РЕШЕНИЕ
№…………../......04.2018
г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
т.д.
521/2013 г. по описа
на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „ДАНИЕЛ“ ЕООД, с която е предявен иск против „ИСА“ ООД и „ИНВЕСТКОМЕРС
– Е. И.“ ЕООД за солидарното им осъждане да заплатят на ищеца сумата от
157 849.45 лева, съставляващи разходи, извършени и необходими за поправка
на некачествено предприети СМР по договор от 21.07.2006 г.
В исковата молба ищецът „ДАНИЕЛ“ ЕООД
твърди, че с договор от 21.07.2006 г. е възложил на ответника „ИСА“ ООД да
изгради напълно в груб строеж в срок до 02.02.2007 г., съобразно одобрени
проекти и разрешение за строеж, обект „Стопанска сграда с гаражи и Жилищна
сграда“, находящи се в ПИ № 252, местност „Франга дере“, гр. Варна, като обема
на възложените СМР е уговорен в р.I, т. 3 от Договора срещу възнаграждение в размер на
309 982 лв. с ДДС, платими поетапно с оглед изпълнени СМР, от които до
края на 2007 г. са заплатени 287 732.96 лв. с ДДС. Сочи, че с договор от
19.07.2006 г., сключен между него и ответника „ИНВЕСТКОМЕРС – Е. И.“ ЕООД,
последният се е задължил да упражнява строителен надзор по реда на чл. 166, ал.
1, т. 1 ЗУТ със задължения подробно описани в р. IV от Договора. Излага, че строителят не
е спазил уговорения срок за завършване на строежа и значителна част от
предвидените по проект СМР не са изпълнени или са частично изпълнени, като
същите са в отклонение от издадените строителни книжа, в нарушение на
изискванията за носимоспособност на конструкцията, и са използвани материали,
които не отговарят на изискванията за качество и строителните стандарти.
Твърди, че така изграден, строежът е негоден за използване ако не бъде
извършена съществена реконструкция и укрепване, както и поправка или повторно
изпълнение на некачествено извършените СМР. Сочи, че в имота е изградена
подпорна стена, която не е предвидена по проект и чието изграждане не е
възлагано на строителя, като същата съставлява незаконен строеж и подлежи на
премахване, заедно с изпълнените в отклонение от технологичната
последователност инсталации. Излага, че във връзка с некачественото изпълнение
ищецът е поканил строителя да отстрани за свое сметка недостатъците, но
изпълнение не е последвало и през месец май 2008 г. ответникът „ИСА“ ООД е
преустановил всякакви строителни работи, напуснал обекта без да предаде
работата на възложителя и е предявил иск за заплащане на възнаграждение, по
който е образувано т.д. № 2875/2011 г. пред ВОС. Твърди, че за ищеца се поражда
правният интерес да претендира заплащане на: 1/ разходите, необходими за
привеждане на строежа на обекта в съответствие с одобрените проекти и
нормативни изисквания, дължими от изпълнителя на основание чл. 265, ал. 1, пр. II ЗЗД в общ размер от 60 200 лв.;
2/ разходите, необходими за поправяне на некачествени работи и за привеждане на
конструкцията в съответствие с проекта и техническите изисквания в общ размер
от 47 694.45 лв.; 3/ разходите за премахване на незаконно изпълнени и
непоръчани работи в общ размер от 50 000 лв. Сочи, че в качеството му на
лице упражняващо строителен надзор ответникът „ИНВЕСТКОМЕРС – Е. И.“ ЕООД е
допуснал изпълнение на строежа в отклонение от одобрените инвестиционни проекти
и изискванията към строежите, поради което отговаря солидарно със строителя за
претърпените от възложителя вреди на основание чл. 168, ал. 7 ЗУТ, респективно
исковете се предявяват и срещу него. Ищецът моли за осъждане на ответниците да
заплатят солидарно сумата в общ размер от 157 894.45 лв., ведно със разноските
по делото. /сумите са определени съобразно уточненията в молба от 05.04.2017 г.
след възобновяване на делото/.
С допълнителна молба с вх.№
13305/23.04.2013 г. ищецът уточнява причините за настъпване на всеки един от
недостатъците, като твърди, че строителят не е предавал работата и същата не е
приемана от възложителя, като веднага след установяване на отклоненията
строителят е уведомен с нотариална покана връчена на 25.03.2008 г. Допълнително
конкретизира какви СМР не са били поръчвани, но са изградени в обекта от
изпълнителя в отклонение от проектите, като разходите в размер на
47 694.45 лв., необходими за премахването им, не са реално извършени.
Ищецът е подал допълнителна искова
молба, с която поддържа вече изложеното. Твърди, че описаните в исковата молба недостатъци
са констатирани към момента на опразване на имота, поради което възражението за
възникването им поради лоши атмосферни условия, е неоснователно. Сочи, че
изграждането на подпорна стена и канализация без строително разрешение е
незаконно, поради което не следва да се присъжда възнаграждение за тези
дейности. Излага мотиви, че претенцията му за недостатъци не се е погасила по
давност. Твърди, че работата не е приета от възложителя, като констативният
протокол от 27.03.2008 г. не е подписан от него, защото не са спазени
процедурните законови изисквания относно наличието на заместващо изявление на
органа издал разрешението за строеж. Излага, че същият няма доказателствена
стойност, защото отразява неверни данни и защото възложителят е уведомен късно за
срещата и не е имал възможност да присъства като желанието му да се осъществи
на друга дата не е било удовлетворено. Оспорва част от приложените
доказателства като неистински поради неподписването им от лицето посочено като
технически ръководител – В.В.С..
След възобновяване на производството
поради влизане в сила на решение № 107/04.05.2016 г. по в.т.д.№ 487/2012 г. на
ВАпС, съдът е оставил без движение настоящото производство е задължил ищеца да
уточни исковата си претенция като съобрази пределите на силата на присъдено
нещо, поради което последният е подал молба с вх.№ 9862/05.04.2017 г., с която
конкретизира исковете си и претендира суми в общ размер от 157 849.45 лв
/посочена по-горе/.
Правна
квалификация на правата: чл. 265, ал. 1, предл. II ЗЗД, вр. чл. 168, ал. 7 ЗУТ.
Ответникът
„ИСА“ ООД подава отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по
основание и размер. Признава за съществуването на договора за изработка от
21.07.2006 г., който е прекратен поради неизпълнение на всяка от страните по
него. По същество твърди още, че претендираните от ответника СМР изразяващи се
в оборудване на сервизни помещения, доставка и монтаж на осветителни, ел. табла
и др., метални профили и ламарини, които се използват за заготовка на метална дограма,
както и разходи по направата на хидроизолация и свързаните с нея СМР, не са
били възлагани с договора за изработка. Оспорва представените от ищеца фактури
за цимент, пясък и трошен камък, като сочи, че същите не са използвани за
строежа. Излага, че е извършил възложените му с договора СМР, което е
установено с констативен протокол от 27.03.2008 г., който не е подписан от
възложителя поради неявяването му, въпреки че е бил поканен. Сочи, че след
прекратяването обектът е предаден в състоянието установено в протокола и не се
дължат действия от изпълнителя и той не носи отговорност за настъпилите вреди
по конструкцията в резултат от атмосферни условия. Твърди, че не е имал
задължение да предава обекта в състояние годно за използване по предназначение,
доколкото задължението му по договора е било единствено за изграждането на
конструкцията в груб строеж без хидро- и топлоизолация, като настъпилите след
това повреди се дължат на неукрепването му и частичното изхабяване и
разрушаване в продължение на повече от 5 години. Излага, че са останали
недовършени работи /обратен насип и ВИК клонове/ поради неразполагането със
строителни разрешения към този момент. Твърди, че не са налице нарушения на
технологичните изисквания в строителството и отклонения от проекта, както и
влагане на некачествени материали в строежа, като СМР с приети и заплатени от
възложителя. Моли за отхвърляне на исковете.
Ответникът „ИСА“ ООД подава отговор на
допълнителната искова молба, с който поддържа изложеното. Излага, че дори
подписите върху част от документите да не са на лицето Влайко Стойков, то само
той има право да направи възражение, но не и ищеца. Твърди, че по делото са
представени доказателства относно качеството на използваните в строителството
материали. Сочи, че ищецът е бил надлежно уведомен за срещата, на която е
съставен протокол от 27.03.2008 г., като същият не е бил задължен лично да се
яви на нея и е уведомен повече от 24 ч. преди уговорения ден.
Ответникът „ИСА“ ООД изразява
становище по уточняващата молба на ищеца с вх. № 9862/05.04.2017 г.
Ответникът „ИНВЕСТКОМЕРС – Е. И.“ ЕООД
подава отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като недопустими и
неоснователни. Твърди, че голяма част от описаните от ищеца дефекти са явни и
са могли да бъдат установени при приемането на работата. Сочи, че грубият
строеж е бил завършен без отклонения и недостатъци, което се установява от
протокол обр. 14, съставен на 02.03.2007 г. Излага, че въпреки знанието за
протокола възложителят не се е противопоставил веднага, а едва на 25.03.2008
г., което води до погасяването по давност на вземането на ищеца за явни
недостатъци. Подробно оспорва и излага съображения за неоснователност за всяка
една от претенциите за недостатъци. Твърди, че не е бил уведомяван за
изградената подпорна стена и за извършените довършителни работи. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът „ИНВЕСТКОМЕРС – Е. И.“ ЕООД
подава отговор на допълнителната искова молба, в който поддържа вече
изложеното. Допълнително твърди, че вземането на ищеца за явни недостатъци е
погасено по давност и, че протоколът за приемане на конструкцията от 02.03.2007
г. /акт обр. 14/ е изготвен съгласно законовите изисквания, като не е било
необходимо възложителят да е канен и да присъства в неговото съставяне и не е
било необходимо заместването му от органа, издал разрешението за строеж. Сочи,
че оспорените документи са били подписани от лицето С.Н., който притежава
компетентност да извършва техническо ръководство на строежите, поради което
същите са надлежно подписани. Допълнително излага, че присъствието на строителя
и проектантите и положените от тях подписи има удостоверителен характер.
Твърди, че представените свидетелства за качество, придружени с декларации за
съответствие са официални свидетелстващи документи и удостоверяват качеството
на вложените строителни материали.
Ответникът „ИНВЕСТКОМЕРС – Е. И.“ ЕООД
не изразява становище по уточняващата молба на ищеца с вх. № 9862/05.04.2017 г.
Съобразно твърденията на страните
съдът приема за безспорно и ненуждаещо
се от доказване валидното възникване на облигационно правните връзки по
Договор за изграждане в груб строеж на стопанска сграда с гаражи и основи на
жилищна сграда от 21.07.2006 г. и Договор за упражняване на строителен надзор в
строителството от 19.07.2006 г.
Не е спорно между страните, а и
служебно се установява от съда, за воденето на производствата, свързани с
процесните договори, по т. д. № 1250/2009 г. на ВОС, в. т. д № 263/2010 г. на
ВАпС, т. д. № 2875/2011 г. на ВОС, в. т. д. № 487/2012 г. на ВАпС, т.д. №
1938/2013 г. на ВКС и т.д. № 60277/2016 г. на ВКС, както и постановените по тях
съдебни актове. Съдът е длъжен да зачете силата на присъдено нещо, формирана
между страните по тези производства, относно: валидността на договорните връзки,
дължимостта и размера на възнаграждението на строителя,
изпълнението/неизпълнението на договора, прекратяването на договора и
последиците от развалянето, редуцирането на дължимото възнаграждение съобразно
некачествено изпълнение или изпълнение без възлагане на част от СМР в обекта.
Съдът у указал на страните, че:
Ищецът следва да установи: че е възложил на „ИСА” ООД изпълнението на външна
планировка, топлоизолация на дърводелски цех и ателие, размерът на
извършените и необходимите за извършване разходи за поправка/премахване на
некачествено предприетите СМР и привеждането на конструкцията в съответствие с
проекта и техническите изисквания, тяхната необходимост и връзката им с лошото
изпълнение на строителя, че представените по делото фактури за цимент, пясък и
трошен камък са използвани за строежа.
Ответниците следва да установят фактите, от които
произтичат възраженията им, а именно: изпълнение на изработката без недостатъци
с качествени материали и съобразно одобрените проекти и строителните правила и
норми както и възражението за давност.
В съдебно заседание всяка от страните,
чрез процесуални представители поддържа собствените си аргументи и претендира
присъждане на разноски.
В писмена защита
ищецът настоява за уважаване на предявеният иск. По-специално сочи, че всички
претенции са допустими и основателни. Некачествените СМР са установени в хода
на всички производства – по обезпечение на доказателствата и в предходно
развилото се дело между възложителя и изпълнителя по договора за изработка. Претендираните
разходи са за поправка на некачествено изпълнени СМР от изпълнителя. Подробно
по всяка от позициите излага аргументи за дължимостта на сумите. Намира, че
безспорно е доказана и отговорността на надзора, поради което и поддържа
искането за солидарно осъждане на двамата ответници. Касателно възражението за
погасяване на претенциите по давност намира същото неоснователно.
В писмената си защита ответното
дружество „ИСА” ООД, позовавайки се на твърденията на страните и задължителната
доказателствена сила на мотивите на решенията по предходно развилия се спор
между страните по т.д. № 2875/2011 г. счита за безспорно доказан факта на
прекратяване на процесния договор с развалянето му от всяка една от страните. С
оглед характеристиките му на договор с продължително изпълнение, не се дължи
довършване на договора нито заплащане на СМР, извършени след това прекратяване.
Липсва твърдение на ищеца, че не е приел изработката на рампата, находяща се
непосредствено и обусловила изграждането на подпорната стена, върху мястото,
отредено по проект за изграждане на английски двор, не твърди ищецът, че
огледалното обръщане на помещенията на обекта, наложили се от преместването на
рампата е незаконосъобразно, напротив прието е от него. Съставените актове по
време на строителството са заплатени частично, а тези, по които не е постъпило
плащане са били предмет на предходно развилото се дело между страните. В това
дело възраженията за недостатъци по изработеното по неплатените актове,
направени от възложителя са били взети предвид при извършения отбив от цената
на дължимото възнаграждение. Счита на следващо място, че не могат да бъдат
предмет на претенция СМР, извършени от ищеца, които не са предмет на договора и
поради това изпълнението не е възложено на ответника, не могат да бъдат предмет
на иска и всички явни недостатъци, за които не е направено своевременно
възражение за наличието им. Предмет на исковете според ответника могат да бъдат
само онези СМР, които не са част от актуваните, което ищецът претендира да е
сторил с допълнителната си молба от 2017 г.. Предвид прекратяването на договора
ищецът не може да търси обезщетение, тъй като облигационната връзка между
страните не е запазена. Ищецът не може да търси и изпълнение по актове, които
вече е платил, тъй като е приел изпълнението за редовно в количествено и
качествено отношение. Не може да има претенции и по недостатъци по неплатените
от него актове, тъй като са предмет на предходно разглеждане. Според ответника
не може ищецът да претендира нови или други недостатъци, които е пропуснал да
направи с възражението си по предявения срещу него иск за плащане, тъй като и
тези права са преклудирани. В конкретика счита, че не е предмет на договора да
изпълнява топло и хидроизолации на покрива, такива СМР не са актувани, не е било
извършено консервиране на строежа при спиране на строителството, поради което и
наличието на наводняване на покрива се дължи на бездействието на възложителя.
Свързването с външна ВиК не е изпълнено, защото възложителят не е получил
съответните документи за това и към момента, а ВиК дейностите са били изцяло
предмет на разглеждане на актове бр.19 1а и 2, по които са направени възражения
от ищеца, обхванати от СПН, а и не са заплатени. Касателно останалите
претедирани СМР твърди, или, че дейностите са разрешени с предходно
постановеното решение, или че не са били предмет на възлагане, или че липсват
доказателства за извършване на разходи в определен размер.
Становището на „ИНВЕСТКОМЕРС – Е. И.”
ЕООД, обективирано в писмената защита също е за неоснователност на претенцията
поради недоказаност на доводите на ищеца и с оглед събраните в хода на
производството доказателства. Съгласно приетите СТЕ всички СМР, са изпълнени в
цялост, дори са изпълнени и такива извън обема на договора при отсъствие на
нарушения на изискванията за носимоспособност на конструкцията на сградата и на
правилата за изпълнение на СМР. Оборени са и твърденията на ищеца за изпълнение
с некачествени и неотговарящи на съответните стандарти материали. Отклонението
от проекта е със знанието и по настояване на инвеститора, а изменението е
довело до необходимост от допълнителни СМР за укрепване на терена и съседните
имоти.
Съдът, след преценка доводите на
страните, анализ на събраните в производството по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор от 21.07.2006 г., по
който „ДАНИЕЛ” ЕООД е възложил на ответника „ИСА“ ООД да изгради напълно в груб
строеж в срок до 02.02.2007 г., съобразно одобрени проекти и разрешение за
строеж, обект „Стопанска сграда с гаражи и Жилищна сграда“, находящи се в ПИ №
252, местност „Франга дере“, гр. Варна, като обема на възложените СМР е уговорен
в р.I, т. 3 от
Договора срещу възнаграждение в размер на 309 982 лв. с ДДС, платими
поетапно с оглед изпълнени СМР, от които до края на 2007 г. са заплатени
287 732.96 лв. с ДДС. С договор от 19.07.2006 г., сключен между него и
ответника „ИНВЕСТКОМЕРС – Е. И.“ ЕООД, последният се е задължил да упражнява
строителен надзор по реда на чл. 166, ал. 1, т. 1 ЗУТ със задължения подробно
описани в р. IV
от Договора.
С решение по възз.т.д. № 487/2014 г.
по описа на Апелативен съд Варна, с което частично е отменено решение по т.д. №
2875/2011 г. по описа на ОС Варна, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 183/08.03.2017 г. на ВКС по т.д. № 60277/2016 г. на същия съд, е
разрешение предходно повдигнат спор между „ИСА” ООД /ищец/ и „ДАНИЕЛ” ООД /ответник/
по повод същото облигационно правоотношение по договора от 21.07.2006 г. като
„ДАНИЕЛ” ООД е осъден да заплати на изпълнителя „ИСА” ООД сумата от
36 673.75 лева, дължимо възнаграждение по актове обр. 19 с № № 8а, 9а, 10,
№ 1а /ВиК/, 2 и 1а /ел.заземяване/ след осъществено намаление на
възнаграждението по ред на чл. 265 ал.1 предл.2 с необходимите разходи за
поправка на явните недостатъци в изработката.
Видно от мотивите на решението на
въззивната инстанция, в обхвата на произнасянето е дали твърдяните в това
производство недостатъци са по конкретни актове, съставени между страните и
какъв е размера на разходите за отстраняването им. В тази връзка е и
намалението на дължимото възнаграждение.
По настоящото дело се претендират 1/
разходите, необходими за привеждане на строежа на обекта в съответствие с
одобрените проекти и нормативни изисквания, дължими от изпълнителя на основание
чл. 265, ал. 1, пр. II
ЗЗД в общ размер от 60 200 лв, които включват отводняване покриви на
шоурум и гаражи, отводняване на кота -3.20 и свързване с външна ВиК около
котелното, топлоизолация на дърводелски цех и ателие, външна планировка,
свързване на водопроводната инсталация с външен водопровод, изработка на нова
ел.инсталация на „дърводелски цех”, доставка и монтаж на електроразпределително
табло.; 2/ разходите, необходими за поправяне на некачествени работи и за
привеждане на конструкцията в съответствие с проекта и техническите изисквания
в общ размер от 47 694.45 лв., които включват: отстраняване и повторно
измазване на стълбищно рамо от 1 към 2 етаж на шоурума, отстраняване на
пукнатините на плочата на кота +0 между колони К35 и К37; отвор на вътрешно
стълбище на кота +0 на плочата на жилищната сграда, разбиване и повторно
изграждане на бордовете на покрива за предотвратяване откъсване и падане; 3/
разходите за премахване на незаконно изпълнени и непоръчани работи в общ размер
от 50 000 лв – отстраняване на незаконен строеж – подпорна стена,
отстраняване и опправка на довършителни работи на кота -3.20, +0, изпълнени в
разрез с изискуемата технологична последователност.
По делото са проведени експертизи и
събрани гласни доказателства.
Съгласно експертното заключение на
вещите лица М. и О. извършените СМР по вид, количество и стойност, към момента
на тяхното извършване при определяне на стойността въз основа на измервания на
място и цени от Справочник на цените в строителството при добавяне на печалба и
ДДС са както следва:
По отношение на дърводелския цех и
гаражите общата стойност на СМР възлиза на 193274.62 лева. В жилищната сграда
стойността на СМР е в размер на 44 637.41 лева. По подпорната стена разходите
са на стойност 50 709.07 лева, СМР по водопровода струват 915.69 лева, а
по канализацията - 9652.30 лева. След прибавяне на печалба и ДДС сумата възлиза
на 400 651.31 лева.
В отклонение от одобрените проекти са
извършени СМР както следва: допълнително стълбищно рамо от етажната площадка
към нивото на шоурума; стълбищните рамена не са изпълнени по проект, не са
изпълнени английски дворове, не е изпълнена рампа отпред като подход към
шоурума, разпределението в сутерена под гаражите е обърнато огледално, не е
изпълнено стълбището от нивото на гаражите до избения етаж под него и други.
Изпълнени са в същото време СМР, които не са по проект както следва: рампа
отляво на шоурума, подпорна стена, гаражни врати към двора са зазидани, на
втория етаж на шоурума са изпълнени отвори за прозорец и втара, от която се
излиза на покрива на гаражите. Според експертите изпълненото строителство
отговаря на изискванията към строежите, някои от вложените материали не са с
необходимото качество. Подробно са изброени в заключението.
Според заключението всички СМР и
отклоненията от проекта са видими при приемане на работата от възложителя, с
изключение на носимоспособността на стоманобетонните елементи. Подробно
заключението съдържа констатации и по конкретните пера по предявените искове.
По същите вещите лица са предложили два варианта за остойностяване на
разходите, необходими за СМР. Експертизата е дала и отговор на въпроса дали
някои от претендираните разходи за поправка касаят СМР по протоколи и актове,
предмет на претенцията по предходното дело. Експертизата е отговорила и на
въпроса касателно това дали СМР, необходими за поправка касаят хидроизолацията
като е посочено, че хидроизолация не е възлагана на изпълнителя, а разходите са
необходими поради неспазване технологията на изпълнение на довършителните
работи при изпълнение на шпакловка на таван, над който не е изпълнена
хидроизолация.
Заключението по повторната експертиза
също сочи за някои отклонения от одобрените проекти като се твърди, че
изпълненото отговаря на изискванията към строежите. Поставената зидария не е с
нужното качество и не е поставена по изискуемия начин. Бетоновите работи също
са изпълнени с някои отклонения.
СТЕ по част електрическа, както и
допълнителното заключение сочат, че на обекта са изпълнени вътрешни
електрически инсталации и заземителна инсталация, които съответстват на
одобрения инвестиционен проект, не са налице отклонения, няма лошо извършени
СМР, но има недовършени или повредени СМР, причината за което след 10 годишен
престой трудно може да се установи и докаже. На строежа са изпълнени СМР само
по кабелни трасета. Няма актувани и монтирани табла, защитна апаратура и крайна
апаратура. СМР са част от инвестиционния проект на фаза груб строеж и не са
предпоставка за ползването на ел.инсталация. Според експертизата размерът на
разходите е 430.20 лева за доставка и полагане на кабели. Част от
претендираните разходи са включени в протокол за приемане на СМР Акт № 1. – по
позиция 13, 14 и 16. В допълнителното заключение експертът сочи, че разходите, необходими
за направа на нова ел.инсталация на обекта са в размер на 2044.79 лева.
Събрани са гласни доказателства чрез
разпит на свидетел на ответника. Според свидетелката, която е проектант на
обекта по част „Конструктивна” изпълнението на подпорната стена е по нейния
проект. Подпорната стена е изградена с цел укрепване след като по искане на
възложителя е направена промяна на подходната рампа от другата страна на
обекта. Свидетелката сочи, че е изготвила проект за подпорна стена, който така
и не е бил изпълнен, тъй като не е взет от нея. Свидетелката Б.– технически
ръководител на обекта сочи, че всичко, което е извършвано на обекта е по искане
на възложителя, включително изграждането на подпорната стена.
При установената фактология съдът
приема от правна страна следното:
В производството по предходното
търговско дело № 2875/2011 г., с решението на Апелативния съд, постановено при
повторното разглеждане на спора е прието, че предмета на спора е претендираното
от строителя заплащане по актове обр. 19 № 8а, 9а, 10 /без позиции 3, 4, 10 и
11/, 1а /ВиК/, 1 и 1а /ел. заземяване/. В тази връзка е отчетено, че единствено
правнорелевантни са възраженията на ответника възложител по качеството на СМР
по кокретните актове и какви са необходимите разноски за тяхната поправка, в
които предметни предели въззивният съд дължи произнасяне. При намаляване на
възнаграждението, дължимо на изпълнителя въззивната инстанция е отчела като
доказани недостатъци – несъответствие на положения с предвидения клас бетон в
колоните с № К41, 38, 35, 34 и 40 на първия етаж и К41, 38, 42 и 35 на втория
етаж /предложено разрешение чрез укрепване на колоните/; пропуски при спазване
на технологията на изпълнение на тухлената зидария /т.1 и 2 от Акт № 10/;
видима арматура по конструктивни елементи – стълбище, колони, плочи; неправилно
изпълнение на стълбищното рамо на площадката за втория етаж с видима армировка;
видимо лошо изпълнение на колоните на втория етаж – лошо сцепление между колони
и стени, обрушени ръбове и видима армировка; следствие неспазване на технология
за полагане на тръби за външна канализация и обратното им засипване е налице
смачкване в размер на 13 метра. Стойността на разходите за поправка възлиза на
21 100.55 лева за горните недостатъци /съобразно мотивите на решението на
ВАпС/ и включва всички СМР по приложение № 2 на СТЕ без тези по позиции 3,4 9 и
10 /които не са предмет на въззивната проверка/. Отделно с предходните решения,
в частите които не са обжалвани и не са предмет на повторното разглеждане на
спора също е отречено за определени видове СМР правото на изпълнителя да получи
възнаграждение поради непригодност на изпълненото.
Част от претендираните в настоящото
производство разходи за поправка на недостатъци са свързани с изпълнени СМР по
протоколи, предмет на разглеждане в производството по т.д. № 2875/2011 г. и
обхванати от СПН на постановеното решение.
От позициите по молба вх. № 05.04.2017
г., раздел I
това са: 1. топлоизолацията на дърводелски цех и ателие /актувана с акт обр. 19
№ 10/; 2. свързване на водопроводната инсталация с външен водопровод /актувани
с актовете по ВиК част/, разходите за изграждане на нова ел.инсталация
следствие негодност на изпълненото /разход по пункт I т.6 от молбата на ищеца от 05.04.2017
г./, за които СМР изпълнителят е претендирал плащане по протоколи в част „ЕЛ” в
предходното дело по които не е присъдено възнаграждение поради пълна негодност
на изпълненото.
От позициите по горецитираната молба
раздел II,
това са всички: отстраняване и повторно измазване на стълбищно рамо от 1 към 2
етаж на шоурума, отстраняване на пукнатините на плочата на кота +0.00 в зоната
между колони К 35 и К37, отвор на вътрешно стълбище на кота +0.00 на плочата на
жилищната сграда. Същите са коментирани като част от недостатъците по
конструктивните елементи – стълбище, колони, плочи /посочени в по-горен абзац/
в мотивите на решението на ВАпС, поради което и претенции по тези пера е
следвало да се изчерпят в другото производство. Възражения по качеството на
бордовете на покрива /СМР касаещи изпълнението на покрива са част от спорните
актове/ също е следвало да се заявяват по реда на чл. 265 от ЗЗД при предходно
разглежданото дело /акт № 8а и акт № 10/.
От позициите по раздел III, това са разходите по пункт 2
претендирани като 20 000 лева /детайлно описани в исковата молба/, а
именно за поправка на некачествено изпълнени довършителните работи – гипсови
шпакловки по стени и тавани на гаражите и шоурума, които са извършени в разрез
с технологичната последователност /полагане на хидро и топло-изолация преди
шпакловката, съгласно заключенията по СТЕ/, за изпълнението на които е
претендирано възраграждение по протокол № 10, позиции 10 и 11 от акт обр. 19 №
10 и по които решението на ВАпС по възз.т.д. № 487/2012 г. /необжалвано в тази
част/ съдържа произнасяне.
В преждеразвилото се производство са
взети предвид направените възражения на възложителя по качеството на
изпълненото и като резултат или е постигнат по-силния ефект – отречено е
правото на изпълнителя да получи възнаграждение /така за гипсови шпакловки, ел.
инсталации и други/ или е намалено дължимото към изпълнителя възнаграждение, а
каквито възражения не са отправени, са преклудирани. Поради това и предвид
силата на пресъдено нещо, претенциите в настоящото производство не следва да се
разглеждат повторно, а искът спрямо изпълнителя досежно същите следва да бъде
прекратен поради недопустимост.
Искът срещу ответника, изпълняващ
строителен надзор за горните СМР е допустим, но неоснователен, защото
инвеститорът е получил пълно удовлетворяване на правата си в предходния процес
чрез уважаване на възраженията му за недължимост на възнаграждението или отбив
от размера на дължимото.
Останалите търсени разходи не касаят
некачествено изпълнени СМР по протоколи, предмет на предходното дело и
дължимостта на сумите е въпрос по основателността. Възложителят е отправил
възражения по изпълненото в покана, връчена на изпълнителя на 25.03.2008 г. и е
предприел действия по обезпечаване на доказателствата във връзка с некачествено
изпълненото.
По претендирани пера:
1.Отводняване
на шоурум и гаражи:
съгласно заключенията по двете СТЕ, непротиворечиви в тази си част и с оглед
писмените доказателства по делото, на ответника не е възлагано да извърши СМР –
топло и хидроизолация на покрива. Отделно не е извършено замразяване на
строежа, т.е. той не е бил приведен в съответствие с изискванията към строежите
при спиране на строителството. Съгласно чл. 163 ал.1 т.1 от ЗУТ строителят носи
отговорност за изпълнение на строителството съобразно изискванията на закона, с
квалифицираната грижа на добрия търговец и за спазване разпоредбите на чл. 169
ал.1 и 3 от ЗУТ, като съгласно ал.3 на цитираната разпоредба строежите са
поддържат при спазване изискванията за физическа защита. Следователно и при
липса на друго уговорено, при спиране на строителството /акт обр. 10 от Наредба
№ 3 е съставен на 27.03.2008 г. и подписан от строителя/, на строителя е
отговорността за консервиране на строежа във вид съответстващ на предписанията
на закона. Поради тази причина и въпреки невъзлагането на топло и хидроизолация
по договор, отводняването на шоурума и гаражите е следствие на неправилно
консервиране на обекта при спиране на СМР, за което отговорност следва да носи
строителя. Претенцията е основателна до търсения размер от 5000 лева.
2.
претенция за разходи за отводняването на кота -3.20 и свързването с външна ВиК
около котелното: -
разходът се претендира като необходима последица на незавършено отводняване
около сградата в зоната, в която е изградена подпорната стена. Отводняването на
терена е пряка функция на изпълнението на подпорната стена, поради което
изпълнителят следва да своя сметка да изпълни това СМР, доколкото не се е
противопоставил на изпълнението на подпорната стена. Разходът следва да бъде
уважен до пълния претендиран размер от 2800 лева /по заключението на СТЕ
дължимата сума по това перо е по-висока/.
Задължение на строителния надзор е да
следи за изпълнение на строежа в съответствие с действащите правила и норми,
респективно ответникът „ИНВЕСТКОМЕРС Е. И.” ЕООД е солидарно отговорен със
строителя по горните две точки. Възражението за погасяване по давност с оглед
установените срокове в строителството и предвид датата на постъпване на
исковата молба в съда, е неоснователно.
3.
външна планировка.
Съгласно заключенията по СТЕ външната планировка не е част от договорените СМР,
т.е. вещите лица не са открили сред заложените СМР такива, които да касаят
вертикално планиране. Видно от сключения между страните договор за строителство
от 21.07.2006 г., възложено на „ИСА” ООД е изпълнение напълно в груб строеж на
цялата стопанска сграда с гаражи: конструкции, покрив /без хидро и
топлоизолация/ и тухлена зидария, свързване с ВиК системата, външно
ел.захранване и изграждане на основите на жилищната сграда. Остойностяването е
посочено в Приложение № 1 към договора, видно от което сумите касаят СМР за
основи на жилищна сграда, груб строеж на дърводелски цех и гаражи, водопровод и
канализация и външно ел.захранване. При липса на друго уговорено, грубият строеж включва изкоп и всички необходими мероприятия около започването
строежа на сградата, като отводняване на изкопа, ограждане и обезопасяване на
обекта, построяване на временните поддържащи строежа сгради и складове за
съхранение на материала както и изграждане на обекта в степента съгласно §5
т.46 от ДР на ЗУТ. Вярно е, че както идейния, така и технически проект в част
геодезическа, съгласно Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти, включват външно планиране. В този ред на мисли
изявлението на ищеца в писмената защита досежно мероприятията, които се
предвиждат в проектите в част геодезическа е коректно. Ищецът обаче не
установява изрично възложени по договор СМР, които касаят външна планировка на
обекта. Претенцията е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
4. разходи за доставка и монтаж на разпределително табло,
такси за включване /претенция по раздел I т.7 от молбата на ищеца от 05.04.2017
г./.
Разходите по това
перо не са преклудирани за заявяване в настоящото производство, защото се
претендират суми за доставка на ел.табло и свързване към мрежата, дейности,
които не са актувани от изпълнителя. Както сочи и заключението по СТЕ в част
«ЕЛ», доставката и монтажа са задължение на енергоразпределителното дружество,
а съдът счита, че разходите са за възложителя. Не е възлагано по договор на
изпълнителя за негова сметка да се доставят ел.табла и да се свързва
инсталацията към електропреносната мрежа. Нещо повече, това са дейности, които
не са извършвани по време на действие на договора, не са актувани, по тях
изпълнителят не е имал претенции за плащане. Следователно каквото е изградено
след прекратяване на договора се заплаща от възложителя. Няма твърдения по тази
точка, че горните СМР са актувани от изпълнителя като изпълнени и са били
предмет на претенция за заплащане. Сумата е недължима, респективно искането за
възлагането й в тежест на двамата ответници неоснователно.
5.
Възложителят претендира и разходи за премахване на незаконно изградена подпорна
стена. Безспорно
подпорната стена е изградена без наличие на техническа документация, разрешение
за строеж, инвестиционни проекти и други необходими технически книжа, което се
установява и от писмените доказателства, представени към исковата молба и
приети в настоящото производство, в това число Писмо № УТ-0200-32 от 24.01.2012
г. на Община Варна, писмо № ЗАО 572 от 17.01.2012 г. на АГУП при Община Варна и
други. Изпълнението й при отсъствие на необходимата документация и разрешения е
констатирано от всички експертизи. С решението по предходно развилото се дело е
отказано изплащане на възнаграждение на изпълнителя по мотиви, че строежът е
незаконен и подлежи на премахване по предписание към инвеститора.
Претендирането на този разход не е преклудирано с влизане в сила на решението
по т.д. № 2875/2011 г., защото разходът не касае качеството на изпълненото
/респективно не следва да се изчерпват насрещни възражения от инвеститора по
чл. 265 от ЗЗД за разходи за поправка или отбив от цената/.
Незаконно изпълненото, при липса на
противопоставяне от изпълнителя е на негов риск, респективно не му се следва
възнаграждение /така е прието в другия спор между страните/.
От друга страна настоящите СТЕ сочат,
че подпорната стена е компетентно изпълнена и армирана и няма недопустими
деформации, а поради голямата денивелация на терена не следва да се премахва.
Гласните доказателства, събрани
посредством разпита на свидетелите в настоящото производство непротиворечиво
доказват, че изпълнението на подпорната стена е възложено от ищеца.
Възложителят всъщност е променил местоположението на рампата с цел осигуряване
на подход за по-големи МПС, което е наложило изграждането на подпорната стена,
с което той се е съгласил. /за да се укрепи терена/. Следователно риска от премахване на незаконно
възложеното е за поръчващия. В противен случай би се достигнало до неоснователно
обогатяване, каквото правото не допуска чрез спестяване на средства дължими за
изпълнението на това, което е поръчано и втори път спестяване на разход за
премахване на поръчаното.
При горния изход от спора разноски се следват за двете страни:
Базата за определяне
разноските за ищеца е уважената част от иска или сума от 7 800 лева. Общо
направени разходи за държавна такса, експертизи и адвокатско възнаграждение –
14159.90 лева, респективно се следва сума 700 лева, платима по равно от всеки
ответник.
На ответника „ИСА” ООД
база за определяне на разноските е сума 150 049.45 лева. При общо
направени разходи за експертизи и адвокатско възнаграждение 3725 лева,
присъждат се 3540.90 лева.
Ответникът „ИНВЕСТКОМЕРС –
Е. И.” ЕООД претендира разход за адвокатско възнаграждение 5000 лева, от които
се присъждат 4752.90 лева.
След съдебна компенсация
ищецът следва да заплати на всеки от ответниците суми както следва: на „ИСА”
ООД сума 3190.90 лева, а на другия ответник сума 4402.90 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИСА” ООД, ЕИК
*********, гр. Добрич и „ИНВЕСТКОМЕРС – Е.
И.” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна да заплатят солидарно на „ДАНИЕЛ” ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна
сумата от 7800 /седем хиляди и
осемстотин/ лева, за поправка на некачествено изпълнени СМР, дължими за отводняване на шоурум и гаражи и
отводняването на кота -3.20 и свързването с външна ВиК около котелното на
обект, собственост на „ДАНИЕЛ” ЕООД по договор за строителство между „ДАНИЕЛ”
ЕООД и „ИСА” ООД от 21.07.2006 г., на осн. чл. 265 ал.1 т.2 от ЗЗД и чл. 168
ал.7 от ЗУТ.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна предявената претенция с правно основание чл. 265 ал.1 т.2 от ЗЗД вр. чл. 168 ал.7 от ЗУТ от „ДАНИЕЛ” ЕООД, ЕИК
********* гр. Варна срещу „ИНВЕСТКОМЕРС – Е. И.” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна
за горницата над приетия за основателен размер от 7800 лева до претендирания от
157 849.45 лева.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената
претенция с правно основание чл. 265 ал.1 т.2 от ЗЗД от „ДАНИЕЛ” ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна срещу „ИСА” ООД, ЕИК *********,
гр. Добрич за горницата над приетия за основателен размер от 7800 лева до
претендирания 74300 лева, представляващ разходи за доставка и монтаж на
ел.табло и свързване към мрежата, за вертикална планировка и за премахване на
подпорна стена.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявения иск с правно основание чл. 265 ал.1 т.2 от ЗЗД от „ДАНИЕЛ” ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна срещу
„ИСА” ООД, ЕИК *********, гр. Добрич за сумата от 83549.45 лева, съставляваща
претендирани разходи за поправка на некачествено изпълнени СМР по
договор за строителство между „ДАНИЕЛ” ЕООД и „ИСА” ООД от 21.07.2006 г., на
осн. чл. 299 от ГПК.
ОСЪЖДА „ДАНИЕЛ” ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна да заплати на „ИСА” ООД,
ЕИК *********, гр. Добрич сумата от 3190.90 /три хиляди сто и деветдесет и 0.90
лева разноски в производството за експертизи и адвокатско възнаграждение, на
осн. чл. 78 ал.3 от ГПК и след съдебна компенсация.
ОСЪЖДА „ДАНИЕЛ” ЕООД, ЕИК ********* гр. Варна да заплати на
„ИНВЕСТКОМЕРС – Е. И.” ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 4402.90 /четири
хиляди четиристотин и два и 0.90 лева разноски в производството за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК и след съдебна компенсация.
Решението може да се
обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: