Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260727/9.7.2021г.
гр.в., 09.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд – тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на десети май през две хиляди двадесета и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА ,като разгледа докладваното от председателя АНД
№
4484 по описа за
2020 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от С.А.М. против Електронен фиш серия К № 2098997 на ОД на МВР- в., с който на основание чл. 189
ал.4, във вр. с чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата,
депозирана чрез адв. В. при ВАК въззивникът излага твърдения, че обжалваният
фиш е неправилен и незаконосъобразен. Сочи,
че през периода на извършване на процесното нарушение се е намирал извън
страната и след прибирането си от РПолша на 17.03.2020 г. установил, че срещу него има
издадени електронни фишове за извършени нарушения в РБългария в периода на отсъствието му от страната.
Твърди, че неизвестно за него лице се е възползвало от личните му данни при
представяне на декларацията по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП, в която са декларирани
неверни обстоятелства. Иска обжалваният електронен фиш да бъде отменен.
В съдебно заседание, въззивникът редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. В., който поддържа жалбата.
В заседание по същество процесуалният представител на жалбоподателя
пледира, че от събраните гласни и писмени доказателства по делото безспорно е
установено, че на процесната дата въззивникът не е управлявал превозното средство,
посочено в обжалвания електронен фиш. Сочи се, че към датата на извършване на
нарушението автомобилът е бил отдаден под наем на юридическо лице, с което С.М.
не е имал каквито и да е правоотношения. Пледира, че от разпита на св. К.Д., от
чието име изхожда процесната декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, сочеща
въззивника като водач на превозното средство на датата, посочена в електронния
фиш, е видно, че същата не го познава и не е информирана дали в действителност
на тази дата автомобилът е бил във владението на жалбоподателя. Като аргумент в
подкрепа на становището се сочи, че е образувано
и водено досъдебно производство за престъпление по чл. 313 от НК във връзка със
съставянето на процесната декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП. С оглед на
изложеното се иска НП да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител. Постъпило е по делото писмено становище от юк Л.-А., в което се сочи, че
административно-наказателното производство
е проведено правилно и законосъобразно, като при издаването на електронния фиш не са
допуснати съществени процесуални нарушения и неговото съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал.
4 изр. 2 от ЗдвП. Твърди
се, че нарушението
е описано по време, място, посока
на движение и констатирано превишение на скоростта. Твърди се, че е приспадната
в електронния фиш допустимата техническа грешка от 3%, която
е отчетена в полза на нарушителя и е индивидуализирано в пълна степен техническото средство. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска
степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва
основание за прилагане нормата на чл. 28
б. а. от ЗАНН. Иска се
НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено
заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид, че жалбата е депозирана
в законоустановения срок от наказаното лице,
съдът я прие за разглеждане като допустима.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
С електронен фиш серия К № 2098997 е ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 189, ал.
4, вр. с
чл. 182, ал.
1, т. 4 от
ЗДвП за това,
че на 07.03.2018 г. в 20.58 ч. в гр.
в., по бул. в., в посока бул. с., до кръстовището с ул. Цоньо Тодоров е управляван т. а. ф. с ДК№ * със скорост от 83 км/ч. при допустима
за населеното място скорост от
50 км/ч.
След като е установено, че автомобилът е собственост на „А.“ ЕООД, по отношение на
управителя на дружеството – св. К.И.Д. с ЕГН: ********** е съставен електронен
фиш серия “К“ с № 1966864/2018 г.
Впоследствие въз основа на декларация по чл. 189 ал.5 от ЗДвП от
02.04.2018 г. , подадена от св. Д. ***, в която същата сочи, че на 07.03.2018
г. ,в 20.58 ч. процесният автомобил е управляван от жалбоподателя, издаденият
електронен фиш срещу нея е анулиран и е издаден процесният електронен фиш срещу
въззивника.
Въз основа на депозирана жалба на С.А.
по преписка № 13296/2020 г. по описа на ВРП с постановление от
04.01.2021 г. е образувано ДП№ 2/2021 г. за извършено престъпление по чл. 313
ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК, за това, че на четири пъти, в периода от
07.03.2018 г. до 15.02.2019 г. включително, в гр. в. е потвърдена неистина в 4
броя писмени декларации по чл. 189 ал.5
от ЗДвП /включително процесната такава/, които по силата на същия закон се
дават пред орган на власт – Началника на РУ на ОД на МВР за удостоверяна
на нарушение по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, като в четирите декларации е заявено, че
автомобилите, с които са извършени нарушенията са управлявани от С.А.М..
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели К.Д.
и майката на въззивника – св. Г.М.. Приобщени са към материалите по делото
материалите по АНП, както и - копие на граждански договор с превод на български
език, 2 бр. сметки към гражданския договор с превод на български език и
разпореждане за превод с копие на български език, извлечение от Търговския
регистър по отношение на актуалното състояние на „АБЦ България“ ЕООД,
протокол-решение на едноличен собственик на капитала „АБЦ България“ ЕООД,
учредителен протокол на „АБЦ България“ ЕООД, заявление за вписване на
обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност, протокол от заседание
на Съвета на директорите на „Световна търговска организация“ АД, писмо с вх. №
284037/24.11.2020 г. от управителя на с № УРИ 819000-57320/24.11.2020 г, писмо
с № УРИ 819000-57320/24.11.2020 г от Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - в.,
ведно с оригинала на справка от „Система за управление на Администативно-наказателна
дейност“ 2 /два листа/;справка от информационната система на НАП по отношение
на актуалните трудови договори на лицето С.М. в периода от 2014 до2020 г.,
писмо от управителя на „АБЦ България“ЕООД, писмо управителя на „АБЦ България
ЕООД, ведно със заверено копие на договор за наем от 19.02.2018г. и приемо-предавателен протокол от 06.03.2018 г., писмо с вх.
№ 275060/26.02.2021 г. от ОД на МВР гр. Стара Загора, ведно със заверени копия
на документи, а именно: придружително писмо/ УРИ
122800-27768/05.10.2018 г. /1 лист/, копие от ЕФ серия К № 2373825/10.09.2018
г. /1 лист/, декларация по чл. 189 ал. 5 от ЗДвП /3 листа/; справка за
собственост на МПС /1 лист/; справка от АИС АНД за анулиране на ЕФ серия К №
2373825 /1 лист/, справка АИС АНД за ЕФ серия К № 2373825 за връчване и
обжалване /1 лист/, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
09.10.4823 /1 лист/, протокол за проверка № 274-ИСИ/14.12.2017 г. /2 листа/,
писмо УРИ 1228р-12439/22.10.2020 г. / 2 листа/; писмо от ВРП № 13296/2020
г. от 15.03.2021, писмо от ВРП № 13296/2020 от 25.03.2021 г, ведно с приложено
ДП № 2/2021 г по описа на ОД на МВР – в., писмо от ОД на МВР Велико Търново с
рег. № 127500- 3938/25.02.2021 г., с приложени материали по ЕФ серия К №
1842661 и Серия К № 1842737, докладна записка от Н-ка
на РУП – Монтана и докладна от РУ – Кюстендил.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по
делото доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното
средство, удостоверение за одобрен тип,
протокол за премината първоначална проверка. Чрез посочените доказателства по безспорен начин
се установява гореописаната фактическа обстановка.
Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, направи следните правни изводи:
Съдът намира, че в хода на съдебното
производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. В електронния
фиш се съдържа
надлежно описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както
и реквизитите, които същия следва да
съдържа, съгласно нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, а именно:
"териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата,
срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане".
Посочен е
и съответния контролен орган, издал електронния
фиш, а именно – ОД на МВР-в.,
което кореспондира на изискването на чл. 39,
ал. 4 от
ЗАНН, според който електронния фиш се издава от
овластените контролни органи.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение
на правното му действие (чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), но не
и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на
АУАН и НП, регламентирани подробно
в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш.
От спецификата на ЕФ се изхожда и при
преценката относно приложимостта на сроковете по чл. 34 от
ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за нарушения
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази
връзка разпоредбата на чл. 34
от ЗАНН няма как да намери
приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по издаване на
НП, започващо със съставянето на АУАН. Доколкото ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност
за погасяване на административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне
на АУАН и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да
намерят приложение текстовете на чл.
80 и чл. 81
от НК. В случая,
съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години,
а абсолютната - 4 години и половина. Видно от датата на
извършване на нарушението – 07.03.2018 г., към настоящия момент не е изтекъл
нито един от двата срока.
Видно от приложената към АНП снимка, изготвена от процесното
техническо средство, същата съдържа отбелязване на датата и часа на
извършеното нарушение, съотв. са регистрирани
от процесното техническо средство при извършеното измерване.
Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от техническото средство, а именно – от 83 км/ч, е съобразено възможното отклонение от 3 км/ч при
извършеното измерване, доколкото в електронния фиш е отразена скоростта от 78 км/ч.
От приобщените по делото доказателства
с АНП се установява, че техническото средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е автоматизирано техническо средство "Мобилна
система за видеоконтрол ТFR-1M“, което е одобрен тип средство за
измерване и на което е извършена метрологична проверка на 13.06.2017 г. със срок
на валидност 1 г. /видно от представения
с АНП протокол за проверка/.
Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за използване
на АТТС в Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра
на вътрешните работи / обн. ДВ
бр. 36 от
19.05.2015 г. /, нарушенията на
правилата за движение по пътищата
могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или системи. Това е така, доколкото въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване,
начина на обозначаване на зоната за контрол
с АТТС и автоматизирания режим
на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган /извън включването и изключването на АТТС/, според правилата на чл. 9
от Наредбата, отговарят на изискванията
на ТР № 1/2014 г. на ВАС.
Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в това число и мобилните
такива не изисква непосредствено въздействие от страна на съответния
служител по време на работата
му, извън дейността по включването
и изключването на системата. Видно от приложеното по делото заверено
копие на протокол № 819р-6249/08.03.2018 г., издаден по образец, представляващ приложение към чл. 10 от Наредбата,
в конкретния случай процесното МПС е функционирало при посочения автоматичен
режим, доколкото е било включено в интервала от 18.50 до 21.20 ч., в рамките на който е извършено
и процесното нарушение.
Съставеният протокол на основание чл. 10 от Наредбата според съда съдържа всички
реквизити, релевантни за валидността му, а именно – подпис на съставилия
го служител, както и индивидуализиращи характеристики на техническото средство, местоположението и периода на извършване на
контрола, както и номера на първото
и последното статично изображение/ видеозапис.
С оглед на изложеното, съдът намира, че безспорно установено е по
делото, че на процесната дата, час и място, с т.а. ф. с ДК№ В 6234 ВР е
извършено описаното в електронния феш нарушение.
Не се установява обаче авторството на извършеното нарушение, като от
събраните по делото доказателства се оборват фактите, визирани в декларацията н
чл. 189 ал.5 от ЗДвП, послужила като основание за ангажиране на
административно-наказателната отговорност на въззивника.
В хода на съдебното производство, въз основа на приобщената справка от
сектор ПП към ОД на МВР-в. безспорно се установява, че процесният автомобил към
датата на извършване на нарушението е бил собственост на „АБЦ БЪЛГАРИЯ“ЕООД,
чийто управител и представляващ към същата дата е била св. К.И.Д. и която в
това си качество е била привлечена към наказателна отговорност за осъщественото
нарушение до депозирането от същата на декларацията по чл. 189 ал.5 от ЗДвП, с
която сочи като нарушител въззивника, с оглед на което електронния фиш срещу
нея е анулиран.
Видно от приобщеното по делото писмо от управителя на „АБЦ БЪЛГАРИЯ“
ЕАД и приложеното към същото копие на договор за наем от
19.02.2018 г. и копие на приемо-предавателен протокол от 06.03.2018 г. към датата на извършване на нарушението, процесният
автомобил е бил във владение на „С.3.“ЕООД, като с посоченото дружество
въззивникът не е бил в трудови правоотношения, видно от приобщената към
материалите по делото справка от НАП за регистрираните трудови договори на
лицето.
Същевременно от разпита на св. Д. се установява, че същата не познава
въззивника, не е възприела лично същият да владее и управлява на процесната
дата автомобила, като в показанията си сочи, че при изготвяне на декларациите
по чл. 189 ал.5 от ЗДвП по отношение на отдаваните под наем автомобили е ползвала данните, посочени й от
дружествата, на които същите са били отдавани под наем, без да е възможно да
конкретизира кое конкретно физическо лице й е предоставило информацията,
отразена в процесната декларация.
От друга страна, видно от показанията на св. Г.М., която кореспондира с
приобщените по делото писмени доказателства, удостоверяващи наличието на
служебна ангажираност на въззивникът извън страната в процесния период, към
датата на извършване на нарушението, С.М. не е пребивавал в РБългария,
съответно същият е отсъствал от страната през календарната 2018 г.
С оглед на изложеното, съдът намира, че декларацията по чл. 189 ал.5 от ЗДвП не е годна да изпълни процесуалната си, отредена й от закона роля,
свързана със законосъобразното ангажиране отговорността на посоченото от нея
лице. Това е така, доколкото въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът установи, че не се установява истинността на посочените в декларацията обстоятелства.
Същевременно с оглед нормата на чл. 84
във вр. с чл. 25 от НПК, не се предвижда като основание за спиране на
настоящото производство, приключването на друго производство, с предмет на установяване – факти, които имат преюдициален характер по отношение на първото. Поради
изложените съображения, съдът намира, че образуваното ДП за извършено
престъпление по чл. 313 от НК , предмет на разследване по което е въпросът с
истинността на отразените в попълнената от св. Д. декларация, не е предпоставка
за спиране на производството, а следва да се съобрази като косвено
доказателство, наред със събраните преки такива, за необосноваността на
повдигнатото с електронния фиш обвинение по отношение на въззивника.
Поради изложеното, съдът намира, че електронният
фиш е небоснован и незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото следва да бъде оставено без уважение искането
на проесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.
1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 2098997 на ОД на МВР- в., с който на С.А.М. на
основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на процесуалния представител на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение-
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд – в. по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: