№ 13767
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110132954 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх. №
126049/20.06.2022 г. , с която от името на „т“ ЕАД, ЕИК ****** против О. К.
Д., ЕГН: ********** и К. К. Д., роден на 16.04.1973 г., гражданин на САЩ, са
предявени искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – осъдителни искове за
вземания за плащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови
нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на
плащане на същото, за възнаграждение за предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за процесния период, както и
обезщетение за забава на плащането на същото.
В исковата си молба /уточнена от процесуалния представител на ищеца
в проведеното по делото открито съдебно заседание на 28.11.2022 г./ ищецът
„т“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците /респективно е
имал такива с техния наследодател/. Поддържа, че същите /респективно
техния наследодател/ имат качеството клиенти на топлинна енергия за битови
нужди за следния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в
гр. София, ул. „6-ти септември“ № 14, ет. 1, аб. № 17358. Навеждат се
съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният
имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
1
топлинна енергия с „т“ ЕАД, като в тази връзка се посочва, че на основание
чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Поддържа, че ответниците
/респективно техния наследодател/ са използвали доставяна топлинна енергия
през периода 01.03.2020 г. – 30.04.2021 г. и не са погасили задължението си на
посочения в приложимите за периода ОУ падеж, поради което същото
следвало да се погаси, ведно с лихва за забава. Не било изпълнено и
задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което и
то следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца по ½ част от следните суми: 1/ сумата от
2106,52 лв., представляваща стойност на доставена и потребена топлинна
енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.
София, ул. „6-ти септември“ № 14, ет. 1, аб. № 17358 за периода 01.03.2020 г.
– 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 20.06.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 225,89 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2020 г. – 25.05.2022 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия /включваща и мораторна лихва върху платена
преди завеждане на делото главница за месец май 2019 г., в размер на 0,43
лева/; 3/ сумата от 65,21 лв., представляваща главница за цена на услугата
дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент,
находящ се в гр. София, ул. „6-ти септември“ № 14, ет. 1, аб. № 17358 за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 20.06.2022 г. до окончателното изплащане;
4/ сумата от 12,86 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 01.07.2019 г. – 25.05.2022 г. върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещните страни в
производството адвокатско възнаграждение.
2
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от името на ответниците,
чрез адвокат Й. П. и адвокат Николай Руневски, е депозиран общ отговор на
исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Поддържа се, че
исковата молба е нередовна, тъй като вземанията не са посочени по месеци и
не са индивидуализирани отделните компоненти на главницата за потребена
топлинна енергия. Твърди се, че между страните не е налице облигационно
отношение, тъй като ответниците не са собственици или ползватели на
процесния имот и нямат качеството на потребители на топлинна енергия.
Излагат се съображения, че липсват данни за наличие на радиатори в
процесния имот, както и за количеството и размера на доставената и
потребена топлинна енергия. Посочва се, че процесните фактури не са
публикувани на интернет страницата на ищеца. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност. Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно и субективно пасивно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин
следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответниците /респективно техния наследодател/ с предмет доставка на
топлинна енергия, в това число и качеството им клиенти на топлинна енергия,
обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия
период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което
и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане
на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
установят, че са погасили претендираното вземане, за което обстоятелство,
3
съдът на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, указва на ответниците, че не сочат
доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба,
подаден от името на ответниците, чрез адвокат Й. П. и адвокат Николай
Руневски, възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с
исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи
до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на
претендираните в настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
4
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
5
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "т" ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 94, том LLXLII, дело №
28807/1993 г. на нотариус в Нотариална служба при Софийски районен съд,
се установява в производството, че на 12.11.1993 г. Екатерина Христова
Драндийска е дарила на сина си К. Петров Д. процесния недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. Шести септември №
14, ет. 1. По силата на уговорките между страните по сключения договор за
дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 94,
том LLXLII, дело № 28807/1993 г. на нотариус в Нотариална служба при
6
Софийски районен съд, дарителката Екатерина Христова Драндийска си е
запазила пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху дарения
имот.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
удостоверение за наследници изх. № РСЦ21-УГ01-5093/26.08.2021 г.,
издадено от Столична община, район Средец за лицето К. Петров Д., се
установява в производството, че същият е починал на 16.08.2021 г., като е
оставил за свои наследници по закон синовете си О. К. Д. и К. К. Д. –
ответници в настоящото производство, които по реда на наследственото
правоприемство са придобили собствеността върху ½ идеална част, за всеки
от тях, върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент, находящ
се в гр. София, ул. Шести септември № 14, ет. 1, абонатен № 17358.
Същевременно между страните в производството не е спорно и на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в производството, че към 01.05.2019 г. лицето
Екатерина Христова Драндийска с ЕГН: ********** е било починало,
респективно, че учреденото в нейна полза вещно право на ползване върху
процесния имот е било погасено към датата 01.05.2019 г.
От анализа на посочените по-горе писмени доказателства се налага
извод, че ответниците, в качеството си на наследници по закон на К. Петров
Д., са придобили собствеността върху процесния недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. Шести септември №
14, ет. 1, абонатен № 17358, като всеки от тях е придобил, по реда на
наследственото правоприемство, по ½ идеална част от процесния недвижим
имот. Тук следва да се посочи, че по реда на наследственото правоприемство
върху ответниците, в качеството на наследници по закон на лицето К. Петров
Д., са преминали, както активите, включени в наследството останало от К.
Петров Д., така и пасивите на наследството, в това число и задължения за
заплащане стойността на доставена и потребена в апартамент, находящ се в
гр. София, ул. Шести септември № 14, ет. 1, абонатен № 17358 топлинна
енергия през процесния период /01.03.2020 г. – 30.04.2021 г./.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
именно ответниците следва да отговарят за заплащането стойността на
доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия, през заявения в
7
исковата молба период.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този
имот) е била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи
от прието заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в
производството съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е
доставял енергия в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
имот, поради което съдът приема за установено по делото, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание се
определя в Общите условия от 2016 г., както и от действащата към
съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за енергетиката и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.03.2020 г. – м. 04.2021 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през
процесния период е извършвано от дружеството Бруната ООД. Установява се
също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването
и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер
топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите.
Установява се, че през процесния период в посочения в исковата молба
недвижим имот е имало монтирани 7 бр. отоплителни тела, прикачени към
отоплителната инсталация на блока, като на 5 бр. от тях са били монтирани
уреди за дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се още, че за
отчет на потребената енергия за битово горещо водоснабдяване има монтиран
8
и узаконен 1 бр. водомер за топла вода. Установява се също, че стълбите в
сградата-етажна собственост, в която се намира процесният недвижим имот,
представляващ апартамент, находящ се в находящ се в гр. София, ул. Шести
септември № 14, ет. 1, не са били предвидени за отопление по проект.
Установява се още, че за отчетен периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. не е бил
осигурен достъп за извършване на отчет на монтираните в имота уреди за
дялово разпределение на топлинна енергия.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния
период в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана
топлинна енергия, както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот; 2/
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния
апартамент отопляемия обем по проект е 400,00 кубически метра; 3/ топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване. От заключението на вещото лице
по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се установява
още, че за процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна
енергия за отопление на имот и отдадена от сградна инсталация на стойност
от общо 1259,92 лева и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване
на стойност от 19,66 лева. Установява се също, че през процесния период
служители на дружеството Бруната ООД редовно и на конкретна дата са
изготвяли изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна
енергия от имота на ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна
енергия за отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо
за процесния период е налице изравнена сума за „доплащане“ в размер на
215,64 лева, която следва да бъде добавена от общия размер на стойността на
доставена до процесния имот топлинна енергия. От заключението на вещото
лице по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се
установява още, че абонатната станция в сградата етажна собственост, в
която се намира процесния топлоснабден имот е била в експлоатация към
процесния период, като няма данни за увреждане и/или нефункциониране на
абонатната станция спрямо проектните размери, както и че редовно е
приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
9
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер. Установява се, че общият топломер в
абонатната станция на сградата – етажна собственост, в която се намира
процесния недвижим имот е преминал метрологична проверка на 23.03.2018
г., след това през 2019 и 2020 г. т ЕАД не е имало сключен договор с
лицензирана фирма, респ. не е извършвана метрологична проверка на общия
топломер, монтиран в сградата-етажна собственост, в която се намира
процесният имот, като в последствие през 2021 г., а именно на 15.10.2021 г. е
извършена метрологична проверка на общия топломер със заключение от
извършената проверка „съответства на одобрения тип“. От значение е
обстоятелството, дали монтираният в абонатната станция на сградата –
етажна собственост, в която се намира процесния недвижим имот, общ
топломер, е функционирал нормално през процесния период и дали е
съответствал на изискванията. Действително в нарушение на нормативната
уредба, през 2019 г. и 2020 г. не е извършвана метрологична проверка на
монтирания в абонатната станция общ топломер. От друга страна, обаче, от
събраните по делото доказателства се установява, че такава метрологична
проверка е извършена през 2021 г., като е установено, че общият топломер е
бил в изрядно състояние и е функционирал нормално. Житейски неоправдано
е да се приеме, че през 2018 г. общият топломер е бил изправен и е
функционирал нормално, след това през 2019 г. и 2020 г. не е бил в
изправност /доколкото не са извършвани метрологични проверки/ и отново
през 2021 г. е бил в изрядно състояние и е функционирал нормално.
Следователно, съдът намира, че монтираният в абонатната станция общ
топломер е бил изправен и е функционирал нормално през заявения в
исковата молба период, като възраженията на ответника в тази връзка, съдът
намира за неоснователни.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в
производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 1495,21 лева, за чието
заплащане следва да отговарят ответниците О. К. Д. и К. К. Д..
В отговора на исковата молба, подаден от името на ответниците О. К. Д.
и К. К. Д. е релевирано възражение за погасяване по давност на сумите
10
начислени от ищеца през исковия период. По отношение възражението за
погасяване по давност на претендираните в настоящото производство от
ищеца вземания, настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна
енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният
размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на
вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни
задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид това в
разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният давностен
срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). В частност задълженията на ответниците за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г.
до отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то
съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и
началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение
започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с
изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията
11
за целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на
възникване на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при
определяне началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията
са възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за
всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщена
фактура през юли 2020 г. за вземания възникнали за период 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г., и през юли 2021 г. за вземания, възникнали за период
01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., които са по изравнителни сметки и включват и
начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон без да се сочи
конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество да промени
момента, от който започва да тече погасителната давност за процесните
вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е
от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната
давност за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се
приеме обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на
фактури на кредитора да зависи началният момент на погасителната давност,
което противоречи на целите на института на погасителната давност.
Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта
му. Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на
същото са различни факти, от тях произтичат и различни последици. В случая
разпоредбата на ОУ от 2016 г. сочи изискуемост на месечното вземане, което
не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването от
ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба в
съда - 20.06.2022 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент
на погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от
2016 г., то съдът приема, че възражението за погасяване по давност на
вземанията за доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.03.2020
г. – 30.04.2021 г., се явява неоснователно. Изискуемостта на вземането за
месец март 2020 г. е настъпила считано от 16.05.2020 г., като при
съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията
12
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно, то 3-годишния погасителен давностен срок не
е бил изтекъл преди подаване на исковата молба в съда – 20.06.2022 г.,
респективно не е обхванато от погасителната давност /3-годишния
погасителен давностен срок за вземането за месец март 2020 г. следва да
изтече на 16.07.2023 г./.
От ответниците О. К. Д. и К. К. Д. не са представени доказателства или
наведени твърдения за извършени плащания на сумите за доставена и
потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за осъждане на ответника О. К. Д. да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия се явява основателен и доказан до
размера от 747,60 лева и за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2021 г. и следва да
бъде уважен за тези период и размер, като за разликата над уважения размер
от 747,60 лева до пълния предявен размер от 1053,26 лева, искът следва да
бъде отхвърлен. Върху главницата следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /20.06.2022 г./ до
окончателното й изплащане.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за осъждане на ответника К. К. Д. да заплати на ищеца сума,
представляваща стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия се явява основателен и доказан до
размера от 747,60 лева и за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2021 г. и следва да
бъде уважен за тези период и размер, като за разликата над уважения размер
от 747,60 лева до пълния предявен размер от 1053,26 лева, искът следва да
бъде отхвърлен. Върху главницата следва да се присъди и законна лихва,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /20.06.2022 г./ до
окончателното й изплащане.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от общо 225,89 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.05.2022 г. върху главницата за
13
доставена и потребена топлинна енергия /включваща и мораторна лихва
върху платена преди завеждане на делото главница за месец май 2019 г., в
размер на 0,43 лева/, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Установява се също, че през процесния
период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „т“ ЕАД на клиенти в гр.
София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на “т” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
от което се налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси
задължението си в уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй
като съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
като тези общи условия са приложими за вземанията за главница за топлинна
енергия, считано от 01.07.2016 г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за
вземанията за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна
енергия възникнали след 01.07.2016 г., по отношение на който са приложими
ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с изтичането на определения в
чл. 33 срок.
Следователно ответниците са изпаднали в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от общо 1495,21 лева и дължат лихва за
тази забава за периода от 16.05.2020 г. до 25.05.2022 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2020 г. –
25.05.2022 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в
гражданското производство, съдът следва да приеме, че ответниците дължат
лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът
14
определя в размер на общо 160,34 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК,
чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/.
От ответниците О. К. Д. и К. К. Д. не са представени доказателства или
наведени твърдения за извършени плащания на сумите за лихва за забава
върху главниците за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за осъждане на ответника О. К. Д. да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява
основателен и доказан за периода 15.09.2020 г. – 25.05.2022 г. и за размер от
80,17 лева и следва да бъде уважен за тези период и размер, като за разликата
над уважения размер от 80,17 лева до пълния предявен размер от 112,95 лева,
искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за осъждане на ответника К. К. Д. да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява
основателен и доказан за периода 15.09.2020 г. – 25.05.2022 г. и за размер от
80,17 лева и следва да бъде уважен за тези период и размер, като за разликата
над уважения размер от 80,17 лева до пълния предявен размер от 112,95 лева,
искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на
претенциите на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за
лихва за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок,
установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията, касаещи
процесния период и датата на депозиране на исковата молба в съда –
20.06.2022 г., настоящият съдебен състав намира, че възражението за
погасяване по давност на вземанията, предмет на претенцията с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява неоснователно.
По отношение на претенциите за главница за цена на услугата дялово
15
разпределение за сумата от общо 65,21 лева за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „т” ЕАД и търговец за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда –
етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че
фирмата за дялово разпределение точно и в уговорените срокове е
извършвало услуга дялово разпределение на топлинна енергия в сградата –
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което и
претенцията за главница за цена на услугата дялово разпределение за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. се явява основателна, като от страна на ответника
не са наведени възражения относно размера на претендираната сума за
извършената услуга дялово разпределение, поради което, съдът намира, че за
извършената услуга през процесния период се дължи възнаграждение в
размер на 65,21 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на
представения и приобщен към материалите Договор рег. Индекс Д-0-
60/28.05.2018 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между т ЕАД и
Бруната ООД, и представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис на
дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/.
Следователно претенциите за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. са основателни и
доказани за пълните предявени размери.
От ответниците не са представени доказателства или наведени твърдения
за извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на
услугата дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде
уважавано, доколкото това вземане не е с периодичен характер, респективно
по отношение на него е приложим общият 5-годишен давностен срок, който
16
не е изтекъл към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда. Дори да е
приложим краткият 3-годишен давностен срок, то възражението отново се
явява неоснователно, предвид изложените по-горе съображения, касаещи
наведеното от името на ответника възражение за погасяване по давност на
претенциите на ищцовото дружество, и при съобразяване на разпоредбата на
на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г.
– 13.05.2020 г., течението на давностния срок е било спряно.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за осъждане на ответника О. К. Д. да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се
в гр. София, ул. „6-ти септември“ № 14, ет. 1, аб. № 17358 за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., се явява основателен и доказан до размера от
32,60 лева и за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. и следва да бъде уважен
за тези период и размер. Върху главницата следва да се присъди и законна
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /20.06.2022
г./ до окончателното й изплащане.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за осъждане на ответника К. К. Д. да заплати в полза на
ищеца сума, представляваща главница за цена на услугата дялово
разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се
в гр. София, ул. „6-ти септември“ № 14, ет. 1, аб. № 17358 за периода
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., се явява основателен и доказан до размера от
32,60 лева и за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. и следва да бъде уважен
за тези период и размер. Върху главницата следва да се присъди и законна
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /20.06.2022
г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от общо 12,86 лева, представляваща лихва за забава върху главницата
за цена на услуга дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 25.05.2022
г., настоящият съдебен състав намира следното:
17
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и двете страни в производството.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 200,00
лева; 2/ за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета
в производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300 лева; 3/ за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което съдът
определя в размер на 100,00 лева
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответниците О. К. Д., ЕГН: ********** и К. К. Д., роден на 16.04.1973 г.,
гражданин на САЩ, и двамата със съдебен адрес: ***************, следва да
бъдат осъдени да заплатят в полза на ищеца т ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, сумата от
428,32 лева, представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 32954/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника О. К. Д. е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 32954/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство по гр.д. № 32954/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в
размер на 900,00 лева, като са представени и доказателства за извършването
на претендираните разноски.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Съдът, като съобрази
18
фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния
представител на ответника О. К. Д. активни процесуални действия намира, че
възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е частично основателно,
като в полза на ответника следва да се определи адвокатско възнаграждение в
настоящото производство в размер близък до минималния предвиден в
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размер на адвокатските възнаграждения, а именно от 400,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „т” ЕАД, ЕИК ******
следва да бъде осъдено да заплати в полза на О. К. Д., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: ***************, сумата от 114,46 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 32954/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на
отхвърлената част от исковете срещу ответника О. К. Д..
От името на ответника К. К. Д. е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 32954/2022 г. по описа на СРС,
ГО, 160 състав, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство по гр.д. № 32954/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в
размер на 900,00 лева, като са представени и доказателства за извършването
на претендираните разноски.
От името на ищеца своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Съдът, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния
представител на ответника К. К. Д. активни процесуални действия намира, че
възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е частично основателно,
като в полза на ответника следва да се определи адвокатско възнаграждение в
настоящото производство в размер близък до минималния предвиден в
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размер на адвокатските възнаграждения, а именно от 400,00 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „т” ЕАД, ЕИК ******
следва да бъде осъдено да заплати в полза на К. К. Д., със съдебен адрес:
***************, сумата от 114,46 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение в производството по гр.д. № 32954/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от
19
исковете срещу ответника К. К. Д..
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Бруната ООД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и
такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. К. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
*************** да заплати в полза на т ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: ***********, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 747,60 лева,
представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в
топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул.
„6-ти септември“ № 14, ет. 1, аб. № 17358 за периода 01.03.2020 г. –
30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
20.06.2022 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 747,60
лева до пълния предявен размер от 1053,26 лева.
ОСЪЖДА О. К. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
*************** да заплати в полза на т ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: ***********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от
80,17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.05.2022 г. върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 80,17 лева до
пълния предявен размер от 112,95 лева.
ОСЪЖДА О. К. Д., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
*************** да заплати в полза на т ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: ***********, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 32,60 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул.
„6-ти септември“ № 14, ет. 1, аб. № 17358 за периода 01.05.2019 г. –
20
30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
20.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на т ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: *********** против О. К. Д., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: ***************, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждането на О. К. Д., ЕГН: ********** да заплати в полза на т ЕАД, ЕИК
****** сумата от 6,43 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 01.07.2019 г. – 25.05.2022 г. върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА К. К. Д., роден на 16.04.1973 г., гражданин на САЩ, със
съдебен адрес: *************** да заплати в полза на т ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: ***********, на основание чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от
747,60 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна
енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.
София, ул. „6-ти септември“ № 14, ет. 1, аб. № 17358 за периода 01.03.2020 г.
– 30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 20.06.2022 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от
747,60 лева до пълния предявен размер от 1053,26 лева.
ОСЪЖДА К. К. Д., роден на 16.04.1973 г., гражданин на САЩ, със
съдебен адрес: *************** да заплати в полза на т ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: ***********, на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, сумата от 80,17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 25.05.2022 г. върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от
80,17 лева до пълния предявен размер от 112,95 лева.
ОСЪЖДА К. К. Д., роден на 16.04.1973 г., със съдебен адрес:
*************** да заплати в полза на т ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: ***********, на основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.
155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, сумата от 32,60 лева,
представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за
21
топлоснабден имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул.
„6-ти септември“ № 14, ет. 1, аб. № 17358 за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
20.06.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на т ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: *********** против К. К. Д., роден на 16.04.1973 г.,
със съдебен адрес: ***************, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за осъждането на К. К. Д., роден на 16.04.1973 г. да заплати в полза на т ЕАД,
ЕИК ****** сумата от 6,43 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 01.07.2019 г. – 25.05.2022 г. върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА О. К. Д., ЕГН: ********** и К. К. Д., роден на 16.04.1973 г.,
гражданин на САЩ, и двамата със съдебен адрес: *************** да
заплатят в полза на ищеца т ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 428,32 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство по гр.д. №
32954/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА „т” ЕАД, ЕИК ****** да заплати в полза на О. К. Д., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: ***************, сумата от 114,46 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №
32954/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от исковете срещу ответника О. К. Д..
ОСЪЖДА „т” ЕАД, ЕИК ****** да заплати в полза на К. К. Д., със
съдебен адрес: ***************, сумата от 114,46 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. № 32954/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на
отхвърлената част от исковете срещу ответника К. К. Д..
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Бруната” ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
22
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
23