№ 7786
гр. София, 28.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110124068 по
описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД от Й,ЕИК .....,със седалище и адрес на управление
С,представлявано от Д К К и М С,против Д. Х. П.,ЕГН **********,с адрес
.....,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане в размер от 406,46 лева главница по
фактури,издадени в периода 15.04.2020 г. до 15.08.2020 г.,ведно със законната
лихва върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните са сключени договор за
мобилни услуги,заявление за пренасяне на номер и договор за лизинг от
31.03.2019 г.,при което за ответника П. е възникнало задължение да заплаща
месечна абонаментна такса в размер от 26,99 лева,а цената на лизинговата
вещ мобилен телефон възлиза на 390,77 лева,платима на месечни лизингови
вноски,всяка от които в размер от по 16,99 лева. В исковата молба се сочи,че
ответникът П. е допуснал неизпълнение на свои договорни
задължения,поради което е възникнало основание да му бъде начислена
неустойка. Твърди се,че паричните суми по фактурите,издадени в периода
15.04.2020 г. до 15.08.2020 г. възлизат общо на 406,46 лева и не са заплатени
от ответника,поради което ищецът е претендирал същите по реда на
заповедното производство,но с оглед връчването на заповедта за изпълнение
по реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на
установителната искова претенция. Ищецът моли съда да постанови
решение,с което да уважи предявения иск.
Ответникът Д. Х. П. чрез назначения особен представител намира
исковата претенция за недопустима и неоснователна. Твърди се,че предвид
прекратяване на договорното правоотношение липсва предпоставка ищецът
1
да претендира реално изпълнение на договорно задължение от насрещната
страна за заплащане на дължими такси и услуги,твърди се,че фактурите са
частни документи и не доказват вземането на ищеца по размер,оспорена е
дължимостта на неустойката поради нищожност на клаузата за неустойка.
Твърди се,че не е доказано подписът върху договорите да е положен от
ответника П.. Ответникът моли съда да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК Й претендира от Д. Х. П.
сумите от 406,46 лева по договор за мобилни услуги,заявление за пренасяне
на номер и договор за лизинг,за което са издадени фактури от 15.04.2020 г. до
15.08.2020 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането
е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 37625/2022
г. по описа на СРС,42 състав.
Представен е договор за мобилни услуги,сключен между Т и Д. Х. П. по
план тотал 26.99,както и е включен мобилен апарат Х на изплащане за сумата
от 407,76 лева обща лизингова цена при приложена отстъпка от 192,14 лева.
Приет е договор за лизинг от 31.03.2019 г.,сключен между Т и Д. Х. П..
Постъпило е и заявление от 31.03.2019 г. за пренасяне на номера в
мрежата на Теленор.
По делото са представени общи условия на Т за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги.
Представени са фактури,издадени от Т с получател Д. Х. П..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно регламентиран като положителен установителен иск,съгласно
който се цели да бъде установено дали съществува вземането,за което е
издадена заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е
подадено възражение или е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Това
означава,че този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното
производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер,за което е издадена заповед за
изпълнение. В конкретния случай следва да бъде проведено доказване от
ищеца,че разполага с вземане,произтичащо от договор за далекосъобщителни
услуги. Законът регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на
подаване на заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен
срок,считано от съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на
11.07.2022 г.
Съдът,анализирайки представените писмени доказателства,приема,че е
доказано,че страните са обвързани от договорни правоотношения относно
доставка на мобилни услуги и лизинг на устройство мобилен апарат Х. В тази
насока съдът отчита релевираният от ищцовото дружество довод,че в
2
подкрепа на извода,че валидно са възникнали договорни правоотношения е
наличието на изпълнение на договорите от сключването им до възникване на
процесните задължения по фактурите,издадени в периода м.04.-м.08.2020 г.
Същевременно доводът на ответника П. чрез особения му представител
относно това,че договорите не са подписани от ответника е останал недоказан
от ответника в хода на производството,в която насока съдът намира,че с оглед
това,че всеки от договорите формално носи подпис на ответника П. при
наличието на оспорване от ответника,че подписите не са положени от
него,ответникът е длъжен да докаже това свое твърдение,а в разрез със закона
особеният представител на ответника е изразил становище,че
доказателствената тежест следва да бъде възложена на ищеца. По тази
причина съдът намира,че оспорването,че договорите не обвързват ответника
П.,защото не са подписани от него,се явява недоказано,респективно следва да
бъде възприето,че договорите валидно обвързват страните и пораждат за
всяка от страните уговорените права и задължения.
Софийският районен съд счита,че исковата претенция е доказана в
частта,в която са претендирани начислени месечни такси. Не се спори между
страните,а и от представения договор за мобилни услуги се установява,че
ответникът П. е поискал прехвърляне на номера в мрежата на ищеца и е
сключил договор при приложима месечна такса от 26,99 лева. Таксата се
начислява ежемесечно и е дължима с оглед предоставяне достъп до мрежата
за далекосъобщителни услуги,която ищецът поддържа като таксата е
дължима независимо дали са ползвани услуги и какъв обем услуги са
ползвани. В конкретния случай от представените към исковата молба фактури
се установява,че са начислени такси в общ размер от 90,76 лева,за които
ответникът нито твърди,нито доказва да са заплатени,поради което в тази
част исковата претенция подлежи на уважаване. Изводът на съда не се
променя предвид доводите на ответника П. чрез назначения особен
представител,че паричните суми не могат да бъдат претендирани предвид
това,че ищецът е упражнил правото си да развали договора. Следва да се
посочи,че при договор за далекосъобщителни услуги,страната доставчик се
задължава да осигурява достъп до услугите,а страната клиент се съгласява да
заплаща абонаментната такса и ползваните мобилни услуги. Това означава,че
независимо от настъпило разваляне или прекратяване на договорно
правоотношение потребителят дължи заплащане на ползваните услуги и
начислените такси до прекратяване на договора,тъй като същите са начислени
за реално ползвани услуги,респективно за предоставен достъп до мрежата на
мобилния оператор. Така мотивиран,съдът счита,че искът в частта за
начислените такси следва да бъде уважен.
Софийският районен съд счита,че и искът за заплащане на лизингови
вноски подлежи на уважаване за сумата от 135,92 лева. С договора за лизинг
дружеството ищец се съгласява да предаде мобилен апарат Х,докато
ответникът П. приема да заплаща уговорените лизингови вноски,в размер от
по 16,99 лева месечно,като страните са постигнали съгласие относно
прилагане на отстъпка спрямо стандарната цена. В настоящия случай не се
спори между страните,че устройството е предадено от ищеца на ответника,не
е спорно и обстоятелството,че крайният срок на договора за лизинг е изтекъл.
С оглед това,че апаратът се намира в държане на ответника,както и като бъде
3
отчетено,че ответникът не доказва да е заплатил дължимите лизингови
вноски,оставащи до края на договора за лизинг,с което да заплати дължимата
цена за придобиване на устройството,искът за заплащане на лизингови
вноски подлежи на уважаване.
Съдът намира,че и исковата претенция за неустойка подлежи на
уважаване. Неустойката представлява договорен способ,съгласно който
страните при сключване на договора постигат съгласие относно начина на
обезвреда за страната,която е изправна при допуснато неизпълнение на
договорни задължения от насрещната по договорното правоотношение
страна. Чрез уговарянето на неустойка страните още при сключване на
договора предвиждат правото на страната,в чиято полза е уговорена
неустойката да получи същата,без да е необходимо тази страна да доказва
вреди. Съдът счита,че начисляването на неустойка,дължима при прекратяване
на договора по вина на потребителя,която е начислена в размер на три
месечни такси,съответства на закона и в тази част исковата претенция
подлежи на уважаване. Следва да се отбележи,че с влезли в сила решения по
искове,предявени от КЗП е възприето,че неустойка при прекратяване в
размер на три месечни вноски съответства на функциите на неустойката и
такава договорна клауза не се явява неравноправна. При това положение
искът за сумата от 67,47 лева неустойка в размер на три месечни такси е
основателен и доказан. Съдът намира,че и искът за неустойка в частта за
сумата от 61,34 лева,представляваща разликата между стандартната цена на
устройството и ползваната от ответника П. отстъпка подлежи на уважаване. В
тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че предоставянето на
отстъпка за устройство на лизинг е обусловено от сключването на договор с
дружеството и от ползването на предоставените от дружеството
далекосъобщителни услуги,каквито при сключване на договора ищецът
счита,че ще предоставя за целия срок на договора. По тази причина при
настъпване на предсрочно прекратяване на договорното правоотношение
начисляването на неустойка,формирана като разлика между стандартната
цена и преференциалната цена,съответства на типичните за неустойката
функции – санкционна – доколкото ответникът чрез преустановяване
плащанията на дължимите парични суми по договора е станал причина за
прекратяване на правоотношението,както и обезщетителна – както беше
посочено преференциалната цена на мобилния апарат се предлага с оглед
встъпване на договорно правоотношение за определен срок. Така
мотивиран,съдът намира,че и исковата претенция в частта за неустойката
подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски,както и с оглед
обстоятелството,че съдът,който разглежда установителния иск е длъжен да
присъди и разноските за заповедното производство съдът намира,че следва да
бъдат присъдени в полза на ищеца 385 лева – държавна такса и заплатено
адвокатско възнаграждение и 905 лева за исковото производство – държавна
такса,заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за особен
представител.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД по отношение на Д. Х.
П.,ЕГН **********,с адрес .....,че съществува вземане на Й,ЕИК .....,със
седалище и адрес на управление С,представлявано от Д К К и М С в размер от
406,46 лева ( четиристотин и шест лева четиридесет и шест стотинки )
главница по фактури,издадени в периода 15.04.2020 г. до 15.08.2020 г.,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
11.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 37625/2022 г. по описа на СРС,42
състав.
ОСЪЖДА Д. Х. П.,ЕГН **********,с адрес ..... да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Й,ЕИК .....,със седалище и
адрес на управление С,представлявано от Д К К и М С сумите от 385 ( триста
осемдесет и пет ) лева съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение за заповедното производство и от 905 ( деветстотин и пет )
лева сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5