№ 79
гр. К., 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на десети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Елина П. Урумова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20235100500080 по описа за 2023 година
С решение № 29/23.01.202 г., постановено по гр.д. № 1049/2022 г. по
описа на Районен съд – К., А. Т. Х. от с. Г., общ. А. е осъден да заплати на С.
Ю. Ю. от с. П., общ. К. сумата от 600 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - изразяващи се в болки и страдания от престъпление
по чл. 130, ал. 2 от НК, осъществено от А. Т. Х. на 11.08.2020 г. в с. П., общ.
К., за което е постановена Присъда № 1/18.02.2021 г. по НЧХД № 1038/2020 г.
по описа на Районен съд – К. и Присъда № 2201/19.01.2022 г. по ВНЧХД №
68/2021 г. по описа на Окръжен съд – К., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на увреждането 11.08.2020 г. до окончателното й
заплащане, като е отхвърлен като неоснователен искът за имуществени вреди
в размер на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение
по НЧХД № 1038/2020 г. по описа на Pайонен съд – К.. В полза на ищеца са
присъдени направените по делото разноски в размер на 375 лв. съобразно
уважената част на иска, а по сметка на Районен съд – К. сумата от 50 лв.,
представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 5 лв. при
служебно издаване на изпълнителен лист. В полза на ответника са присъдени
направените по делото разноски в размер на 250 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
1
Въззивното производство е образувано по подадена жалба от А. Т. Х. от
с. Г., общ. А., чрез пълномощник адв. Д. Ш.. Решението се обжалва като
необосновано и неправилно в частта на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. Сочи се, че размерът е небосновано завишен и не
кореспондира с принципите за справедливост, заложени в чл. 52 от ЗЗД.
Твърди се, че описаните в СМУ увреждания и вредата на пострадалия са
настъпили в резултат от съпричиняване, а не като последствие от
неправомерна деятелност на ответника, като липсвало произнасяне от
наказателния и първоинстанционния граждански съд в тази насока, предвид
обстоятелството, че възражение от ответника в срока по чл. 131 от ГПК не
било предявявано. Моли се, при установяване на обстоятелства за наличие на
съпричиняване, да бъде извършена преценка на степента на съпричиняването
и на това основание да бъде редуциран размера на присъденото обезщетение.
С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени решението в частта на
присъденото обезщетение за неимуществени вреди и да постанови друго по
същество на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, като намали
размера на присъденото обезщетение. Моли за присъждане на направените в
съдебните инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата страна С. Ю. Ю., чрез
пълномощника адв. И. Б. от АК - К. е подаден писмен отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Предявеният иск се
счита за доказан по основание и по размер. Моли се обжалваното решение да
бъде потвърдено. Претендира се присъждане на разноски, направени във
въззивната инстанция.
В съдебно заседание жалбодателят се представлява от пълномощника
си адв. Д. Ш. от АК - К., който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения.
В съдебно заседание въззиваемият се представлява от пълномощника си
адв. И. Б., която поддържа отговора на въззивната жалба. Счита за
преклудиран поставения с въззивната жалба въпрос за налично
съпричиняване.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, приема следното:
2
Жалбата е подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка на първоинстанционното решение,
съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд констатира, че същото е валидно,
допустимо в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Пред първоинстанционния съд са предявени за разглеждане съединени
искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени и
имуществени вреди от непозволено увреждане, с правно основание чл. 45
ЗЗД. Искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е отхвърлен
изцяло, решението по този иск не е обжалвано от ищеца и е извън предмета
въззивната проверка.
Установява се по делото, че с присъда № 1/18.02.2021 г., постановена по
НЧХД № 1038/2020 г. по описа на Районен съд – К., подсъдимият С. Ю. Ю.
(ищец в настоящото производство) е признат за виновен в това, че на
11.08.2020 г. в с. П., общ. К. причинил на тъжителя А. Т. Х. (ответник) лека
телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на
здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като пострадалият ответник
отвърнал веднага на ищеца със същата такава телесна повреда, изразяваща се
в болки и страдания, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 130,
ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 130, ал. 3 от НК и двамата са
освободени от наказание. Със същата присъда подс. Ш. Ф. Р. е признат за
невиновен в това, че на 11.08.2020 г. в с. П., общ. К. причинил на А. Т. Х. лека
телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на
здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание
чл. 304 от НПК е оправдан. С присъдата подс. С. Ю. (сега ищец) е осъден да
заплати на ответника (тъжителят А. Х.) обезщетение в размер на 600 лева за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на
непозволеното увреждане до окончателното й изплащане, като гражданския
иск за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 2000 лв. е
отхвърлен, като неоснователен.
Във въззивното производство по ВНЧХД № 68/2021 г. по описа на
Окръжен съд – К., с присъда № 2201/19.01.2022 г. е отменена така
постановената първоинстанционна присъда в частите й, както следва: с която
3
подсъдимият Ш. Ф. Р. от гр.К. е признат за невиновен в това, че на
11.08.2020г. в с.П., общ.К. е причинил на А. Т. Х. от с.Г., общ.А. лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание, без разстройство
на здравето - престъпление по чл.130 ал.2 от НК, и на основание чл.304 от
НПК е оправдан по така повдигнатото му обвинение; с която подсъдимият С.
Ю. Ю. от с.П., общ.К. е осъден да заплати на А. Т. Х. от с.Г., общ.А.
направените по делото разноски, за разликата над 416.00 лева до уважения
размер от 832.00 лв.; с която предявеният от А. Т. Х. от с.Г., общ.А. против
Ш. Ф. Р. от гр.К. граждански иск за обезщетение за причинени от
престъплението неимуществени вреди е отхвърлен до размера от 600.00 лева;
с която А. Т. Х. от с.Г., общ.А. е осъден да заплати на Ш. Ф. Р. от гр.К.
направените по делото разноски, в размер на 1000.00 лв.; както и в частта, с
която е отхвърлен предявеният граждански иск срещу С. Ю. Ю. от гр.К. за
разликата над 1000.00 лева до 2000.00 лева, вместо което е постановено
следното: признат е С. Ю. Ю. от с.П., общ.К. за невиновен и оправдаван в
това, престъплението по чл.130 ал.2 от НК да е извършено в съучастие като
извършител по смисъла на чл.20 ал.2 от НК с Ш. Ф. Р.. Признат е Ш. Ф. Р. от
гр.К. за виновен в това, че на 11.08.2020 г. в с.П., общ.К. е причинил на А. Т.
Х. от с.Г., общ.А. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка
и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание
чл.130 ал.2, във вр. с чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на
1000 лева, и е признат за невиновен и оправдаван в това, престъплението по
чл.130 ал.2 от НК да е извършено в съучастие като извършител по смисъла на
чл.20 ал.2 от НК със С. Ю. Ю.. Осъден е Ш. Ф. Р. от гр.К., да заплати на А. Т.
Х. от с.Г., общ.А. сумата в размер на 600.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от престъплението неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 11.08.2020 г. – датата на
увреждането, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по
делото разноски в размер на 719.00 лева. Осъден е С. Ю. Ю. от с.П., общ.К. да
заплати на А. Т. Х. от с.Г., общ.А. сумата в размер на 303.00 лв.,
представляваща направени разноски във въззивната инстанция. Осъден е Ш.
Ф. Р. от гр.К. да заплати по сметка на Окръжен съд К. държавна такса върху
уважената част от гражданския иск в размер 50 лева, както и направени
разноски в размер на 140.40 лв. за възнаграждение за вещо лице. Осъден е С.
4
Ю. Ю. от с.П., общ.К. да заплати по сметка на Окръжен съд К. сумата в
размер на 140.40 лв., представляваща направени разноски за възнаграждение
за вещо лице. Потвърдена е присъдата в останалата й част.
Или първоинстанционната присъда е влязла в сила на 19.01.2022 г.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В случая, по отношение
наказателната отговорност на страните по гражданския иск, от наказателния
съд е приложен института на реторсията – подс. С. Ю. (ищец) е признат за
виновен в това, че е причинил на тъжителя А. Х. (ответник) лека телесна
повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на здравето –
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, като пострадалият (ответник) е
отвърнал веднага на подс. С. Ю. (ищец) със същата такава телесна повреда,
изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на здравето –
престъпление по чл. 130, ал. 2 НК.
Установява се по делото, че леката телесна повреда, изразяваща се в
болки и страдания без разстройство на здравето на ищеца С. Ю. Ю. се свежда
до причинен оток и кръвонасядане на дясната ръка, а на ответника А. Р. Х. –
до причинен оток и кръвонасядания на лицето, лявата ушна мида и лявото
стъпало.
При тези обстоятелства по делото, от правна страна се приема следното:
реторсията е институт на наказателното право, но когато на извършено
противоправно деяние е отговорено със същото, то и двете страни имат право
да търсят и съответно – задължение да отговарят за причинените вреди.
Освобождаването от наказание не освобождава деликвента от гражданска
отговорност за вреди от непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД. В този смисъл
следва да се приеме, че ответникът, по силата на реторсията, причинявайки на
ищеца еднаква по степен по медико-биологични показатели телесна повреда,
с което му е причинил болка и страдание, е задължен да ги обезщети. Така
отчитайки обстоятелствата, че ищецът с поведението си е инициатор на
последвалото сбиване между двамата, че причинените на ответника от ищеца
увреждания са по-многобройни в сравнение с тези, които той му е причинил,
както и това, че причинените на ищеца от ответника увреждания са с
5
кратковременен характер и нисък интензитет и са отшумели в рамките на 3-4
дни, справедливият размер на обезщетението за неимуществените вреди,
които ищецът е претърпял възлиза на 500 лв.
По изложените съображения предявеният иск по чл. 45 ЗЗД за
присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
от непозволеното увреждане е основателен в размер на сумата от 500 лв.
За пълнота на мотивите на съдебния акт следва да се посочи, че
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на самия
пострадал ответник, като направено за първи път с въззивната жалба от
жалбодателя ищец, е преклудирано.
Предвид горното обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която предявеният иск по чл. 45 ЗЗД е уважен за сумата над 500 лв. до 600
лв., както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
направените в първоинстанционното производство разноски съобразно
уважената част на иска за сумата над 312 лв. до присъдените такива в размер
на 375 лв., вместо което следва да се постанови решение, с което искът по чл.
45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да се
отхвърли за разликата над 500 лв. до уважения му размер от 600 лв., като
неоснователен и недоказан и на ответника се присъдят разноски за
първоинстанционното производство още в размер на 25 лв. (общо 275 лв.
съобразно отхвърлената част на иска).
Предвид изхода на делото, за въззивна инстанция на страните се дължат
следните разноски: на жалбодателя в размер на 83.00 лв., на ответника – в
размер на 416 лв.
Мотивиран от горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 29/23.01.2023 г., постановено по гр.д. №
1049/2022 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която А. Т. Х., с ЕГН
**********, с адрес: с. Г., общ. А., обл. К. е осъден на основание чл. 45 ЗЗД
да заплати на С. Ю. Ю., с ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. К. обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане на 11.08.2020
г. в с. П., общ. К. в размер на 600 лв., ведно със законната лихва върху тази
6
сума, считано от датата на увреждането 11.08.2020 г. до окончателното й
изплащане, за разликата над 500 лв. до уважения размер на иска от 600 лв. ,
както и в частта, с която А. Т. Х., с ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. А.,
обл. К. е осъден да заплати на С. Ю. Ю., с ЕГН **********, с адрес: с. П.,
общ. К. направените в първоинстанционното производство разноски
съобразно уважената част на иска за сумата над 312 лв. до присъдените такива
в размер на 375 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ю. Ю., с ЕГН **********, с адрес: с. П.
против А. Т. Х., с ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. А., обл. К. иск по чл.
45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
непозволено увреждане на 11.08.2020 г. в с. П., общ. К. в размер на 600 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
11.08.2020 г. до окончателното й изплащане, за разликата над 500 лв. до
уважения размер на иска от 600 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С. Ю. Ю., с ЕГН **********, с адрес: с. П. да заплати на А.
Т. Х., с ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. А., обл. К. разноски за
първоинстанционното производство още в размер на 25.00 лв. (общо 275 лв.).
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/23.01.2023 г., постановено по гр.д. №
1049/2022 г. по описа на Районен съд – К. в останалата му обжалвана част
извън отменената (относно присъдената законна лихва, считано от датата на
увреждането 11.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата от 500 лв.).
ОСЪЖДА С. Ю. Ю., с ЕГН **********, с адрес: с. П. да заплати на А.
Т. Х., с ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. А., обл. К. разноски за въззивното
производство в размер на 417.00 лв.
ОСЪЖДА А. Т. Х., с ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. А., обл. К. да
заплати на С. Ю. Ю., с ЕГН **********, с адрес: с. П., общ. К. разноски за
въззивното производство в размер на 83.00 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8