Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………....../19.05.2021 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети
февруари през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИНА
ГЮРОВА
секретар Алина Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия
НАЙДЕНОВА в.гр.д.
номер 1822
по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № 269907 от 08.11.2019 г., постановено по гр.д. № 31818/2019 г. на СРС,
27 състав, е осъдено на основание чл.282, ал.З КЗ (отм.) вр.
чл.45 ал.1, вр. чл.52 ЗЗД Сдружение „Н.Б.Б.А.З.да заплати на всеки от ищците В.И.Б. и Г.И.Б., по 5000лв. (пет хиляди
лева), представляващи частично предявени претенции от общо претендираните
в размер на по 50 000лв. за всеки, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени - болки, страдания и психически стрес, вследствие смъртта на П.И.Б.,
брат на ищците, настъпила на 17.06.2014г. вследствие на ПТП, причинено от водач
на товарен автомобил - автокомпозиция с влекач „Даф“, per. № ******, и хладилно полуремарке, per. № ******,
управляван от В.В., притежавал застраховка за риска „Гражданска
отговорност - зелена карта“ ЗК „Euroins” Ins.PLC (код № МК/03/3041848), ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от 13.08.2018г. до окончателното
изплащане на вземанията.
С
решението първоинстанционният съд се е произнесъл и
относно разноските, дължими от ответника към адвоката на ищците съгласно чл.38,
ал.2 от ЗАдв и тези по чл..78, ал.6 ГПК към съда.
Решението
е обжалвано в срок от ответника Сдружение „Н.Б.Б.А.З.чрез
пълномощник, с оплаквания за недопустимост поради произнасяне свръхпетитум- за обезщетение по 20 000 лв. на всеки
ищец, вместо истаните по 5000лв. частичен иск, също и
неправилност поради норушевние на материалния и
процесуалния закон, несъобразяване с ТР № 1/2018 г. по т.д.№ 1/2016 г. на ОСНГК
на ВКС и посочените в него предпоставки за легитимираните да получат
обезщетение лицау оакто и
оплаквания за нарушаване принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Оспорва се
събраните по делото доказателства да установяват, че всеки от ищците е претърпял
вреди, подлежащи на обезщетяване и те да надхвърлят обичайните за роднинската
им връзка с починалия им брат, тъй като не живеели в едно домакинство, всеки
имал свое семейство и деца, за които да се грижи, а установеното общуване между
роднини не било необичайно и не се установявало изключение, което да надскача
обикновената близост между братята. Оспорва извода по решението за
неприложимост на лимита от 5000лв. въведен с пар.96/1/
от ДР на КЗ. Моли да се обезсили решението по приет справедлив размер от по
20 000лв.-непредявен, и да се върне делото на СРС за ново разглеждане, и
евентуално отмени решението и исковете да се отхвърлят, претендира разноски.
Въззиваемите страни- ищците В.И.Б. и Г.И.Б. с общ писмен отговор чрез пълномощник, оспорват жалбата и молят
решението да се потвърди като допустимо –съобразено с предавените
частични размери от по 5000лв. на всеки иск-частични от 50 000лв., и правилно,
съобразено със събраните по делото доказателства и съдебната практика. Претендират
се разноски за адв. възнаграждение от адв.Св.Д. по чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Страните
не са направили искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е
валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е
произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция от всеки от двамата
ищци за заплащане от ответника на по 5000 лв.- като частичен иск от 50 000
лв. обезщетение за неимуществени вреди. Предметът на делото се определя от
предявените от всеки от ищците частичен размер-по 5000 лв., и изложеното в
мотивите на първоинстанционното решение относно
приетия за справедлив размер на обезщетението от 20 000 лв. е в рамките на
посоченото от ищците в исковата молба като справедлив размер на обезщетение за
всеки от тях, но непредявения размер на иска над частичния от по 5000 лв. от
всеки ищец, не е предмет на спора и по него не се ползва със сила на присъдено
нещо, и изложеното в мотивите на решението в тази насока –за общия справедлив
размер на обезщетението над частично предявения такъв от по 5000 лв., не
подлежи на самостоятелно обжалване. При произнасянето си по правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните
във въззивната жалба на
ищцата оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при
приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
Предметът
на въззивна проверка за правилност относно фактите е очертан от заявеното
оспорване с въззивната жалба на ответника на наличие
на предпоставката за дължимост на обезщетение на всеки
от двамата ищци по смисъла на ТР № 1/2018 г. пот.д.№ 1/2016 г. на ОСНГК на ВКС,
а именно възражението за липсата на изключение по смисъла на същото и липсата
на доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
Съдът е
сезиран с иск от всеки от ищците за обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на техния брат, настъпила в резултат на ПТП на 17.06.2014 г., заедно
със законна лихва от същата дата. За това ПТП е било образувано н.о.х.д. №
14/2016 г. на ОС-Кюстендил, приключило с влязла в сила присъда, с която водачът
на товарния автомобил бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Твърди
се, че в резултат на причинената от произшествието смърт ищците са претърпели
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Твърдят още, че за
увреждащото МПС е била сключена застраховка за риска „Гражданска отговорност -
зелена карта“, валидна към датата на транспортното произшествие, но „Евроинс“ АД - в
качеството му на представител на чуждестранния застраховател - Euroins Ins., е отказал
заплащането на обезщетение, такъв отказ последвал и от Сдружение „Н.Б.Б.А.З.“ /НББАЗ/. Искат ответникът Сдружение „Н.Б.Б.А.З. да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сумата
от 5000 лв„ представляваща частична претенция от
по-голяма претенция в общ размер на 50000 лв. за дължимо, но неизплатено
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на смъртта на техния
брат в резултат на настъпило на 17.06.2014 г. ПТП, ведно със законната лихва от
датата на деликта до окончателното плащане. Претендират
и разноски.
Ответникът
Сдружение „Н.Б.Б.А.З.” оспорва исковете в срока по
чл.131 от ГПК с възраженията, че ищците не са материално правно легитимирани да
искат обезщетение поради липсата на по-специална връзка между братята като предпоставка
за обезщетяване на вредите, за настъпило при всеки от ищците психично
разстройство от загубата на брат им, евентуално на завишен размер на исканото
обезщетение-частичен и общ, както и за забава от датата на смъртта.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е уважил всеки от предявените искове в предявения частичен размер от по
5 000 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 13.08.2018 г.- датата на произнасяне по претенцията от ответника до
окончателното изплащане на вземането, като е приел, че не е спорно по делото
настъпване на твърдяното ПТП на 17.06.2014 г., което е причинено по вина на
водач на МПС с чужд per. №, който е притежавал
задължителна застраховка за риска "Гражданска отговорност - зелена
карта" в държава членка на Европейския съюз, и че ответникът би отговарял
за обезщетяване на пострадалите роднини .
По спорния въпрос дали
ищците са били в особено близка житейска връзка с починалия им брат, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му,
така и за размера на дължимото обезщетение, е приел, че е доказано от
показанията на свидетеля Б.че техните взаимоотношения надскачали обикновената
близост между братя, ищците са претърпели редица душевни болки и страдания,
породени от загубата на техния брат, при което е преценен размера на полагащото им се обезщетение по справедливост по чл.52 ЗЗД за неимуществени
вреди в размер на по 20 000 лв. на всеки,
при което исковете на всеки от ищците частично предявени по 5 000
лв. са приети за основателни, ведно със законната лихва от датата на
произнасяне по претенцията от ответника до окончателното изплащане на
вземането. Счетено е за неоснователно искането на ответника, въведено при условията
на евентуалност, да бъде зачетена законодателната промяна, с която е въведен
лимит на обезщетенията в рамките на 5 000 лева за лицата от т. нар. разширен
кръг, доколкото в случая се прилагал КЗ (отм.), поради което при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение, са приложими единствено
нормите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, които не
предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен в §
27, ал. 1, т. 2 от ПЗР на КЗ (отм.) и материално правните норми на новия Кодекс
за застраховането обхващали само произшествията, в резултат на които се
претендира обезщетение за неимуществени вреди, възникнали след влизането му
сила, а именно 01.01.2016г.
Въззивният съд, при съвкупна
преценка на същите събрани при първоинстанционното
разглеждане на делото доказателства, достигна до същите фактически и правни
изводи, като тези на първоинстанционния съд. Намира също така, че с обжалваното решение правилно е преценена
доказателствената стойност на събраните по делото
доказателства.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира следното по спорните въпроси пред въззивния съд:
Ищците
са братя на починалия в резултат на ПТП П.Б.. Съгласно ТР № 1/2018 по т.д.№
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24. ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Братята и сестрите не са в кръга на лицата, посочени в двете
ППВС, но в конкретния случай между двамата ищци и техния брат-починалия при ПТП
П.Б., е била създала трайна и дълбока емоционална връзка и всеки от ищците търпи
от смъртта на брат си продължителни болки и страдания, които е справедливо да
бъдат обезщетени. Показанията на разпитания в производството свидетел И.П.Б.-чичо
на ищците и починалия, които съдът при преценката им кредитира, и които не са
опровергани от други доказатлества по делото, в
достатъчна степен очертават естеството и интензитета на страданията на ищците
от загубата на брат им, както и създадената между братята силна връзка,
изразяваща се в споделяне, безконфликтно общуване през годините, подпомагане от
починалия-като най-голям брат, на другите по-малки братя, вкл. и финансово, надграждане
на братската връзка в постоянно общуване по различни поводи вкл. и ежедневни
такива, улеснено от живеенето им в един град от началото на 90-те години на ХХ
век, /в София/, а преди това и в родното им село. Макар и да са се устроили
разделно в бита си след преместването им да живеят и тримата в София, и да са
създали свои семейства, с деца, братята
са били свързани постоянно в битовото си общуване, също и емоционално, като свидетелят ясно посочва промяната
в поведението на ищците след смъртта на брат им, с посочени конкретни възприети
от свидетеля факти, а именно побеляване косата на ищеца В., отказът на ищеца Г.
да шофира сам кола, прекратяване на семейната традиция да се честват
празници-освен този по повод абитурентския бал на
сина на починалия брат П., поддържане на спомена за починалия брат с посещение
на гроба, панихиди. Така описаните от свидетеля взаимоотношения между тримата
братя се подкрепят от житейската презумпция за дълготрайност на формираните
добри и стабилни отношения между братя, родени с малка разлика във възрастта
помежду им- от по 2-3 години, преместването им последователно в голям град в
недълги периоди от време, при което е логично най-големият брат/починалия/ да е
поел ролята на водач на семейството в широкия смисъл на думата, характерен за
семейства със сплотеност, каквото описва свидетеля, и довело до създаване на
по-силна, по-дълбока, по-здрава връзка между братята в зрялата им възраст, а в
случай на смърт на най-големия брат - до изключително интензивни душевни болки
и страдания на другите брата, които е справедливо да бъдат обезщетени. Установи
се споделено детство, прераснало в братска подкрепа и привързаност в годините, и
така въззивният съд счита, че се покриват и критерите по горепосоченото Тълкувателно решение, за създадена трайна и
дълбока емоционална връзка на ищците с починалия им брат, както и са налице и нереализираните оправдани
очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие занапред,
основани на наличната такава силна връзка към датата на деликта.
Показанията на свидетеля сочат също и на реално проявление на страданията на
всеки от ищците от смъртта на брат им, макар да не установяват категорично
сочените от ищците настъпили и здравословни нарушения изискващи медикаментозно
лечение.Последното обаче, не се отразява върху справедливия размер на
обезщетението, което въззивният съд намира, че
покрива частично предявеният размер от по 5000 лв. за всеки ищеца, като справедлив,
като съобрази и практиката на съдилищата за определяне размер на обезщетение подобни
случаи. Ето защо приетият от СРС за справедлив размер от 20 000лв. се
явява обоснован, но с оглед диспозитивното начало
чл.6 ГПК съдът е ограничен да се произнесе с решението и да формира сила
на присъдено нещо с диспозитива на същото само за
частично предявения размер от по 5000 лв. за всеки едни от ищците.
Възражението на ответника, че при определяне на размера
на обезщетение съдът следва да приложи чл. 493а КЗ и в частност, ал. 4, която
предвижда, че обезщетението следва да се определи в размер до 5000 лв., е
неоснователно. Съгласно § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., за
застрахователни договори, сключени преди 01.01.2016 г., какъвто е случаят, се прилага
част четвърта на КЗ (отм.), освен ако страните не са уговорили друго, каквито
данни и твърдения няма. Част четвърта на КЗ (отм.) не предвижда ограничения на
размерите на застрахователните обезщетения под лимитите по § 27 от ПЗР на КЗ
(отм.). С § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, с който е определен максимален
размер на обезщетение от 5000 лв., е придадено обратно действие на
разпоредбата, но това обратно действие се разпростира само върху
застрахователни събития, настъпили след 01.01.2016 г., тъй като от тази дата
действат материалноправните норми на КЗ. Претенцията
по делото е за обезщетяване на вреди от застрахователно събитие, настъпило през
2013 г., и по договор за застраховка "гражданска отговорност",
сключен през 2013 г., и това изключва приложението на чл. 493а, ал. 4 КЗ, в
който смисъл е формирана и непротиворечина практика
на ВКС /напр. решение № 57/25.07.2019 г. по т. д. № 1218/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ
т. о., определение № 291/07.05.2020 г. по т. д. № 2108/201 г. на ВКС, ТК, ІІ т.
о., определение № 234/09.04.2020 г. по т. д. № 1726/2019 г. на ВКС, ТК, І т. о.
/. Дори хипотетично да се приеме, че правилото на чл. 493а, ал. 4 КЗ е
приложимо в случая, то тази разпоредбата противоречи на правото на ЕС,
доколкото е предвидена по-малка сума на застрахователно обезщетение от
посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива
2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.092009 г. относно
застраховката "Гражданска отговорност". Съгласно Решение на СЕС от
24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално
запитване на осн. чл. 267 ДФЕС от Augstakas
tiesas Senats (Латвия) не
се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка
"гражданска отговорност" да покрива обезщетение за неимуществени
вреди, дължимо съгласно националното законодателство за смъртта на близки
членове на семейството, само до определена максимална сума, която е по-малка от
посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5. Тъй като решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища
и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК), то
няма основания размерът на обезщетението да бъде ограничаван под действителния
размер на претърпените неимуществени вреди.
Ето защо частично предявените искове са основателни и доказани.
Върху главниците от по 5000 лв. ответникът дължи на всеки ищец и мораторна лихва за забава от датата на отказът му, както
правилно е приел първоинстанционният съд, по
отношение на който иск с въззивната жалба и не са
направени конкретни оплаквания.
Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се потвърди,
вкл. и в частта за разноските, определени според изхода на спора, по отношение
на които и няма оплаквания с жалбата.
По разноските за въззивната
инстанция: Предвид изхода на спора по въззивната
жалба, ответникът няма право на възстановяване
на разноски пред въззивния съд.
В
порлза на адв.Д. , осъщесвила защита на въззиваемите-ищци
безплатно, удостоверено с договора помежду им,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в общ размер на 1160лв.
общо (по 580лв. за всеки в минималните размери по Наредба 1/2004г. чл.7, ал.2,
т.2).
Въззивното решение е по искове, всеки с цена, ненадвишаваща
5000лв.-меродавна е цената на частично предявените съединени искове и няма да
подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Воден
от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 269907 от 08.11.2019 г.,
постановено по гр.д. № 31818/2019 г. на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв., Сдружение „Н.Б.Б.А.З.ЕИК **********, с адрес гр.София, ул.******, да
заплати на адвокат С.Д. от САК, адрес ***, сумата от 1160лв. за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.