РЕШЕНИЕ
№ 16610
гр. София, 14.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110125473 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Л. Д. И., чрез адв. С. Д., с която
срещу [******] е предявен отрицателен утановителен иск за признаване
недължимостта на сумата 89,51 лева, представляваща претендирана от страна на
ответника от ищеца в качеството му на наследник на С. И.а стойност на [******]
услуги за периода 10.10.2009 г. - 03.12.2013 г,. по кл. № [******] за имот, находящ се в
[******]
Ищецът поддържа, че преди предявяване на исковете е направил справка в
деловодството на ответника, от където го уведомили за от населдодателя му се
претендира заплащане на суми за предоставени [******] услуги за процесния период,
които фигурирали по посочената партида. Заявява, че е оспорил тези претенции, но
служители на ответника му отговорили, че ако сумата не бъде заплатена ще бъде
събрана в хода на изпълнително производство и му предоставили неформална справка
извлечение от начислените суми по партидата. Предявява иск за установяване
недължимостта на 1/2 част от сумата съобразно наследствената си квота от
наследството на наследодателя си. Твърди, че партидата е била разкрита от ответника
без правно основание - липсвала облигационна връзка, липсала доставка на
начислените услуги, имотът не бил водоснабден, уредите не били годно средство за
търговско измерване, а освен това вземането било погасено по давност. В тази връзка
са развити подробни съображения относно погасителната давност. Претендират се
разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 Задв.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, заявява, че признава иска по основание и
размер и моли съда, в случай че са налице предпоставките за това да постанови
1
решение при признание на иска. Развива съображения, че са налице предпоставките по
чл. 78, ал. 2 ГПК, с оглед което и счита, че разноските за водене на производството
следва да са в тежест на ищеца.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с искова претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
С доклада на делото съдът е обявил на страните, че с оглед признанието на иска
от страна на ответника, не са налице факти и обстоятелства, които да са спорни между
страните и да подлежат на доказване в производството.
Доколкото ответникът е признал изцяло предявения иск, респ. отказал се е от
правото си на защита, съдът съобразява, че доказателствената тежест по отрицателния
установителен иск се носи от ответника. Макар да не е заявено искане за постановяване
на решение при признание на иска, с оглед процесуалното поведение на ответника
следва да се приеме, че искът е основателен и като такъв следва да бъде уважен със
съдебното решение.
По разноските:
Спорен между страните е въпросът как да бъдат разпределени разноските за
производството и поведението на коя от страните е причина за завеждане на делото.
Ищецът претендира разноски, като е представил списък по чл. 80 от ГПК, видно
от който, е направил разноски за внесена държавна такса в размер на 50 лева и 1,41
лева такса за банков превод. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38 ЗА.
Съгласно общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по производството
се възлагат на загубилата делото страна. Изключение от този принцип е предвидено в
чл. 78 ал. 2 ГПК – ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на
делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая ответникът
изрично чрез представляващото дружеството лице е признал иска. Спорен между
страните е въпросът дали ответникът е дал повод за завеждане на делото.
Съдебната практика последователно приема, че ответникът дава повод за
завеждане на дело, а чрез поведението си обосновава и правния интерес от предявения
отрицателен установителен иск за вземането тогава, когато ответникът като кредитор е
предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги
предприеме /така Определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017
г., III г. о., ГК/. Съдът следва да прецени поведението на ответника във всеки конкретен
случай. В случая по делото липсват данни кредиторът да е предприел действия по
принудително изпълнение, да упражни извънсъдебна принуда по отношение на ищеца
или по друг начин да е дал повод за предявяването на иска. Като такъв не би могло да
се третира поведението на ответното дружество, изразяващо се в съставянето и
подписването на представеното от страна на ищеца писмо, адресирано до него с
приложена справка за сумите по издадени от ответника фактури по отношение на
имот, находящ се на адрес, който ищцата сочи по делото като негов личен адрес /в
приложените към исковата молба пълномощно и договор за правна защита и
съдействие/. Установява се от съдържанието на писмото, че същото е съставено по
повод постъпило в дружеството писмо, вх. № О/Ж-24/28.01.2022 г., подадено от ищеца
относно формираните задължения, като по негово желание към писмото се прилага
справка в табличен вид с информация относно задължения по партидата за периода
04.04.2008 г. – 03.02.2022 г . В тази връзка до ищеца е отправено предложение с оглед
2
настъпилата смърт на титуляра на партидата да предприеме действия по промяна
титуляра на тази партида, предвид качеството му на наследник на починалото лице.
Следва да се отбележи, че процесният период по настоящото производство е от
10.10.2009 г. до 03.12.2013 г., Видна е волята на ищеца, който с исковите си молби
отрича всякакво основание за дължимост на суми към ответника, в т.ч. се позовава и на
изтекла кратка погасителна давност, да не упражни правото си да отрече съществуване
на вземане на ответника за целия период по издадената по негово искане справка в
рамките на едно исково производство, при това е предявил настоящия иск за сумата от
89,51 лева. Последното, разбира се, с оглед принципа на диспозитивното начало
процесуалният закон е предоставил в избор на ищеца. Съдът обаче е този, комуто е
възложено да следи за добросъвестното упражняване на процесуалните права, в т.ч. и
по отношение на предявяването на исковете /чл. 3, изр. 1 ГПК/.
Като съобрази релевантната съдебна практика настоящият състав на
първоинстанционния съд не приема, че съставянето на справката, изпращането на
писмо в отговор на отправено искане за предоставяне на информация, нито пък
издаването на фактури съставлява повод за предявяване на иска. От друга страна, не са
налице данни ищецът да се е позовал извънсъдебно пред ответника на недължимост на
процесните вземания на заявените с исковата молба основания. Не се установява също
така ответникът да е предприел действия по извънсъдебно или съдебно събиране на
вземането си, както и да се е възползвал от извънсъдебна принуда за удовлетворяване
на същото, напр. като преустанови водоподаването в имота. Начинът на
осчетоводяване на вземания от страна на кредитора в случая не е от значение,
доколкото съдът изследва единствено дали с процесуалното си поведение страната е
дала повод за предявяването на иска. Без правно значение е дали кредиторът е отписал
едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин. В този смисъл е и актуалната съдебна практика на ВКС напр. Определение
№ 193 от 13.02.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 477/2023 г.
По изложените съображения съдът приема, че не се установява ответникът с
поведението си да е дал повод за завеждането на иска, с оглед което и претенцията на
ищеца за присъждане на разноски, в т.ч. и на адвокатско възнаграждение по чл. 38
ЗАДв. не следва да бъде уважавана.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Л. Д. И., ЕГН **********,
съдебен адрес: [******], чрез адв. С. Д., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
ищецът не дължи на [******], ЕИК [******], със седалище и адрес на управление:
[******] сумата от 89,51 лева, представляваща стойност на [******] услуги за
периода 10.10.2009 г. - 03.12.2013 г., начислени по кл. № [******] за имот, находящ
се в гр. [******], [******]
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3