Р Е Ш
Е Н И Е №260057
гр.
Шумен, 06.11.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на осми октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.ХаджиИ.
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Т.Кавърджикова, като разгледа докладваното
от съдия Р.ХаджиИ. в.гр.д.№236 по описа
за 2020год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №89 от 10.04.2020г. по гр.д.№1431/2019г. Районен съд-гр.Нови пазар е признал за установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД-гр. С., представлявано от Я.Й.О., Б.Р., Т.Я., на основание чл. 439 от ГПК, че ищцата М.Г.И. не дължи принудително изпълнение на сумата от 5619,04 лв. – главница, 2142,59 лв. – договорна лихва, 724,24 лв. – мораторна лихва за периода 29.04.2011 г. – 26.09.2012 г., както и законна лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението на 08.10.2012 г. до окончателното плащане и направените от заявителя разноски в размер на 269,72 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 27.03.2013 въз основа на заповед за изпълнение на парично вземане № 452/09.10.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 804/2012 г. на НПРС, поради настъпила погасителна давност за вземанията.Присъдени са и следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ответното дружество изцяло. Жалбоподателят намира същото за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, в противоречие с утвърдената практика на съдилищата, както и необосновано. Първоинстанционният съд не бил съобразил наличието на насрочен за 01.09.2014г. опис на движими вещи, собственост на длъжника по изп.д.№450/2013г на ЧСИ А.Т.. Неправилно приложил и правилата за действие във времето на тълкувателните актове. В т.10 на ТР№2/2015г. на ОСГТК било прогласено, че ППВС №3/1980г. е загубило сила, но доколкото приетото в сочената точка се явявало последващ тълкувателен акт, то нямало обратно действие. Съгласно даденото в соченото постановление тълкуване , образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство, давност не тече. От предприетите по инициатива на взискателя и съдебният изпълнител изпълнителни действия било видно, че погасителната давност била прекъсвана многократно и следвало да се направи извод, че общият давностен срок за процесното вземане не бил изтекъл. Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявената установителна претенция бъде изцяло отхвърлена.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Изпълнително
дело №450/2013г. на ЧСИ с рег.№*е образувано на 27.05.2013г. по молба на “БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД-гр.С. въз основа на изпълнителен лист от
02.01.2013г. в полза на “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу М.Г.И. за
сумата от 5619,04 лв. – главница, 2142,59 лв. – договорна лихва, 724,24 лв. –
мораторна лихва за периода 29.04.2011 г. – 26.09.2012 г., както и законна лихва
върху вземането от датата на подаване на заявлението на 08.10.2012 г. до
окончателното плащане и направените от
разноски в размер на 269,72 лв.. Изпълнителният лист е издаден въз
основа на заповед за изпълнение на парично вземане № 452/09.10.2012 г. по
ч.гр.д.№804/2012г. на НПРС.
С молбата за
образуване на изпълнително дело взискателят “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е
поискал предприемане на необходимите изпълнителни действия срещу длъжника за
принудително изпълнение на сочените задължения, като му е възложил и всички
действия по чл.18 от ЗЧСИ/да проучи имущественото състояние на длъжника, да
прави справки, да набавя документи, книжа и други/.
С постановление, инкорпорирано в поканата за
доброволно изпълнение/л.5 от изп.дело/, съдебният изпълнител на 02.04.2013г. е
насрочил опис на движими вещи и недвижими имоти на 29.04.2013г., а с
постановление инкорпорирано в последваща покана за доброволно изпълнение/л.19
от изп.дело/ на 01.08.2014г. е насрочил опис на движими
вещи и недвижими имоти на 01.09.2014г. от 9.00ч. до 17.00ч..
Поканата
за доброволно изпълнение до длъжника е връчена на 16.02.2015 г. на постоянния му
адрес.
На
22.07.2015 г. е депозирана молба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ЕАД-гр.С. с
искане да бъде конституирано като
взискател по делото, тъй като банката му била цедирала предявеното за
принудително събиране вземане, с договор за цесия от 15.05.2015г.. Новият
взискател е възложил на съдебният изпълнител , на основание чл.18 от ЗЧСИ
извършването на всички необходими действия за нормалния ход на изпълнителното
производство.
С молба от 05.05.2016г., новият взискател е
поискал извършването на справка за наличие на трудови договори на името на
длъжника, съответно при установяване на такъв, да бъде наложен запор на
трудовото му възнаграждение. Молбата е отправено до ЧСИ Д.З.с рег. № *на КЧСИ и
район на действие ЩОС, на която са възложени делата на ЧСИ Т./с оглед
образувано срещу последния наказателно производство/. Справката е извършена и е
установено, че И. няма движимо или
недвижимо имущество, нито трудови договори.
На
14.01.2017 г., взискателят е поискал преобразуване на делото по опис на ЧСИ З.,
като делото е продължило под № 2017*04001647 по описа на ЧСИ с рег.№*Д.З.. С
молбата за преобразуване е поискано и извършването на опис и оценка на движими вещи, намиращи се в
жилището на длъжника. С последваща молба от 11.08.2017 г. е поискано от съдебният изпълнител
извършването на справка от регистъра на БНБ за наличието на банкови сметки и налагането на запор при наличието на такива.
Справката е извършена и са установени банкови сметки в 5 банки. ЧСИ е изпратила
запорни съобщения до банките на 29.08.2017г.. Запорите за наложени.
На
15.09.2017 г. И. е депозирала молба с искане за прекратяване на делото на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, която е оставена без уважение от
съдебния изпълнител с разпореждане от 20.09.2017г...
С
постановление на ЧСИ от 22.03.2019 г. изпълнително дело№ 2017*04001647 е било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Вдигнати са всички запори.
По молба на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД от 27.06.2019 г. на същата дата при ЧСИ Д.З.е
образувано ново изпълнително дело по същия изпълнителен лист с № 2019*0400600.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства и
заявения петитум ищецът излага, че не дължал на
ответното дружество сумата по издадения
на 02.01.2013г. изпълнителен лист, поради погасяване на вземането по давност/ и заявения петитум /претендира се
установяване на тази недължимост/ дават основание на съда да приеме, че е
сезиран с претенция с правно основание чл. чл.439 от ГПК.
С оглед
правилата за разпределяне на доказателствената тежест и конкретните твърдения в
исковата молба, ищецът следва да докаже
наличие на предпоставките за погасяване на задължението му към ответника по
давност.
Настоящият
съдебен състав споделя съдебната практика, според която при осъществяването на
принудително изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение,
изпълняемото право е облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на
изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК / в който случай съдът
служебно издава изпълнителен лист/. С влизането в сила на заповедта за
изпълнение – чл. 416 ГПК, длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като
същите са преклудирани. Получава се ефект на окончателно разрешен правен спор
за съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира
приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е
всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника
по чл. 116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК
заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а
признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото
същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретен дълг към кредитора/в този смисъл решение № 100 от
20.06.2011г. по т. д. № 194/2010 г., II т. о.,
решение № 131 от 23.06.2016 г. по
гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о./.
Така в
настоящия случай, с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в
сила на процесната заповед за изпълнение на 22.12.2012г. - длъжникът не е подал възражение в дадения му срок,
е започнала да тече нова петгодишна давност.
В чл.116,
б. "в" ЗЗД е посочено, че давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно приетото в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК,
давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно
са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч. налагане на
запор. Посочено е, че от момента на действието
започва да тече нова давност, но давността не спира. Взискателят има задължение
със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи. В изпълнителния процес давността не спира, именно
защото кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови
изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство
се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право, без значение дали
и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а не конститутивен характер.
Поради това новата давност започва да тече не от датата на постановлението за
прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на предприемането от
страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие. С тълкувателното
решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на
Върховния съд, според което, образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече.
Настоящата
инстанция споделя практиката, според която даденото с отмененото тълкувателно ППВС
тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото,
когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за
период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще
се прилага от този момент за в бъдеще/ решение № 170 от 17.09.2018г. по гр.
дело № 2382/2017г., IV г. о., решение №
51 от 21.02.2019г. по гр. дело № 2917/2018 г., IV г. о/ . Или извършената с т. 10 от Тълкувателно
решение №2/2013г. на ОСГТК отмяна на ППВС № 3/1980 г. поражда действие от
датата на обявяването на тълкувателното решение/26.06.2015г./, като даденото с
т. 10 от тълкувателното решение разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производство, но не и за
тези, които са приключили преди това.
Предвид
това и докато процесното изпълнително дело е било висящо, давност за вземанията
не е текла.
Така, дори да се приеме, че последното изпълнително действие е било
поискано, съответно извършено на 27.03.2013 г./образуване на изпълнителното
дело с възлагане на действията по чл.18 от ЗЧСИ/, то новата петгодишна давност
е започнала да тече от датата на настъпилата перемпция на изпълнителното дело –
27.03.2015г./както бе посочено по-горе, докато изпълнителното дело е било
висящо през този период, давност за вземанията не е текла по силата на
тълкуването дадено в Постановление №3/1980г./ и изтича на 27.03.2020г. Новото
изпълнително дело - №600/2019г. по описа на ЧСИ с рег.№*е образувано на
27.06.2019г. /с възлагане на действията по чл.18 от ЗЧСИ/, като видно от приложените запорни съобщения и
уведомление от 26.09.2019г., е наложен запор на трудовото възнаграждение и
банкови сметки на ищцата, насрочен е и
опис на движими вещи, т.е., преди изтичане на петгодишния давностен срок,
поради което и не би могло да се приеме, че вземането е погасено по давност.
Дори да си приеме, че даденото с т.10 от
Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК разрешение се прилага и за изпълнително дело №450/2013г./което не се
споделя от настоящата инстанция/, то видно от материалите по същото и в
частност поканите за доброволно изпълнение /л.5 и л.19/съдебният изпълнител на
02.04.2013г. е насрочил опис на движими вещи и недвижими имоти на 29.04.2013г.,
а на 01.08. 2014г. е насрочил опис на движими вещи и недвижими имоти на
01.09.2014г., т.е. предприел е извършване на изпълнителни действия, последното
от които на 01.08.2014г..От тази дата е започнала да тече новата петгодишна
давност, която следва да изтече на 01.08.2019г. Новото изпълнително дело -
№600/2019г. по описа на ЧСИ с рег.№*е образувано на 25.07.2019г., въз основа на
същия изпълнителен лист срещу ищцата/с възлагане на действията по чл.18 от ЗЧСИ/, т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок, поради което и не би
могло да се приеме, че вземането е погасено по давност.
Предявения отрицателен установителен иск се
явява неоснователен и незаконосъобразен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което заявената установителна претенция бъде отхвърлена.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза
на ответното дружество следва да бъдат присъдени деловодни разноски за
първоинстанционното производство в размер на 300лв.-юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, и в размер на
590.36лв./290.36лв. държавна такса и 300лв.-юрисконсултско възнаграждение/ за
въззивното производство.
Водим от горното и
на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯВА решение №89 от 10.04.2020г. по гр.д.№1431/2019г. на Районен съд-гр.Нови пазар, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.И.с ЕГН********** от с.Ц.Г.,...обл., ул....№, съдебен адрес:***-адв.И.Д. при ШАК срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД-гр. С., адрес на управление: район ...,бул. №, ..., ЕИК, представлявано от Я.Й.О., Б.Р., Т.Я., на основание чл. 439 от ГПК, отрицателен установителен иск, че не дължи принудително изпълнение на сумата от 5619,04 лв. – главница, 2142,59 лв. – договорна лихва, 724,24 лв. – мораторна лихва за периода 29.04.2011 г. – 26.09.2012 г., както и законна лихва върху вземането от датата на подаване на заявлението на 08.10.2012 г. до окончателното плащане и направените от заявителя разноски в размер на 269,72 лв., за които е издаден изпълнителен лист от 02.01.2013г. въз основа на заповед за изпълнение на парично вземане № 452/09.10.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 804/2012 г. на НПРС, поради настъпила погасителна давност за вземанията.
ОСЪЖДА М.Г.И.да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД-гр. С., представлявано от Я.Й.О., Б.Р., Т.Я., деловодни разноски пред първа инстанция в размер на 300лв. и пред въззивната инстанция в размер на 590.36лв
На основание чл.280, ал.3 от ГПК решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.