Присъда по дело №60/2021 на Районен съд - Пазарджик

НОХД № 60/2021 г.
МОТИВИ:

Обвинението против подс. Г. З. Р. от гр. П. е за престъпление по чл.195
ал.1 т.6 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, а именно за това, че в
периода от 02.07.2020 г. до 05.07.2020 г. в гр. П., при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, което се е
възползвало от служебното си положение- „куриер-направление дневен“ във
фирма „Е.“ АД, съгласно трудов договор №3813/18.05.2020 г. и като такъв е
имал свободен достъп до помещенията в офис, находящ се на ул. „***“ №43 в
гр. П., е отнел чужди движими вещи: суха кучешка храна „Брит Премиум“,
нова подобрена формула „ади адълт Л15“ с тегло 15 кг на стойност 65,99 лв.,
преносима тонколона „Акай СС023А-Х10“ на стойност 259,00 лв., мобилен
телефон „Самсунг Галакси А20“ на стойност 248,99 лв., мобилен телефон
„Улфон С1“ на стойност 94,99 лв., всичко на обща стойност 668,97 лв. от
владението на ръководителя на офис П.- К. Б. В. от гр. П., на куриерска фирма
„E.“ АД с изпълнителен директор С.Т.К. от гр. П., без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
- На 02.07.2020 г. в гр. П., в качеството си на длъжностно лице, което се
е възползвало от служебното си положение- „куриер-направление дневен“
във фирма „Е.“ АД, съгласно трудов договор №3813/18.05.2020 г. и като такъв
е имал свободен достъп до помещенията в офис, находящ се на ул. „***“ №43
в гр. П., е отнел чужда движима вещ - суха кучешка храна „Брит Премиум“,
нова подобрена формула „ади адълт Л15“ с тегло 15 кг на стойност 65,99 лв.
от владението на ръководителя на офис П.- К. Б. В. от гр. П., на куриерска
фирма „E.“ АД с изпълнителен директор С.Т.К. от гр. П., без негово съгласие
с намерение противозаконно да я присвои.
- На 04.07.2020 г. в гр. П., в качеството си на длъжностно лице, което се
е възползвало от служебното си положение- „куриер-направление дневен“
във фирма „Е.“ АД, съгласно трудов договор №3813/18.05.2020 г. и като такъв
е имал свободен достъп до помещенията в офис, находящ се на ул. „***“ №43
в гр. П., е отнел чужда движима вещ - преносима тонколона „Акай СС023А-
Х10“ на стойност 259,00 лв. от владението на ръководителя на офис П. - К. Б.
В. от гр. П., на куриерска фирма „E.“ АД с изпълнителен директор С.Т.К. от
гр. П., без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои.
- На 05.07.2020 г., около 10:00 ч. в гр. П., в качеството си на длъжностно
лице, което се е възползвало от служебното си положение- „куриер-
направление дневен“ във фирма „Е.“ АД, съгласно трудов договор
1

№3813/18.05.2020 г. и като такъв е имал свободен достъп до помещенията в
офис, находящ се на ул. „***“ №43 в гр. П., е отнел чужда движима вещ-
мобилен телефон „Самсунг Галакси А20“ на стойност 248,99 лв. от
владението на ръководителя на офис П. - К. Б. В. от гр. П., на куриерска
фирма „E.“ АД с изпълнителен директор С.Т.К. от гр. П., без негово съгласие
с намерение противозаконно да я присвои.
- На 05.07.2020 г„ около 17:55 ч. в гр. П., в качеството си на длъжностно
лице, което се е възползвало от служебното си положение- „куриер-
направление дневен“ във фирма „Е.“ АД, съгласно трудов договор
№3813/18.05.2020 г. и като такъв е имал свободен достъп до помещенията в
офис, находящ се на ул. „***“ №43 в гр. П., е отнел чужда движима вещ -
мобилен телефон „Улфон С1“ на стойност 94,99 лв. от владението на
ръководителя на офис П. - К. Б. В. от гр. П., на куриерска фирма „E.“ АД с
изпълнителен директор С.Т.К. от гр. П., без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвои.
Производството пред първата инстанция е по реда на глава ХХVІІ от
НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура- гр. П.
поддържа обвинението спрямо подсъдимия, като пледира да бъде признат за
виновен и му се наложи наказание лишаване от свобода при превес на
смекчаващите вината обстоятелства.
Подс. Р. се явява лично в съдебно заседание и с назначения му служебен
защитник. Признава се за виновен по предявеното им обвинение и признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не
желае да се събират доказателства за тези факти. Защитникът на подсъдимия
пледира на същия да бъде наложено наказание при превес на смекчаващите
вината обстоятелства.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На 18.05.2020 г. подс. Г.Р. постъпил на работа в куриерска фирма „Е.“
АД на длъжност „куриер направление-дневен“. С него бил сключен трудов
договор №3813/18.05.2020 г., в който били уговорено мястото на работа,
работното време и трудовото му възнаграждение. С подписването на
договора, на подс. Р. била връчена и длъжностна характеристика за заеманата
от него длъжност, на която също положил подписа си. Изрично в
длъжностната характеристика било посочено, че заемащият я носи пълна
материална и имуществена отговорност за приетите от него пратки и парични
средства.
2

Офисът на куриерската фирма в гр. П., локализиран на ул. „***“ №43,
се състоял от две помещения (склад и работна част) и бил оборудван със СОТ
и камери за видеонаблюдение. Служителите в офиса били шест- един
диспечер- св. А. В. и пет куриера, един от които бил и подс. Р.. Ръководител
на офиса бил св. К. В., който освен това изпълнявал и длъжността куриер. Св.
Т. Д. пък била отговорник за офисите на фирма „E. 2000“ в Югозападна
България и заемала длъжността „регионален мениджър“.
Всяка сутрин пратките, които следвало да бъдат разнесени до крайните
получатели, пристигали в офиса в гр. П. от логистичния център в гр. П.. След
това се разтоварвали физически в офиса и посредством специален софтуер се
разпределяли по зони. След това те се зачислявали на куриера, отговарящ за
съответното направление. Зачисляването на пратките на конкретен куриер,
ставало посредством сканиране с четец (чекиране) и това се извършвало от
самия куриер, т.е. всеки куриер сам чекирал пратките за направлението си.
След като приключел този процес, всеки куриер получавал лист с
куриерските задачи и всички придружаващи документи (обратни разписки и
разписки за събиране на пощенски парични преводи) и започвал разноса.
След края на работния ден всеки един куриер отчитал свършеното от него-
събраните парични суми и недоставените пратки. Софтуерът на фирмата
отчитал, както всички зачислени на куриера пратки в началото на работния
ден, така и тези, които следвало да бъдат върнати в офиса в края на работния
ден, поради недоставянето им. Всичко това ставало посредством сканиране на
баркод на всяка една пратка.
Предвид естеството на работа и фактът, че се налагало да работи и
извън работното време, на подс. Р. бил предоставен ключ от офиса и чип за
охранителната система. Освен него, ключове и чипове имали още двама
куриери и диспечера на офиса.
Тъй като изпитвал недостиг на парични средства, на 02.07.2020 г., подс.
Р. решил да не чекира една от пратките, които били разпределени за неговата
зона, т.е. за разнасяне по направлението, за което отговарял, за да може да не
му се търси в края на работния ден. За целта, докато чекирал другите пратки
за деня, не чекирал пратка с кучешка храна „Брит Премиум“ с тегло 15 кг на
стойност 65,99 лв. Независимо от това, подсъдимият взел тази пратка със себе
си, заедно с останалите пратки, след което я занесъл на получателя, от който
получил цитираната парична сума, която задържал за себе си. Тъй като по
софтуер, пратката не била зачислена на подсъдимия, в края на работния ден
не било отчетено, че тя е доставена на получателя, поради което и Р. не отчел
получените за нея пари.
Два дни по-късно, на 04.07.2020 г. подс. Р. не чекирал друга пратка-
преносима тонколона „Акай СС023А-Х10“ на стойност 259,00 лв. към
дневните си пратки за разнос, но я взел със себе си, доставил я на получателя
3

и задържал платената парична сума за себе си. В края на работния ден, отново
системния софтуер в офиса не отчел, че пратката е доставена.
На 04.07.2020 г. (събота), в работно време, получените от логистичния
център пратки били разпределени по зони, но не били разпределени на
съответния куриер, който щял да прави разноса в понеделник. След края на
работния ден св. В. заключила офиса и си тръгнала. На следващия ден-
05.07.2020 г., (неделя) преди обяд, подс. Р. решил да посети неработещия
офис на фирмата, за да си вземе дреха, която бил забравил там. Тъй като имал
ключ от офиса и чип за СОТ-а, влязъл вътре, взел дрехата си и излязъл.
Малко след това обаче решил да се върне и да вземе пратка, която да заложи
срещу определена сума пари. В изпълнение на решението си, около 10:00 ч.,
подс. Р. отново влязъл в офиса и взел пратка, съдържаща мобилен телефон
„Самсунг Галакси А20“ на стойност 248,99 лв. След това посетил заложна
къща „Макс Кеш“ и предал в залог телефона, заедно със зарядно устройство
за сумата от 100,00 лв., за което бил издаден заложен билет №
1877/05.07.2020г. Получената сума от 100,00 лв. подсъдимият похарчил
веднага и за това взел решение отново да отиде в офиса и да вземе още една
пратка. Същият ден, привечер, около 17:55 ч., подс. Р. влязъл отново в офиса
и взел пратка, съдържаща мобилен телефон „Улфон С1“ на стойност 94,99
лв., след което отишъл в същата заложна къща и заложил телефона за сумата
от 50,00 лв., за което бил издаден заложен билет №1888/05.07.2020 г.
В понеделник, на 06.07.2020 г., в началото на работния ден, св. А. В.
отключила офиса, след което куриерите започнали да чекират пратките си за
разнос. Тогава станало ясно, че за служителя, отговарящ за направление гр.
В., следвало да има две пратки- мобилни телефони с товарителници
********** и **********. Според софтуера, двете пратки следвало да бъдат
налични в офиса на куриерската фирма, но така и не били открити от
служителите. Това накарало св. В. да проведе телефонен разговор със
служител на охранителната фирма и да установи, дали в офиса е било влизано
след края на работния ден в събота. Така установила, че в неделя, в офиса
било е влизано три пъти. А. В. веднага уведомила регионалния мениджър св.
Т. Д., която от своя страна прегледала записите от охранителните камери и
видяла, че на 05.07.2020 г. подс. Р. е влизал няколко пъти в офиса, ровил из
пратките, след което напускал. Още същият ден, пристигайки в офиса в гр.
П., Д. направила ревизия и констатирала липсата на четирите пратки- суха
кучешка храна „Брит Премиум“, преносима тонколона „Акай СС023А-Х10“,
мобилен телефон „Самсунг Галакси А20“ и мобилен телефон „Улфон С1“.
Последните две пратки (на мобилните телефони) били с товарителници
********** и **********- липсващите пратки за направление гр. В..
С оглед констатираното, св. Д. провела разговор с подс. Р., който
първоначално отрекъл, но впоследствие признал за отнетите телефони и ги
откупил от заложната къща, след което ги предал на св. Д.. Тъй като и двата
4

телефона били с нарушена цялост на опаковката и нямало как да бъдат
доставени на получателите, от куриерска фирма „E. 2000“ АД уведомили
подателя, че следва да изпрати нови мобилни телефони, които да бъдат
доставени до поръчалите ги лица и поели всички разходи. По отношение на
останалите две пратки, чиято липса била установена при ревизията,
служителите на куриерската фирма провели разговори с лицата, до които
били адресирани пратките и установили, че същите им били доставени от
куриер на „E. 2000“ АД, като описанието което дали на служителя, отговаряло
на външния вид на подс. Р.. Куриерска фирма „E. 2000“ АД изплатила за
собствена сметка дължимите суми на подателите на двете пратки.
По повод на горното било отпочнато настоящото наказателно
производство.
От заключението изготвената в досъдебната фаза на процеса оценъчна
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, е видно че
стойността на отнетите от подсъдимия вещи възлиза общо на 668,97 лв.,
съответно: суха кучешка храна „Брит Премиум“ с тегло 15 кг- 65,99 лв.,
преносима тонколона „Акай СС023А-Х10“- 259,00 лв., мобилен телефон
„Самсунг Галакси А20“- 248,99 лв. и мобилен телефон „Улфон С1“-94,99 лв.
В ДП е била назначена видеотехническа експертиза, която е изследвала
приобщения като ВД диск, съдържащ запис от охранителните камери в офиса
на „E.“. От обоснованото заключение на същата става ясно, че заснетото лице
от мъжки пол, вероятно е Г. З. Р..
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
самопризнанието на подсъдимия Г.Р. за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и доказателствата от
досъдебната фаза на процеса, които подкрепят самопризнанията, а именно:
показанията на свидетелите Т. Д., А. В., К. К. и К. В., както и от приложените
писмени доказателства, от заключенията на оценъчната и видеотехническата
експертизи и приобщеното ВД.
Съдът изцяло дава вяра на събраните писмени, гласни и веществено
доказателства, т.к. те са абсолютно непротиворечиви и взаимно се допълват,
като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка се налага правният извод,
че с поведението си от обективна и субективна страна подс. Р. е осъществил
престъпния състав на чл.195 ал.1 т.6 във вр. с чл.194 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1
от НК, като в периода от 02.07.2020г. до 05.07.2020г. в гр. П., при условията
на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, което се
е възползвало от служебното си положение- „куриер-направление дневен“, е
отнел подробно описаните по-горе движими вещи възлизащи на обща
5

стойност 668,97 лв. от владението на ръководителя на офис П. - К. Б. В.,
собственост на куриерска фирма „E.“ АД с изпълнителен директор С.Т.К., без
съгласието на владелеца и собственика с намерение противозаконно да ги
присвои, по описани по-горе подробно деяния.
Подсъдимият Р. е извършил кражбата като се е възползвал от
служебното си положение- „куриер-направление дневен“, тъй като е
притежавал качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл.93 т.1 бук.“ б“ от
НК. От приетите по делото като писмени доказателства трудов договор
№3813/18.05.2020 г. и длъжностна характеристика на длъжността „куриер-
направление дневен“, става ясно, че задълженията на подсъдимия за
посочената длъжност се изразяват в приемане и превозване на пратки по
локална линия гр. П.-селища, населени места в региона-гр. П., като предава
или инкасира суми по наложни платежи на пратки и отчита на
администратора документите по тях, инкасира дължимите суми по превозите
на клиентите, срещу касов бон и отчита събраните средства по товарителници
в куриерски отчет. При изпълнение на своите задължения куриерът носи
пълна материална и имуществена отговорност за приетите пратки и налични
средства. При това положение няма съмнение, че той е имал качеството
„длъжностно лице“ и че извършил престъплението, възползвайки ес от своето
служебно положение.
Деянието е извършено при условията на продължавана престъпна
дейност, т.к. и четирите единични деяния, описани по-горе, са извършени
през непродължителен период от време при идентична обстановка и при
еднородност на вината.
Авторството на горепосоченото деяние се доказа по един несъмнен
начин от събраните по делото писмени, гласни и веществено доказателства.
Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и
начина на извършване на престъплението.
Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи на
престъплението, включително и квалифициращия. Съзнавал е, че извършва
кражбата на процесните вещи като прекъсва владението върху тях от страна
на ощетеното ЮЛ без съгласието на собственика и владелеца. Върши това с
намерение противозаконно да свои вещите. Съзнавал е също, че има
качеството длъжностно лице с оглед на длъжността, която е заемал в
куриерската фирма и задълженията, които е изпълнявал, както и
отговорността която е носел за приетите пратки и наличните парични
средства.
Подс. Р. е извършил престъпното посегателство виновно, т.к. е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е искал това.
Действал е с пряк умисъл съобразно материалноправната характеристика на
6

чл.11 ал.2 от НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК-
относно целите на наказанието и на чл.54 и следващите от НК- за неговата
индивидуализация.
За да определи наказанието съдът отчете високата степен на обществена
опасност на деянието- кражба, което е тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93 т.7 от НК и е предвидено в раздел І-ви на глава V-та от НК-
„Престъпления против собствеността”. Това са едни от най-често срещаните
престъпления, заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в
страната. Конкретното деяние също е със завишена степен на обществена
опасност, предвид времето, начина и мястото на неговото извършване- през
деня, в офиса на куриерската фирма, независимо, че е действията му са
записвани от охранителните камери, действайки дръзко и с чувство за
безнаказаност. Това посегателство драстично засяга правото на собственост
върху вещи, по-голямата част от които се използват в ежедневието на хората.
Всички тези обстоятелства правят престъпното посегателство на подсъдимия
и с по-високата социална, морална и правна укоримост.
Подс. Р. е личност със леко завишена степен на обществена опасност.
Вярно е, че не осъждан преди извършване на настоящето деяние, но е бил
освобождаван от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК за
извършено престъпление по чл.235 ал.6 от НК с влязло в сила на 24.04.2019 г.,
като му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 1 000 лева, но
характеристичните данни за него са положителни, няма криминални и
противообществени прояви, не дружи с лица от криминалния контингент и не
се ползва с лошо име сред съкварталците си.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането
на установения в страната правов ред и правото на собственост, както и в
желанието на подсъдимия да си набави средства по бърз и престъпен начин.
Като смекчаващи наказателната отговорност съдът прецени невисоката
стойност на предмета на посегателство, връщането на една част от вещите, с
което повече от половината от причинените щети са възстановени, оказаното
съдействие на полицейските и разследващите органи, направените
самопризнания и изказано съжаление, тежкото материално положение и
имотно състояние, младата му възраст и това, че единствен полага грижи за
баба си, с която живее. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете
обстоятелството, че е освобождаван от наказателна отговорност за извършено
престъпление.
С оглед на горното и като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи
7

отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест,
съобразявайки се с разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът не приложи
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, а тази на чл.58а ал.4 от НК, като прие, че в
случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, посочени
по-горе, при наличието на които и най-лекото, предвидено в закона наказание
ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на това съдът индивидуализира
наказанието на подс. Р. при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като определи
наказание „лишаване от свобода“ под определения законов минимум от една
година, а именно в размер на три месеца лишаване от свобода.
Предвид данните за личността на подс. Р. и основно обстоятелството, че
преди настоящето деяние не е бил осъждан, то и липсват законови пречки за
приложението на института на условното осъждане. Освен това съдът
прецени, че преди всичко за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия
не е наложително ефективното изтърпяване на така наложеното наказание
лишаване от свобода, поради това и приложи института на условното
осъждане по смисъла на чл. 66 ал.1 от НК и отложи изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години.
Съдът възложи възпитателната работа с условно осъдения Р. на
Наблюдателната комисия при Община гр. П..
Съдът намери така определеното по вид и размер наказание, за
справедливо и обосновано, като е от естество да изпълни предвидените от
законодателя в чл.36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо
дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на
обществото.
Съдът постанови вещественото доказателство един брой СД от ВТЕ,
находящо се на л.91 от ДП, да остане по делото, като при това положение
същото ще бъде унищожено с унищожаване на делото при настъпването на
законовите предпоставки за това.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимия Г.Р. да заплати по сметка на ОД на МВР- П. сторените по
делото разноски в размер на 378,45 лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8

Номер на акта:	17
Дата:	15 април 2021 г. (в сила от 30 април 2021 г.)
Съдия:	Таня Петкова

Дело:	20215220200060
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 януари 2021 г.

Присъда по дело №60/2021 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите