№ 1871 19.07.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, Гражданско отделение, XLIV-ти
граждански състав, на първи юли две хиляди и
деветнадесета година в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Илияна Гальова
като разгледа докладваното
от съдията Сияна Димитрова
гражданско
дело № 124 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба вх. № 612/07.01.2019 г. от С.И.П., ЕГН ********** и И.К.Л., ЕГН **********, чрез адв. Б.,***,
пл. **, срещу собствениците от Етажна собственост
на сграда с адрес в гр. Бургас, ж. к. „***”, бл. ***, с идентификатор на
сградата ***.2 по КККР на гр. Бургас, представлявани от председателя на
управителния съвет „Уни Инвест” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ж.к. ***, бл. ***, вх. 1, ап. офис № 114,
представлявано от управителя Стоян Герогиев, с която се иска от съда да отмени
всички решения, приети на проведеното на 29.11.2018 г. общо събрание на
собствениците на етажната собственост, както и да им заплати направените по
делото съдебни разноски.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. №
10902/11.03.2019 г. от ответната Етажна собственост на сграда с адрес в гр.
Бургас, ж. к. „***”, бл. ***, с идентификатор на сградата ***.2 по КККР на гр.
Бургас, представлявани от председателя на управителния съвет „Уни Инвест” ЕООД,
с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че е спазена
процедурата по уведомяване на етажните собственици, решенията на събранието са
взети с необходимото мнозинство, общото събрание е проведено при
законоустановения кворум, спазени са процедурите по свикване на ОС и по
обявяване на протокола от него по чл. 16 от ЗУЕС. Обърнато е внимание, че
нормата на чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС е диспозитивна. Развити са подробни
съображения в подкрепа на изложеното. От съда се иска да отхвърли предявените
искове.
В съдебно заседание
ищците се представляват от процесуални представители, които молят исковете да
бъдат уважени и излагат, че са събрани многобройни доказателства за
незаконосъобразност на взетите решения. Претендират съдебни разноски, съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител, моли исковете да бъдат отхвърлени и възразява по размера
на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищците.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се
спори, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сграда с адрес в гр.
Бургас, ж. к. „***”, бл. ***, с идентификатор на сградата ***.2 по КККР на гр.
Бургас, видно и от представени по делото нотариални актове /л. 25 - 31 от
делото/.
По делото са приети
писмени доказателства, ангажирани от двете страни, както и са събрано
свидетелските показания на двама свидетели.
При предявен
конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, преценката за законосъобразност,
която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в
исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на
атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на
производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в
исковата молба основания. В този смисъл е и практика на ВКС, напр. Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 5704/2013 г., I г.о.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да бъдат разгледани
единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения,
обективирани в исковата молба.
Първата група възражения са свързани с оспорване на процедурата по
свикване на общото събрание – чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС. По тези възражения
съдът намира следното:
С исковата молба се навеждат твърдения, че ищцата П. надлежно е уведомила
управителния съвет на ЕС, че не ползва собствения си самостоятелен обект, но въпреки
това била лишена от възможността да участва в процесното общо събрание, тъй
като не била известена за свикването му.
Съгласно разпоредбата
на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС собственик или ползвател, който не ползва
самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено
управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща
и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо
събрание, както и телефонен номер. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗУЕС съобщаването
по ал. 2 за провеждане на общо събрание може да се извърши чрез устно
уведомяване за съдържанието на поканата, което се удостоверява с подпис на
лицата, които свикват общото събрание, или чрез изпращане на поканата на адрес
в страната, включително чрез електронна поща, ако такива са посочени. Налага се
извод, че първата предпоставка, за да възникне задължението на управителя на
етажната собственост по смисъла на чл. 13, ал. 3 от ЗУЕС, е съответното лице да
го е уведомило писмено, че ще отсъства повече от един месец.
В приложение към
исковата молба са представени неоспорени от ответната страна уведомление от ищцата П. до председателя на УС на ЕС - „Уни
Инвест” ЕООД и известие за доставяне /л. 11 – 12 от делото/, от които се
установява, че същата надлежно е известила „Уни Инвест” ЕООД, в качеството му
на представляващ етажната собственост на бл. *** в гр. Бургас, комплекс „***”,
че не ползва собствения си ап. 611 в ЕС от датата на закупуването му. От
съдържанието на уведомлението е видно, че ищцата надлежно е посочила адрес,
телефонен номер за връзка и e-mail, на които да бъде отправяна всяка
кореспонденция с нея във връзка с въпроси, касаещи имота, включително и покани
за свикване на Общи събрания на етажната собственост. От представеното известие
за доставяне се установява, че уведомлението по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС е получено
лично от Стоян Георгиев /управител на „Уни Инвест” ЕООД/ на 22.11.2017 г.
Посоченото известие съдържа подписа на Георгиев и не е оспорено от страните. В
него изрично е вписано, че се получава именно уведомление по чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. Поради тази причина съдът приема за доказано по делото, че ищцата П. е
уведомила писмено председателят на управителния съвет за отсъствието си от
адреса на ЕС, като му е посочила и нужните координати, на които да ѝ бъдат изпращани показните за свикване
на общото събрание.
С оглед горното и
доколкото в доказателствена тежест на ответника съдът е поставил да установи,
че е спазил всички изисквания на ЗУЕС във връзка със свикването на общото
събрание, ответната страна следва да докаже и обстоятелството, че на ищцата П.
е била изпратена покана за свикване на общото събрание по реда на чл. 13, ал. 3
от ЗУЕС – на посочените от нея адрес в страната, електронна поща, или чрез
устно уведомяване за съдържанието на поканата, което да се удостовери с подпис
на лицата, които свикват общото събрание. Въпреки разпределената доказателствена
тежест ищецът не ангажира доказателства, установяващи надлежно уведомяване на
ищцата П.., предвид което за съда се налага извода, че при свикване на процесното
общото събрание на ЕС е допуснато нарушение, което е възпрепятствало
възможността на ищцата да участва лично в провеждането му.
Констатираното
нарушение на процедурата за свикване на общото събрание е достатъчно съществено
и е основание за отмяна на всички взети решения на процесното общо събрание,
проведено на 29.11.2018 г. Ето защо е безпредметно да се обсъждат останалите
доводи на ищците, свързани с оспорване съдържанието на протокола и твърдения за
нарушения на чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС, чл. 14 от ЗУЕС, чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС, процедурата по формиране на мнозинство, както и ангажираните във връзка с
тях писмени и гласни доказателства.
При този изход на
спора в полза на ищците се следват съдебни разноски. Ищецът Л. е направил
такива в размер на 50 лева – платена държавна такса, поради което тази сума
следва му се присъди. Ищцата П. е направила разноски в размер на 450 лева – 50
лева - държавна такса и 400 лева - платено възнаграждение за един адвокат. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, доколкото същото съответства
на установения минимум, съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 4 и ал. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и предвид проведените три открити съдебни заседание
по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по иск с
правно основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната
собственост, предявен от С.И.П., ЕГН ********** и И.К.Л., ЕГН **********,
двамата със съдебен адрес ***, решенията от 29.11.2018г. на Общо събрание на
Етажната собственост на сграда с адрес в гр. Бургас, ж. к. „***”, бл. ***, с
идентификатор на сградата ***.2 по КККР на гр. Бургас, представлявана от
председателя на управителния съвет „Уни Инвест” ЕООД, ЕИК *********, приети с
Протокол № 3 от 29.11.2018 г. на Общо събрание на собствениците на
самостоятелни обекти в сградата.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Етажната собственост на сграда с адрес в гр.
Бургас, ж. к. „***”, бл. ***, с идентификатор на сградата ***.2 по КККР на гр.
Бургас, представлявана от председателя на управителния съвет „Уни Инвест” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ж.к. ***, бл. ***, вх. 1, ап. офис № 114, да заплати
на С.И.П., ЕГН **********, сумата 450 лева, представляваща направени по делото
съдебни разноски.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Етажната собственост на сграда с адрес в гр.
Бургас, ж. к. „***”, бл. ***, с идентификатор на сградата ***.2 по КККР на гр.
Бургас, представлявани от председателя на управителния съвет „Уни Инвест” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Бургас, ж.к. ***, бл. ***, вх. 1, ап. офис № 114, да заплати
на И.К.Л., ЕГН **********, сумата 50 лева, представляваща направени по делото
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с оригинала! ММ