О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ /29.07.2020 г., гр. ****
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III състав, в закрито заседание,
проведено на двадесет и девети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията г. д. № 363/2020
г. по описа на РС - ****, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Й.В.Й. против В.Ж.В., с която са предявени искове по чл.
127, ал. 2 от СК.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника В.Ж.В., в който е
инкорпорирана насрещна искова молба и е направен отвод за местна неподсъдност.
Моли да бъде прекратено образуваното пред РС – **** г. д. № 363/2020 г. по описа
на същия съд и делото да
бъде изпратено на местно компетентния Районен съд – ****.
По възражението за местна неподсъдност:
Същият
е направен своевременно с отговора на исковата молба.
Същевременно изложените в отговора
обстоятелства и представените с него писмени доказателства за настоящия адрес
на родените от връзката на страните две малолетни деца Й.Й.Й., ЕГН ********** и
В. Й.Й., ЕГН ********, не сочат друга, различна от предвидената в чл. 127, ал.
2 от СК местна подсъдност.
Според разпоредбата
на чл. 127, ал. 2 от СК, ако родителите не постигнат
споразумение по ал. 1 на същия текст, спорът се решава от районния съд по
настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката
му. В СК липсва легална дефиниция на понятието "настоящ адрес на
детето". Такава е дадена в § 1, т. 15 от ДР на Закона за закрила на
детето, според която "настоящ адрес на дете" е адресът, на който то
пребивава. Местната подсъдност по споровете по чл. 127, ал. 2 от СК използва за
критерий особения предмет на делото, а именно – защита интереса на детето. От
гледна точка на очертания специфичен предмет на споровете по чл.
127, ал. 2 от СК съдът по мястото, където детето пребивава е най - удобният за
детето, с оглед на неговите интереси, предвид необходимостта от извършване на
редица процесуални действия с участието и на детето – изслушването му от съда,
при наличие на предвидените в СК и в специалния Закон за закрила на детето
условия, изготвяне на социален доклад и др., регламентирани в чл. 59, ал. 6 от СК,
към който препраща нормата на чл. 127, ал. 2 от СК. Това тълкуване не противоречи и
на уредбата в ЗГР, а тъкмо напротив - според общото правило на чл. 94, ал. 1 от
ЗГР, настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава. Действително този
адрес подлежи на регистрация, но заявяването му, предвидено в чл. 96, ал.
1 и срокът за това по чл. 99, ал. 1 от същия закон, се явяват
последица от факта на местоживеенето на определен адрес, а не необходима
предпоставка за определянето му. Следва да се отбележи, че посоченото тълкуване
на вложеният в чл. 127, ал. 2 СК смисъл на понятието "настоящ адрес"
е възприето и в практиката на ВКС на РБ - вж. определение № 185 от
23.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2198/2013 г., II г. о., ГК, определение №
731 от 5.11.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 515/2012 г., III г. о., ГК и др.
В
съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че за настоящ адрес
на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на
предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 от СК, в който смисъл следва да се
тълкува законовата разпоредба, изхождайки от характера на производството по
споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с него и издръжката му, в което производство основната цел е
закрила интересите на детето. Местната подсъдност по тези искове, изключва
общата подсъдност по чл. 105 от ГПК, респ. чл. 112 от ГПК, тъй като е подчинена
на тази цел, поради което административните действия на родителите, с които те
декларират един или друг настоящ адрес на детето, не могат да имат значение за
определяне на компетентния съд, доколкото следва да се държи сметка за
фактическото пребиваване на детето, във връзка с последващите процесуални
действия при разглеждане на спора.
В конкретния случай се касае до
малолетни деца, с регистрирани постоянен и настоящ адрес ***, видно
от представените по делото удостоверения с изх. № № АУ048275ПР/17.05.2018
г., АУ048280ПР/17.05.2018 г., АУ047814ПР/05.06.2020 г. и АУ047813ПР/05.06.2020
г., издадени от Община ****. Така извършената регистрация съответства на
местопребиваването на децата към този момент, когато родителите са живеели
съвместно в гр. ****. Безспорно е обаче обстоятелството, че към
момента на депозиране на исковата молба в Провадийския районен съд - 26.05.2020
г. родителите вече не живеят заедно и децата Й. и В. живеят с баща си в с. ****,
община ****, област ****. Липсата на заявление към този момент от бащата по
реда на чл. 96, ал. 3 от ЗГР за промяна на настоящия адрес
на децата не променя установения факт на живеене на децата на различен от
регистрирания адрес, който следва да бъде определен като настоящ такъв,
съобразно изложените по-горе съображения. В производството по привременни
мерки, проведено по настоящото дело ответникът В. изрично заяви, че през месец
февруари 2020 г. е завела децата при майка си в с. ****, поради това, че са
били в грипна ваканция, а тя била на работа и нямало кой да се грижи за тях.
Един ден след края на грипната ваканция било обявено извънредното положение и
ответникът взела решение децата да останат при баба си в с. ****, като сестра
ѝ и нейната по – голяма дъщеря да им помагат с уроците, тъй като
обучението на децата продължило онлайн. Децата живели при баба си по майчина
линия един месец, след което В. лично ги отвела при майката на баща им в същото
село. Желанието на бащата било децата да живеят при него и тя се съгласила.
При горните обстоятелства съдът намира,
че фактическото пребиваване, респ. настоящият адрес на децата по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на
Закона за закрила на детето при подаване на
исковата молба, е в с. ****, община ****, област ****. В случая не се касае до
временно отсъствие на децата или отвеждането им от тяхното обичайно
местоживеене без съгласието на единия родител, което безспорно не може да
обоснове компетентност на съда да разгледа спор за родителски права по мястото,
където децата са отведени. Както вече беше посочено единствената причина,
поради която майката лично е отвела децата от дома на баба им по майчина линия
при техния баща е била неговото желание те да живеят при него, като не се
твърди мотивите за съгласие на майката да са били с временен характер. Ето защо
фактът за наличието на регистрирани постоянен и настоящ адрес ***, е ирелевантен
за преценката относно местната компетентност на РС – ****, тъй като същият не
отговаря на фактическото положение както при подаване на исковата молба, така и
понастоящем. Изводът относно обичайното местоживеене на децата не се променя и от
обстоятелството, че училището, в което учат е в гр. ****, за което ответникът В.
е представила служебни бележки № № 411 и 412, издадени на 02.06.2020 г. от ОУ
„Ангел Кънчев”, доколкото този факт не е решаващ за преценката относно местната
компетентност.
По горните съображения съдът намира,
че възражението за местна подсъдност е неоснователно и следва да бъде оставено
без уважение.
По редовността на насрещната искова
молба:
При извършената проверка съдът констатира, че
насрещната искова молба е нередовна, тъй като не са изпълнени формалните
изисквания на чл. чл. 128, т. 2 от ГПК.
Ето защо на ищеца по насрещните искове следва
да бъде указано в
едноседмичен срок от съобщаването, да отстрани нередовностите на исковата
молба, като представи документ за внесена държавна такса в размер на 30 лева по
сметка на РС – ****.
Мотивиран от
горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на
ответника В.Ж.В., ЕГН ********** за местна неподсъдност на спора по иск с правно
основание чл.127, ал. 2 от СК на РС – ****, инкорпорирано в отговора на исковата молба, като
неоснователно.
УКАЗВА на ответника – ищец по
насрещните искове В.Ж.В. в едноседмичен срок от съобщаването
да отстрани нередовностите на насрещната искова молба, като представи
документ за внесена държавна такса в размер на 30 лева по сметка на РС – ****.
УКАЗВА на
ищеца по насрещната искова молба, че при неотстраняване на нередовностите в
дадения срок същата ще бъде върната, а производството по нея - прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва при постъпване
на книжа или след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: