Р Е Ш Е Н И Е
№ 1841/21.04.2020 г.
гр. В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на десети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 8952 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен
от М.М.Х., ЕГН **********, с адрес:
*** срещу Д. иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за приемане на установено
в отношенията между страните, че ответникът
не е собственик на недвижим имот
представляващ ПИ с идентификатор
* по КККР на гр. В., одобрени със Заповед № * г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от * кв.м.
В исковата молба, уточнена в о.с.з., ищцата чрез адв. Д. П. твърди, че по
силата на установено от * г. и осъществявано до настоящия
момент непрекъснато и необезпокоявано владение в трайно установените му граници е собственик
по давност на процесния недвижим
имот находящ се в гр. В., К. К. „Ч.", местност „*" с идентификатор
* по КККР на гр. В.. Излага, че до 2000 г.
прцесният имот е бил изоставен и не е бил заграден, а впоследствие ищцата го е
заградила с оградна мрежа. Сочи, че не го обработва,
но редовно го посещава и следи за неговата цялост. Поддържа,
че през 2017 г. поискала да се
снабди с нотариален акт по обстоятелствена
проверка за процесния недвижим имот, но впоследствие
* г. Областния
управител на област с административен център В. съставил на АЧДС № * за ПИ с идентификатор *, на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС и чл. 104, ал. 1, т. 9 от ППЗДС. Оспорва държавата да е придобила правото на собственост върху имота на
посоченото основание, като обоснова правният
си интерес от водене на
иска с издаването на АЧДС, което препятства възможността на ищцата да
се сдобие с к.н.а. за собственост
по обстоятелствена проверка. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде уважен
изцяло. Претендира присъждане на сторените
разноски в исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д., представлявана от Обл.уп. на о. с адм. Ц. В., чрез процесуалния му представител – юрк. С. Ст., с който искът
се оспорва като недопустим, а в евентуалност като неоснователен. Поддържа, че за ищеца
липсва правен интерес от водене
на отрицателен установителен иск, тъй като с уважаването
му не се
установява чия е собствеността върху спорната вещ. Аргументира
се с Определение от * г. по
гр.дело № * г.
на ВОС. В евентуалност се оспорва и основателността
на иска, доколкото за процесния
имот има съставен АДС № *г. на основание чл.68, ал.1 от ЗДС и
чл.104, ал.1, т.9 от ППЗДС. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен.
В о.с.з.
страните поддържат изразените позиции по спора, чрез процесуалните си
представители. Ответникът доразвива доводите си в писмена защита.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните
изводи от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
По делото не е налице спор между страните, че същите си
противопоставят един на друг права на собственост по отношение на идентичен
имот с идентификатор * по
КККР на гр. В., който съобразно заключението на кредитирано като
компетентно, обективно и пълно заключение на изготвената СТЕ е идентичен на
имот с планов № * по кадастралния план на к.к.
„Ч.“ от * г.
Правният интерес за ищцата от търсената защита се установява
несъмнено както от факта, че ответникът е оспорил изрично с отговора по чл. 131
от ГПК правото ѝ на собственост върху процесния ПИ с идентификатор * по КККР на гр. В., така ѝ от наличния извънсъдебен спор между
страните, изразяващ се в отпочнатата от ищцата процедура по обстоятелствена
проверка и последващото съставяне от Държавата на АДС № *г. за същия имот.
Силата на пресъдено нещо на процесния отрицателен
установителен иск за собственост има по-широки обективни предели от тези на
решение по положителен установителен иск, тъй като правото предмет на делото се
отрича, без оглед на някакво конкретно определено правопораждащо основание, а с
оглед на всички възможни. Именно отричането изобщо на правото собственост на ответника,
което е твърдение за отрицателен факт пренася върху последният задължението да изчерпи
в процеса всички основания, на които то е могло да се породи, като установи
пълно и главно в процеса поне едно от тях.
В настоящия спор Д. е противопоставила като собствено придобивно основание за
имота единствено съставянето за него на АДС № * г., на чл. 68, ал.
1 от ЗДС и чл. 104, ал. 1, т. 9 от ППЗДС.
В светлината на така релевирания
от ответника „придобивен способ“ на делото следва да
се посочи, че актовете за държавна и общинска собственост имат идентична правна
същност с констативните нотариални актове за установяване на права, издавани от
нотариусите. Всеки от тях, ако е съствен по надлежния ред и форма, има белезите
на официален свидетелстващ документ, който обаче само констатира собствеността,
без да я поражда, както изрично е посочено в чл. 5, ал. 3 от ЗДС. Съобразно ТР
№ 11/21.03.2013 г. т.д. №11/2012 г. на ОСГК на ВКС, констативните актове не се
ползват с материална сила относно констатациите за принадлежност на правото на
собственост, които следва да се докажат при спор. Действително налице
противоречива съдебна практика по въпроса коя от страните – позоваваща или
осповаща – носи доказателствената тежест при съдебен спор. Дори обаче да се
сподели практиката, според която оспорващият, в случая ищцата, следва да обори
констатираното в документа, доказвайки своите конкуриращи права, последното би
било вярно, ако изобщо в установителния официален акт е вписано годно правно
основание за собственост (отчуждаване, конфискация, изрично предвидените в чл.
2 от ЗДС имоти и т.н.). Когато в КНА, АДС или АОС изобщо липсва ясно, несъмнено
и годно правно основание, официалната констативна същност на акта се
дискредитира напълно. Ето защо тогава позоваващият се на акта ще следва да
доказва правата си.
В случая видно от приложения по делото АЧДС (л.7), в него
като правно основание за собственост е обективирано
следното: „чл.68, ал.1 от ЗДС; чл.104, ал.1, т.9 от ППЗДС“. От тях чл. 68, ал.1
от ЗДС гласи: за имотите – държавна собственост се съставят актове за държавна
собственост, а чл.104, ал.1, т.9 от ППЗДС гласи: актове за държавна собственост
се съставят за всички имоти и вещни права – държавна собственост, върху сгради,
обекти в сграда, идеални части от сграда или от обект в сграда (жилищна сграда,
жилище, гараж, ателие, магазин, работилница, склад, сграда за административни
нужди, обект за административни нужди, сгради за социални, учебни, просветни,
културни, спортни и здравни дейности, хотели и други сгради за подслон, места
за настаняване, заведения за хранене и развлечения, производствена сграда или
обект, друга сграда) и прилежащия към тях поземлен имот. При тези данни конкретното
твърдяното от ответника придобивно основание - „чл.68,
ал.1 от ЗДС; чл. 104, ал.1, т.9 от ППЗДС“, не може да се подведе под никое от
известните на съда вещно - правни основания за придобиване на собственост от
Държавата, било то първични или производни. Така практическата липса на посочено
в процесния АЧДС материално-правно основание за
съставянето му, произтичащо от някоя от разпоредбите на чл. 2, чл. 3, чл. 32
или чл. 43 от ЗДС, води до извод, че ответникът
по делото изобщо не е въвел годно придобивно
основание подлежащо на доказване в настоящия процес. При това положение и
предвид на липсата на каквито и да е твърдения за друг механизъм за придобиване
на собствеността върху процесния имот от Държавата, а
и на установени данни по делото, включително от неоспорената експертиза, в миналото
той да е одържавяван, обобществяван за кооперативно
земеделско ползване, закупен и т.н., съдът приема, че държавата не се
легитимира като негов собственик.
До извод за обратното не води и доводът на ответника,
изложен в депозираните писмени бележки, че съобразно заключението на СТЕ по КК
на Район „Пр.“ от * г. имотът е записан на Обл. упр. на област В., доколкото
не подлежи на разумно съмнение принципното схващане възприето в правната теория
и практика, че кадастралната карта и регистърът към нея имат информационно-оповестителна функция, но не доказват и не
създават вещни права.
В обобщение, съдът
намира, че по делото не е доказано наличието на основание годно да легитимира
ответника като собственик на процесния имот. При това
положение след като е твърдял, че е титуляр на това право, то ответникът е и
страната по делото, която следва да понесе неблагоприятните последици от
неуспешно проведеното доказване на фактите годни да го породят и отрицателният установителен
иск за собственост, предявен от конкуриращата правата му ищца, следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на правния спор ищцата има право да
репарира сторените разноски в процеса, които съобразно представените доказателства
и списък по чл. 80 от ГПК възлизат на общо 949,78 лв., от които 249,78 лв. за
държавни такси, 200,00 лв. депозит за вещо лице и заплатено адвокатско
възнаграждение от 500,00 лв. Направеното от ответника възражение по чл. 78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ищцата
се явява неоснователно доколкото претендираната сума е дори под относимия
минимум изчислен по реда на чл. 7, ал 7 вр. ал.2, т.4 от Наредба № 1/01.07.2004
г. Следователно с решението по делото на ищцата следва да се присъди пълният
размер на поисканите разноски.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца М.М.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, че Д., представлявана от Обл. Упр. на
о. с адм. Ц. В. от друга, че не е собственик на недвижим имот представляващ ПИ с идентификатор
* по КККР на гр. В., одобрени
със Заповед № * г. на изпълнителен директор на АГКК, с площ от * кв.м, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Община В.,
представлявана от Км. И.Н.П. ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Х.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 949,78 лв.
представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: