МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано въз основа на тъжба, подадена от Б.М.П.
*** против Д.П. ***.В същата тъжителката
развива оплаквания за извършено спрямо нея престъпление, преследвано по частен
път – причинена лека телесна повреда.В тъжбата е формулирано искане подсъдимият
П. да бъде признат за виновен в това, че на 15.10.2019
г., в гр.Севлиево, на ул.“Б.“ в близост до № **, чрез нанасяне на удар с ръка
по тялото причинил на П. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1
от НК.
По направено в тъжбата искане съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск, предявен от тъжителката Б.М.П. -
конституирана в процеса като граждански ищец - против подсъдимия Д.П.П., с
който се претендира присъждане на обезщетение за причинени от престъплението по
чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на сумата от 2000.00лв., ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, като
се претендират и разноските по делото.
В хода на съдебните прения тъжбата се поддържа от повереника на тъжителката,
който настоява подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за престъпление
по чл.130, ал.1 от НК, като му се наложи подходящо наказание, предвидено в
закона, а гражданският иск да бъде уважен изцяло и в пълен размер, като бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание подсъдимият Д.П.П.
заявява, че е получил препис от тъжбата в законоустановения срок и, че разбира
обвинението, което му е повдигнато.Дава обяснения по повдигнатото му обвинение,
като не се признава за виновен и твърди, че на въпросната дата действително
имало спречкване между него и тъжителката, но то било словесно, по никакъв
начин не е упражнявал спрямо нея физическо насилие под каквато и да било форма,
дори напротив бил блъснат от нея.В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия
пледира за постановяване на присъда, с която да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение във връзка с което се развиват различни
съображения, които ще бъдат обсъдени от съда по-надолу в мотивите му.По
отношение на гражданският иск се изразява становище, че следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
От обясненията на подсъдимия Д.П.П., показанията на свидетелите В.В.Л., М.Г.М., С.Б.М., П.К.П. и И. П.П. и от останалите
доказателства, събрани по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.П.П. притежавал къща, която се
намирала на ул.„Б.“ № ** в гр.Севлиево.В близост до нея се намирал магазин за
авточасти и принадлежности, в който работела тъжителката Б.М.П..През месец октомври 2019
г., в близост до оградата на имота на подс.П. и магазина, били поставени три
цистерни.Върху тях имало дървени талпи.Подс.П. на няколко пъти премахвал тези,
които се намирали в близост до оградата му, тъй като смятал, че това е
предпоставка, използвайки ги, крадци да навлязат в дворното му
място.Премествайки същите смятал, че ще покаже на този, който ги е поставил, че
мястото им не е там.На 15.10.2019 г., около обяд, подс.П. се прибрал в дома си
и забелязал, че въпросните цистерни отново са на местата, от където ги бил
преместил.Отново ги преместил настрани от оградата си.Шумът от местенето бил
чут от тъжителката П., която работела в магазинчето, поради което тя излязла
отвън на улицата.Между нея и подс.П. започнали словесен спор, който прераснал в
пререкания.Междувременно спорът бил чут от майката на тъжителката – свид.В.Л.,
която в този момент била в двора на къщата си, находяща се в близост до мястото
на случващото се.В този момент в близост до магазина спрял свид.С.М..Последният
не познавал тъжителката и подсъдимият, и бил тръгнал към магазина в който
работи първата от тях.Слизайки от автомобила си забелязал словесният спор между
тъжителката и подс.П..Малко след това подс.П. нанесъл удар с ръка на
тъжителката в областта на дясното рамо, откъм гърба.Това било забелязано от
свид.Л. и свид.М., при което последният се намесил, заставайки между
тъжителката и подс.П..Последният си заминал, а свид.М. последвал тъжителката в
магазина, за да се убеди в какво здравословно състояние е тя.Междувременно
дошли и нейната майка – свид.Л., която се притеснила за състоянието на дъщеря
си.Същевременно в РУ на МВР бил подаден сигнал за случилото се и от
оперативно-дежурната част на управлението бил изпратен полицейски екип, в
състава на който бил и свид.М.Г.М..След като посетили мястото на случилото се,
от страна на полицейските служители били изготвени Разпореждания на полицейски
орган по ЗМВР както на тъжителката, така и на подс.П..На следващият ден –
16.10.2019 г. тъжителката била прегледана от съдебен лекар, за което й било
издадено Съдебно-медицинско удостоверение № 154/2019 г.
По искане на тъжителката съдът допусна
извършването на съдебно-медицинска експертиза, която не бе оспорена от страните
и съдът прие за правилна и законосъобразна.Съгласно заключението на вещото лице
д-р Я.К., на 15.10.2019 г. Б.М.П. е получила следните увреждания – контузия на
дясното рамо – задна повърхност, с леко кръвонасядане и силна болезненост в
същата област, с наличие на оток в подкожната мускулатура и данни за малък
подкожен хематом.Субективно има изразен болков синдром, с промяна в
подвижността на дясната ръка, болки в гръдния кош вдясно при дълбоко
вдишване.Няма данни да са извършвани допълнителни излесладвия и лечение.Вещото
лице дава заключение, че получените увреждания са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК/, с вероятен период на възстановяване около
7-10.По механизъм подобно увреждане се получава при удар с или върху твърд тъп
предмет.Възможно е да се получи по описания от пострадалата и свид.Л. начин –
при удар с юмрук по задната повърхност на рамото.Гореописаното увреждане е
съпроводено с локална болезненост и болки при движение, като възстановителният
период за меките тъкани е както е посочено по-горе – около 7-10 дни.Тъй като не
са извършвани консултации със специалист и други изследвания, не може да се
твърди усложнение или друго увреждане, което да бъде обективно основание за
приемане на по-дълъг период.
В съдебните
прения защитникът на подсъдимия излага доводи, че деянието не е доказано по
безспорен и несъмнен начин, поради което отправя молба към съда да го признае
за невинен и оправдае по повдигнатото му с тъжбата обвинение, като същевременно
отхвърли предявения граждански иск като неоснователен и недоказан.Твърди се, че
деянието не било доказано и от субективна страна, поради което било
несъставомерно.
Съдът не
споделя тези доводи.По делото по безспорен и несъмнен начин бе установено, че
на посочената в тъжбата дата подс.П. е нанесъл на тъжителката удар с юмрук в областта
на дясното рамо, отзад, в следствие на което й причинил телесни увреждания.Това
се установява по категоричен и несъмнен начин от показанията на свидетелите В.В.Л.,
С.Б.М., М.Г.М. и П.К.П., както и от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-медицинска експертиза.В показанията си пред съда свидетелите Л. и М.
заявяват, че са видели как подс.П. удря с юмрук тъжителката П. в областта на
рамото.Макар и да е майка на тъжителката и да е заинтересована от изхода на
делото, показанията на свид.Л. се потвърждават по категоричен начин от тези на
свид.М..Последният по никакъв начин не е заинтересован от изхода на делото,
наблюдавал е случващото се отстрани и е пряк очевидец на нанесения удар, след
което се намесил, за да предотврати разрастването на конфликта.Същевременно
показанията на свид.Л. и М. се подкрепят от тези на свид.М. и частично от тези
на свид.П..Те са ясни, последователни, непротиворечиви и кореспондират с
установената по делото фактическа обстановка.Същевременно показанията им се
подкрепят от заключението на вещото лице, изготвил съдебно-медицинската
експертиза, досежно получените увреждания от тъжителката и механизма на
причиняването им.
Не може да
бъде споделено и становището на защитника на подс.П., че в случая телесното
увреждане било с характер на такова по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.Заключението на вещото лице в това отношение е категорично, че получените
увреждания от тъжителката са довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК/ или с други думи такова по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
Съдът не
споделя и становището на защитата, че в случая било налице
съпричиняване.Доказателства в тази насока в хода на съдебното следствие не бяха
събрани.Не се събраха и такива, които да подкрепят обясненията на подс.П., че
тъжителката го била блъснала, в следствие на което той предприел действия по
самозащита, като на свой ред я блъснал.
При
преценка на всички изтъкнати по-горе обстоятелства и на всички събрани по
делото доказателства, съдът намира за установено и доказано по един безспорен и
несъмнен начин, че подс.Д.П.П., след като на 15.10.2019 год., около 13.00 часа,
в гр.Севлиево, на ул.“Б.“ в близост до № **, нанесъл на Б.М.П. *** удар с ръка
по тялото и с това си деяние й причинил разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и 129 от НК, както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението
по чл.130, ал.1 от НК, за което бе признат за виновен.Подсъдимият е осъществил
деянието при форма на вината пряк умисъл.
За вида и размера на наказанието
При определяне на вида и размера на наказанието, съдът
отчита обществената опасност на деянието и подсъдимия, мотивите и подбудите,
както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.За
осъщественото от подс.Д.П.П. деяние в закона се предвижда наказание лишаване от
свобода до две години или пробация.Подсъдимият П. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на гл.VІІІ на
НК.От деянието на подс.П. няма причинени съставомерни имуществени вреди.При
това положение, предвид императивната разпоредба на чл.78А от НК, подс.П.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание глоба.
При определяне на размера на наказанието съдът взема
предвид невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца.Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало.Не са
налице отегчаващи вината обстоятелства.При съвкупната преценка на тези
обстоятелства, отчитайки и формата на вината, както и материалното му положение
и имотно състояние, съдът счита, че на подсъдимия П., с оглед постигане на
целите на наказанието, следва да се наложи наказание в размер малко над
минималния, предвиден по чл.78а, ал.1 от НК.По изложените съображение съдът
наложи на подсъдимия Д.П.П. наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1200.00лв.
За предявения граждански иск
С тъжбата се претендира присъждане на обезщетение
за причинени от престъпление по чл.130, ал.1 НК неимуществени вреди в размер на
сумата от 2000.00лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане, като се претендират и разноските по делото.
Съдът намира за безспорно установено, че тъжителката
е претърпяла неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо нея
престъпление.В резултат на нанесения удар с юмрук по тялото, на тъжителката Б.М.П.
било причинено телесно увреждане, което е довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота на последната.Търпените вреди от престъплението са
пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на подсъдимия.Поради
това гражданският иск се явява основателен.
При определяне на размера на обезщетението за
вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК съдът съобрази характера и вида
на причинените телесни увреждания и причинените болка и страдание, времето за
възстановяване на пострадалата, и по справедливост, и с оглед практиката на
съда, прецени, че в тази част искът следва да се уважи в размер на сумата от 1000.00лева.
Въз основа на гореизложеното съдът осъди
подсъдимия Д.П.П. да заплати на тъжителката Б.М.П. обезщетение за причинени от
деянието неимуществени вреди в размер на сумата от 1000.00 / Хиляда / лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на причиняване на вредите –
15.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на тъжителката
направените от нея разноски по делото в размер на 897.00 / Осемстотин деветдесет
и седем /лева.
Съдът отхвърли предявения от Б.М.П. против Д.П.П.
граждански иск, с който се претендира обезщетение за причинени неимуществени
вреди, произтичащи от престъплението по чл.130, ал.1 от НК над размера от 1000.00лева
до пълния размер от 2000.00лева, като неоснователен и недоказан.Съдът счете, че
така претендираната сума е прекомерна предвид характера и вида на причинените
телесни увреждания.
Подс.П. следва да заплати по сметка на Районен съд
гр.Севлиево държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на
50.00 / Петдесет / лева, както и 5.00 (пет) лв. за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай, че сумата не бъде внесена доброволно.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: