Решение по дело №14937/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261821
Дата: 2 юни 2021 г. (в сила от 10 юли 2021 г.)
Съдия: Марина Юлиянова Георгиева
Дело: 20203110114937
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р   E  Ш   Е   Н   И   Е

 

№ ……………./02.06.2021 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 48 състав, в публично заседание на дванадесети май две хиляди и двадесет и първа година в състав

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА

 

при участието на секретаря Антоанета Атанасова разгледа докладваното от съдията гр.д. 14937/2020 г.

Производството по делото е образувано по предявени от М.С.А., ЕГН **********, адрес: *** и от В.А.К., ЕГН **********, адрес: *** срещу З.Л.И. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество да заплати на всяка от тях сумата в размер на по 448,85 лева /след извършено изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща  обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на лайсна задна дясна в броня, лайсна средна в задна броня, облицовка задна броня, задна броня горна част, престилка задна, стоп десен, панел заден десен, лайсна средна никел броня задна облицовка и лайсна дясна никел броня задна облицовка, на собственият ни л.а. марка „Мерцедес Ц 270 ЦДИ", с per. № ТХ 5683 АН, причинени в резултат на реализирано на 04.08.2020г. ПТП в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „Опел Корса", с per. № EH 4450 ВХ, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -20.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

В депозираната искова молба ищците твърдят, че на 04.08.2020 г., около 16.20 часа, в гр. Варна, по бул. „Васил Левски", собственият на ищците л.а. „Мерцедес Ц 270 ЦДИ", с per. № ТХ 5683 АН, е бил блъснат отзад от л.а. „Опел Корса", с per. № EH 4450 ВХ, управляван от М.К.. Пътно транспортното произшествие настъпило при следните обстоятелства: На 04.08.2020г., около 16.20 часа, в гр. Варна, В.А.К., управлявайки л.а. „Мерцедес Ц 270 ЦДИ", с per. № ТХ 5683 АН се движи по бул. „Васил Левски", посока от кв.Чайка към кв.Левски. Преди автомивка „Арена", изведнъж автомобилът на В.К. изгаснал. В. веднага отбила автомобила в най-крайната дясна лента и спряла. Пуснала аварийните светлини и се опитала да запали автомобила. Докато се опитвала да запали автомобила, изведнъж почувствала силен удар отзад. Веднага излязла от автомобила и установила, че е блъсната от л.а. „Опел Корса", с per. № EH 4450 ВХ, управляван от М.Каратанчева. За настъпилото ПТП двамата водачи попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен за настъпилото произшествие посочили М.К., управлявала л.а. марка „Опел Корса", с per. № EH 4450 ВХ. Ищците твърдят, че лекият автомобил управляван от виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания „Лев Инс" АД, със срок на действие 23.12.2019г. - 22.12.2020г., която полица е действаща към датата на ПТП. На 05.08.2020г. уведомили застрахователя, като същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис - заключение по щета № 0003-5000-20-450631. В описа като увредени детайли са описани: лайсна задна дясна в броня, лайсна средна в задна броня, облицовка задна броня, задна броня горна част. Наложило се допълнителен оглед след разоборудване на автомобила. На 25.08.2020г. е извършен втори оглед и в описа като увредени детайли са описани: престилка задна, стоп десен, панел заден десен, лайсна средна никел броня задна облицовка и лайсна дясна никел броня задна облицовка. Твърди се, че като застрахователно обезщетение ищците получили по 145.00 лв., или общо сумата в размер на 290.00 лв. Ищците считат изплатеното обезщетение за много малко и, че не може да покрие щетите, поради което е извършено проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще струва ремонта на автомобила. От така направеното проучване е установено, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 1 232.56 лв. Поради което предявяват претенциите си по исков ред. Претендират разноски.

В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Оспорва претенцията по размер. Моли съдът да отхвърли  изцяло предявения иск за имуществени вреди като неоснователен. Алтернативно моли да се намалят  присъдените обезщетения. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение.Претендира разноски.

            С оглед приетите по делото доказателства и относимите правни разпоредби, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

            Разпоредбата на  чл. 432 от КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност". Същата обезпечава неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните материални предпоставки (юридически факти): наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно размер на разходите нужни за тяхното отстраняване. В доказателствена тежест на ответника е да установи наведените от него положителни правоизключващи отговорността му възражения по иска както и че е заплатил дължимото обезщетение.

Като писмено доказателство по делото е прието свидетелство за регистрация част 1, издадено от МВР, от което се установява, че собственици на лек автомобил „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ с рег. № ТХ 5683 АН са М.С.А. и В.А.К..

            От констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 04.08.2020 г. се установява, че управляваният от М.К.л.а. „Опел Корса“ с рег. № ЕН 4450 ВХ удря в задната част управляваното от В.К. превозно средство л.а. „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ с рег. № ТХ 5683 АН на бул. „Васил Левски“ в град Варна. От същият е видно, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач М.К., валидна към датата на ПТП при ответното дружество. Посочено е, че вина за настъпилото ПТП има водачът на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ЕН 4450 ВХ.

            От опис заключение № L0000106415/05.08.2020 г., изготвено от З. „Л.И.“ АД и № L0000111879/25.08.2020 г., изготвено от З. „Л.И.“ АД се установява, че увредените детайли по собствения на ищците автомобил са следните – лайсна задна дясна броня; лайсна средна в задна броня; облицовка задна броня и задна броня горна част; престилка задна; стоп десен; панел заден десен; лайсна средна никел броня задна облицовка и лайсна дясна никел броня задна облицовка.

            С определението за насрочване съдът е задължил ответната страна да представи намиращи се у него документи – копие от застрахователната полица по отношение на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ЕН 4450 ВХ, както и уведомление за настъпило застрахователно събитие и изготвен снимков материал в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение. Съдът е предупредил страната и за неблагоприятните последици, които ще настъпят при неизпълнение на указанията на съда по реда на чл. 161 ГПК. Нито в указания срок, нито в първото по делото заседание са представени гареописаните писмени доказателства, поради което съдът следва да приеме на основание чл. 161 ГПК, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата 04.08.2020 г. по отношение на л.а. „Опел Корса“ с рег. № ЕН 4450 ВХ, както и че на 05.08.2020 г. ответникът е уведомен за настъпилото застрахователно събитие.   

От приетата по делото САТЕ, която съдът цени като компетентно изготвена се установява, че увредените детайли по процесното МПС са лайсна задна дясна в броня, лайсна средна в задна броня, облицовка задна броня, задна броня горна част, престилка задна, стоп десен, панел /калник/ заден десен, лайсна средна никел броня задна облицовка, лайсна дясна никел броня задна облицовка. В заключението е посочено, че общата стойност на частите по средно пазарни цени за нови части към датата на ПТП като при изчисляването на средната пазарна цена на труда се използва средно пазарната цена предлагана в сервизи отговарящи на изискванията на ISO и такива неотговарящи на изискванията на ISO възлиза на 1067,46 лева. Посочено е, че уврежданията по л.а. „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ с рег. № ТХ 5683 АН е възможно да са настъпили по степен и вид от настъпилото ПТП. Отразено е, че реалният възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е пряк контакт между две превозни средства, движещи се в една посока едно зад друга като задното застига и удря спрялото пред него превозно средство. В съдебно заседание вещото уточнява, че е допуснал техническа грешка като общата стойност на ремонта за материали и труд възлиза на 1187,70 лева

От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства се установява, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата на ПТП, сключена между делинквента на ПТП, настъпило на 04.08.2020 г., а именно управляващия л.а. „Опел Корса“ с рег. № ЕН 4450 ВХ и ответното дружество. Доказва се, че на 04.08.2020 г. е констатирано настъпило застрахователно събитие, изразяващо се в ПТП предизвикано виновно от управляващия л.а. „Опел Корса“ с рег. № ЕН 4450 ВХ, управляван от М.К.. Срокът на действие на договора за застраховка покрива настъпилото застрахователно събитие. От заключението на назначената в настоящото производство САТЕ, което съдът цени като компетентно изготвено се установява, че настъпилите увреждания по процесния автомобил са получени при пряк контакт между две превозни средства, движещи се в една посока в град Варна по бул. „Васил Левски“, едно зад друго като задното превозно средство л.а. „Опел Корса“ с рег. № ЕН 4450 ВХ застига и удря спрялото пред него превозно средство л.а. „Мерцедес Ц 270 ЦДИ“ с рег. № ТХ 5683 АН. От гореизложеното следва изводът, че в резултат на събитието ищецът е претърпял твърдените имуществени вреди по вид както и че същите се намират в причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и в частност заключение по САТЕ и на писменото доказателство - опис на щетите опис заключение № L0000106415/05.08.2020 г., изготвено от З. „Л.И.“ АД и № L0000111879/25.08.2020 г., изготвено от З. „Л.И.“ АД следва, че увредените детайли, който подлежат на обезщетяване в резултат на настъпилото застрахователно събитие от 04.08.2020 г. са следните – лайсна задна дясна броня; лайсна средна в задна броня; облицовка задна броня и задна броня горна част; престилка задна; стоп десен; панел заден десен; лайсна средна никел броня задна облицовка и лайсна дясна никел броня задна облицовка.

От събраните в настоящото производство писмени доказателства и приетата и приобщена към доказателствения материал съдебно автотехническа експертиза, последната неоспорена от страните в производството досежно установения механизъм на настъпване на ПТП, съдът приема за доказани следните обстоятелства: че е налице настъпило застрахователно събитие на 04.08.2020 г., изразяващо се в реализиране на процесното ПТП, виновността на деликвента и наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и ответното дружество към момента на произшествието, както и вида на настъпилите вреди по увреденото МПС, които се намират в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП. Освен това виновността на водача на л.а. „Опел Корса“ се доказва и от приетия като писмено доказателство констативен протокол, който не е оспорен от страна на ответника. По смисъла на разпоредбите на чл. 179, ал. 1 ГПК протоколът за ПТП е официален документ и съставлява доказателство за изявленията пред органа на МВР и за извършените от него и пред него действия. Ответникът, на който се противопоставя този протокол, може на основание чл. 193 ГПК в срока за отговор на исковата молба, да оспори истинността му, като заяви, че той е неавтентичен или че е неверен. В случай, че не го направи той губи възможността да стори това по-късно, аргумент от чл. 133 ГПК. Такова оспорване от страна на ответника в настоящото производство не е направено. Поради обстоятелството, че не е оспорена материалната доказателствена стойност на протокола за ПТП, същата не е оборена, тя следва да бъде зачетена. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение №  24 от 10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г. на Върховен касационен съд, решение № 85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., в решение № 711/22.10.2008 г. по т.д.№ 395/2008 г., решение № 98 от 25.06.2012 г. по търг. д. № 750/2011 г. на Върховен касационен съд и др.

Разпоредбата на чл. 493, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането застрахователят покрива отговорността на застрахования за причинените вреди на чуждо имущество. Спорният въпрос в настоящото производство е относно обема на отговорността на застрахователя. Щетата съответства на разходите, необходими за възстановяване на увреденото имущество, по средни пазани цени - тоест по цените, за които вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество или увреденото такова да се отремонтира до състоянието му при събитието. Смисълът е да бъде реализирана обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му, вследствие на настъпилия застрахователен риск, но същевременно да не се достигне и до необосновано увеличаване на правната му сфера. В този смисъл решение № 209/30.01.2012г по т.д. № 1069/2010 г. на 2-ро ТО на ВКС.

По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но относими и след приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.

За възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ. На увредения се дължи обезщетение, определено по средни пазарни цени за такива по вид, година на производство и характеристики нови оригинални или алтернативни части, които имат същото или подобно качество с това на съответно увредените части на колата, в състоянието й към инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими сервиза. Само така ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на правоимащия.

В настоящия случай от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и заключението на САТЕ, което съдът цени като компетентно изготвено се установява, че общата стойност на увредените детайли на автомобила като обща сума и като се вземе предвид стойността на ремонта по средни пазарни цени на труда в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество ISO и такива, които не притежават сертификат за качество, възлиза на 1187,70 лева. От тази сума следва да се приспадне заплатената сума на ищците от страна на ответника в размер на 290 лева или по 145 лева за всяка, който неизгоден факт се признава от самите ищците. С оглед гореизложеното следва, че дължимото обезщетение възлиза на 897,70. Предвид обстоятелството, че процесният автомобил е съсобствен между ищците при равни квоти, доколкото не се твърди друго, следва изводът, че дължимото на всеки от ищците обезщетение възлиза на 448,85 лева.

С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че предявените искови претнции се явяват основателни и доказани, поради което подлежат на уважаване.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски имат ищците, които претендират сумата от 100 лева, заплатена държавна такса /по 50 лева за всяка/; 200 лева – депозит вещо лице /по 100 лева внесени от всяка/ и 720 лева– адвокатско възнаграждение /по 360 лева с ДДС заплатени от всяка от тях/. По делото се съдържат доказателства за извършените разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, поради което съдът дължи произнасяне по същото. На основание чл. 7, ал.2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се установява, че претендираното възнаграждение е в минималните размери, поради което възражението следва да бъде оставено без уважение. В тежест на ответника следва да се възложи да заплати на всяка от ищците сумата от по 510 лева, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.С.А., ЕГН **********, адрес: *** и на В.А.К., ЕГН **********, адрес: *** сумата в размер на по 448,85 лева /след извършено изменение по реда на чл. 214 ГПК/ на всяка от тях, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на лайсна задна дясна в броня, лайсна средна в задна броня, облицовка задна броня, задна броня горна част, престилка задна, стоп десен, панел заден десен, лайсна средна никел броня задна облицовка и лайсна дясна никел броня задна облицовка, на собственият им л.а. марка „Мерцедес Ц 270 ЦДИ", с per. № ТХ 5683 АН, причинени в резултат на реализирано на 04.08.2020г. ПТП в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. „Опел Корса", с per. № EH 4450 ВХ, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -20.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ

 

ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.С.А., ЕГН **********, адрес: *** и на В.А.К., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от по 510 лева за всяка от тях, представляваща сторени в настоящото производство разноски, на основание чл. 78 ГПК

 

УКАЗВА на З.Л.И. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, че може  да заплати присъдените в полза на М.С.А., ЕГН **********, адрес: *** и на В.А.К., ЕГН **********, адрес: *** суми чрез пощенски запис

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд, град Варна

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: