Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 10.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:   ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 13182 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 437852 от 26.06.2018 г., постановено по гр. д. № 52893/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 151 състав, е признато за установено по предявения от Р. Р.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, против Ж.Р.Т., ЕГН **********, С.К.Т. ЕГН **********, с адрес: с. Бусманци и В.В.М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Света Троица“, иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищецът е титуляр на правото на собственост на основание договор за покупко - продажба на недвижим имот № 128, том първи, рег. № 7490, дело № 117/2010 г. от 27.07.2010 г. по описа на нот. В. М., рег. № 74 НК, върху поземлен имот с идентификатор 07106.1424.752 по КК и КР, одобрени със заповед № РД - 18-29/03.04.2012 г. на Изп. директор на АГКК и са осъдени ответниците Ж.Р.Т. и С.К.Т. да предадат на ищеца владението върху имота, като е отхвърлен като неоснователно искането да бъде осъден ответникът В.В.М. да предаде на ищеца владението върху имота. С решението е признато за установено по предявения от Р. Р.Ц. против Ж.Р.Т., С.К.Т. и В.В.М. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищецът е титуляр на правото на собственост на основание договор за покупко - продажба на недвижим имот № 128, том първи, рег. № 7490, дело № 117/2010 г. от 27.07.2010 г. по описа на нот. В. М., рег. № 74 НК, върху поземлен имот с идентификатор 07106.1424.562 по КК и КР, одобрени със заповед № РД - 18-29/03.04.2012 г. на Изп. директор на АГКК, като е отхвърлено като неоснователно искането да бъдат осъдени тримата ответници да предадат на ищеца владението върху имота. Отхвърлен е като неоснователен предявения от Р. Р.Ц. против Ж.Р.Т., С.К.Т. и В.В.М. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо тримата ответници, че ищецът е титуляр на правото на собственост на основание договор за покупко - продажба на недвижим имот № 128, том първи, рег. № 7490, дело № 117/2010 г. от 27.07.2010 г. по описа на нот. В. М., рег. № 74 НК, върху поземлен имот с идентификатор 07106.1424.560 по КК и КР, одобрени със заповед № РД - 18-29/03.04.2012 г. на Изп. директор на АГКК, както и искането да бъдат осъдени тримата ответници да предадат на ищеца владението върху имота. Ответниците Ж.Р.Т., С.К.Т. и В.В.М. са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК от Р. Р.Ц. сумата от 206 лв. - разноски. Също така Р. Р.Ц. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК е осъден да заплати на Ж.Р.Т., С.К.Т. и В.В.М. сумата от 584, 66лв. - разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Ж.Р.Т. и С.К.Т., чрез адв. Ю.Х., в частта в която са уважени исковете по чл. 108 от ЗС, с което признато за установено, че ищецът е титуляр на правото на собственост на поземлени имоти с идентификатори 07106.1424.562 и 07106.1424.752, като ответниците са осъдени да предадат владението на втория имот, като са изложени твърдения за неправилност на решението. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че предявения иск бил нередовен доколкото липсвали предпоставките за предпоставките за предявяване на иска по чл. 108 от ЗС, а именно точно индивидуализиран самостоятелен обект, на който ищецът да е собственик, което обстоятелство не било доказано в процеса, като в случая нива VI – а категория, м. „Горна воденица“, с площ 821 кв. м., поземлен имот № 018091 не съществувал като собственост на ищеца, като същата по кадастралния план се водила на отвениците. В решението си липсвал анализ на оригинерният способ за придобиване на собствеността върху процесните имоти, а именно наследствено правоприемство, като съдът не бил анализирал доказателствата отнасящи се до факта, че тази собственост на Ж.Т., респ. на наследодателя ѝ датирала от 1939 г., откогато непрекъснато се владее, а през 1995 г. същата била продала имота на В.М.. Имотите никога не са били предмет на реституция, защото никога не били внасяни в ТКЗС. Посочва се още, че заповед № РД-16-35/05.09.2008 г. не била оспорвана от заинтересованите страни в т. ч. и от праводателя на ищеца, поради което била валидна и законосъобразна. По делото било установено, че ищецът никога не бил въвеждан във владение на имота от праводателя си, като не бил уточнил и границите на същия предмет на покупко-продажба, което наред с другите доказателства установявало, че ищецът бил закупил несъществуващ имот, касателно площта описана в документите за покупко-продажба, поради което нотариалния акт, от който ищеца черпел правата си се явявал нищожен поради липса на предмет. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната поддържа въззивната жалба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна Р. Р.Ц. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Посочва, че съдът правилно не бил разгледал възражението на ответниците за придобивна давност, тъй като същото не било направено в срок. Предявената искова молба била редовна и правилно било прието, че не били представени доказателства, че Ж.Р.Т. и С.К.Т. владеели поземлен имот с идентификатори 07106.1424.752. Пред въззивния поддържа отговора на въззивна жалба.

Въззиваемата страна В.В.М. не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Р. Р.Ц., в частта в която е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС предявен срещу Ж.Р.Т.С.К.Т. и В.В.М., че въззивникът-ищец е титуляр на правото на собственост на поземлен имот с идентификатор 07106.1424.560 по КК и КР, одобрени със заповед № РД - 18-29/03.04.2012 г., като решението в тази му част било неправилно. Посочва се, че а свидетелката С. не следвало да бъде разпитвана, като нейните показания нямали никаква стойност с оглед разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ЗА. Спорният имот бил възстановен на Л.С.Г., като впоследствие от възстановения имот ОСЗГ – Панчарево образувала два имота № 018090 и № 018091, което решение на било прогласено за нищожно по съдебен ред. След отмяна на решението ОСЗГ – Панчарево Левена Стоянова била продала имота на И.Т., който впоследствие го продал на въззивника-ишец. Неправилен бил извода на съда, че В.В. бил придобил имот с идентификатор 07106.1424.560 на основание давностно владение, тъй като следвало от датата 23.01.2009 г. /влизане в сила решението на СРС, с което е прогласена нищожността на решение на ОСЗГ – Панчарево/ да се зачете владението на В.М.. Основният принцип в чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ бил, че давност не можела да тече срещу този, който не може да води иск. Претендира разноски. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната поддържа въззивната жалба, и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Въззиваемата страна В.В.М., чрез адв. Ю.Х. изразяват становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Правилно районният съд бил приел, че В.М. бил станал собственик на процесния имот на основание придобивна давност. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната поддържа отговора на въззивната жалба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемите страни Ж.Р.Т. и С.К.Т. не вземат становище по въззивната жалба и не ангажират доказателства.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата подадена от Ж.Р.Т. и С.К.Т., с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Жалбата подадена от Р. Р.Ц., с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е осъдителен иск с правно основание на чл. 108 от ЗС, че ищецът е титуляр на правото на собственост на основание договор за покупко - продажба на недвижим имот № 128, том първи, рег. № 7490, дело № 117/2010 г. от 27.07.2010 г. по описа на нот. В. М., рег. № 74 НК, като ответниците бъдат осъдени да предадат владението на недвижимия имот.

Настоящата въззивната инстанция намира постановеното от СРС, 151 състав, решение за валидно, а по отношение на допустимостта и правилността му намира следното:

По делото е представен нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 128, том първи, рег. № 7490, дело № 117/2010 г. от 27.07.2010 г., от който се установява, че И.И.Т.продава на Р.В.Ц. следния свой собствен недвижим имот, намиращ се в землището на село Бусманци, Столична община, район „Искър“, с ЕКАТТЕ 07106, а именно: поземлен имот – нива, шеста категория, местност „Горна воденица“, целият с площ 821 кв. м., съставляващ поземлен имот с № 018091, който е образуван от имот с № 018021. Праводателят на ищеца И.И.Т.черпи своите права по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14 от 15.06.2009 г., том II, рег. № 3121, дело 208 от 2009 г. съгласно, който Л.С.Г. е продала на И.И.Т.следния свой собствен недвижим имот, а именно: нива, шеста категория, находящ се в землището на село Бусманци, Столична община, район „Искър“, с ЕКАТТЕ 07106, местност „Горна воденица“, целият с площ 821 кв. м., съставляващ поземлен имот с № 018091, който е образуван от имот с № 018021. В нотариалния акт е посочено, че при неговото съставяне е било представено решение № 2508 от 28.01.1999 г на ПК- с. Казичане, влязло в законна сила на 08.03.1999 г.

От решение № 2508 от 28.01.1999 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Бусманци издадено от Поземлената комисия се установява, че е възстановено правото на собственост на наследниците на С.Г.Л., като с посоченото решение е възстановена и нива от 2.070 дка, местност „Горна воденица“, имот № 018021 по плана за земеразделяне. Към решението е представена скица № 1850/29.01.1999 г., отнасяща се за имот в местността „Горна воденица“, с № 18021.

По делото е представено решение № 127Б от 29.04.2005 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Бусманци издадено от Общинска служба по земеделие и гори, община Панчарево, съгласно което е възстановено правото на собственост на наследниците на С.Г.Л. съгласно плана за земеразделяне в землището на Бусманци по отношение на нива от 1.249 дка, шеста категория, местност „Горна воденица“, имот № 18090 по карта за земеразделяне. В решението е направена забележка, че същото е на основание чл. 14, ал. 6 от ЗСПЗЗ /ЯФГ при отразяване на свободната площ на имота/ и отменя решение № 2508/28.01.1999 г. на ПК „Казичане“ за имот в местност „Горна воденица“. С решение от 05.12.2008 г., постановено по гр. д. № 11347/2008 г., по описа на СРС, 34 състав, което решение е влязло в сила на 23.01.2009 г., е обявено за нищожно по жалба на Л.С.Г. от с. Бусманци, решение № 127Б от 29.04.2005 г. на ОСЗГ „Панчарево“ за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Бусманци на наследниците на С.Г.Л..

С нотариален акт върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 142 от 10.05.1995 г., том Х, дело № 2940/94 г. е призната Ж.Р.Т. за собственик по наследство и давност върху следния недвижим имот: 700/3120 ид. ч. от дворно място с площ 3120 кв. м., находящо се в гр. София – Бусманци, съставяващо имот с пл. № 447, за който са отредени пар. XIa – 447, като в основата на същия от имота се включени 853 кв. м., парцел XII-447, площ за основа 725 кв. м., извън регулация от имота 1016 кв. м., останалата част от имота се отчуждава за улица и придаваеми части към съседни парцели.

От представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 182 от 17.08.1995 г., том LXV, дело № 12919/1995 г. се установява, че Ж.Р.Т. и С.К.Т. продават на В.В.М. следния свой собствен недвижим имот, съставляващ семейна имуществена общност, а именно: празно неурегулирано дворно място от 600 кв. м., съставляващо реална част от частта от имот 447, която е извън регулация, цялата част от 1016 кв. м. В нотариалният акт е посочено, че изготвянето на същия е представен нотариален акт № 127, то, IV, дело 589/1955 г., нотариален акт № 137, том ХI, дело 2297/1978 г., нот. акт № 142 от 10.05.1995 г., том Х, дело № 2940/94 г.

Като по делото е представен и нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 127 от 14.03.1955 г., том IV, дело № 589/55 г., съгласно който В.Л.Т. продава на Р.В.Л.собствената си нива, находяща се в землището на с. Бусманци – София, в местността „Воденицата“ цялото около 2.3 дка. По делото е представен и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 137 от 30.12.1978 г., том ХI, дело 2297/1978 г., съгласно който Р.В.Л.е признат за собственик по регулация на следния недвижим имот: 14 кв. м. дворно място, което място по утвърдения със заповед № 120/1972 г. на СГНС за квартал 5а по плана на гр. София м. Бусманци регулационен план се придават от парцел VII от кв. 5а към парцел XIa от квартал 5а по плана на гр. София м. Бусманци. С посочения нотариален акт също така Р.В.Л.е признат за собственик и на 106 кв. м. празно дворно място при съседи парцел Х /на ТКЗС и Р.В.Л., което място е собственост на ТКЗС и се взема от парцел Х/ и което място по утвърден със заповед № 1202/1972 г. на СТНС регулационен план з квартал 5а се предават към парцел ХI – а от квартал 5а по на гр. София м. Бусманци.

С писмо с изх. № ПД-12-1583.1 от 03.08.2017 г. от ОСЗ – Панчарево е представена в цялост преписка № 127Б от 12.02.1992 г. на наследниците на С.Г.Л. в землището на село Бусманци. От намиращото се по преписката удостоверение за наследници № 164/22.01.1992 г. на С.Г.Л. се установява, че същият е оставил наследници по закон Л.С.Г. – дъщеря. В преписката се съдържа и заявление с вх. № ПК127/12.02.1992 г., с което Л.С.Г. в качеството си на наследник на С.Г.Л. е поискала да ѝ бъде възстановена собствеността върху земеделски земи в землището на с. Бусманци, като в заявлението е посочена и нива с площ 2.3 дка в местност „При воденицата“. В преписката се съдържа и удостоверение с изх. № 449/12.02.1992 г. издадено от кметството на с. Бусманци, като същото е издадено на наследниците на Г.Л.Т. по емлячен регистър от 1936 г., в който било записано, че притежавал двадесет и седем земеделски имоти, измежду които и нива с площ 2.3 дка в местността „При воденицата“.

Поземления имот с № 018090 в землището на с. Бусманци, в местност „Горна воденица“ с площ 1.249 дка е бил продаден от Л.С.Г. на И.И.Т.на 23.11.2007 г., обстоятелство което се установява от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 153, том VII, рег. № 7973, дело № 1246 от 2007 г., който имот впоследствие е бил продаден на трето лице, а процесния поземлен имот № 018091 в землището на село Бусманци, Столична община, район „Искър“, с ЕКАТТЕ 07106, местност „Горна воденица“, целият с площ 821 кв. м е бил продаден от Л.С.Г. на И.И.Т.съгласно посочени по-горе нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14 от 15.06.2009 г., том II, рег. № 3121, дело 208 от 2009 г.

По делото са представени скици на поземлени имоти № 44164/04.07.2012 г. на поземлен имот с идентификатор 07106.1424.560, № 44165/04.07.2012 г. на поземлен имот с идентификатор 07106.1424.562 и 44173/04.07.2012 г. на поземлен имот с идентификатор 07106.1424.752 по КК и КР, одобрени със заповед № РД - 18-29/03.04.2012 г. на изп. директор на АГКК.

По делото е разпитвана свидетелката А.С. – Б., която познавала ответниците и преди да се пенсионира била адвокат, като от 1990 г. е водила делата на ответниците. Свидетелката посочва, че Ж.Р. не била водила никакви дела за реституция, като имота го била получила от баща си, като след регулация частта от имота с построената в него къща е останала в регулация, където ответницата живеела и към момента на разглеждане на делото пред районния съд, като владението ѝ не било прекъсвано. Свидетелката посочва, че последствие част от имота бил продаден на В.М., а друга част на трето лице, като имота не бил внасян в ТКЗС. Свидетелката посочва, че частта, която закупил В.М. през 1995 г. представлявало имот с идентификатор 07106.1424.560 и в този имот същият направил оранжерия, тъй като искал да отглежда цветя, като била построена и тухлена ограда. Проводателите на ищеца не са имали претенция по отношение на имота на В.М.. От показанията на свидетелката се установява, че имало черен път, който се намирал от северната страна на имот № 560 на скицата на лист 17 /първоинстанционното производство/ и разделял дворното място на къщата на Ж.Р., като това което същата ползвала като дворно място били имоти № 752 и № 750 от скицата /лист 17/, като имот № 562 се ползвал от ищците.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза изготвена от вещо лице И.Ш., която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, се установява, че към датата на обнародване на ЗСПЗЗ поземлен имот № 018091, който бил образуван от поземлен имот № 018021 с площ 821 кв. м. по картата на възстановената собственост представлявал земеделска земя. Вещото лице не било установило наличието на стар кадастър за имоти с идентификатори 07106.1424.560, 07106.1424.562 и 07106.1424.752. Съгласно експертизата В.М. бил вписан като собственик на поземлен имот пл. № 559 в кад. лист 510 от цифровия кадастър на гр. София с площ 602 кв. м., като нямало издадена заповед за нанасяне на имота в кадастралния план, поради което не бил и нанесен в одобрения кадастрален план. От депозираното заключение се установява, че поземлен имот № 018091, който е образуван от поземлен имот № 018021 с площ 821 кв. м. е идентичен с поземлени имоти с идентификатори 07106.1424.560, 07106.1424.562 и 07106.1424.752 по КККР и нямало отклонение при нанасяне на границите им. На място имало трайна масивна ограда, сгради и постройки в поземлени имоти с 07106.1424.750, 07106.1424.752, 07106.1424.560 и 07106.1424.561. Поземлените имоти с идентификатори 07106.1424.560, 07106.1424.562 и 07106.1424.752 били нанесени с одобряването на КККР със заповед № РД - 18-29/03.04.2012 г. на изп. директор на АГКК. За процесния имот нямало одобрен и влязъл в сила регулационен план и нямало данни за извършени отчуждителни процедури по регулация. По делото е представено и допълнение към съдебно-техническата експертиза, от която се установява, че по отношение на процесния имот съгласно одобрените регулационни планове през 1955 г., 1972 г., и 1991 г. за с. Бусманци, поземления имот е бил извън регулация, като не било налице придаване/отчуждаване по регулация. В открито съдебно заседание пред районния съд вещото лице е посочило, че процесният имот го няма в регулационния план от 1955 г., както и в плана от 1991 г. Също така вещото лице посочва, че имот с № 559 е бил нанесен в неодобрен кадастрален план. В регулационния план не бил нанесен имот № 447, като имот с планоснимачен № 447, чиито граници посочени в скицата по делото, намали точно установени граници на имот с планоснимачен номер № 447, като било посочено, че е извън регулация.

За да бъде уважен иск по чл. 108 от ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска /т.е. да докаже фактите, от които възниква за него право на собственост върху лекия автомобил/; вещта да се намира във владение или държане на ответника и ответникът да владее или държи вещта без основание /т.е. за това фактическо състояние да липсва основание в отношенията между страните/. Установяването при условията на пълно и главно доказване на първите две от горепосочените предпоставки е в тежест на ищеца - арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК.

Неоснователни се явяват направените оплаквания във въззивната жалба на Ж.Т. и С.Т., досежно редовността и допустимостта на предявената искова претенция, доколкото по предмет на иска по чл. 108 от ЗС можело да бъде единствено точно индивидуализиран самостоятелен обект, на който ищецът да е собственик, което не било доказано в процеса. Настоящият състав намира, че в случая оплакването на въззивниците-ответници се отнася за материално-правната легитимация на ищеца по-конктетно дали същият се легитимира като собственик на процесния имот. Доколкото обаче за допустимостта на решението в обжалваната му част съдът следи служебно, следва да се посочи, че индивидуализирането на земеделските земи, включени в кооперативните организации, с което са били премахнати реалните им граници, се определя с посочване на тези реални граници в решението на поземлената комисия, като необходим правен акт за определяне на тези реални граници и едновременно с това юридически факт с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има конститутивно действие, като това се отнася и за двата вида решения за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Действието на решението на комисията е еднакво независимо от различието в способа за определяне на реалните граници - чрез възстановяване на старите реални граници или определяне на нови граници с план за земеразделяне. Следователно искът по чл. 108 от ЗС за имот, индивидуализиран с план за земеразделяне който към датата на предявяването му се намира в урбанизирана територия с одобрена кадастрална карта, какъвто е настоящият случай е допустим. Описаният в исковата молба имот съдържа необходимата индивидуализация по местонахождение, граници, № на имота, съобразно плана за земеразделяне, посочени са и идентификаторите на същия, съгласно действащата кадастрална карта, доколкото от процесния имот са били обособено три поземлени имота. В тази връзка с оглед оплакването на въззивниците-ответници, че процесния имот се водел на тяхно име в кадастралния план следва да се посочи, че отразяването на даден имот в кадастралния план или в кадастралната карта няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не съставляват пречка за тяхната защита по съдебен ред, тъй като кадастралната карта има информативно значение и от тази гледна точка факта дали и как даден имот е отразен в нея, няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права.

Неоснователни се явяват оплакванията на въззивниците-ответници, че районният съд не бил анализирал правилно доказателствата установяващи, че същите са придобили имота чрез наследствено правоприемство от праводателя им Радко, което било видно от представения по делото нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 127 от 14.03.1955 г., том IV, дело № 589/55 г., като съдът не бил обсъдил и факта, че тази собственост датирала от 1939 г. Въззивниците ответници се легитимират като собственици на процесния поземлен имот въз основата на нотариален акт върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 142 от 10.05.1995 г., том Х, дело № 2940/94 г., съгласно който е призната Ж.Р.Т. за собственик по наследство и давност върху следния недвижим имот: 700/3120 ид. ч. от дворно място с площ 3120 кв. м., находящо се в гр. София – Бусманци, съставляващо имот с планоснимачен № 447, за който са отредени пар. XIa – 447, като в основата на същия от имота се включени 853 кв. м., парцел XII-447, площ за основа 725 кв. м., извън регулация от имота 1016 кв. м., останалата част от имота се отчуждава за улица и придаваеми части към съседни парцели, при съседи на имота: Г.Й.С., общ. имот, С.В., Г.Л.и наследници на С.П., като в нотариалния акт няма отбелязване, че същият се издава на основание на други нотариални актове.

Що се касае до въззиваемия В.М. същият се легитимира като собственик по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 182 от 17.08.1995 г., том LXV, дело № 12919/1995 г., съгласно който Ж.Р.Т. и С.К.Т. продават на В.В.М. следния свой собствен недвижим имот, съставляващ семейна имуществена общност, а именно: празно неурегулирано дворно място от 600 кв. м., съставляващо реална част от частта от имот 447, която е извън регулация, цялата част от 1016 кв. м. В нотариалният акт е посочено, че изготвянето на същия е представен нотариален акт № 127, то, IV, дело 589/1955 г., нотариален акт № 137, том ХI, дело 2297/1978 г., нот. акт № 142 от 10.05.1995 г., том Х, дело № 2940/94 г.

От своя страна въззивникът-ищец Р.В.Ц. се легитимира като собственик по силата на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 128, том първи, рег. № 7490, дело № 117/2010 г. от 27.07.2010 г., съгласно който И.И.Т.продава на Р.В.Ц. следния свой собствен недвижим имот, намиращ се в землището на село Бусманци, Столична община, район „Искър“, с ЕКАТТЕ 07106, а именно: поземлен имот – нива, шеста категория, местност „Горна воденица“, целият с площ 821 кв. м., съставляващ поземлен имот с № 018091, който е образуван от имот с № 018021. Праводателят на въззивника-ищец, а именно И.И.Т.черпи своите права по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 14 от 15.06.2009 г., том II, рег. № 3121, дело 208 от 2009 г. съгласно, който Л.С.Г. е продала на И.И.Т.следния свой собствен недвижим имот, а именно: нива, шеста категория, находящ се в землището на село Бусманци, Столична община, район „Искър“, с ЕКАТТЕ 07106, местност „Горна воденица“, целият с площ 821 кв. м., съставляващ поземлен имот с № 018091, който е образуван от имот с № 018021, като в нотариалния акт е посочено, че при неговото съставяне е било представено решение № 2508 от 28.01.1999 г на ПК- с. Казичане, влязло в законна сила на 08.03.1999 г. Съгласно посоченото решение № 2508 от 28.01.1999 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Бусманци издадено от Поземлената комисия е възстановено правото на собственост на наследниците на С.Г.Л. върху нива от 2.070 дка, местност „Горна воденица“, имот № 018021 по плана за земеразделяне. Към решението е представена скица № 1850/29.01.1999 г., отнасяща се за имот в местността „Горна воденица“, с № 18021. Като от представената преписка от ОСЗГ – Панчарево № 127Б от 12.02.1992 г. на наследниците на С.Г.Л. в землището на село Бусманци е установено, че ОСЗГ – Панчарево от възстановени имот с № 18021 по плана на с. Бусманци, с площ 2.07 дка в местност „Горна воденица“ е обособила два имота, а именно имот с № 018090 по плана на с. Бусманци, с площ 1.249 дка, което е видно от скица № Ф02142 от 29.04.2005 г. и имот с № 018091 по плана на с. Бусманци, с площ 0.821 дка, видно от скица № Ф00436 от 16.12.2010 г. Като собствеността на имот с № 018091 е придобита впоследствие от въззивника –ищец Р.В.Ц. по силата на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 128, том първи, рег. № 7490, дело № 117/2010 г. от 27.07.2010 г.

Настоящата въззивна инстанция намира, че когато една от страните в правния спор представя констативен нотариален акт за установяване на своето качество на собственик на имота, а насрещната страна представя влязло в сила решение за възстановяване на правото на собственост, придружено със скица, на което законът признава силата на констативен нотариален акт за собственост върху същия имот (чл. 14, ал. 1, т. 1 или чл. 17, ал. 1, изр. 5 ЗСПЗЗ), пред съда е отнесен за решаване спор относно титулярството на абсолютното вещно право. Разпределението на доказателствената тежест се извършва по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК. В тежест на страната, представила констативния нотариален акт, е да докаже предпоставките на придобивния способ (на правното основание), установено с издаването на нотариалния акт. В тежест на насрещната страна е да докаже материалните и процесуалните предпоставки за законосъобразност на конститутивното решение за възстановяване на правото на собственост по ЗСПЗЗ. Като също така следва да бъде посочено, че в исковото производство съдът не извършва проверка на верността на извода на нотариуса за осъществяване на удостовереното с нотариалния акт право, нито преповтаря извършената от нотариуса проверка на правата на поискалото издаването на акта лице, а е длъжен да зачете обвързващата го доказателствена сила на нотариалния акт. Съдът може да приеме, че удостовереното с нотариалния акт правно основание не се е осъществило, а оттам и че ползващото се от нотариалния акт лице не се легитимира като носител на признатото с акта право на собственост само ако след направено в исковото производство оспорване както на осъществяването на придобивното основание, така и на съществуването на самото право, оспорващата страна е провела успешно опровергаване на констатациите на нотариуса било като докаже свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, било като опровергае фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или докаже, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаването на акта. Ако оспорващата страна не докаже твърденията си, съдът не може да отрече осъществяването на удостовереното с нотариалния акт придобивно основание само на база на обсъждане на част от доказателствата, представени по нотариалната преписка. В случай, че и двете страни в правния спор удостоверяват придобиването на правото на собственост върху спорното имущество с нотариални актове, то всяка страна следва да докаже осъществяването на съответното придобивно основание.

 

Въззивният съд намира, че въззивниците –ответници не установиха по делото в условията на пълно и главно доказване, че предпоставките за възникването на правото им на собственост съгласно нотариален акт върху недвижим имот, придобит по наследство и давност № 142 от 10.05.1995 г., том Х, дело № 2940/94 г. По делото освен представения нотариален акт № 142 от 10.05.1995 г. не са събрани никакви доказателства, които да обосноват извода, че въззивниците-ответници са придобили правото на собственост на посочения недвижим имот. Въззивниците-ответници се позовават на наличието на наследствено правоприемство от праводателя им Радко, което било видно от представения по делото нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 127 от 14.03.1955 г., том IV, дело № 589/55 г., , то настоящият състав намира, че действително по делото е представен нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 127 от 14.03.1955 г., том IV, дело № 589/55 г., съгласно който В.Л.Т. продава на Р.В.Л.собствената си нива, находяща се в землището на с. Бусманци – София, в местността „Воденицата“ цялото около 2.3 дка при съседи Г.Л., братя Богданови, братя Гелеви и герен. В същото време по делото не са ангажирани никакви доказателства на първо място, че Р.В.Л.е наследодател на въззивниците-ответници и на следващо място, че 700/3120 ид. ч. от дворно място с площ 3120 кв. м. обективирани в нотариалния акт № 142 от 10.05.1995 г., том Х, дело № 2940/94 г. са част от поземления имот придобит през 1955 г. Още повече видно от самия нотариалния акт № 142 от 10.05.1995 г., том Х, дело № 2940/94 г., който въпреки, че е посочено, че се издава на основание наследство и давност, в същият не е посочено да е издаден на основание нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 127 от 14.03.1955 г., том IV, дело № 589/55 г. Още повече, че нотариалния акт № 142 от 10.05.1995 г., том Х, дело № 2940/94 г., с № 018091, се отнася за 700/3120 ид. ч. от дворно място с площ 3120 кв. м., находящо се в гр. София – Бусманци, съставляващо имот с планоснимачен № 447, за който са отредени пар. XIa – 447, като в основата на същия от имота се включени 853 кв. м., парцел XII-447, площ за основа 725 кв. м., извън регулация от имота 1016 кв. м., останалата част от имота се отчуждава за улица и придаваеми части към съседни парцели, като вещото лице по допуснатата СТЕ изрично посочва, че в регулационния план не бил нанесен имот № 447 и същият нямал точно установени граници.

От друга страна праводателят на Р.В.Ц., а именно И.И.Т.е придобил имота от Л.С.Г., която черпи правата си от решение № 2508 от 28.01.1999 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село Бусманци издадено от Поземлената комисия, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на С.Г.Л. върху нива от 2.070 дка, местност „Горна воденица“, имот № 018021 по плана за земеразделяне, към решението е представена скица № 1850/29.01.1999 г., отнасяща се за имот в местността „Горна воденица“, с № 18021. С индивидуализирането на земеделските земи, включени в кооперативните организации, с което са били премахнати реалните им граници, се определя с посочване на тези реални граници в решението на поземлената комисия, като необходим правен акт за определяне на тези реални граници и едновременно с това юридически факт с гражданскоправно действие. С решението на поземлената комисия възниква правното качество на обекта на собствеността - индивидуализация и затова то има конститутивно действие, като това се отнася и за двата вида решения за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по чл. 18ж, ал. 1 и по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Действието на решението на комисията е еднакво независимо от различието в способа за определяне на реалните граници - чрез възстановяване на старите реални граници или определяне на нови граници с план за земеразделяне. В настоящият случай реституционното производство е приключило с решение на поземления орган по чл. 27 от ППЗСПЗЗ, като от приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че поземлен имот № 018091, който е образуван от поземлен имот № 018021 с площ 821 кв. м. и е идентичен с поземлени имоти с идентификатори 07106.1424.560, 07106.1424.562 и 07106.1424.752 по КККР, като от приетото допълнение към съдебно-техническата експертиза по отношение на процесния имот съгласно одобрените регулационни планове през 1955 г., 1972 г., и 1991 г. за с. Бусманци, поземления имот е бил извън регулация, като не било налице придаване/отчуждаване по регулация. С оглед на гореизложеното се установява, че праводателите на Р.В.Ц. са собственици на процесния имот, поради което същите са прехвърлили валидно правото на собственост и по отношение на него.

Във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба на въззивниците-ответници по отношение на липсата на оспорване на заповед № РД - 18-29/03.04.2012 г. на изп. директор на АГКК, съгласно която поземлените имоти с идентификатори 07106.1424.560, 07106.1424.562 и 07106.1424.752 били нанесени с одобряването на КККР то същите се явяват неотносими към предмета на настоящият спор. Още повече, че както беше посочено по-горе отразяването на даден имот в кадастралния план или в кадастралната карта няма пряко действие върху действително притежаваните вещни права и не съставляват пречка за тяхната защита по съдебен ред.

Неоснователно е оплакването на въззивниците-ответници, че нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 128, том първи, рег. № 7490, дело № 117/2010 г. от 27.07.2010 г. се явявал нищожен поради липса на предмет. Изложените твърдени за нищожност от страна на въззивниците-ответници касаят обстоятелството, че ищецът не бил искал въвод във владение от продавача и покриваща изцяло площта на имотите, за които претендират да са тяхна собственост. Обстоятелствата дали ищеца е бил въведен в закупения от него имот и дали същият се покрива с имоти, които се твърди да са собственост на ответниците не се отразяват върху валидността на сделката, а се отнасят до въпроса кой всъщност се явява титуляр на правото на собственост върху процесния имот. Още повече, че съгласно Тълкувателно решение № 3/2014 г. по тълк. д. № 3/2014 г. по описа на ОСГК на ВКС е прието, че ако към момента на сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет, като по делото процесния имот № 018091 е идентичен с поземлени имоти с идентификатори 07106.1424.560, 07106.1424.562 и 07106.1424.752 по КККР, поради което неоснователно се явява възражението за нищожност на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 128, том първи, рег. № 7490, дело № 117/2010 г. от 27.07.2010 г.

Неоснователна се явява и подадената въззивна жалба на въззивника – ищец с твърдения, че В.М. не бил придобил правото на собственост на поземлен имот с идентификатор 07106.1424.560. Настоящият състав намира, че до възстановяването на собствеността имотът е представлявал земеделска земя - кооперативна собственост, а придобиването на такава собственост по давност е забранено от разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията ѝ до изменението в ДВ бр. 31/1990 г. В периода до приключване на реституционната процедура по ЗСПЗЗ също е невъзможно придобиването на имота по давност предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и създадената задължителна практика на ВКС, която приема, че докато не бъде приключена процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ и не бъде индивидуализиран възстановения имот, то лицата, които го владеят, не могат да се позовават на давностно владение спрямо бившите собственици. В настоящата хипотеза реституционната процедура е приключила с решение № 2508 от 28.01.1999 г на ПК- с. Казичане, влязло в законна сила на 08.03.1999 г. Не могат да бъдат споделени твърденията на въззивника-ищец, че реституционната процедура била приключила на 23.01.2009 г., с влизане в сила на решение от 05.12.2008 г., постановено по гр. д. № 11347/2008 г., по описа на СРС, 34 състав, с което е обявено за нищожно решение № 127Б от 29.04.2005 г. на ОСЗГ „Панчарево“. Следва да бъде посочено, че решение № 127Б от 29.04.2005 г. на ОСЗГ „Панчарево“ е издадено на основание чл. 14, ал. 6 от ЗСПЗЗ, а именно ЯФГ при отразяване на свободната площ на имота по отношение на решение № 2508/28.01.1999 г. на ПК „Казичане“ за имот в местност „Горна воденица. Настоящият състав намира, че собствеността на процесния имот е възстановено с влизане в сила на решение № 2508 от 28.01.1999 г на ПК- с. Казичане на 08.03.1999 г., към който момент процесния имот е определен и лицата, на който се възстановява могат да предявят защитят правата си. Въпреки, че в последващото решение на ОСЗГ „Панчарево“ № 127Б от 29.04.2005 г. е посочено, че се отменя решение № 2508 от 28.01.1999 г на ПК- с. Казичане, същото е издадено на основание чл. 14, ал. 6 от ЗСПЗЗ, а именно допусната явна фактическа грешка, т. е. със същото не се цели възстановяване правото на собственост, а се цели единствено отстраняването на допуснати явни фактически грешки от страна на поземлената комисия при постановяване на първоначалното решение. Още повече, че с прогласяването на нищожността на решение № 127Б от 29.04.2005 г. на ОСЗГ „Панчарево“ от страна на СРС са заличени с обратна сила последиците от същото.

Настоящият състав намира, че от представените по делото доказателства, че установява, че поземлен имот с идентификатор 07106.1424.560 се владее от В.М. от 1995 г., когато го е закупил с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 182 от 17.08.1995 г., том LXV, дело № 12919/1995 г., от Ж.Р.Т. и С.К.Т., които както беше установено по настоящото дело не се явяват собственици на същия. От показанията на свидетелката А.С. – Б. се установява, че закупуването на имота от В.М. през 1995 г. същият направил оранжерия, тъй като искал да отглежда цветя, като била построена и тухлена ограда, като свидетелката посочва, че праводателите на ищеца не са имали претенция по отношение на имота на В.М.. Като няма основание да не се вземат предвид показанията на свидетелката, доколкото в тази си част представляват факти, които същата е възприела лично. Показанията на свидетелката се подкрепят и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза съгласно която на място имало трайна масивна ограда, сгради и постройки в поземлени имоти с 07106.1424.750, 07106.1424.752, 07106.1424.560 и 07106.1424.561. Още повече, че по делото не е спорно от страна на ищеца, че след закупуването на имота, същият не е осъществявал владение на имот с идентификатор 07106.1424.560. С оглед на гореизложеното

поддържаното от ответника В.М. по възражение за придобиване на имот с идентификатор 07106.1424.560 по давност е основателно. Същият се намира във владение на имота от 1995 г., а придобивната давност е започнала да тече по отношение на него с приключването на реституционната процедура чрез влизане в сила на решение № 2508 от 28.01.1999 г на ПК- с. Казичане, което е осъществено на 08.03.1999 г., а исковата молба по настоящото дело е подадена на 19.09.2016 г., към който момент имот 07106.1424.560 вече е бил придобит по давност от В.М..

Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение като неоснователни, а решението на СРС – потвърдено.

При този изход на спора на страните не се дължат разноски, поради което исканията за присъждането на такива следват да бъдат оставени без уважение.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 437852 от 26.06.2018 г., постановено по гр. д. № 52893/2016 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 151 състав.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               

 

        ЧЛЕНОВЕ: 1.          

 

                              2.