№ 6143
гр. София, 14.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110163247 по описа за 2022 година
Към исковата молба и отговора са приложени писмени доказателства, които
съдът намира за допустими, относими и необходими за правилното решаване
на настоящия правен спор, поради което следва да бъде допуснато събирането
им по делото.
В отговора на исковата молба е направено искане за допускане на
съдебно-техническа експертиза по въпроси, поставени в същата. Съдът ще се
произнесе по искането след изслушване становището на страните.
С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск по чл.211 ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД срещу В. М. Н. /ищец по първоначалния иск/, като съдът
следва да остави насрещната искова молба без движение като нередовна.
Съдът намира предявените искове за допустими, като по делото следва да
бъде насрочено открито съдебно заседание.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 11.04.2023 г. от 14:40 часа, за която дата и час
страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото –
представените от страните документи.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ответника за
изготвяне на заключение по съдебно-техническа експертиза след изслушване
становището на страните.
ОСТАВЯ насрещната искова молба без движение.
УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да представи доказателства за платена държавна такса по
сметка на СРС в размер на 50 лв. УКАЗВА, че при неизпълнение на
1
указанията в срок насрещната искова молба ще бъде върната. При изпълнение
на указанията в срок препис от насрещната искова молба да се изпрати на
ищеца с едномесечен срок за отговор.
НА ОСНОВАНИЕ чл.140, ал.3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на
страните проекта за доклад на делото:
Ищецът твърди, че с ответника има сключен Договор за потребителски
кредит № 202203181157070059 от 18.03.2023 г., по силата на който му е
предоставен потребителски кредит в размер на 500 лева, като следвало да
върне сума в размер на 558 лв. при срок на кредита от 6 месеца. В
допълнение, уговореният годишен лихвен процент по договора е 38,75%, а
годишният процент на разходите /ГПР/ - 46,42%. Съгласно чл. 6 от договора
ако кредитополучателят не представи на Кредитора гаранция по кредита в
установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия
на договора, той дължи на Дружеството неустойка в размер на 420 лв.
Обезпечение не е предоставено и в исковата молба се посочва, че в този
случай ищецът трябва да заплати тази неустойка, като това прави общото
задължение по договора за кредит сума в размер на 978 лева. Релевират се
доводи за нищожност на уговорената в Договора за потребителски кредит №
202203181157070059 от 18.03.2023 г. клауза за неустойка, поради
накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД и
поради противоречие с императивни правни норми на закона /основание по
чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД/. Твърди се, че неустойката е и неравноправна по
смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, тъй като сумата, която се претендира чрез нея
е в размер на над 80% от сумата на отпуснатия кредит. Дали тази неустойката
отговаря на присъщите за нея обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции предстои да се изясни в хода на делото. Сочи се, че с чл.6 от
Договора за потребителски кредит № 202203181157070059 от 18.03.2023 г., се
заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като неустойката не е
включена в годишния процент на разходите. Претендира се, че на посочените
основания разпоредбата на чл.6 от договора за кредит е нищожна.
Претендират се разноски.
Ответникът в законоустановения срок за отговор на исковата молба
оспорва иска. Оспорва се процесният договор да съдържа нищожни клаузи. С
отговора на исковата молба се предявява и насрещен иск по чл.211 ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед становището на ответника съдът счита, че на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право следва
да бъдат отделени следните обстоятелства: сключването между страните на
Договор за потребителски кредит № 202203181157070059 от 18.03.23 г., по
силата на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в
размер на 500 лв., при договорен годишен процент на разходите /ГПР/ в
размер на 46,42%, годишен лихвен процент в размер на 38.75 % и обща
2
дължима сума в размер на 558 лева.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК,
нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
По искa по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже , че
уговорената клауза в чл.6 от сключения между страните договор е в
противоречие с добрите нрави, т.е. че накърнява принципите на
справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на
несправедливото обогатяване.
В тежест на ответника е да докаже, че клаузата на чл.6 от Договора за
потребителски кредит не е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП,
тоест че уговорената неустойка не е необосновано висока и не води до
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя.
По иска под евентуалност с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че клаузата в Договора за потребителски
кредит противоречи на императивни разпоредби на закона.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание
да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им
УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят
доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно,
освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им
указва, че при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената
държавна такса, и че с постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно
още в производството пред първата инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор,
могат да използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват
време и непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение,
без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в отношенията им, като за целта
могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при Софийския районен съд,
която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена
всеки работен ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или
3
0889 515 423 и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр.
София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204 /Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца
и препис от отговора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4