК“ при ИАРА е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №26-28/26.06.2019 г., издадено от Началник отдел РК - Централен Дунав гр. Русе към ГД “РК“ при ИАРА, с което на П.С.П. с ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 24, ал. 5 от ЗРА и на основание чл. 66,
ал. 3 от ЗРА е наложено административно наказание “глоба” в размер на 400.00
лв. /четиристотин лева/.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен съдия: