О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ I - 708 16.04.2018 г. град Бургас
Бургаският
окръжен съд, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен състав, на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета
година в закрито заседание, на основание чл. 267 от ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Сияна ДИМИТРОВА
Секретар
като разгледа докладваното от младши съдия С.
Димитрова
въззивно
гражданско дело № 480 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх.
№ 3203/22.01.2018 г. от ответника В.С.А., ЕГН **********, чрез адвокат Г.Н. от
БАК със съдебен адрес: ***, офис 318, срещу решение № 1962/01.12.2017 г. на
Районен съд – Бургас, постановено по гр.д. № 170/2017 г.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният
съд е уважил исковата претенция за приемане за установено по отношение на
ответниците „Косева“ ЕООД, ЕИК ********** и В.С.А., ЕГН ********** – солидарни
длъжници, че съществува вземането на ищеца „Хета асет резолюшън България“ с
предишно наименование „Хипо апле-адриа-лизинг“ ООД, ЕИК *********, по ч.гр.д. №
6624/2013 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед № 4287/06.08.2013 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, за сумата от 6436,98 евро,
представляваща задължение по запис на заповед от 30.07.2010 г. и падеж от
01.08.2010 г. и за сумата от 742,92 евро, представляваща задължение по ценна
книга от 30.07.2010 г. с падеж на 01.08.2010 г., издадени от „Косева“ ЕООД и
авалирани от В.А., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване
на заявлението - 05.08.2013 г. до окончателното им, при което посочените записи
на заповед са издадени в обезпечение по сключен между „Хета асет резолюшън
България“ ООД, ЕИК ********* със седалище гр. София по договор за лизинг №
********* от 05.11.2007 г. и споразумение от 30.07.2010 г. Със същото решение
ответниците са осъдени да заплатят солидарно в полза на ищеца и направените от
него съдебно-деловодни разноски по делото, както и тези извършени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 6624/2013 г. по описа на БРС, възлизащи на общия
размер от 662 лева.
Във въззивната си жалба пред настоящия съд, ответникът
А. излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания акт, като
постановен при допуснати процесуални
нарушения и в противоречие на събраните доказателства. Твърди се, че процесните
записи на заповед са издадени като обезпечение на задължения по сключен договор
за финансов лизинг № ********* и споразумение към него. Сочи се, че с приета по
делото съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установявало, че всички
задължения по цитирания каузален договор за погасени, което водело до погасяване
и на вземанията по издадените за обезпечение записи на заповед и
неоснователност на ищцовата претенция. В този ред на мисли, като необоснован и
неправилен се оспорва извода на районния съд, че процесните записи на заповед
уреждат самостоятелни вземания, извън предмета на каузалния договор. На
следващо място се правят оплаквания за неправилно приложение на материалния
закон досежно института на давността и във връзка с релевираните в
първоинстанционното производство от ответника възражения в този смисъл. Излагат
се правни доводи за противоречие изводите на съда с тълкувателни решения, като
се сочи и относима съдебна практика. Твърди се, че при приложение на
тригодишната погасителна давност, вземанията на ищеца по договора за лизинг,
както и по процесните ценни книги, са погасени, предвид което задълженията на
авалиста също са погасени.
Прави се доказателствено искане за допускане
на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да проследи
счетоводството на двете страни и да отговори на следния въпрос: Заплатени ли са
уговорените вноски на лизингополучателя (по т. 5 от споразумението, а именно 12
вноски от по 1049,14 лева с краен падеж до 15.07.2011 г., възлизащи на
12 589,68 лева или на 6436,98 евро и вноските залихва без ДДС през
гратисния период от 01.08.2010 г. до 01.07.2011 г., а именно 12 броя от по
61,91 евро, възлизащи на 742,92 евро), които са обезпечени с процесните записи
на заповед.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили
писмени отговори от въззиваемия ищец Хета асет резолюшън България“ с предишно
наименование „Хипо апле-адриа-лизинг“ ООД и въззиваемия ответник „Косева“ ЕООД.
Настоящият състав намира, че постъпилата
въззивна жалба е допустима като подадена от страна която има правен интерес от
обжалването, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл.
261 от ГПК. Поради това, делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 3 от ГПК
във въззивното производство може да се иска събиране на доказателства, които не
са били допуснати от първоинстнационния съд поради процесуални нарушения. В
конкретния случай, с въззивната жалба не се правят оплаквания за допуснати от
БРС процесуални нарушения, препятствали процеса на доказване, предвид което и
въззивния съд намира, че не са налице основанията по чл. 266 от ГПК за
посочване в настоящото производство на нови факти и доказателства.
От друга страна, въззивникът прави оплакване
за необоснованост на изложените в обжалвания акт фактически изводи на
първоинстанционния съд, с оглед на което и предвид задължителните указания,
дадени по т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд намира за необходимо служебно да назначи допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след запознаване с
материалите по делото, включително договор за финансов лизинг № ********* и
споразумение от 30.07.2010 г., и извършване на справка в счетоводството на
„Хета асет резолюшън България“ с предишно наименование „Хипо апле-адриа-лизинг“
ООД, ЕИК ********* и „Косева“ ЕООД с предишно наименование „Унистрой“ ЕООД, ЕИК
**********, да отговори на следните въпроси: 1. Заплатени ли са просрочени
задължения по договор за финансов лизинг №*********, сключен между дружествата „Хета
асет резолюшън България“ с предишно наименование „Хипо апле-адриа-лизинг“ ООД,
ЕИК ********* и „Косева“ ЕООД с предишно наименование „Унистрой“ ЕООД, ЕИК
**********, предоговорени между страните по т. 5 от споразумение към договора
от 30.07.2010 г. и представляващи дванадесет вноски от по 1049,14 лева,
последната от които с падеж на 15.07.2011 г.; 2. Заплатени ли са лихви за
забава на просрочените задължения по въпрос № 1, договорена в размер на 1,5
% по т. 7 от споразумение от 30.07.2010
г., представляваща дванадесет вноски от по 61,91 евро без ДДС или тяхната
левова равностойност.
Предвид изложеното и на основание чл. 267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна
жалба с вх. № 3203/22.01.2018 г. от В.С.А., ЕГН **********, чрез адвокат Г.Н.
от БАК със съдебен адрес: ***, офис 318, срещу решение № 1962/01.12.2017 г. на
Районен съд – Бургас, постановено по гр.д. № 170/2017 г.
ВНАСЯ в.гр.д.
№ 480/2018 г. по описа на Бургаския окръжен съд за разглеждане в открито
съдебно заседание, насрочено за 16.05.2018 г. от 10,10 часа.
ДОПУСКА изготвянето
на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след запознаване
с материалите по делото, включително договор за финансов лизинг № ********* и споразумение
от 30.07.2010 г., и извършване на справка в счетоводството на „Хета асет
резолюшън България“ с предишно наименование „Хипо апле-адриа-лизинг“ ООД, ЕИК
********* и „Косева“ ЕООД с предишно наименование „Унистрой“ ЕООД, ЕИК
**********, да отговори на следните въпроси:
1. Заплатени ли са просрочени задължения по
договор за финансов лизинг № *********, сключен между дружествата „Хета асет
резолюшън България“ с предишно наименование „Хипо апле-адриа-лизинг“ ООД, ЕИК
********* и „Косева“ ЕООД с предишно наименование „Унистрой“ ЕООД, ЕИК
**********, предоговорени между страните по т. 5 от споразумение към договора
от 30.07.2010 г. и представляващи дванадесет вноски от по 1049,14 лева,
последната от които с падеж на 15.07.2011 г.?
2. Заплатени ли са лихви за забава на
просрочените задължения по въпрос № 1, договорена в размер на 1,5 % по т. 7 от споразумение от 30.07.2010 г.,
представляваща дванадесет вноски от по 61,91 евро без ДДС или тяхната левова
равностойност?
ОПРЕДЕЛЯ депозит
за изготвяне на експертизата в размер на 150 лева, платими от въззивника в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение по сметка
на Окръжен съд – Бургас, като представи доказателства за това по делото в същия
срок.
НАЗНАЧАВА за вещо
лице по делото Диана Генчева Бимбелова, което да се уведоми за изготвяне на
експертизата след представяне на платежен документ за внесен депозит.
Преписи от настоящото определение да
се връчат на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Решение №
129/2015 г. по гр. дело № 7040/2014 г. на ВКС
Пред въззивния съд страните не могат да твърдят нови
факти, да правят нови възражения и да представят нови доказателства, които са
могли да посочат и представят в срок в хода на първоинстанционното
производство, независимо дали са релевантни и относими. Съгласно чл.146 ГПК
първоинстанционният съд е този, който в изготвения от него доклад по делото
посочва – с оглед предмета на спорното право, изразените становища и
направените възражения – как се разпределя доказателствената тежест за
твърдяните факти, за кои от тях не следва да се сочат доказателства и за кои
страните следва да предприемат действия по доказване. Въззивният съд може да
дава нови указания за ангажиране на доказателства само, ако изрично констатира
допуснато от първоинстнационния съд процесуално нарушение, за което следва да
уведоми страните. Факти, които не са включени в предмета на доказване от
първоинстанционния съд с доклада по делото, не подлежат на установяване.
Въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение по
делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещ се от доказване
и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е
включен в предмета на доказване.