РЕШЕНИЕ
№
260063
гр. Пловдив, 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, VII състав, в публичното заседание на четиринадесети
декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при секретаря Ангелина Костадинова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Чипова въззивно гр. дело № 2821 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, подадена от Н.И.Ш., ЕГН: **********, чрез пълномощника му адвокат К.-Б., против Решение № 2550 от 21.07.2020
г., постановено по гр. дело № 8118 по описа на РС – Пловдив за 2019 г., с което
е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск против малолетното дете Й.Н.Ш.,
ЕГН: **********, представляван от своята майка и законен
представител С.Й. Б., ЕГН: **********, с
правно основание чл. 150 СК за намаляване на присъдената с Решение № 3478 от 10.10.2017
г., постановено по бр. дело № 4943 по описа на РС – Пловдив за 2017 г., месечна
издръжка за детето от 250 лв. на 152,50 лв. Със същото решение жалбоподателят е
осъден да заплати сторените от насрещната страна по делото разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.
Във
въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното
решение. Жалбоподателят поддържа, че от събраните в производството пред първата
инстанция доказателства се установява, че малолетното дете няма необходимост от
издръжка в толкова висок размер, както и че самият той няма финансовата
възможност да заплаща така определената издръжка. Счита, че са настъпили
обстоятелства, обосноваващи намаляването на нейния размер. Отправя искане към
въззивния съд за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по
съществото на спора, с което размерът на месечната издръжка да бъде определен
на 152,50 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
22.05.2019 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се взема
становище за нейната неоснователност и се отправя молба за оставянето ѝ
без уважение. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно, съобразено с
изискванията на закона и съдебната практика. Претендира се присъждането на
сторените от въззиваемата разноски за въззивната инстанция.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
При
извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията по чл. 269,
изр. първо ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и
на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена правилността на
решението по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за
допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Производството
пред първата инстанция е образувано по искова молба на Н.И.Ш., с която е
предявен иск с правно основание чл. 150 СК за намаляване на присъдената с
Решение № 3478 от 10.10.2017 г., постановено по бр. дело № 4943 по описа на РС
– Пловдив за 2017 г., месечна издръжка за малолетното дете Й.Н.Ш. от 250 лв. на
152,50 лв. В исковата молба се твърди, че с горепосоченото съдебно решение
ищецът е осъден да заплаща на сина си Й.Ш., чрез неговата майка и законен
представител, издръжка в размер на 250 лв. месечно, считано от 04.04.2017 г. до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както и да заплати
издръжка за минало време – за периода от 04.04.2016 г. до 04.04.2017 г. в
размер на 250 лв. месечно. Ищецът поддържа, че не е имал възможност на вземе участие
в производството по това дело, тъй като тогава
е живеел в чужбина. Сочи, че впоследствие се е завърнал в Република
България, създал е ново семейство –
живее с друга жена и се грижи за нейното дете от предходна връзка. Твърди, че е
предявил иск за намаляване на определената издръжка, но искът му е бил
отхвърлен по съображения, че няма други низходящи, на които да дължи издръжка. В
исковата молба се навеждат твърдения, че понастоящем ищецът е в граждански брак
с посочената жена и е осиновил при условията на пълно осиновяване нейното дете
Е. М. Посочва се, че ищецът и съпругата му не притежават недвижимо имущество,
както и че същите получават възнаграждение в минималния за страната размер.
Поддържа се, че с оглед получавания от ищеца доход издръжка в размер на 250 лв.
се явява непосилна.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който
предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Оспорват се доводите на ищеца досежно наличието на
обстоятелства, обосноваващи намаляването на присъдената издръжка. Отправя се
молба за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и присъждане на
разноски.
Между
страните не е спорно, че Н.Ш. и С. Б. са
родители на малолетното дете Й.Ш., родено на *** г., както и че с Решение №
3478 от 10.10.2017 г., постановено по гр. д. № 4943 по описа на РС – Пловдив за
2017 г., ищецът е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 250
лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2017 г., до
настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
По
делото е представено удостоверение за сключен граждански брак, от което се
установява, че на 19.06.2018 г. ищецът е сключил граждански брак с А. И. Д.
От
приложеното по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх. №
318/18.11.2019 г. се установява, че майката на малолетното дете Й. има и друго
дете – непълнолетния Н. С. Б. От удостоверение с изх. № 319/18.11.2019 г. се
установява, че бащата също има друго дете – малолетната Е. Н. Ш.
Представен
е трудов договор № 302/31.01.2019 г., сключен между „ПОЛИМЕРС ТРЕЙДИНГ“ ЕООД и
ищеца. Уговореното в договора основно трудово възнаграждение съгласно т. 2.3 от
същия възлиза на 560 лв.
По
делото е приложено писмо от директора на ТД на НАП – ****, от което се
установява, че бащата на малолетното дете Й.Ш. няма декларирано недвижимо
имущество и че горепосоченият трудов договор е прекратен на 03.06.2019 г. От
писмото се установява още, че в периода 01.01.2018 г. – 05.11.2019 г. майката
няма регистрирани трудови договори, както и
няма декларирано недвижимо имущество.
От
изготвения по делото социален доклад се установява, че детето се отглежда от
неговата баба по майчина линия с финансовата подкрепа на майката и периодична
издръжка от бащата. Същото се отглежда при добри битови условия, задоволени са
и потребностите му от здравен характер. В доклада се сочи, че детето редовно
посещава учебни занятия, като към датата на доклада е било в четвърти клас.
Детето е силно привързано към бабата и дядото по майчина линия, редовно поддържа
контакт с майка си чрез социалните мрежи, вижда се и с баща си.
По
делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелките
Ш. и Б. От показанията на св. Ш. – майка на ищеца, се установява, че синът
ѝ е живял на семейни начала със С. Б., като от съвместното им съжителство
се е родило детето Й.Ш.. Когато същото е било на четири години, родителите му
са се разделили и оттогава се отглежда от неговата баба по майчина линия.
Свидетелката посочва в показанията си, че майката на детето живее и работи в
Германия, като поради липсата на работа в България за чужбина е заминал и
ищецът Ш.. Според свидетелката последният не плаща издръжка на сина си поради
липса на средства. Същата заявява, че ищецът има и друго дете – Е., което е
осиновено от него. Посочва, че ищецът по професия е **** и може да работи в
строителството, но от 2017 г. е безработен и работи на надница, където го повикат.
Към момента ищецът е във Франция заедно със своята съпруга, като детето Е. се
отглежда от свидетелката. Преди заминаването си за Франция ищецът е започнал
работа за около два-три месеца, която напуснал с оглед заминаването за чужбина.
Свидетелката сочи, че освен за съпругата си и детето, ищецът полага грижи и за
самата нея. Заявява, че същият има
здравословен проблем с крака си, възникнал вследствие на претърпяна злополука. Според
показанията ѝ от заминаването му за Франция ищецът не е виждал детето си Й.,
но когато е бил в България, е имал контакт с детето, закупувал му е храна и
дрехи.
От
показанията на свидетелката Б. – баба на детето по майчина линия, се
установява, че малолетното дете Й.Ш. е родено от съвместното съжителство на
ищеца и С. Б. Последната живее и работи в Германия, но се прибира в България
периодично на всеки три месеца. Детето Й. се отглежда от свидетелката Б.
Свидетелката заявява в показанията си, че бащата не се вижда с детето, като
разказва за отделни случаи на осъществени между тях срещи. Според показанията
на свидетелката бащата не заплаща редовно определената за детето издръжка, като
същата посочва, че за миналата година е платил два пъти издръжка в непълен
размер. Свидетелства, че понастоящем бащата се е установил в чужбина с
настоящата си жена, както и че е осиновил нейното дете. Посочва, че по време на
съжителството му с майката С. Б. бащата е работил в сферата на строителството.
Свидетелката отрича да знае с какво се занимава бащата и дали същият страда от
заболяване, което да му пречи да работи. Според показанията ѝ майката на
детето Й. има и друго дете от предходна връзка – Н., което е на 15 години, като
и двете деца живеят и се отглеждат от свидетелката, а майката изпраща средства
за отглеждането им. Според свидетелката средствата за издръжка за детето не са
напълно достатъчни. Същата посочва, че детето Й. посещава тренировки по футбол
и карате, закупуват му се учебни пособия и помагала, а често и дрехи и обувки,
тъй като е в период на активен растеж. Свидетелката заявява, че дава джобни
пари на детето за училище по 2,50 лв. на ден и му прави сандвичи. Посочва още,
че същото е било на зелено училище и е ходило на екскурзии, организирани от
училището, което посещава.
Съгласно
чл. 150 СК присъдената издръжка може да бъде изменена или прекратена при
изменение на обстоятелства. За основателността на искането за изменение на
определения размер на издръжка законът изисква ищецът да докаже, че е налице изменение
на обстоятелствата, при които е бил определен размерът на издръжката, чиято
промяна се иска. Под изменение на обстоятелствата се има предвид промяна на
нуждите на нуждаещия се от издръжка и/или на възможностите на задълженото лице
да изплаща такава. Според дадените в т. 8 от ППВС № 5 от 16.XI.1970 г. разяснения
за уважаването на иска е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на
издържаните или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото
лице.
В
настоящия случай ищецът претендира намаляване на размера на присъдената с
Решение № 3478 от 10.10.2017 г., постановено по гр. д. № 4943 по описа на РС –
Пловдив за 2017 г., издръжка в полза на малолетното дете Й.Ш., като твърди да
са възникнали нови обстоятелства, свързани с възможностите му да заплаща
определената издръжка и обосноваващи необходимостта от намаляване на нейния
размер.
От събраните
по делото доказателства се установява, че към датата на определяне на първоначалния
размер на издръжката детето е било на 7
години, а към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивната
инстанция е приблизително на 10 години и 6 месеца. В
тази връзка следва да се отбележи, че нарастването на възрастта на детето
неминуемо води до увеличаване на потребностите му от издръжка. През изминалия
период от определяне на първоначалния размер на издръжката до настоящия момент
детето е порастнало и едновременно с това са нарастнали нуждите му от парични и
материални средства за неговото отглеждане – увеличили са се нуждите от храна,
дрехи, обувки, учебни пособия и други разходи, свързани с физическото му и
духовно развитие. Следва да се посочи, че тази промяна е с траен характер. Издръжката
като алиментно задължение има за цел да осигури необходимия доход на детето за
неговото биологично съществуване, така и за неговото духовно и социално
израстване. Родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на
своите финансови възможности условията на живот, необходими за развитието на
децата, като им осигурят необходимата издръжка. Въпросът на подреждане на личните
приоритети на родителя не трябва да измества интереса на детето и съдът следва
да се ръководи главно от интересите на последното.
С оглед
наведените във въззивната жалба оплаквания следва да се посочи, че действително
по делото се установи, че понастоящем детето е в добро здравословно състояние и
се отглежда при добри социално-битови условия, но тези обстоятелства не може да
бъдат третирани като основание за намаляване на размера на определената в полза
на детето издръжка. Още повече, че в основната си част издръжката на детето се
осигурява от неговата майка. В тази връзка следва да се отбележи, че
обстоятелството, че срещу ищеца е образувано и водено на наказателно
производство от общ характер за неплащане на издръжка е неотносимо към предмета
на настоящото производство.
По отношение
на възможностите на ищеца като родител, при когото детето не живее и който
дължи парична издръжка се установява, че същият пребивава заедно със съпругата
си във Франция, където е заминал с цел работа и реализиране на доходи. В
чужбина е пребивавал той и при определяне на първоначалната издръжка. Същият е
в трудоспособна възраст и притежава професионална квалификация, която му дава
реална възможност да формира доходи както по трудово, така и по гражданско
правоотношение. Същевременно с това по делото не се установи по категоричен
начин, получената травма в крака да е намалила трайно или временно неговата
работоспособност и съответно да му пречи да реализира доходи от труд. Действително
към момента на определяне на процесната издръжка от 250 лв., ищецът не е имал
задължение да издържа други лица. От данните по делото се установява, че след
определяне на първоначалната издръжка ищецът е сключил брак и е осиновил детето
на съпругата си, като понастоящем същият е баща на малолетното дете Е. Н. Ш. и
като такъв има безусловно задължение да го издържа. Обстоятелството, че за
ищеца е възникнало задължението да издържа малолетното дете Е., е с характер на
ново по смисъла на чл. 150 СК. Следва да се обърне внимание обаче, че това
обстоятелство не е настъпило вследствие на обективни и независещи от ищеца
причини, а напротив – настъпило е по негова воля. Правилно първоинстанционният
съд е отчел, че наличието на второ дете, на което бащата дължи издръжка и грижи,
не води до категоричен извод за настъпването на такава съществена и трайна промяна
във възможностите му, която да обуслови намаляване на издръжката на детето Й.. От
ангажираните по делото доказателства не се установява именно това обстоятелство
да е довело до значително затруднение при изпълнение на задължението за
заплащане на определената издръжка за детето Й.. Не са наведени доводи и не са
представени доказателства за потребности на детето Е., които да изискват разходи
за отглеждането и издръжката му над обичайните за деца на нейната възраст.
Съвкупната
преценка на горепосочените обстоятелства водят до извод за липса на предвидените
в закона предпоставки за намаляване на размера на определената издръжка, поради
което неоснователен се явява предявеният иск за изменение на определената
издръжка от 250 лв.
Съобразно
изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанцонния настоящият състав намира, че решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на жалбоподателя не се следват
разноски. В отговора на въззивната жалба от въззиваемата страна е направено
искане за присъждане на сторените в производството пред настоящата инстанция
разноски, но тъй като доказателства за извършването на такива не са
представени, искането следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 2550 от 21.07.2020 г., постановено по гр. дело № 8118 по описа на РС –
Пловдив за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: