Р Е Ш Е Н И Е № ………
Ардино, 24.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд- Ардино, в публично заседание проведено на 24.06.2020
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. ПЕТРОВ
при участието на секретаря НЕШЕ ИСМАИЛ, като разгледа докладваното от
съдията Гр.дело № 87/2019 г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е отрицателен установителен
иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Г.А.Ш., с ЕГН **********,***, чрез пълномощник адвокат В.Р.
***, против Ю.Ф. Мехмедов, ЕГН – ********** и Ш.С.М., с ЕГН – ********** и
двамата с постоянен адрес:***, с правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Посочва се от ищеца, че притежавал недвижим имот в с.
Голобрад, община Ардино, където живеели родителите му постоянно от раждането им
и той редовно ги посещавал с автомобила си.
Сочи се, че в с. Голобрад нямало регулационен или кадастрален план, а само околовръстен
полигон. Баща му А. Яшар Ш. притежавал по наследство и покупко-продажба нива от
1,172 дка в местността „Юрен ичи" представляващ имот № 000314 по КВС на с.
Голобрад, община- Ардино, област Кърджали, ЕКАТТЕ 15607, при граници и съседи:
парцел 312, местен път на Община Ардино, парцел № 000317 др. селищна територия
на община Ардино, парцел № 000325, нива на наследниците на Апаз Апазов А.,
парцел № 000311, нива на Община Ардино.
Твърди, че за достъп до имота на неговия баща и до
съседните имоти, както и до всички къщи в цялата махала „Юрен" на с.
Голобрад, винаги се минавало и минавали по местен път на община Ардино, като на
този общински път, точно пред имота на ответниците имало обръщало, където е
можело да се обърне посоката на движение на автомобилите на живущите в махала
"Юрен", на което обръщало и ищеца и семейството му, и всички
собственици на къщи и автомобили в м. "Юрен" паркирали колите си.
Посочва се, че изведнъж след одобряването на КК и КР на с.
Голобрад със Заповед № РД-18-288/01.02.2018г. на изпълнителния директор
на АГКК, ответникът започнал да забранява както на ищеца, така и на
останалите живущи и собственици на имоти в с. Голобрад да паркират на
обръщалото, като заявявал, че това обръщало било негово, като твърдял, че за
собствеността върху тази част от пътя имал нотариален акт. При създалата се
ситуация ищецът се е обадил на кмета на община Ардино и го уведомил за
своеволията на ответника и дали той е информиран за това. Кмета на община
Ардино потвърдил на ищеца, че въпросната част от пътя и обръщалото, които били
асфалтирани, според одобрената КК и КР на с. Голобрад били част от имота на
ответника, и това било така, защото той имал нотариален акт са собственост,
който бил издаден преди влизането в сила на КК и КР на селото.
Ищецът, неговите родители и останалите жители живущи в м.
"Юрен" на с. Голобрад, собственици на недвижими имоти в тази махала,
били изненадани от собственическите претенции на ответника по отношение на част
от асфалтирания път и обръщалото на пътя, защото познавали собственика на
имота- къща с дворно място, в който през 2002 г. ответниците се нанесли да живеят.
Сочи се от ищеца, че бившият собственик на имота се казвал Али Рашид Юсеин. Той
през 1989 г. продал имота си в с. Голобрад на ответниците и се изселил в Турция,
и живеел в околностите на гр. Бурса. Ищецът посочва още, че той, баща му и
други жители на махала „Юрен" започнали да подават жалби в община Ардино,
РП- Кърджали, до Главния прокурор на Република България, до АГКК, за решаване
на проблема им, защото не можело да се присвоява част общински път и обръщало
от ответниците, които даже били асфалтирани по възлагане от Кмета на Община
Ардино през юни 2011 г.
Навежда доводи, че установил, че ответникът се е снабдил
с нотариален акт за собственост върху процесния имот по извършена обстоятелствена
проверка на 22.12.2008 г. с издаването на н.а. № 25, т. З, Нот. дело № 314/2008
г. на съдия по вписванията при РС-Ардино, с който ответникът Ю.Ф. Мехмедов е
признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот находящ
се в урбанизираната територия на с. Голобрад, община Ардино, област Кърджали с
ЕКАТТЕ: 15607, представляващ: Собствено неурегулирано дворно място с площ от 1 017
кв.м., ведно с построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 83 кв.м. и масивна едноетажна сграда- гараж със застроена
площ от 32 кв.м., при граници на имота: изток-недвижими имоти на наследниците
на Аппаз Аппазов А., юг - недвижими имоти на наследниците на Аппаз Аппазов А.,
на запад - недвижим имот на Нури Реджеб Аппаз и път, север - недвижим имот на
Яшар Ш. Шакир.
Твърди, че към момента на снабдяването на ответника с
нотариалният акт той е посочил грешни граници на правото си на собственост и
геодезичното заснемане на същите е довело до грешното им отразяване в КК на
населеното място, и оттам до завземането на част от общинският път и обръщало.
Ищецът твърди, че съгласно действащата към момента КК и
КР одобрени със Заповед №РД-18-288/01.02.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК
имотът на ответника се идентифицирал като: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 15607.20.499 с. Голобрад, община
Ардино, област Кърджали, с адрес на поземления имот: Местност „Ески
харман", с площ от 1 017 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, НТП: нива, категория на земята при неполивни условия: при съседи: ЕКАТТЕ
№ 15607.20.310, 15607.20.325 и 15607.20.500, ведно с построените в имота:
Сграда с идентификатор № 15607.20.499.1 с функционално предназначение- Жилищна
сграда, еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 83 кв.м. и Сграда с
идентификатор № 15607.20.499.2 с функционално предназначение Хангар, депо, гараж, брой етажи 1, застроена площ 32 кв.м.
Посочва сесъщо така от ищеца, че частта от общинският път
и обръщало на община Ардино попадащи в ПИ с идентификатор № 15607.20.499 е била
с приблизителна площ на общинската част
от 584 кв.м. ситуирани в контур очертан от граници започваща от най-северната
гранична точка на ПИ № 15607.20.499 с ПИ № 15607.20.500 и продължаваща на
югоизток по североизточната и източната граница на поземленият имот №
15607.20.499 с ПИ № 15607.20.500, с дължина отсечката от 14,70 м., от която
точка продължавала навътре в имота от страна на ответниците.
Ищецът твърди, че многократно са занимавали РП- Ардино, ОП
-Кърджали и Главния прокурор на Р. България, Кмета на община Ардино и Общински
съвет- Ардино със създалият се проблем, но решаване на същия нямало, което също
обосновавало и правният му интерес от предявяване на настоящият отрицателен
установителен иск.
Моли, да бъде образувано надлежно гражданско производство
и след като съда призове на съд страните,
да постанови решение, с което бъде установено между ищеца Г.А.Ш., ЕГН **********,***
и ответниците Ю.Ф. Мехмедов, ЕГН: ********** и съпругата му Ш.С.М., ЕГН: **********
и двамата от с. Голобрад, община Ардино, област Кърджали, че ответниците не са собственици на Частта от
общинският път и обръщало на община Ардино попадащи в ПИ с идентификатор №
15607.20.499 с приблизителна площ на общинската част от 584 кв.м. ситуирани в
контур очертан от граници започваща от най-северната гранична точка на ПИ №
15607.20.499 с ПИ № 15607.20.500 и продължаваща на югоизток по североизточната
и източната граница на поземленият имот № 15607.20.499 с ПИ №15607.20.500 с
дължина отсечката от 14,70 м., от която точка продължава навътре в ПИ с
идентификатор № 15607.20.499 и се стига до източната граница на калканния зид
на Сграда с идентификатор № 15607.20.499.1 и Сграда с идентификатор №
15607.20.499.2 с дължина на отсечката от 7,6 м., и се продължава на север по
източната стена на Сграда с идентификатор № 15607.20.499.2 с дължина на
отсечката от 3 м. до ъгъла на северната стена на същата сграда, и от този ъгъл
се продължава по цялото протежение на северозападната стена с дължина на
отсечката от 13 м., и от края на тази отсечка успоредно на 3 м. разстояние от
югозападните стени на Сграда с идентификатор № 15607.20.499.1 и Сграда с идентификатор
№ 15607.20.499.2 се стига до югоизточната граница на ПИ с идентификатор №
15607.20.499 и с ПИ с идентификатор № 16507.20.325, с дължина на отсечката от
19 м., и от тази точка изцяло по южната и югозападната граница на ПИ №
15607.20.499 с ПИ № 16507.20.325, по западната граница на ПИ № 15607.20.499 с
имот ПИ № 15607.20.310 и по цялата северозападна граница на ПИ № 15607.20.499 с
ПИ № 15607.20.500, както и да се отмени в тази част нотариален акт № 25, т. 3, Нот.
дело № 314/2008 г. на съдия по вписванията при РС - Ардино на основание чл.
537, ал. 2 от ГПК.
В ОСЗ по делото ищецът не се явява, представлява се от
адвокат В. ***. В ход по същество исковата молба се намира за допустима и
напълно доказана с представените писмени и събраните гласни доказателства и се
пледира съдът да я уважи изцяло. Подробни аргументи за уважаване на иска са
изложени в представената в срок писмена защита.
Моли се да му бъдат присъдени направените по делото
разноски. Представя списък на разноските.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците по делото Ю.Ф.
Мехмедов и Ш.С.М. е постъпил писмен отговор по исковата молба чрез упълномощен
процесуален представител- адвокат Д.Г. ***. Ответниците са изразили становище
по допустимостта на иска, който се намира за недопустим по изложени
обстоятелства в отговора по ИМ, по основателността на иска, който се намира за
неоснователен по изложените в ИМ обстоятелства. Оспорват се изцяло твърдяните
от ищеца факти и обстоятелства в исковата молба, не се противопоставят на
писмените доказателства представени от ищеца, представят с отговора писмени
доказателства, които съдът е приел по делото с определението по чл. 140 от ГПК.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото писмено доказателство
от ищеца- НА № 50, том.І, Н.Дело № 38 от 2011 г. по описа на Съдия по
вписванията при РС- Ардино (НА за покупко- продажба на недвижим имот) се
установява, че А. Яшар Ш., ЕГН: **********,***, придобива собственост на
посоченото по- горе правно основание върху следните недвижими имоти в с. Голобрад,
община Ардино, а именно:
1.
Нива от 1,145 дка, девета категория в местността
„Юрен ичи“, имот № 000314 по КВС на с. Голобрад, община Ардино, ЕКАТТЕ: 15607,
при граници на имота посочени подробно в НА;
2. Нива от 1,728 дка, девета категория в местността
„Ев ардъ“, имот № 000318 по КВС на с. Голобрад, община Ардино, ЕКАТТЕ: 15607,
при граници на имота посочени подробно в НА;
3. Нива от 7,562 дка, девета категория в местността
„Юрен ичи“, имот № 000332 по КВС на с. Голобрад, община Ардино, ЕКАТТЕ: 15607,
при граници на имота посочени подробно в НА;
4. Нива от 1,172 дка, девета категория в местността
„Юрен ичи“, имот № 000324 по КВС на с. Голобрад, община Ардино, ЕКАТТЕ: 15607,
при граници на имота посочени подробно в НА;
5. Ливада от 2,523 дка, девета категория в
местността „Чаир“, имот № 000332 по КВС на с. Голобрад, община Ардино, ЕКАТТЕ:
15607, при граници на имота посочени подробно в НА;
6. Нива от 2,397 дка, девета категория в местността
„Чаир“, имот № 000343 по КВС на с. Голобрад, община Ардино, ЕКАТТЕ: 15607, при
граници на имота посочени подробно в НА;
7. Нива от 2,332 дка, девета категория в местността
„Ямач“, имот № 000469 по КВС на с. Голобрад, община Ардино, ЕКАТТЕ: 15607, при
граници на имота посочени подробно в НА;
От приетото по делото писмено
доказателство представено от ищеца- Решение № 120/05.05.1994 г. на ПК- Ардино се
установява, че собствеността върху посочените в НА № 50, том.І, Н.Дело № 38 от
2011 г. по описа на Съдия по вписванията при РС- Ардино, е била възстановена на
Яшар Ш. Шакир в съществуващи реални граници.
От представеното по делото
писмено доказателство- НА № 25, том 3, Н. Дело № 314/2008 г. по описа на
Съдията по вписванията при РС- Ардино се установява, че ответникът Ю.Ф.
Мехмедов при условията на СИО придобива през 2008 г. като собственост при
условията на давностно владение следния недвижим имот находящ се в
урбанизираната територия на с. Голобрад, община Ардино, ЕКАТТЕ: 15607:
Собствено неурегулирано дворно място с площ от 1 017
кв.м., ведно с построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 83 кв.м. и масивна едноетажна сграда- гараж със застроена
площ от 32 кв.м., при граници на имота: изток-недвижими имоти на наследниците
на Аппаз Аппазов А., юг - недвижими имоти на наследниците на Аппаз Аппазов А.,
на запад - недвижим имот на Нури Реджеб Аппаз и път, север - недвижим имот на
Яшар Ш. Шакир.
От приложеното от ищеца и прието по делото писмено
доказателство- Скица № 38/11.04.2011 г. се установява, че собственици на имот с
№ 000314 в землището на с. Голобрад, община Ардино с ЕКАТТЕ: 15607 са Яшар Ш.
Шакир и А. Яшар Ш..
От приложеното от ищеца и прието по делото писмено
доказателство- Скица № 32/14.04.1994 г. се установява, че имот- Парцел № 324 в
с. Голобрад, община Ардино, ЕКНМ- 15607 е собственост на Яшар Ш. Шакир, ЕГН: **********.
От представеното по делото от ищеца и прието писмено
доказателство- Справка по КК на с. Голобрад, община Ардино от 16.05.2019 г.и
приложената към нея скица, се установяват имотните граници на ПИ с
идентификатор 15607.20. 499, по одобрената КК на населеното място съобразно Заповед
РД- 18-288/01.02.2018 г. на И Д-р на АГКК.
От приложените по делото писмени доказателства
представени от ищеца (л.15- л. 30 по делото, се установява, че ищецът през 2018
г. е сигнализирал с жалба РП- Ардино, входирана в РП- Ардино под № 458/2018 г.,
с оглед данни за извършено от ответника Ю.Ф.А. престъпление по чл. 308 и
следващите от НК, по която преписка, след извършена проверка от РП- Ардино и
инстанционен контрол от ОП- Кърджали е отказано образуването на досъдебно
производство, с оглед липса на данни за извършено престъпление от страна на
ответника по чл. 308 и следващите от НК.
От приложените по делото писмени доказателства
представени от ищеца (л. 31-л. 50) по делото, адресирани отново до РП- Ардино,
с копие до Главен Прокурор на РБ, входирани под № 446/17.08.2018 г., с която
ищецът и жители на с. Голобрад, община Ардино се жалват, с оглед данни за
извършено от ответника Ю.Ф.А. престъпление по чл. 308 и следващите от НК, както
и с оглед данни за самоуправство, по която преписка, след извършена проверка от
РП- Ардино и инстанционен контрол от ОП- Кърджали и АП- Пловдив е отказано
образуването на досъдебно производство, потвърдено и от двете контролни
инстанции, с оглед липса на данни за извършено престъпление от страна на
ответника по НК.
От приложените по делото
писмени доказателства- Жалба до Кмета на община Ардино № Р 04-00-81/13.09.2004
г. с копие до Общински съвет- Ардино № 138/13.09.2004 г., се установяват
обстоятелства, че ищецът и жители на с. Голобрад се жалват за самоуправни
действия от страна на ответника Ю. Ферад Мехмед и кмета на с. Голобрад на
територията на общински път и обръщало на територията на селото, по които няма
съответен отговор от органите на общинската власт.
От приложените по делото
писмени доказателства представени от ищеца- Молба до Кмета на град Ардино № не
се чете от 27.07.2011 г. , се установява, че жители на с. Голобрад, община
Ардино молят да не се допуска промяна на трасето на съществуващ местен път в
махала „Йорен“, който е бил обозначен като № 312, ЕКАТТЕ: 15607, и би следвало
да се премести да преминава през имот № 314, собственст на А. Яшар Ш., баща на
ищеца и собственик на имота от 2008 г.
От друго писмено доказателство
представено от ищеца- Жалба от ищеца Г.А.Ш. ***, с копие до областен управител
на Област Кърджали № 94 Г- 493 от 14.08.2018 г. във връзка с недоволството на
ищеца, че след одобряване на КК със Заповед № РД-18-288/02.01.2018 г., в
имотните граници на ПИ № 20. 499 попадали част от път и обръщало, което
съставлявало грешка в кадастралната карта на населеното място, и в последвалата
кореспонденция между ищеца и общинските и областни власти (л. 58- л. 67) от
делото, се установяват следните обстоятелства:
Ищецът претендира да е
собственик на ПИ № 15607.20.314 по КК на с. Голобрад, община Ардино, което не
се установява от приетите по делото писмени доказателства;
Че ПИ № 15607.20.499
собственост на ответниците по делото представлява нива по КК и КР на населеното
място, одобрени със Заповед № РД-18-288/02.01.2018 г. на ИД на АГКК, за който
имот към момента на съставяне на КК собственикът е представил акт за
собственост на имота в неговите реални граници, че статута на процесния ПИ
15607.20.499 по одобрена КК и КР в с. Голобрад е частна собственост, вид
територия- земеделска, 9- та категория,
с площ 1 017 дка, ври трайно ползване на имота и че същият имот или части
от него, НИКОГА НЕ Е БИЛ ОБЩИНСКА
СОБСТВЕНОСТ.
От същите тези доказателства
се установява, че структурите на местната и държавна власт са указали на
жалбоподателя (ищец в настоящото приозводство), че при съмнения за наличие на
грешка/и в КК и КР на с. Голобрад, община Ардино, същият може да се обърне към
Началника на с- ба по ГКК по местонахождение на имота, относно отстраняване на
грешка в КК на населеното място.
От приложеното от ищеца
писмено доказателство- Жалба от жители на с. Голобрад, община Ардино, между
които фигурира и той като жалбоподател до АГКК № 05-33/03.01.2019 г., се
установява, че на същите е било указано с писмо № 20-103009.01.2019 г.(следващо
писмено доказателство), процедурата, по която следва да започнат претендираната
промяна на одобрената със Заповед № РД-18-288/02.01.2018 г. на ИД на АГКК КК на
с. Голобрад, община Ардино, но липсват доказателства по делото тази процедура
да е започнала, респективно, приключила.
От представено по делото
писмени доказателства- Жалба № 94 Г-493-1/ от 03.01.2019 г. адресирана до Кмета
на община Ардино и друга такава № 171/ от 04.01.2019 г. до Председателя на
общински съвет на община Ардино, се установява, че жители на с. Голобрад,
община Ардино (между които и ищецът Г.А.Ш.), изразяват своето недоволство от
влязлата в сила КК на населеното място, където живеят, одобрена със Заповед №
РД-18-288/02.01.2018 г. на ИД на АГКК, според която в ПИ № 15607.20.499,
попадал част от общинския път на селото и обръщало на пътя.
По делото от страна на ответника също е
представено писмено доказателство- НА № 25, том 3, Н. Дело № 314/2008 г. по
описа на Съдията по вписванията при РС- Ардино, от което се установява, че
ответникът Ю.Ф. Мехмедов при условията на СИО придобива като собственост при
условията на давностно владение следния недвижим имот находящ се в
урбанизираната територия на с. Голобрад, община Ардино, ЕКАТТЕ: 15607:
Собствено неурегулирано дворно място с площ от 1 017
кв.м., ведно с построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 83 кв.м. и масивна едноетажна сграда- гараж със застроена
площ от 32 кв.м., при граници на имота: изток-недвижими имоти на наследниците
на Аппаз Аппазов А., юг - недвижими имоти на наследниците на Аппаз Аппазов А.,
на запад - недвижим имот на Нури Реджеб Аппаз и път, север - недвижим имот на
Яшар Ш. Шакир.
От друго представено от ответниците писмено доказателство-
Спогодба, сключена по Гр. Дело № 200/2015 г по описа на РС- Ардино, се
установява, че ответниците по делото са уредили всички имуществени отношения с
предния собственик Али Рашид Юсеин (Али Чалдерели) във връзка с имота придобит
по давностно владение от ответника Ю.Ф. Мехмедов, отразен в НА № 25, том. 3,
Нот. Дело № 314/2008 г.
По делото е приложено като писмено доказателство от
ответниците и скица с отразени реални граници и координати на граничните точки
на процесния имот отразен в НА № 25, том. 3, Нот. Дело № 314/2008 г.,
неразделна част от спогодбата между страните по Гр. Дело № 200/2015 г. по описа
на РС- Ардино.
Ответниците са представили като писмено доказателство по
делото, прието от съда и Скица № 15-550854/20.06.2019 г. от СГКК- Кърджали, в
която са отразени заснетите и нанесени в кадастралната карта на населеното
място реални граници на ПИ № 15607.20.499 в землището на с. Голобрад, както и
друго такова писмено доказателство от същата служба- Скица за сграда №
15-550910/20.06.2019 г. находяща се в ПИ № 15607 с № 15607.20.499.1- Жилищна
сграда- еднофамилна, с площ 83 кв.м., а също така и друго такова писмено
доказателство от същата служба- Скица за сграда № 15-550924/20.06.2019 г.
находяща се в ПИ № 15607 с № 15607.20.499.2- Хангар Депо, Гараж, с площ от 32
кв.м.
Ответниците са представили писмено доказателство-
Удостоверение № 105/14.07.2011 г. издадено от община Ардино, в което началник отдел „АБОС“ при ОА- Ардино,
удостоверява местонахождението, разположението и квадратурата на намиращите се
в ПИ № 15607.20.499 постройки и граници на имота на ответниците по делото,
както и обстоятелството, че тези постройки представляват търпими строежи и не
подлежат на премахване или е налице за тях забрана за ползване. Приложение към
това удостоверение е и друго писмено доказателство- Техническо описание на
недвижим имот, сгради и дворно място от 24.12011 г. (л. 100- л. 107) от
материалите по делото.
По делото по искане на процесуалния представител на
ответниците е било допуснато изслушване
на ищцовата страна на основание чл. 176 от ГПК.
В отговорите си на зададените въпроси, ищецът заявява, че лично не е собственик на ПИ с
идентификатор по КК на с. Голобрад № 15607.20.499, А САМО НЕГОВ ПОЛЗВАТЕЛ,
както и заявява, че така формулираното от него обръщало на общински път и част
от този път, попадат изцяло в имота на ответниците по делото Ю.Ф. Мехмедов и
Шерифе С.М..
По делото, по искане и на двете страни са били събрани и
гласни доказателства, обективирани в показанията на разпитаните по делото
свидетели посочени от страните.
От показанията на св. Анелия Емилова се установява, че тя
се явява дъщеря на бившият собственик на имота- Али Рашид Юсеин, който от 1989
г. се бил изселил в Р. Турция. Първоначално в своите показания св. Емилова
твърди, че към 1989 г. имотът на баща й представлявал дворно място около 600
кв. м., в който имало построена само една къща, в която до 1992 г. е живяла
нейната сестра, като покрай имота преминавал път, който е бил открит, като пред
къщата на пътя е имало широко място, на което обръщали всички коли идващи в
махала „Юрен“. На конкретно зададени въпроси, след предявяване на писмени
доказателства по делото, а именно Скица на ПИ ЕКАТТЕ № 15607.20.499 (л. 95) от
делото и Скица № 15-550854 (л. 96 от делото), находящ се в с. Голобрад, община
Ардино, свидетелката посочва като имот на своя баща контурите на имот ЕКАТТЕ №
15607.20.499, така, както същият е отразен и на двете скици. Свидетелката също
така заявява, въпреки, че твърди, че по думи на нейния баща този имот, докато
те са живели в него бил с площ от 600 кв. м., ЧЕ НЕ ЗНАЕ, че баща й в
постигната спогодба по Гр. Дело № 200/2015 г. по описа на РС- Ардино, е бил
възмезден от ответника Ю.Ф. Мехмедов, за недвижимите имоти, описани в НА № 25,
том. 3, Нот. Дело № 314/2008 г. по описа на съдия по вписванията при РС-
Ардино, а именно:
Неурегулирано дворно
място с площ от 1 017 кв.м., ведно с построените в
имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 83 кв.м. и
масивна едноетажна сграда- гараж със застроена площ от 32 кв.м., при граници на
имота: изток-недвижими имоти на наследниците на Аппаз Аппазов А., юг -
недвижими имоти на наследниците на Аппаз Аппазов А., на запад - недвижим имот
на Нури Реджеб Аппаз и път, север - недвижим имот на Яшар Ш. Шакир, както и на
масивна стопанска постройка ОБОР отразена в Скицата за геодезическото заснемане
на имота. Показанията на тази свидетелка се намират за противоречиви,
неподкрепящи се от останалия доказателствен материал по делото и не се
кредитират.
В показанията си св. Нурай Джемал Изет, свидетел посочен
от ищцовата страна и в родство по сватовство с тази страна, твърди, че ищецът
по делото Г.А.Ш. притежавал собствен
имот в с. Голобрад, община Ардино, който бил съседен на имота на
ответниците по делото, и по който се стигало по тесен асфалтиран път, завършващ
в граничната точка (според свидетеля) между двата имота с широко обръщало.
Свидетелят твърди, че с ищеца по делото се познават от 1990 г., когато се
оженил за неговата сестра, и че това място му е било познато още от времето,
когато собственик на процесния имот е бил Али Рашид Юсеин, който твърди, че
познавал, и той докато е бил собственик на процесния имот, никога и на никой не
е правил проблеми за спиране или паркиране на въпросното обръщало, въпреки, че
за същият се съдържат данни, че се е изселил от Р. България през 1989 г., а
свидетелят по делото е сключил граждански брак със сестрата на ответника през
следваща 1990 г. и оттогава се познава с ищеца. Също така в показанията си св.
Изет заявява, че не е сигурен дали тази част от асфалтирания път преминаващ
покрай имота на ответниците и процесното обръщало обособено на този път, са
били във времето общинска или частна собственост, въпреки, че твърди, че до
преди около няколко години, след възникнал скандал между ответника и жители на
селото, ответника Ю. Мехмедов оградил с бетонови колове и мрежа тази част от
пътя и обръщалото, за които твърдял, че попадат в имота му, като свидетелят
твърди, че след това, той и останалите жители на селото избягвали да паркират
там, за да не възникват конфликти. Или казано по друг начин, от показанията на
този свидетел в тази им част може да се направи извод, че същият явно е разбирал,
че по одобрена от 2018 г. КК на с. Голобрад, община Ардино, тази част от
асфалтиран път и обръщало са попадали в имота на ответниците по делото, но не е
приемал този факт. И този свидетел, въпреки, че в показанията си твърди, че
процесния имот на ответниците първоначално е бил с по- малка площ (около половин
декар по спомени на свидетеля), при предявяване на писмените доказателства а именно Скица на ПИ ЕКАТТЕ № 15607.20.499 (л.
95) от делото и Скица № 15-550854 (л. 96 от делото), находящ се в с. Голобрад,
община Ардино, посочва като имотни граници на имота, такива, каквито са
отразени в тези две писмени доказателства, но твърди, че тези граници били
„Уголемен вид“, без на същият да са били известни причините за това. Преценени
при условията на чл. 172 от ГПК, тези показания на свидетеля не се кредитират.
Намират се от една за противоречиви и нелогични, от друга, дадени в полза на
страна по делото от лице, което е заинтересовано от неговия изход.
От показанията на разпитания по делото свидетел Сали
Бейсим Салим, без родство със страните, се установява, че той познава
ответниците по делото от 2001 г., след закупуването на процесния имот и
нанасянето им трайно да живеят в него. Установява се от показанията на този
свидетел, че от закупуването на имота- ЕКАТТЕ № 15607.20.499, той не е правил
промени в имотните му граници, не е местил граници и не е разширявал имота.
Свидетелят твърди също, че познава и ищеца по делото, но заявява, че той не
притежава недвижим имот в с. Голобрад, община Ардино, а такива притежава
неговият баща, като ищецът от много време живеел в Асеновград и само идвал в с.
Голобрад при своите родители. От показанията на този свидетел се установява
също, че имотите на ответниците по делото и имот ЕКАТТЕ № 15607.20.314,
собственост на бащата на ищеца, ги разделят два пътя- единият асфалтиран, който
преминава през имотите на ответника Ю.Ф. Мехмедов и граничещия с него имот
ЕКАТТЕ № 15607.20.324, собственост на А.Ш., както и черен (явно неасфалтиран)
път, който минава до асфалтирания път, като, както свидетелят твърди, двата
пътя се събират в една точка до имот ЕКАТТЕ № 15607.20.314, собственост на А.Ш..
Свидетелят посочва още, че по черният път, който и съобразно заключението на
ВЛ, което съдът ще обсъди малко по- късно и според одобрената КК на с.
Голобрад, община Ардино се явява именно общински път, не било възможно да се
преминава, тъй като той бил преграден с мрежа, като не посочва от кого е била
поставена тази преграда на общинския път. Сочи също така в показанията си св.
Салим, че обръщалото и част от асфалтирания път минаващ покрай имота на
ответниците по делото попадат в този имот и че ответника Ю. Мехмедов преди
време го е бил заградил по негови имотни граници, единствено, не за да не
преминават по този участък автомобили, а за да не паркират там, тъй като
възпрепятстват негова възможност да изкара или вкара автомобила си в гаража,
който граничи с обръщалото, както и да осигури спокойна игра на своите внуци в
имота си. Показанията на този свидетел се кредитират от съда- Намират се да
обективни, безпристрастни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал
представен от страните.
От показанията на св. Фикрет Муса Мюмюн се уставовяват
идентични обстоятелства с тези от показанията на св. Салим. Съдът не счита за
нужно да ги превопотаря, като кредитира показанията и на този свидетел,
обективирани в протокола от проведеното на 24.06.2020 г. ОСЗ по делото, също
като обективни, безпристрастни и кореспондиращи с другите доказателства по
делото.
По делото, по искане и на двете страни, и по зададени от
тях въпроси към определеното ВЛ, е била извършена СТЕ.
В отговорите по потавените му задачи ВЛ отговаря, че:
- Не може да се проследи кадастрално- регулационния план
на с. Голобрад, община Ардино, защото такъв няма изработен. ВЛ е проследил
Плана за земеразделяне- КВС за ПИ № 15607.20.499 и №15607.20.500, които номера
са номера по КК на с. Голобрад, община Ардино и са идентични с номера 0.499 и №
0.500 от плана за земеразделяне или КВС.
- Пълната история на имот № 0.311 в землището на с.
Голобрад, община Ардино, представлява Нива с площ 1, 601 дка, в местност „Ески
харман“, предназначен за нуждите на селското стопанство, стопанисван от общена
Ардино. Партидата на имота е закрита на 28.07.2011 г., като собственик до
посочената дата е отбелязан Община Ардино, съгласно Решение № 12102, с
Голобрад, община Ардино. При разделянето на имот № 0.311 са се получили ПИ №
0.499 с площ 1,017 дка, собственост на Ю. Мехмедов, съгласно НА за собдтвеност №
25/2008 г. и ПИ № 0.500, с площ 0.584 дка, собственост и стопанисван от Община
Ардино, съгласно преписка № 12102. ВЛ посочва,, че след одобряване на КК на с.
Голобрад със Заповед №
РД-18-288/02.01.2018 г., тези имотни номера стават: № 0.499, става имот с
идентификатор 15607.20.499, със същата площ и същия собственик, а № 0.500, става ПИ 15607.20.500, със същата площ и същият собственик.
- При направена проверка, разговор със жители на селото,
замерване на имотните граници на ПИ № 15607.20.499, е било установено, че от
така формулирания от ответника общински път и обръщало в тази им час, в имота
на Ю.Ф. Мехмедов- ПИ № 15607.20.499, попадат 132.61 кв.м., посочено в розов
цвят на изготвената комбинирана скица.
- На изготвената комбинирана скица с червен цвят са
посочени границите на имот 15607.20.499.
- ПИ с идентификатор № 15607.20.499 по КК и КР
представлява частен имот собственост та ответника по делото Ю. Мехмедов, а ПИ №
15607.20.500 по КК и КР е собственост на община Ардино.
- При асфалтиране на така наречения „Общински път“ в с.
Голобрад, съгласно одобрена и влязла в сила КК на населеното място, част от
него попада или преминава през ПИ №№ 15607.20.310- собственост на Нури Реджеп
Аппаз, 15607.20.500, собственост на община Ардино, 15607.20.499, собственост на
Ю.Ф. Мехмедов и 1560.20.324, собственост на Рамадан Яшар Ш..
ВЛ посочва, че не
всички граници на ПИ № 15607.20.499 са материализирани.
Както от представената комбинирана скица, неразделна част
от заключението на ВЛ, така и от неговите пояснения към това заключение в ОСЗ
по делото се установява, че съобразно одобрената със Заповед № РД-18-288/02.01.2018 г. на ИД на АГКК
КК на с. Голобрад, община Ардино, общинския път съществува във вид, така, както
е посочен на изготвената комбинирана скица, а именно: Обозначен със син цвят
участък „Асфалтов път“ до мястото от имотната граница на ПИ № 15607.20.499,
където започва оцветената в розово спорна част от имота, след което завива
наляво и преминава през ПИ № 15607.20.500 собственост на Община Ардино, очертан
в зелен контур и посочен на комбинирата скица като „Път Макадам“, който
преминава покрай южната граница на ПИ № 15607.20.314. ВЛ лице също така
посочва, че този участък от общинския път, очертан на Комбинираната скица в
зелено, представлява стар макадамов път, като, ако този участък от общинския
път бъде асфалтиран, то преминаването през м. „Юрен“ на с. Голобрад ще бъде много по- удачно, защото наклона на
асфалтирания през 2011 г. участък от пътя, който преминава през ПИ №
15607.20.499 и ПИ № 15607.20.324, и който съобразно приетата със Заповед №
РД-18-288/02.01.2018 г. на ИД на АГКК КК на с. Голобрад, община Ардино не
съставлява общински път, е много по- голям.
При тази приета за установена фактическа обстановка въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства, съдебния състав разгледал делото по
същество, стига до следните правни изводи:
Правният интерес от отрицателен установителен иск за собственост при
възможност да се предяви и положителен такъв се обосновава в съобразителната
част на тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС с обстоятелството, че
правният спор не накърнява само спорното право, което едната страна претендира,
но и правната сфера на противната страна, която затова отрича претендираното право.
Поради това всяка от тях разполага с право на иск за да защити това свое право,
което се засяга от този спор. В тази връзка се приема, че при отрицателния
установителен иск основанието на иска не е негов индивидуализиращ белег. При
този иск, с който ищецът отрича правото на собственост, претендирано от
ответника, последният трябва да изчерпи в процеса всички основания, от които то
може да се породи, като при уважаването му, това право е отречено със сила на
присъдено нещо с оглед на всички възможни основания. С това е постигната
защитната функция на процеса по отношение на правото на ищеца, засегнато от
отреченото със съдебното решение право.
Чрез отрицателния установителен иск ищецът защитава своето право,
отричайки правото на ответника върху същия обект, или отричайки правата му,
които са пречка, за да реализира собственото си право. Ищецът има задължението
да установи наличието на свое накърнено материално право, което се нуждае от
защита – да докаже фактите, от които то произтича. За него ще е налице правен
интерес посредством отрицателния установителен иск да установи несъществуването
на спорното право в патримониума на ответника, който ще носи тежестта да докаже
притежанието на правото. Правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за собственост ще бъде налице, както когато отричането на
собственическите права на ответника със сила на присъдено нещо ще има
преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни
права на ищеца, така и когато при възникналия в резултат на поведението на
ответника спор, ищецът, който владее имота и разполага с документ, легитимиращ
правата му, избира защита в по-ограничен обем, отричайки претендираните от
ответника права, чрез което се слага край на правния спор.
В настоящия сллучай ищецът Г.А.Ш. е предявил отрицателен установителен иск срещу ответниците Ю.Ф.
Мехмедов и съпругата му Шерифе С.М., с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, като
се иска, съдът да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответниците, че същите не са
собственици на частта от общинският път и обръщало на община Ардино попадащи в
ПИ с идентификатор № 15607.20.499 по КК на с. Голобрад, община Ардино, одобрена със Заповед №
РД-18-288/02.01.2018 г. на ИД на АГКК, с приблизителна площ на
общинската част от този частен имот около 584 кв.м., ситуирани в контур очертан
от граници започваща от най-северната гранична точка на ПИ №15607.20.499 е ПИ
№15607.20.500 и продължаваща на югоизток по североизточната и източната граница
на поземленият имот №15607.20.499 е ПИ №15607.20.500, е дължина отсечката от
14,70м., от която точка продължава навътре в ПИ е идентификатор № 15607.20.499
и се стига до източната граница на калканния зид на сграда е идентификатор№
15607.20.499.1 и сграда е идентификатор№ 15607.20.499.2, е дължина на отсечката
от 7,6м., и се продължава на север по източната стена на сграда е
идентификатор№ 15607.20.499.2, е дължина на отсечката от 3 м. до ъгъла на
северната стена на същата сграда и от този ъгъл се продължава по цялото
протежение на северозападната стена е дължина на отсечката от 13 м. и от края
на тази отсечка успоредно на 3 м.разстояние от югозападните стени на сграда е
идентификатор №15607.20.499.1 и сграда е идентификатор№ 15607.20.499.2 се стига
до югоизточната граница на ПИ е идентификатор№ 15607.20.499 е ПИ е
идентификатор №16507.20.325, с дължина на отсечката от 19м. и от тази точка
изцяло по южната и югозападната граница на ПИ № 15607.20.499 е ПИ№16507.20.325,
по западната граница на ПИ №15607.20.499 е имот ПИ №15607.20.310 и по цялата
северозападна граница на ПИ №15607.20.499 е ПИ №15607.20.500, както и да бъде отменен в
тази част НА № 25, т. З, Нот. дело № 314/2008 г. на съдия по
вписванията при PC-Ардино на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК,както и се претендират
и направените от странат по делото разноски.
На първо място, съдът намира така предявения иск за недопустим, поради следното:
Ищецът няма правен интерес от търсената защита или в процесния случай не е налице императивно
изискуемата положителна процесуална предпоставка за наличие на
правен интерес за ищеца от търсената с предявения отрицателен установителен иск
защита, за наличието на която съдът следва да следи служебно. Както е и
посочено в ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: Ищецът
притежава самостоятелно право, което се оспорва; Позовава се на фактическо
състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника.
В мотивите на цитираното
тълкувателно решение е изложено, че правният интерес при отрицателния
установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от
твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху
същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно
упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната
страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно
право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете
страни вещни права върху един и същ обект.
В първото по делото ОСЗ,
на зададения на ищеца на основание чл. 176, ал.2 ГПК въпрос, а именно
претендира ли собственически претенции и права върху ПИ № 15607.20.499, находящ
се в с. Голобрад, община Ардино, собственост по НА на ответниците, ищецът Г.А.Ш. отрече да е
собственик на този имот. Същият заяви, че не претендира да има някакви
собственически права по придобиването на този имот, А САМО ГО ПОЛЗВАЛ.
Следователно, ищецът не
претендира възможност да добие право на собственост, ако отрича правата на
ответниците върху посочената спорана част от имота. Или в процесния случай не е
нелице третата хипотеза посочена в ТР № 8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, за
наличие на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, т.е.
когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по
реституция, ако отрече претендиралите от ответника права.
Безспорно дава се въжможност с
отрицателен установителен иск да могат
да се защитават и фактически състояния. Такъв е случаят, при който владението е
смутено /но не е отнето/ преди да са
изтекли шест месеца от установяването му от лице, което неоснователно
претендира, че е собственик. В настоящия случай не е
налице и тази хипотеза за наличен правен интерес на ищеца, още повече че той не релевира
нито в ИМ, нито в дадените от него лично отговори по реда на чл. 176, ал. 2 ГПК, твърдение, че е владелец на спорния имот.
Също така, не е налице и
първата хипотеза, цитирана в ТР № 8/27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно
ищецът да притежава самостоятелно право, което се оспорва.
Въпреки, че ищецът
заяви, че претендира да е ползвател на този имот, от изложените факти и
обстоятелства в ИМ, както и от приложените към нея писмени доказателства, се
релевира право на преминаване или право да паркира МПС /сервитутни права/ през/в
имота на ответниците, а именно процесния ПИ с идентификатор № 15607.20.499 по
КККР на с. Голобрад, община Ардино. И в двата
случая обаче, правото на ползване и правото на преминаване са от категорията на
ограничените вещни права върху чужда вещ, които нямат самостоятелен правен
статут, а са обусловени от основното право на собственост.
Защитата на сервитутните
права се извършва чрез вещни петиторни искове, а защитата на владение на
сервитут е иска по чл. 75 ЗС, т.е. за защитата на тези права законът е предвидил друг, специален ред за
защита, който изключва отрицателния установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Ищецът имаше задължението да
установи наличието на защитимо материално право, като докаже фактите, от които
то произтича. Само при установено защитимо право,
което е накърнено и се нуждае от защита, чрез отрицателния установителен иск
ищецът има правен интерес да установи несъществуването на спорното право. И
това е въпрос по допустимостта на иска- Решение
№ 504 от 12.07.2011 г. по
Гр.дело № 603/2010 г. на ВКС, II г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Предвид горното, в процесния
случай ищецът не обоснова твърдените от него обстоятелства да притежава
защитимо материално право, като и не доказа фактите, от които то произтича.
Същият не релевира притежавано и надлежно придобито от него право на
преминаване, т.е. не притежава право, което да се оспорва, макар и ограничено
такова, следователно ищецът
няма правен интерес от търсената защита с предявения отрицателен установителен
иск.
Дори и да се допусне, че
по отношение на ищеца е наличен правен интерес, то съдебната практика е
константна. Съгласно чл. 55 ЗС ограничени вещни права върху, чужда вещ,
доколкото те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Редът и
предпоставките за учредяване право на преминаване през чужд имот е
регламентиран с разпоредбата на чл. 192 ЗУТ /с писмен договор с нотариална заверка на подписите или при
отсъствие на съгласие между съсобствениците - със заповед на кмета на
общината/. Сам по себе си фактът, че собственик е оградил
собствения си имот, не представлява неоснователно действие и не препятства
упражняването на правото на собственост на съседите върху собствения им имот, ако те нямат учредено право
на преминаване през чуждия имот, т.е. нямат противопоставимо ограничено вещно
право върху неговия имот, поради което, съдът не може с решението си да признае на съседите
право да преминават през чуждия имот, както е посочено в Определение №
1164 от 01.12.2011 г. по Гр. дело № 1257/2010 г. на ВКС. Върховните съдии посочват, че право на преминаване през чужд имот се
допуска с писмен договор с нотариална заверка на подписите или при отсъствие на
съгласие между съсобствениците - със заповед на кмета на общината, като
отбелязват, че процедурата по учредяване право на преминаване през чужд
поземлен имот е указана в чл. 192 от ЗУТ. Законът е оправомощил императивно
кмета на съответната община да издава и заповед за учредяване правото на
преминаване до съответен имот, при определени условия. Условия за издаване на
такава заповед от кмета на общината са: Да няма друг достъп до имота на
искащия; Друго техническо решение за достъп до имота на искащия да е явно
икономически нецелесъобразно; Да не е постигнато съгласие със собствениците на
имоти, през които това може да се извърши; Да се извърши при спазване условията
по ал. 5 на чл. 193 от ЗУТ, като нито една от тези предпоставки в конкретния
случай не е налице.
Видно както от
заключението на ВЛ и най- вече от приложената към това заключение
Комбинирана скица, съобразно влязлата в
сила след одобрение със Заповед № РД-18-288/02.01.2018 г. на ИД на АГКК КККР на с. Голобрад,
община Ардино, общинският път, така както е отбелязан в КК, в синьо и зелено,
преминава по границите както на имота на ответниците по делото, така и по
границите на ПИ № 15607.20.314, собственост на А. Яшар Ш., баща на ищеца и ПИ №
15607.20.324, без да навлиза в нито един от посочените имоти, което от своя
страна изключва всички предпоставки за каквото и да било учредяване право на преминаване през чужд
имот. Ето защо, съдебния състав разгледал делото по същество
стига до извод, че в настоящото производство ищецът не доказа фактите, от които
твърди, че произтича правния му интерес.
В ТР № 8 от 27.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС, е прието, че при
липса на правен интерес на ищеца за предявяване на отрицателен установителен
иск за собственост производството по делото следва да бъде прекратено.
С оглед всички събрани по делото писмени и кредитирани
гласни доказателства, съдът формира убеждение, че ищецът в настоящото производство
е предявил чужди права- тези на своя баща ... и всички собственици на къщи и
автомобили в м.“Юрен“ на с. Голобрад, Община Ардино, твърдейки, че процесната
част от имота е общинска собственост, което е още една предпоставка за
недопустимост на предявения иск.
Ищецът дори не претендира да е собственик както на
процесния имот на ответниците, така и някой друг от съседните имоти около този
имот. Лаконично
в ИМ се твърди, че притежавал недвижим имот в с.Голобрад, където от раждането
си до момента живеели неговите родители, като той „ЧЕСТО ГИ ПОСЕЩАВАЛ“, но не
са изложени никакви твърдения досежно този имот към момента на депозиране на ИМ
в съда, да е негова собственост. Същият не бе индивидуализиран и не бяха
посочени факти и обстоятелства, които да свържат такъв имот на ищеца със спорното
право. Основните твърдения, изложени от ищеца в ИМ са, че баща му А. Яшар Ш. е
собственик по наследство и покупко-продажба на нива, ситуирана в близост на
процесния имот, представляваща имот от 1,172 дка в местността „Юрен ичи" с кад. № 000314 по КВС на
с.Голобрад, община - Ардино, област Кърджали, ЕКАТТЕ 15607, при
граници и съседи: парцел 312- местен път на Община Ардино, парцел 000317 –
друга селищна територия на община Ардино, парцел № 000325- нива на наследниците
на Апаз Апазов А., парцел № 000311- нива на Община Ардино. Всички ангажирани от
страна на ищеца доказателства, в това число писмени и гласни доказателства, както
и поставените задачи на СТЕ, според съдебния състав, бяха насочени към установяване на факти и обстоятелства досежно
местоположението и достъпа до собствения на А. Яшар Ш. - баща на ищеца - имот с
кад. № 000314 по КВС на с. Голобрад, община – Ардино или след
одобряване със Заповед № РД-18-288/02.01.2018 г. на ИД на АГКК КККР на с. Голобрад,
община Ардино, ПИ ЕКАТТЕ № 15607.20.314. Процесуалната
легитимация в исковия процес се определя от твърденията в исковата молба за
това кои са страните по спорното материално правоотношение. Всички твърдения в
депозираната от ищеца исковата молба са свързани с имота на неговия баща, както
и с пътни затруднения на живущите в с. Голобрад, община Ардино, като ищеца не
отрича обстоятелството, че лично той не е жител и не живее постоянно в това
населено място.
За допустимостта на процеса е необходимо наличие на
процесуална легитимация, която предвид изложеното в исковата молба, не може да
бъде установена за ищеца, от една страна, от друга основателността на
твърдяните от страната обстоятелства, следва да бъдат подкрепени с категорични
доказателства, каквито с настоящия случай ищецът не можа да приобщи към делото
със способите по ГПК за това.
Предявеният от ищеца отрицателен установителен иск се
намира също така за неоснователен и недоказан.
В Тълкувателно решение №
8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че предмет на делото по
предявен отрицателен установителен иск за собственост е правото на собственост
на ответника, а не на ищеца. В
тежест на ответника е да докаже основанието, на което основава претендираното
от него и отричано от ищеца право, като преценката на съда дали са налице
фактите, от които произтича претендираното от ответника право е въпрос по
основателността на исковата претенция.
За разлика от
процесуалното поведение на ищеца, който в хода на съдебното дирене не изпълни
указанията дадени му от съда с доклада по делото на основание чл. 146, ал.1 от ГПК, ответниците
ангажираха безспорни доказателства, установяващи правото им на собственост
върху спорната реална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 15607.20.499 по
КККР на с. Голобрад, община Ардино, при съседи: ПИ № 15607.20.310, ПИ № 15607.20.325
и ПИ 0 15607.20.500. От приетите по делото писмени доказателства: НА за собственост
върху недвижим имот по давностно владение № 25, т. З, Нот. Дело № 314/2008 г.
по описан на съдия по вписванията при PC- Ардино, Спогодба от
15.01.2016 г. по Гр. Дело № 200/2015 г. по описа на РС- Ардино, ведно със скица
към тази спогодба, Скици на имот, издадени от СГКК- Кърджали на 20.06.2019 г.,
Техническо описание от 24.11.2008 г., ведно с лице нз, Удостоверение за данъчна
оценка от 28.11.2008 г., издадено от Община Ардино, Удостоверение за търпимост
по §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ с изх. № 105/14.07.2011 г., издадено от Община
Ардино, Протокол за трасиране на имот от 08.07.2019 г., се установява, че ответниците са придобили
спорния имот, въз основа на оригинерен придобивен способ, а именно- изтекло в
тяхна полза давностно владение, далеч преди предявяване на
настоящия иск. Осъщественото в полза на ответниците придобивно основание се
потвърди и от останалите приети по делото доказателства. Всички разпитани по
делото свидетели чиито показания бяха кредитирани, а дори и от показанията на
свидетелите, които не се кредитират от съда, установиха, че ответниците са
упражнявали фактическата власт върху процесния недвижим имот, постоянно,
непрекъснато, несъмнено, спокойно, с намерението да го своят за себе си в
продължение на давностния срок, предвиден в закона за недобросъвестния
владелец, далеч преди предявяване на исковата претенция.
Видно от представените от ищеца
и приети от съда писмени доказателства- Писма и становища, изхождащи от Община
Ардино или от Областна администрация- Кърджали, включително и Писмо с изх. № 949-493-3/23.11.2018
г., ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 15607.20.499
е частна собственост и съшият никога не е бил общинска собственост. Или казано по
друг начин, соченият от ищеца за титуляр на спорното право - Община Ардино писмено е потвърдила, че не е
собственик и няма претенции по отношение на този имот, и че съшият е частна собственост.
Приетото по делото заключение по
назначената от съда СТЕ установи горепосочените факти и обстоятелства, а
именно, че претендираната от ищеца територия, представляваща част от асфалтиран
път и обръщало, попадащи в имота на ответниците, не са нанесени като такива в
КК на с. Голобрад, община Ардино, а и не са били отразявани по този начин в
предходно действаща карта/КВС/. Тази
територия винаги е била и понастоящем е част от ПИ с идентификатор № 15607.20.499,
по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Голобрад,
община Ардино, който е записан като частен
имот на името на Ю.Ф. Мехмедов, т.е. на ответника. От изготвения
съвместен модел между КВС на землището на с. Голобрад и КК на същото населено
място, на ПИ 15607.20.499- собственост на Ю.Ф. Мехмедов, съгласно Н.А. № 25 от
2008 г. и ПИ № 15607.20.500 и имота по Решение, по чл. 14, ал. 1 т. 1 от ЗСПЗЗ
по преписка с вх. № 12102 на ОСЗ- Ардино, отразени на скицата с червен цвят № 0.311,
с площ 1. 601 дка, е видно, че претендираната
от ищеца спорна територия, представлява неразделна част от собствения на
ответниците имот. Тази част, същите са придобили безспорно преди предявяване на настоящия
иск, а и преди да бъде извършено асфалтирането й през 2011 г. Годината
на асфалтирането не е спорна по делото. Тази година е посочена както от самия
ищец, същата е потвърдена от разпитаните по делото свидетели, както и от вещото
лице.
Видно от заключението ВЛ също така е, че по
одобрената и действаща към настоящия момент КК на с. Голобрад, община Ардино,
са предвидени пътища за достъп до всички земеделски имоти, включително и до
имот с кад. № 000314 по КВС на с. или ЕКАТТЕ № 15607.20.314 по КК на с. Голобрад,
община Ардино, собствен на бащата на
ищеца, а също и до населеното място. Освен нанесения по КК общински
път с кад. № 0.312, съществувал и друг с настилка от макадам, продължение в
северо-западна посока от асфалтовия път към югоизточната граница на ПИ №
15607.20.314, която отсечка според действащата КК на селото представлява именно
общинския път, който преминава през махала „Юрен“, участък, значително по- удобен от претендирания от
ответника, по данни на ВЛ, който е очертан и нанесен със зелен контур в
комбинираната скица от Заключението.
Чрез този прокаран на място път се стигало както до имот с кад. № 000314
по КВС на с. Г олобрад, така и до населеното място - с. Г олобрад, община
Ардино, като причините за липсата на асфалтова настилка до този момент в този
участък от общинския път, не са предмет на настоящия спор.
От заключението на ВЛ е видно още, че поставената
от страна на ответниците ограда откъм северозападната граница на имота им не приобщава асфалтирания участък от общински път, отбелязан със син контур
на комбинирана скица, към територията на собствения им поземлен имот. Или към
настоящия момент или казано още по- точно, към момента на влизане в сила на одобрената със Заповед № РД-18-288/02.01.2018 г. на ИД на АГКК КК
на с. Голобрад, община Ардино, ответниците не владеят
понастоящем асфалтиран общински пътх или част от него, а още по- малко и
обособено на този обръщало за превозни средства, предмет на исковата претенция
в това производство.
От съвкупния анализ на всички събрани по делото
доказателства се установи по безспорен начин, че ответниците са разпрострели пространственото владение на имота си
единствено и само в пределите на неговите кадастрални граници, така, както са
отразени в одобрената със Заповед №
РД-18-288/02.01.2018 г. на ИД на АГКК КК на с. Голобрад, община Ардино, и така, както им е било предадено владението върху този имот от техния
праводател Али Рашид Юсеин. Нещо
повече- оградата поставена по северозападната граница на имота, не е по цялата
тази граница, а до мястото, където асфалтираната през 2011 г. част от земната
повърхност на населеното място е придобила определение за път, да не пречат на
придвижването на останалите жители или гости на селото, въпреки че същият
преминава през имота им, без да съществува правно основание за това.
За първи път, и то едва в хода по
същество /Писмена защита на ищеца/, се релевира довод за налична непълнота на
КК (и на КВС) за землището на с. Голобрад, община Ардино, по отношение на спорен
участък от общински път и обръщало. Нито в предявената ИМ, нито в хода на
съдебното дирене са изложени факти и обстоятелства на наличие на твърдяната в
писмената защита непълнота на Кадастралната карта на населеното място, поради
което и съдът не обсъжда този довод.
Изложените в писмената защита на
ответника доводи за поправка на неправилното отразяване в кадастъра на обекта
на правото на собственост, чрез допълване или поправяне, както и правото за
предявяване на положителен установителен или отрицателен установителен иск,
разгледан в контекста на т. 4 от ТР № 8/23.02.2016 г. по ТД. № 8/2014 г. на
ОСГК на ВКС, следва да се обсъждат, едва след преценката налична ли е или не процесуалноправна легитимация на
субекта - ищец, който се позовава на тези доводи. Както вече
подробно беше посочено по- горе в мотивите на съда, по отношение на ищеца не е налице правен
интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск.
Предвид гореизложеното съдът
разгледал делото по същество стига до извод, че съвкупният анализ на писмените
и гласни доказателства, сочи на неоснователност и недоказаност на предявения от
ищеца отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК. Ищецът
не осъществи, пълно главно доказване на изложените в ИМ факти и обстоятелства,
от които произтича исковата му претенция. От своя страна ответниците успяха да
докажат по несъмнен начин собственическите си права върху спорната реална част
от ПИ с идентификатор № 15607.20.499 по КККР на с. Голобрад, община Ардино, при
съседи: ПИ № 15607.20.310, ПИ № 15607.20.325
и ПИ № 15607.20.500.
При това формирано убеждение на
съда, предявеният от ищеца Г.А.Ш. отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК, ще следва да се отхвърли изцяло.
При този изход на делото ищецът Г.А.Ш.
ще следва да заплати на ответниците Ю.Ф. Мехмедов и Ш.С.М., направените от тях
деловодни разноски в производството, а именно- 1 000.00 /хиляда/ лева за
процесуално представителство и 253.00 /двеста петдесет и три/ лева внесен
депозит за възнаграждение на ВЛ по извършената СТЕ.
Мотивиран по горните съображения,
този съдебен състав на РС- Ардино разгледал делото по същество,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск предявен от Г.А.Ш., с ЕГН **********,***, чрез пълномощник адвокат В.Р.
***, против Ю.Ф. Мехмедов, ЕГН – ********** и Ш.С.М., с ЕГН – ********** и
двамата с постоянен адрес:***, с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено
по отношение на ответниците, че не са
собственици на част от общински път и обръщало на община Ардино, попадащи в ПИ с идентификатор №
15607.20.499 с приблизителна площ на общинската част от 584 кв.м.,
ситуирани в контур очертан от граници започваща от най-северната гранична точка
на ПИ № 15607.20.499 с ПИ № 15607.20.500 и продължаваща на югоизток по
североизточната и източната граница на поземленият имот № 15607.20.499 с ПИ
№15607.20.500 с дължина отсечката от 14,70 м., от която точка продължава
навътре в ПИ с идентификатор № 15607.20.499 и се стига до източната граница на
калканния зид на Сграда с идентификатор № 15607.20.499.1 и Сграда с
идентификатор № 15607.20.499.2 с дължина на отсечката от 7,6 м., и се
продължава на север по източната стена на Сграда с идентификатор №
15607.20.499.2 с дължина на отсечката от 3 м. до ъгъла на северната стена на
същата сграда, и от този ъгъл се продължава по цялото протежение на
северозападната стена с дължина на отсечката от 13 м., и от края на тази
отсечка успоредно на 3 м. разстояние от югозападните стени на Сграда с
идентификатор № 15607.20.499.1 и Сграда с идентификатор № 15607.20.499.2 се
стига до югоизточната граница на ПИ с идентификатор № 15607.20.499 и с ПИ с
идентификатор № 16507.20.325, с дължина на отсечката от 19 м., и от тази точка
изцяло по южната и югозападната граница на ПИ № 15607.20.499 с ПИ №
16507.20.325, по западната граница на ПИ № 15607.20.499 с имот ПИ №
15607.20.310 и по цялата северозападна граница на ПИ № 15607.20.499 с ПИ №
15607.20.500, както и да се отмени в тази част нотариален акт № 25, т. 3, Нот.
дело № 314/2008 г. на съдия по вписванията при РС - Ардино на основание чл.
537, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.А.Ш., с ЕГН **********,***, да заплати на Ю.Ф. Мехмедов, ЕГН – **********
и Ш.С.М., с ЕГН – ********** и двамата с
постоянен адрес:***, направените от тях деловодни
разноски в производството, а именно- 1 000.00 /хиляда/ лева за процесуално
представителство и 253.00 /двеста петдесет и три/ лева внесен депозит за
възнаграждение на ВЛ по извършената СТЕ;
Решението подлежи на въззвивно обжалване пред Окръжен
съд- Кърджали в двуседмичен срок от връчване на съобщението на страните, за
изготвеното решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|