РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Павликени , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ в публично заседание на
десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Боряна Д. Николова
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Административно
наказателно дело № 20204140200416 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалба по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Жалбоподателят – Е.Х.П., ЕГН ********** от гр. П., ул. *** обжалва
Наказателно постановление № 20-0311-000670 от 07.12.2020 г. на Началник
РУ-Павликени, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал.1, т. 2 от
ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. ПР. 1,2 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от
ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба” в размер на общо
1020 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, както и са му
отнети 10 контролни точки съгласно Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и
условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение (Загл. изм. ДВ, бр. 26/2018 г., в сила от 23.03.2018 г.). Навежда в
жалбата си и в с.з., чрез защитника си подробни съображения за
незаконосъобразност на същото и моли съда да го отмени. Търси разноски.
Въззиваемата страна – становище по жалбата не ангажира, спори
размера на претендираните разноски.
Павликенският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното към делото наказателно постановление на
жалбоподателя са наложени три административни наказания „Глоба” в общ
размер на 1020 лева, наказание лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца и са му отнети 10 контролни точки съгласно Наредба № Iз-
1
2539/17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение (Наредбата) за това, че „на 25.11.2020
година в 01:12 часа в гр. П. на ул. „Ат.Х.“ – на кръстовището с ул. „П.“ в
посока центъра на града управлява л.а. „Фолксваген Пасат“ с регистрационен
№ ***, собственост на И. Н. Н. под въздействието на алкохол - с
концентрация на алкохол в кръвта 0.94 промила измерена в издишания от
него въздух с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“ с № ***
показана на водача. Издаден талон за медицинско изследване номер ***.
Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Alkotest
7410+ с фабр. № ***, като уреда отчита 0.94 промила алкохол, с което е
извършил:
1) УПРАВЛЯВА МПС, ТРАМВАЙ ИЛИ САМОХОДНА МАШИНА С
КОНЦЕНТРАЦИЯ НА АЛКОХОЛ В KРЪВТА НАД 0.8 НА ХИЛЯДА ДО 1.2
НА ХИЛЯДА ВКЛЮЧИТЕЛНО, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП;
2) НЕ НОСИ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МПС ОТ
СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ И КОНТРОЛЕН ТАЛОН КЪМ СУМПС ОТ
СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ, с което виновно е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП и
3) НЕ НОСИ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС, КОЕТО
УПРАВЛЯВА, с което виновно е нарушил чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.“
От фактическа страна по делото е установено, че на процесната дата и
място на жалбоподателя била извършена проверка, но доколкото са оспорени
резултатите и начина на извършването , при наличието на диаметрално
противоположни свидетелски показания и доколкото изготвеният при
проверката аудиовидеозапис е унищожен в нарушение на чл. 11, ал. 1, 2 и 3 от
МЗ № 8121з-727/14.07.2020 година, то начина на провеждането и
резултатите от нея не се явяват безспорно установени, като съображенията за
това са следните:
Вмененото нарушение се сочи да е извършено и съответно заснето на
25.11.2020 година, АУАН е съставен на същата дата, а НП е издадено на
07.12.2020 година и съответно връчено на 09.12.2020 година – разписката,
оформена на гърба на НП.
Жалбата, видно от отбелязването, е заведена в РУ-Павликени на
16.12.2020 година – много преди изтичането на 30-дневния срок за
съхранение на записите от проверки по реда на МЗ № 8121з-727/14.07.2020
година. Още в жалбата е заявено искане за предоставяне на записа и
следователно за АНО е било известно, че по силата на цитираната Заповед
изготвения при процесната проверка запис подлежи на съхранение в срок от
две години – здоколкото е налично висящо административнонаказателно
приозводство. От изисканата справка от МВР, Дирекция „Вътрешна
сигурност“ – приложена по делото се установи, че това не е сторено и записът
в нарушение на правилата е унищожен, с което пък е лишен жалбоподателят
да докаже твърденията си.
От друга страна от свидетелските показания на актосъставителя и
свидетелите се установява, че вписания като свидетел по акта – свидетелят
А.А. не е очевидец на извършването или установяването на нарушението, тъй
като сам признава да не е присъствал на проверката. Съгласно разпоредбата
2
на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение
следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при
извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива
свидетели – очевидци, актът следва да бъде съставен в присъствието на други
двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при
съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото
нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал. 4 от
ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните
адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да
подпише акта. При съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН. Тъй като в случая посоченият свидетел по акта не е очевидец
на нарушението, респективно установяването му и следователно
актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама свидетели,
което обстоятелство изрично е следвало да се отбележи в акта. Това не е
сторено – при това ведно от свидетелските показания за това не е
съществувала никаква пречка – АУАН е съставен пред РУ и са били на
разположение/присъствали поне четири лица.
При така установената фактическа обстановка, е налице хипотезата на
липса на втори свидетел в АУАН, което се явява съществено нарушение на
административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП,
като незаконосъобразно. Освен това, тъй като Актът за установяване на
административно нарушение не е съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и
ЗАНН, то той по аргумент от противното няма доказателствената сила по чл.
189, ал. 2 от ЗДвП.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
Жабата е подадена в законоустановения 7-дневен срок – изложеното по-
горе и от засегнатото от последиците на НП лице, поради което се явява
процесуално допустима.
Не е спорна установява се компетентността на АНО и
актосъставителя – приложените Заповеди.
Съдът констатира при извършената от него служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление наличието на съществени
процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление,
обуславящи се в неспазване на императивните изисквания на нормите на
ЗАНН, а именно:
На първо място посоченото по-горе относно начина на съставяне на
АУАН.
Другото съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до
незаконосъобразност на наказателното постановление и неговата отмяна,
само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество,
е че с обжалваното НП са наложени санции за нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Видно от процесния АУАН в същия
актосъставителят не е вписал жалбоподателят да не носи свидетелство за
правоуправление, контролен талон към него и свидетелство за регистрация на
лекия автомобил.
С оглед горепосоченото, съществено е нарушено правото на защита на
жалбоподателя, тъй като той на практика е лишен от възможността да докаже
твърденията си, при което единствения възможен извод е, че същият се явява
наказан за неизвършени от него нарушения.
3
При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид размера му претендираното възнаграждението не подлежи на
намаляване.
Водим от изложеното, настоящият състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 20-0311-000670 от
07.12.2020 г. на Началник РУ-Павликени, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР - Велико Търново да заплати на Е.Х.П., ЕГН
********** от гр. П., ул.*** сумата от 300 (триста) лева – разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд, гр. Велико Търново
по реда на АПК.
Вярно с оригинала!
БН
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4