Определение по дело №184/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба от преупълномощения представител адв. Н. Н. на „. Е. Б., против определение № 1309/22.10.2009 г., постановено по ч.гр.д. №728 по описа за 2009 г. на РС-Г. Д..

Сочи се в жалбата, че от факта на смъртта на длъжника, настъпила към момента на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, което е установено от съда при изпълнение на задължението му за нейното връчване – означава, че наследниците на физическото лице не са изпълнили задължението си по чл. 13, т. 5 от Общите условия на “ЧЕЗ Е. Б., - да предоставят коректни данни за промененото фактическо състояние. Поддържа се, че съдът е следвало при констатираните нередовности да остави заявлението без движение, като даде срок за отстраняването им, тъй като по арг. от чл. 410, ал. 2 ГПК, субсидиарно се прилагат правилата на общото исково производство досежно редовността на заявлението/исковата молба. Следвало е да се процедира съгл. чл. 230, ал. 2 от ГПК с предоставянето им като заявители на шестмесечен срок за конституиране наследниците на починалата страна респ. да им се предостави едномесечен срок за иск по правилата на общия исков процес. Представена е съдебна практика на ОС- П., К., С..

Жалбата е допустима, но неоснователна.

Районният съд е прекратил производството по образуваното гражданско дело, поради недопустимостта му като е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение . Счел е, че починалият длъжник е неправосубектен и не притежава процесуална правоспособност и дееспособност, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на процеса, за която съдът следи служебно. Процесуално правоотношение в случая не е могло да възникне.

От материалите по делото се установява следното: Не се спори, че към момента на подаване на заявлението, посоченото в него лице, като длъжник е починало, който факт е станал известен на съда, по повод изпълнение на задължението си по връчване на издадената заповед за изпълнение. При така сложилите се факти Окръжният съд намира за правилен и законосъобразен начина, по който е процедирал първоинстанционния съд. Недопустимо е провеждане на заповедно производство при първоначална липса на правен субект. Посочената от жалбоподателя възможност за конституирането на неговите наследниците също не намира опора в закона, тъй като тя предполага валидно възникнало процесуално правоотношение, каквото в случая няма. Ето защо са неоснователни доводите в частната жалба за възможността да се издаде изпълнителния лист като наследниците на починалото лице се конституират в последващо изпълнително производство, което ще се образува и в което, с оглед систематичното тълкуване на чл. 42 ГПК интересите им са защитени в достатъчна степен; както и да се даде възможност за конституиране наследниците на починалата страна в шестмесечен срок съгл. чл. 230, ал. 2 от ГПК. Жалбоподателят не е взел предвид, че цитираните норми предполагат съществувало процесуално правоотношение, прекратено със смъртта на страната в самия ход на процеса. Неоснователно се поддържа като подход в създалата се ситуация оставяне на заявлението без движение, тъй като няма правна логика след издаване на акта по същество каквато е заповедта за изпълнение на парично задължение, да се оставя заявлението, по което е постановен без движение. Предоставената от законодателя възможност за оставяне без движение на подадено заявление по арг. от чл. 410, ал. 2 от ГПК - където е визирано, че заявлението следва да съдържа искане за издаване на изпълнителен лист, както и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 /посочване на съда и цената на иска/ и чл. 128, т. 1 и 2/пълномощно, ако молбата се подава от пълномощник и документ за внесена държавна такса и разноски, ако такива се дължат/ - според съда касае единствено и само посочените в нормата обстоятелства и те не се отнасят до длъжника.

В случая следва да се приеме, че първоинстанционния съд има правомощия сам да обезсилва постановения си акт, тъй като такава възможност е уредена в чл. 415, ал. 2 от ГПК, предпоставките на който не са налице, но по арг. на по-силното основание. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните положителни предпоставки, за които съдът следи служебно. Следователно закоÝосъобразно в изпълнение на вменени от процесуалния закон правомощия, Районният съд е постановил атакуваното определение, което настоящият въззивен състав потвърждава.

Водим от гореизложеното Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 75/26.01.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 892 по описа за 2008 г. на РС-С..

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: