№ 123979
гр. София, 08.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Частно гражданско
дело № 20231110152859 по описа за 2023 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от /ФИРМА/ срещу М. Д. И.. Със
заявлението се претендират сумите сумите 500,00 лева (петстотин лева),
представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 28.08.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 25,36 лева (двадесет и пет лева и 36
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 27.03.2022 г. до
12.06.2022 г., сумата 69,19 лева (шестдесет и девет лева и 19 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 28.03.2022 г. до 22.08.2023 г.,
158,64лева (сто петдесет и осем лева и 64 стотинки), представляваща
възнаграждение по гаранционна сделка, 60,00лева (шестдесет лева),
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране , както и държавна
такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200,00 лева (двеста лева).
Съдът намира че за част от сумите заявлението следва да бъде
отхвърлено по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи
заявление, когато искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи
на закона и добрите нрави, както и когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните
разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи. Преценката за спазване на
1
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията
в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази
и представените към заявлението договор, всички негови приложения и
изменения и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
Заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата от 158,64лева
(сто петдесет и осем лева и 64 стотинки), представляваща възнаграждение по
гаранционна сделка, и за сумата от 60,00лева (шестдесет лева),
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране.
Сключването на договора за предоставяне на гаранция е предвидено
като изискване за обезпечение на задълженията по договора за заем. На
практика възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, при
тълкуване на разпоредбите в договора за заем, касаещи "обезпечението" се
явява разход по договора за кредит, който длъжникът понася, извън
определените в самия договор за потребителски кредит разходи и лихви и по
този начин реално води до оскъпяване на кредита извън посочения в договора
ГПР. Действително възнаграждението е предвидено да се дължи не по
договора за заем и не в полза на заемодателя, а по свързания с него договор за
предоставяне на гаранция. Посоченото обаче съдът намира за целяно
заобикаляне на закона, конкретно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, тъй видно от договора за заем годишният процент на разходите по
кредита е 40% и добавянето на разходи в размер на уговореното с договора за
предоставяне на поръчителство възнаграждение би формирало краен размер
на ГПР, по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския
съвет на Република България. С оглед механизма на действие на разпоредбите
на договора за заем и този за предоставяне на поръчителство и предвид
свързаността на заемодателя и поръчителя /видно от справката от партидата
на същия в ТР едноличен собственик на капитала му е именно заемодателя/
съдът намира, че на практика възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство увеличава разходите по кредита над допустимия съгласно
чл. 19, ал. 4 ЗПК размер.
Уговорката за дължимост на възнаграждение може да се прецени и като
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Противоречие с добрите
нрави е налице, когато сделката противоречи на общо установените
2
нравствено етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип,
който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е
проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право.
Понятието "добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните
престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение,
водещо до нищожност на сделката. Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора. Предвидената в чл. 9 ЗЗД договорна
свобода на страните се ограничава от приложимите към правоотношението
законови разпоредби и от "добрите нрави". Нарушаването на императивно
поставените корективи води до нищожност на сделката. В настоящият случай
длъжникът е икономически по-слабият субект на правоотношението, за
когото на практика липсва каквато и да било свобода да договаря условията,
при които /ФИРМА/ да му предостави поръчителство. Поетият от гаранта
риск при предоставянето на поръчителство е покрит от предвидената
законова защита на суброгационните му претенции към неизпълнилия
длъжник. Посоченото възнаграждение е предвидено да се дължи на гаранта
във всички случаи, без значение дали длъжникът е изправна страна по
договора за кредит, а също така и да се дължи за всеки месец за периода на
действие на договора за кредит. Предвид посоченото съдът намира, че
размерът на уговореното възнаграждение за предоставянето на поръчителство
е абсолютно необоснован и несъответен на поетите от поръчителя
задължения и рискове.
Всичко изложено мотивира съда да извърши преценка за нищожност на
уговорката за дължимост от страна на длъжника на възнаграждение в полза
на заявителя по договор за предоставяне на гаранция на основание чл. 26, ал.
1, предл. 2 ЗЗД поради заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4
ЗПК, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД поради накърняване на добрите
нрави и на основание чл. 146, ал. 1 вр чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20 ЗЗП като
неравноправна. Следователно вземане за възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство не е възникнало в полза на цедента в
качеството му на поръчител и следователно не е придобито и от заявителя по
сключения с него договор за цесия. Предвид посоченото искането за издаване
на заповед за изпълнение за възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство е в противоречие със закона и добрите нрави и се основава на
3
неравноправни клаузи по договор с потребител и като такова на основание чл.
411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК следва да бъде отхвърлено.
Не следва да се издава заповед и за сумата от 60,00лева (шестдесет
лева), представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, тъй като
тази отговорност представлява по същество неустойка, а не такса за
конкретна услуга, в случая "за покриване на разходи по събиране на
вземането". С предвиждане и начисляване на тези такси по същество също се
цели заобикаляне ограничението на въвеждане на допълнителни плащания,
чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника.
За тези вземания на заявителя, съдът не следва да издава заповед за
изпълнение, поради вероятната им неравноправност, но няма пречка
кредитора да ги претендира отделно по общия исков ред, чрез предявяване на
осъдителен иск.
Мотивиран от гореизложеното
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 2460/28.08.2023г. В ЧАСТТА, с която се иска
длъжникът да плати сумите:
158,64лева (сто петдесет и осем лева и 64 стотинки), представляваща
възнаграждение по гаранционна сделка);
60,00лева (шестдесет лева), представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране
УКАЗВА на заявителя /ФИРМА/, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може
да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от
съобщението, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в
заповедното производство държавна такса, като и следва да довнесе
единствено разликата и представи доказателство за довнесена дължима
държавна такса /която е в размер на 4 процента по всеки един от кумулативно
съединените искове поотделно минус заплатената държавна такса при
подаване на заявлението/.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5